Проф. Антоанета Христова, политическия психолог, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

Доскорошният главен прокурор Иван Гешев обяви създаването на консервативно-патриотично движение "Справедливост за България“. Наш гост е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“, проф. Христова.

Здравейте.

Стъпката на Иван Гешев беше очаквана. Въпросът е: това поредната политическа конюнктура ли е или амбициите са разчетени напред във времето?

Въпросът ви е много точен, тъй като никога не бихме могли да прогнозираме полезността, ефикасността и бъдещето на един проект, ако не знаем няколко основни параметъра и те са свързани с неговото развитие, не само с неговото начало. Но тъй като това е началото, отстрани погледнато, мога да говоря за него, за началото.

А как изглежда то?

Как изглежда – на първо място, нека да погледнем политическото пространство в България, има ли ниши. Предвид доста голямото преопаковане на политическите сили и причината да се съберат поради едни доста сериозни макрозадачи и цели, свързани с войната, на второ място, свързани с някои вътрешни тактически защити, да го нарека така, на определени политически лидери, се получи така, щото консервативното пространство се изпразни. Когато казвам, че то се изпразни, нямам предвид че там няма политически партии. Там имаме политически партии. Там имаме КОД, имаме…

"Републиканци за България“.

"Републиканци за България“…

ВМРО.

ВМРО. "Консервативна България“.

НФСБ.

Ако си спомняте, има и такава партия.

НФСБ също на Валери Симеонов.

НФСБ. Т.е. ние имаме много, но те са толкова малки, че не могат да надминат 1,5%, а камо ли да стигнат до 4%. Т.е. когато аз говоря за изпразване на политическото пространство в сферата на консервативната група, говоря именно за политическа партия, която да бъде парламентарно представена. Това е много важно. Много доскоро ГЕРБ се опитваше да бъде такава и аз смятам, че тя беше изключително успешно учеща се, учеща се – повтарям думата "учеща се“, защото те започнаха от други нива на ценности. Те бяха много народняшка, много повече в началото, естествено, като нова партия – популистка, преди доста години. Постепенно те се научиха да заемат консервативната ниша. Привлякоха СДС като реклама и като емблема на ревера и оттам нататък като че ли бяха ясни. И изведнъж дойде тази криза – три години удар срещу ГЕРБ, опит за заличаване на всичките им позитиви, разклащане вътрешно и на лидерството, и на самата партия в името на оцеляването и съществуването й, и битката за съществуване. И в момента, с последния си акт след това разтърсване – влизането с ПП-ДБ до голяма степен сложи точка на консервативното и патриотично разбиране. Да добавим и още нещо – че те са "Граждани за европейско развитие на България“. Когато си за европейско развитие, при всяко положение ти си в разкрачен стоеж – между европейските ценности и европейските политики от една страна и между интереса ни, вече националния интерес, който по някой път и мога да кажа даже много често в последно време противоречи на чуждите политики и не се подкрепя от гражданите. В този смисъл, този анализ сочи, че ниша за консервативна патриотична партия има. Затова първата крачка – да се обяви политически проект, защото тая партия още не е създадена, доколкото разбирам, това зависи от това,  кога ще го освободят от позицията на прокурор, но да се направи движение като предвестник на това намерение и на практика организационно действие за неговото реализиране. Мога да кажа, че го разбирам. И то е много точно поставено и много точно избрано времето, тъй като забавянето щеше да постави Гешев в един много като че ли в историята случил се конфликт и събитие, докато в момента той е още в най-централната линия на събитията, които следват по естествен начин в резултат от неговото освобождаване. Но има вече едни много сериозни въпроси оттук нататък. На първо място – дали ще успее да създаде структури. Вие знаете, че това е първата задача на една политическа партия. "Продължаваме промяната“ заложи на онлайн партиите, т.е. вие знаете, че най-съвременната форма на правене на партия – в Холандия например, е това да има и да се създават онлайн партии. Те са насочени предимно към онлайн потребителите, хора, които нямат време да се занимават със структури и харесват ценностите, идеите и конкретните политики. Така че ПП ще се опита да заложи на това – на най-съвременното, най-новото, но то виждаме, че в България не оцелява. Не само защото е онлайн, то не оцеля заради техните грешки по време на управлението и на това, че хората се разочароваха от много от лидерите им. Но въпреки всичко то няма шанс в България, в такъв тип консервативна държава, в която хората оценяват повече семейството… Между другото според мен българите са достатъчно толерантни, както всички останали, към другите, към различните, но не обичат да им се набива това пред очите. Това е народопсихология. Те стават нетолерантни, когато им се набива проблемът в очите. Трябва да познаваш тази българска народопсихология, за да разбереш, че при този консерватор, който не е агресивен достатъчно, за да превърне отношението си в агресия, трябва да се стъпва по-внимателно. И така в тази консервативна среда, консервативно-патриотична ниша и още допълнения, в която посолствата се изложиха със своето влияние в предишния период, в който виждахме до каква степен активността им  предизвиква съпротива сред българските граждани – такава ниша огромна има. Сега Гешев има един огромен проблем и това е, че три години се опитват да рушат авторитета му. Това е факт. Когато кажеш "Гешев“, ти имаш разделение на  общественото мнение. От една страна – хора, които абсолютно го отричат, които са от либералната и неолибералната група, и други, които в момента гледат с интерес, какво ще се случи, защото пред тях той трябва да обясни всичките тези нападения. Те имат въпроси към него и в същото време те са готови да застанат на страната на слабия. Между другото  в момента опонентите му правят всичко грешно, което трябваше да направят. Вчера спирането на тока се тълкува като опит за отнемане на думата. Освен това медиите не виждам активно да го отразяват, което означава, че има сериозен проблем с цензурата в България. И това го прави герой, това го прави борец срещу всички. А това българинът, който няма да излезе на площада, но ще иде и тайничко ще си пусне вота там, където иска, за да накаже, може да бъде спечелен по този начин. Така че оттук нататък ще видим откъде ще намери пари, дали ще може да направи структура, как ще се разположи в страната, какъв е таймингът му за организиране на структурите и подготовката за следващите местни избори – въпроси, въпроси, въпроси, въпроси. Затова сега мога да кажа: ОК, от тук се започва. Това, което се случи в момента, беше даже в по-голям плюс за него, отколкото за опонентите му, просто защото привлече всичкото внимание към това, какво той прави. Беше избран канал, който подхожда на цензурата, в която той се намира. Т.е. профилът са оформя много точно като профил. Но оттук нататък са големите въпроси, на които трудно се отговаря. Ще видим, как той ще отговори.

