Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Девет месеца двете коалиции ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ни убеждаваха, че може и да може да се смесва олио и вода. В последните седмици се видя това, което всяка домакиня знае - те не се смесват! Обаче в лабораторни условия това може и да стане. Ако приложим този кулинарен процес към схемата на управление, къде ще ни отведат метафорите? Гост в студиото е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Христова.

Здравейте.

Блъф или контролиран теч е информацията, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са на прага на споразумение?

Мисля, че още нещата не са твърдо и категорично решени. Защо? Защото аз много отдавна се опитвам да обясня, че от гледна точка на политика, на политическите процеси ГЕРБ няма интерес да е в този формат. Защо започвам с ГЕРБ?

Да, защото той губи, то е видимо.

Да. Защото ГЕРБ са в момента по-голямата в сравнение с другата съставка ПП-ДБ. По-голяма са по причини, че са били структурирани отдавна, че имат една твърда избирателна група, която вече е оформена, че имат структури по страната. И тези структури си работят, по-малки, неефективни, но работят. А докато другите нямат и структури. На фона на тази липса на мрежа в страната те разчитат на определена група мислещи като тях хора, които стават всеки ден все по-малко и по-малко. Тоест, сравнението между първата и втората група е в полза на ГЕРБ. Но не е в полза на голямото мнозинство, което е много повече от 50%, които не харесват никой, това не е в полза. Но за тях – може би малко по-късно. Затова започвам с ГЕРБ, защото ГЕРБ в момента увеличава разстоянието до втория. Ние знаем, че за втория има съмнение, въобще как е станал втори при последните избори, говоря за ПП-ДБ. И в крайна сметка все по-осезаемо структурите на ГЕРБ, които са съставени от хора, които мислеха, че са попаднали във вече развиваща се консервативна дясна формация, център-дясно, народна партия. Бивши седесари от по-възрастните хора даже има от тези, които са гласували за ГЕРБ, мислейки, че попадат в класически развиваща се в център-дясно политическа партия. Те разбраха през последния период, че са попаднали в либерална левичарска партия, която ходи по гайдата на едни момченца, които иначе критикува. Критикува и то много сериозно, но какво значи критикува, а прави всичко което те искат? Държи ги и в парламента.

Как си обяснявате този парадокс?

Тази картина се обясняваше пред избирателите на ГЕРБ с това, че Бойко Борисов е голям хитрец, голям майстор на политическите хватки. И че по този начин той ги занулява. И ние не разбираме от политика, а той разбира от много хитрия начин, от умния начин на зануляване на партньора. Сега колкото повече време минава, виждаме, че не просто партньорът не е занулен. Той е занулен откъм подкрепа.  Но от към влияние, от към негативен ефект върху това, което се случва в България,  от към политики, които самите гербаджии не приемат и ръководството, и политиците в ГЕРБ не ги приемат – не е. Даже днес отново имаме силна критика на Борисов срещу начина, по който се разходват парите от ПП-ДБ. Силна критика, тоест, предупреждение за срив, предупреждение за опасност за България. И ти продължаваш да си там, и ти продължаваш да казваш “Мария Габриел, ако направи правителство – добре. Ако не направи, в понеделник няма да връчи мандат". Е, не става така. Усещането вече е за твърде преиграна, много грозна, много неморална, много зависима, много недостойна политика. В която избирателя няма никакво значение, а още по-унизително е за членовете на ГЕРБ, които не одобряват ситуацията.

Партията ми е мила, но държавата ми е по-мила – как го разбират?

Партията ми е мила, държавата въобще не ми е мила. Мили са ми собствените, лични интереси за оцеляване.

Това ли е Борисов днес?