Вашият анализ ме предизвиква за два въпроса. Първият: ще може ли прерасналото в партия движение на Гешев да измести и да се наложи вместо ГЕРБ? Спомняме си ГЕРБ как дойде – той дойде като вълна. Докато Гешев, при цялото ни уважение и пиетет към справедливостта – вълна около него няма.

Точно обратното.

Ще предизвика ли?

Не, не, не. Аз не смятам, че ще има вълна. Аз смятам, че българинът в момента не харесва нищо ново и нищо старо. Българинът нищо няма да приеме като вълна в момента. Той е много внимателен, той не харесва никой, не иска и да му гласува, както той казва – "няма да ти гласувам на всичкото дето се случва“. Моята обоснована хипотеза е, че ще увеличим броя на негласуващите, когато и да са тези избори. Въпреки че има време, могат много неща да се случат дотогава. Т.е. едно събитие може да обърне колата или да обърне тенденция. Но за момента процентът хора, които казват "Няма за кой, нищо не ми харесва“, става все по-голям и по-голям. Ако на предишните парламентарни избори около мен имаше хора, които заявяваха все пак предпочитанието си, в социалните мрежи имаше битки, в момента аз не виждам битки на истински хора в социалните мрежи, а на тролове, защото те лесно се разпознават. Един трол ако решиш да го разпознаеш, влизаш му в профила и веднага схващаш нов ли е, колко е стар, какви са му основните тези, какъв е форматът на снимките му – изобщо, троловете лесно се разпознават. Затова като човек, който това нещо е работил, дето се казва, и го работи, виждам, че битката е между троловете, те са намесват. Затова в момента средата във "Фейсбук“ примерно е много неориентировъчна, ти не можеш да схванеш посоката. ПП-ДБ мълчат, въпреки че групите им на тролове работят. Но троловете, а не групите на истинските хора. Битката е страшно интересна, много подмолна, скрита под много пластове и трябва много, много да имаш опит и да знаеш какво да пипнеш, за да се ориентираш в ситуацията, т.е. да кажеш, че наистина трудно може да прогнозираш, какво ще се случи оттук нататък. Но дали ще може да заеме? Какво мога да кажа от неговото изказване – консервативно-патриотична ниша. Посланието е към хора, които не биха подкрепили "Възраждане“ заради руското в имиджа им, руския ориентир в имиджа им, хора, които са  разочаровани от ГЕРБ заради събирането му с ПП и отстъпването на цялата власт. Фактически около ГЕРБ останаха хората, които смятат, че Бойко Борисов е направил голям ход със събирането с ПП и казват "Ааа, той знае накъде води, той знае, той ще ги изиграе накрая“. Само тези останаха. Останалите седят, мълчат или са разочаровани. Основно е второто. На трето място, разбира се, че малките консервативни формации са част от този интерес и най-големият му таргет са негласуващите. Да, от гледна точка на този таргет, това е нестабилен таргет – пак проблем. Това е нестабилен, т.е. той няма все още стабилност, с психология на стабилен избирател трябва да му дойдат, за да ги създаде в устойчива подкрепа тези хора и те да останат устойчиво при него. Но как да ви кажа, аз за момента прогнозирам да бъде фактор, но колко голям – не мога да кажа.

И още един въпрос: дали няма да станем свидетели на раждането на голям консервативен алианс за изборите?