Това е. Защото в последните решения, ако той продължи, в най-удобния период за него той може да направи избори. Именно, доверието към ПП-ДБ вече е спаднало много, може да премахне машините, защото машините му пречат, което още повече ще ги занули, защото те си играят. Те си признават, че са си играли с тях. Затова има голяма реална разлика, реално може да се удължи престоя във властта след такива предсрочни парламентарни избори, реално. Не както сега, чакаме и се страхуваме от алтернативите, които се готвят. Защото алтернативи се готвят. А нежеланието да се приеме тази патология в българската политика, каквато е тази сглобка, води вече до избирателите нагласи за наказание на сглобката. И тези нагласи се забелязват в изследванията. Когато вече се е зародило желание да се наказва сглобката, по време на избори могат да я накажат с най-неочакваната и нежелана от тях алтернатива. В този смисъл отлагането на изборите е риск. Те няма да си оправят политиките, те ще останат също такива, каквито са били. Никой не променя себе си. Ще продължат да си налагат политиките ПП-ДБ, ще продължат да си правят, каквото искат.

И това ще доведе до още по-голям срив?

И това ще доведе до още по-голям срив, и до още по-голяма сила на алтернативите. Затова казвам, че ако в момента Борисов тръгне към избори, аз мога да разбера това поведение. Но няма да го разбера, и за мен ще бъде още по-голямо навеждане, още по-голямо признаване за ролята на посолството, ако не отиде. И това е свързано с носенето на вини, тоест ти си признаваш: “Аз съм виновен и мен ме навеждат, защото съм виновен", това е без да го говориш, без да го обясняваш и да го казваш.

Така се разчита поведението на Борисов?

Така се разчита, така се разчита, ако има сглобка.

Проф. Христова, а какво става на втори план, в това, което не виждаме?

На втори план ние виждаме, че има лично спасяване от всички страни на лидери. Това се вижда, така че това не е втори план. Има очевидна непособност за добри политики. Очевидна липса на грижа към интереса на гражданите. Очевидна недобро финансово управление на системата. Това се вижда, всички смислени експерти го казват и предупреждават. Има очевиден начин за натискане на алтернативите. И то очевидно цензурата работи явно, тя не се крие, че работи цензура, в момента. Не се крие. Да, да кажем, в медиите не се пише писмено кой е забранен да бъде поканен, но се изговаря между колегите: това може, това не може.  Кое е наредено, че може и за кой е наредено, че не може да бъде канен: и като опозиционен анализатор, тоест не одобряващ това, което се случва, и като политици и алтернативи бъдещи, които вече имат активни политически действия на терен. Това е очевидно. Значи целта е да се усетят избирателите безсилни, за да се отдръпнат още повече и само твърдите ядра да решат всички възможни избори.

Мнозина са склонни да нарекат твърдите ядра партийни клиентели?

Партийни клиентели, фенове могат да ги нарекат, защото те не са само клиентела. Те са и хора, които са фенове. Фенът работи с емоция, толкова силно е привързан към своята политическа партия, толкова силно идентифициращ се с нея, че до изкривяване, свързано с възприятие на действителността се стига при феновете. Готови са на агресия срещу другите, готови са да скочат да бранят своя отбор, нали това е типично, изследвано е в спорта. Това се случва и с тези останали твърди в ПП-ДБ, те са много активни, те са готови веднага да ти скочат, да те обиждат за това, защото ти имаш различно мнение. Те са тежко тоталитарно мислещи, феновете по принцип. Не допускат друг вариант освен техния на мислене. Тоест, те са опасни за демокрацията, те са опасни за националната сигурност в този смисъл.

Фенската тенденция на подкрепа в българската политика за незрялост на обществото ли говори?

Това е много сериозен въпрос, който ми задавате, дали е за незрялост на обществото. Обществото е зряло толкова, колкото е зряло. Незряла е нашата демокрация. Ние нямаме историята на демократичен път на развитие, на битки, на отстояване на демократичния процес. Ние живеем в среда, която отскоро относително погледнато от историческото време имаме демокрация. И те са ни демотивирали, още от появата след 1990 г. на демократични процеси, са ни демотивирали да мислим, че ние сами можем да променим нещо. В началото имаше едно “Ура", хайде, желание, надежда, но това много бързо се видя, че някакви макроси движат всичко, което се случва в политическото, което демотивира обикновения гражданин. Накара го да не вярва много в собствените си сили. Той предпочита да иде да реализира собствените си сили в чужбина, а не тук. Смята, че там ще бъде повече оценен. Това е голям проблем за политиците и за демокрацията. В този смисъл ние сме в кризисна демократична структура, в криза, която може напълно да попадне под влиянието на външни влияния. И демократичният малко останал елемент на обществото, илюзията му поне, че е в демокрация, да бъде смазана. Не може да бъдеш демокрация, когато нямаш различно мнение по медиите. Не можеш да бъдеш демокрация, когато нямаш избори на алтернативи, а ти налагат. Не можеш да бъдеш демокрация, когато не си сигурен в резултата от проведените избори, че са относително честни. Няма избори да не са се случвали проблеми в света, винаги има. Но не толкова, че да може да повлияе върху крайния резултат драматично, категорично. Това означава, че няма демокрация. И това ни поставя  в сложна ситуация. Хайде да кажа още нещо, отгоре погледнато. Човешката цивилизация се движи така, тя се движи на цикли. Започва да богатее, богатее една малка част от обществото, а голямата започва да не е доволна от разпределението на ресурсите. Защото ресурсите са ограничени във всяка система, във всяко общество. Постепенно големите групи хора, които стават все по-недоволни и недоволни, решават, че това е несправедливо и правят революция. И махат тези малко, които им се катерят върху главата, хайде така да го кажем. След което, след революцията става една несигурна система, тя започва постепенно да се регулира, постепенно започва да работи и да се налагат някакви правила, които са по-приемливи и по-справедливи. Но винаги тези, които взимат властта, са изкушени да започнат да се облагодетелстват, защото са  хора.

И стават следващата малка група, която ще бъде свалена?

И следващият цикъл, следващият цикъл. Ние сме в ситуация, в която коефициентът на Джини показва, че разликата между, маржът между най-богатите и бедните е толкова голям вече, че ние реално сме в революционна ситуация, ако трябва да говорим средно статистически като историческа памет.

Ние сме в революционна ситуация, но нямаме революционната нагласа у хората?

Не. Не, защото казах, че за момента, към този момент усещането за това, че всичко е натиснато и ти нямаш сили да го промениш, е много силно, първо. И второ, защото не виждат алтернатива. Българинът чака да види личността, която ще се появи и ще бъде алтернатива. Личността, просто да я види. Освен това по-трудно се случват тези неща, защото живеем в света на социалните медии, които оплюват всеки. Тоест, чрез троловете и чрез различните механизми на влияние върху социалните медии се изкривява присъствието на различните хора. Защото достъп имат доста вредни субекти, удари се правят, имиджови удари, които на практика са политически удари върху съответните лица. И затова това е много трудно. Трудно е човекът да излезе, без да бъде омаскарен, да го кажем простичко.

Това ли стопява възможностите на на политическите алтернативи, които биха могли да се появят?

Да, това прави много трудна тяхната поява. Цялата машина когато работи срещу теб. Когато машината, а машината е всичко, тя е и съд, и прокуратура, и медии, и информация. И на алтернативите им е много трудно. Но това е временно състояние, защото цикълът продължава. Погледнете го от историческата гледна точка, която отбелязах. Няма механизъм, това е типична ситуация, в която системата се опитва да се запази. Но никога в историята тя не се е запазвала докрай. Така че в момента кога ще избие? И кога ще стане нетърпимо? Вижте, има теми, които стават нетърпими, примерно темата “Мигранти".

Мнозина са склонни да кажат обаче, че това е измислена тема?  Особено от средите на ПП-ДБ.

Да, защото те са на власт, това е съвсем нормално. Темата “Мигранти" е много сериозна тема за българина, даже да не е кой знае какъв проблем да се е случил. Българинът обаче има информация, в Западна Европа какво се случва и какви проблеми имат там държавите с мигрантите. И си пренася страховете естествено тук. И затова казвам, че това е тема, която е една от рисковите теми за управляващите. Втората тема е войната в Украйна. Значи опреш ли до това само да се помисли за риск от включване във война на България – всичко се взривява. И рискът собствени деца да пратиш някъде да се бият, това българинът няма да го понесе. Това няма да го понесе.

Ако вашия анализ наложим върху конкретната действителност с примери, как тя изглежда? Какво ще се случи например от преговорите между ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС?  Как ще успеят да се справят с ДПС?

Знаете ли, ДПС като че ли е най-малкият проблем в конкретния случай. Защото в момента нещата се определят от интересите на Борисов и ПП най-вече. ДПС ще се опитва винаги да играе и да изглежда важен фактор и да влезе в играта.

Но ПП-ДБ не ги искат. Търсят варианти да им ограничат присъствието?

Искат, но не могат да го ограничат. При тях е много интересно това, да се говори едно, а реално да се върши друго. При тях то може би е най-силно изразено. Да се говори това, което техните избиратели искат да чуят, а да си вършат работата, както те си намират за добре. И ще ви кажа, че им се получава.

Странно, защо?

Ще ви отговоря и това. И аз дълго време си казвах: а бе, няма ли достойнство в тези избиратели на ПП-ДБ? Защото те им обясняват нещата така: “Ние ще си постигнем нашите цели и след това ще ги ритнем тези, чрез които сме ги постигнали“.  Това беше посланието на Кирил Петров в записа на Радостин Василев. Това беше: “Ние ще си постигнем нещата, ние ще ги използваме с техните слабости."

Ще ги излъжем?

“Ще си постигнем целите и накрая ще ги излъжем, защото ние сме малко. Народът не е толкова интелигентен, за да разбере ние каква голяма работа сме. Затова ние сме малко, но ние ще го използваме и ще си постигнем целите. Тъй че бъдете с нас, вярвайте ни. Ние сме последователни." И истината е, че това е така.

А другите спят ли?

В техните цели, които са си изкривени цели, те не са свързани с националния интерес напълно, те не са полезни и за по-голямата част от българите, те са полезни за тях самите си. Тази логика няма ли да работи пред много хора? Ще работи, нали. Ще си кажат техните избиратели: “Нашите колко са печени".

Ама другите, другите защо не реагират?

Другите, затова казвам сега, ако има сглобка, това означава, че другите или другият.

Борисов?

Е силно зависим и просто няма мърдане. Толкова е зависим, че няма никакво мърдане. Ето това е индикатор. Наведоха го да се събере с ПП-ДБ във връзка с войната. Сега вече не е този натиск за войната. Тъй че смятам, че посолството не толкова натиска. Натиска, но не толкова натиска.

А кой натиска?

Може би има други фактори, които натискат. Не знам. Които са свързани със зависимостите. Които го правят да не може да излезе, да бъде играч силен, авторитетен, без да се унижава в политиката. В момента за ГЕРБ, ако влезе отново и продължи линията на сглобката, е страшно унижение: за депутатите, за ръководството, и за членовете на ГЕРБ. Които, искам да ви кажа, че на място се готвят за избори. Долу структурите се готвят за избори, те мечтаят за избори в момента.

Ако останат да управляват, как ще вместят изискванията, които Борисов подреди в едно коалиционно споразумение, както те го наричат, и  меморандума на ПП-ДБ, който е диаметрално противоположен? Как ще управляват? Как ще разделят регулаторите? И то основната битка всички виждаме, че е за КЗК, за съдебната система и за службите. Там как ще стане?

Не мога да ви кажа. То е толкова антилогично всичко. Сега, ето това е още един аргумент, защо ГЕРБ има интерес да направи избори. Защото разликата ще бъде много по-голяма, защото ще може след това да има много повече самочувствие да определя избора на регулаторите. Даже да ги запази в момента, да отложи с изборите още. То досега бяха отложени, но, дето се казва, не видяхме голям проблем от това отлагане, от това толкова дълго забавяне на изборите. След едни избори ГЕРБ ще има много по-голям интерес от квотата за разпределяне. Защото ПП-ДБ може да бъдат поставени така, че да си знаят мястото много повече, отколкото сега. Но ако не го направи, пак идва моята интерпретация - зависимост, зависимост, зависимост. Не мислиш за никой друг, освен за това. Нека да видим какво ще се случи, да не забравяме и факторът Габриел.

В какъв смисъл?

Как да кажа, това беше един човек, докаран от Брюксел, на който му се прекъсна европейска кариера, за да влезе в блатото на българската политика. И тя може скоро да приключи тази кариера тук. Въпросът е с какъв авторитет и бекграунд ще се върне в Европа? Това е въпрос. Аз не знам, как тя проектира собственият си кариерен интерес, във връзка с тази в момента сглобка, в която тя ще бъде министър-председател. Дали това ще е плюс за нея, предвид това, че има голяма вероятност около Тръмп и изборите в Щатите да има нови избори. И да са минали тогава и европейските избори. Тук са времеви разпределения на кариерни интереси, които не мога да коментирам в момента. Но според мен на Борисов му е трудно, и все още като че ли всеки ден, всеки ден е важен за него, и си променя мнението. Постоянно е с променящо се  мнение. Докато ПП-ДБ не искат избори, това е сигурно. И това се вижда по тяхната линия и покрай техните анализатори, защото горе-долу знаем, кои анализатори работят за тях. Тези анализатори поддържат мотивацията им: в никакъв случай да не се поддават на това да има избори скоро, защото положението им не е добро. Ще видите, всички анализатори, които подкрепят ПП-ДБ, всички казват: “Не, ще има сглобка. Ще видите, ще има сглобка." Самите ПП-ДБ леко, контролирано изпускат информация към медиите, че нещата вървят добре в преговорите. Защото те нямат интерес това да се случи. Но хем нямат интерес това да се случи, хем не са тип политическа партия, която е готова на открит и нормален политически дебат. Защото те искат да си наложат това, за което говорихме: използвайки другите да си постигнат целите, а после да ги ритнат.

Проф. Христова, кои са алтернативите? Къде ги виждате?

Къде са алтернативите?

И кои са?

Всички говорят за партията на близки хора около Радев. Аз също бих казала, че това вероятно ще бъде една от алтернативите. Казват, че там хората не са структурирани, твърде много се коментира, че някак си като че ли няма достатъчно енергия да направят партия. Защото една партия да се направи е много тичане, много тичане е по структури, по страната и т.н. Но от друга пък гледна точка, там има хора, които са бивши политици от лявата част на спектъра, които искат да се върнат в политиката. А имат и капацитет, тоест, имат и ресурс да се върнат в политиката. Примерно, говоря за една Весела Лечева, давам пример. И много други. Аз не мисля, че Радев ще има нещо общо с тази политическа партия, поне към този момент по никакъв начин той няма да се откаже от поста президент. Защо да се откаже от президентстването, като има още няколко години? Но мисля, че покрай неговия имидж, в момента този проект може да се яви като сериозна лява, повтарям лява алтернатива. В дясното ще се явят много малки политически партии. Вие ги знаете - на Янев партията се явява като дясна, тя няма много голям капацитет. Мисля, че като дясна алтернатива се опитва да набира скорост Консервативното обединение на десницата (КОД) . Но и те са как да кажа, те са твърде крайни, за да поемат целия спектър, по-голяма част от спектъра център-дясно. Твърде крайни са в антикомунистическото си говорене. Забележете, отчитам формации, които малко ще чопват, но ще чопват от тази огромна група хора, които не искат да гласуват. Освен КОД виждам да, виждам един нестандартен проект на Иван Гешев. Много в началото е, все още ми се струва, че няма достатъчен капацитет. Четох му интервюто и предполагам, че на европейските няма да се яви, но на парламентарни предсрочни заявява, че ще се яви. Което също ще чопне проценти, няма да са малко. И така, горе-долу един, два, три.

А на Васил Божков?

О да, прощавайте. На Васил Божков също.

Те разполагат със сериозни финансови ресурси?

С много сериозни финансови ресурси и за тях е голяма вероятността да намерят подкрепа. Поне толкова, колкото да влязат в играта. Тоест, моето мнение е, че на парламентарни ще има доста сериозно разместване. И то не защото в момента алтернативите са силни, а защото хората имат нужда да накажат управляващите.

И защото управляващите са слаби?

Да.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Наш гост бе политическият психолог проф. Антоанета Христова.