Това е по-нататък. Нека да видим как ще тръгне партията. Бих могла да го коментирам, ако видим определена устойчивост в присъствието. И за мен, вече ако говоря, независимо дали е за него, или за левите, няма значение – бъдещето трябва да бъде в алиансите. Левите също плачат да се обединят. Левите са слаби. Защо? Защото са разделени, разбити вътре от междуличностни взаимоотношения и лобистки взаимоотношения един срещу друг. Затова левицата също има нужда от обединение. Десницата задължително има нужда от обединение също. ГЕРБ в момента трябва да избере, къде е. Така, както го играе – уж съм хитър и ще отиграя полезен ход, принуден съм, но не съм докрай свободен да обясня защо съм принуден, компромис трябва да направя, но недостатъчно аргументирам компромисите си – това е губеща политика, силно губеща политика в момента. Това е мнението ми.

Много, много важен въпрос – лидерската среща ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ отново е отложена, този път по логистични съображения, според Христо Иванов, но според Борисов тези срещи не са фиксирани, а и не произвеждат никакви новини. Това анонс ли е, че сглобката ще се счупи? И доколко появата на Гешевото движение всъщност малко приземява Борисов?

Вижте, то че го приземява, приземява го. Вижте, че сутринта рано-рано той каза "Няма да дам имунитет“, а два часа след това каза "Ще дам имунитет“. Какво значи това? Това означава, че Гешев е бил коментиран днес. Забележете, че двамата са се припознали един друг като лидери и като опоненти. Гешев говори за Борисов, но комуникацията е: Борисов го удря, след което Гешев отговаря. Всички казват: той говори срещу Борисов. Аз вчера не чух той да говори срещу Борисов, а го слушах много внимателно. Той говори за "Барселонагейт“.

А това не е ли срещу Борисов?

То е събитие "Барселонагейт“, то не е Борисов. То е фактология. Тази фактология трябва да бъде изчистена. Т.е., ако Борисов успее да се изчисти по възможно най-коректния начин, надявам се, а не защото смени Гешев, защото и това е коментарът – нали, махна се Гешев и той сега лесно ще си даде имунитета, защото по-нататък е Сарафов.

Заради Сарафов?

Изобщо, много са напластени "ако“-тата и съмненията. Много са напластени и затова казвам, че хората, които са вкарани в тези съмнения, в момента не са в добра стартова позиция за каквото и да е. А отгоре на всичко, сбирката с ПП страшно руинира Борисов, както и ПП се руинира от това, че са с Борисов. Вижте, че те взаимно не се чистят, защото много колеги казват: е, те един друг се изпраха. Не, не, не – те един друг се изцапват, много се цапат един друг и това цапане прави много лошо впечатление на по-голямото обществено мнение, не това, което е във "Фейсбук“, на троловете, и не това, което е в публичните най-гледаеми медии, защото там виждам много сериозно наслагване на тенденциозни коментари и манипулации.

Ако обаче Иван Гешев иска да участва на местните избори, но няма да успее да направи стабилна партия, с която да се представи, дали няма да ползва утъпканата пътека на предишни движения – на Симеон II, което тръгна като движение, след което на "Продължаваме промяната“, които също тръгнаха като движение, после си станаха партия, но ползваха друга регистрация? Дали няма и Гешев да тръгне по този път, като говорим за консервативен алианс, и да потърси партньорство?

Допускам, че може да тръгне, но има още време дотогава. На мен затова ми е много рано да коментирам подобни действия, защото докато стигне до там, той все пак трябва да е създал това което той заяви вчера – че ще ходи из страната. Би трябвало да е създал свои гнезда, хайде така да ги наречем, не "структури“, и тези гнезда зависи в какво състояние са, има ли усещане за надигане. И затова бавно, пак казвам, не вълна, а много бавно припознаване. Не сме в годините на вълните, вече вълните свършиха.

Преди дни в интервю с Цветан Цветанов специално го попитах за предстояща партия на Иван Гешов, тъй като идеята, приказките за нея витаеха в информационното пространство. И знаете ли, той се изказа много ласкаво. И ето тук сега, слушайки ви внимателно, ми възниква въпросът: дали няма да потърсят комбинация Иван Гешев и Цветан Цветанов и вече двамата да повторят успеха на тази ударна двойка, която навремето беше Борисов-Цветанов, защото Цветанов е много добър по организацията и създаването на структурите, а Гешев очевидно тръгва с харизма, подобно на Борисов на времето.

Трудно ми е да го коментирам това, всичко може да се случи, но моето мнение е, че той трябва да извърви самостоятелен път преди да подаде ръка, т.е. трябва да си измери сам тежестта. Подобен е проблемът на другите консервативни партии, които са малки, те имат малка тежест. Въпреки че знаете, при коалиционните формирования какво даваш и какво взимаш от една коалиция не е единствено и само в зависимост от броя на гласоподавателите, които носиш в коалицията, а е най-вече функция на превръщането на коалицията в успешна. А това може бъде не само брой, това може да бъде малко да ти трябва и малък процент отгоре, за да минеш определена рамка, определена черта. Може да е имиджов моментът, да има много добър лидер, но който до този момент да не е имал организационни умения да постигне съответно добро представяне в страната. Т.е. факторите за това как превръщаш две партии в успешна коалиция са много, но всеки трябва да си знае тежестта. За момента Гешев не си знае тежестта. Когато я разбере, тогава ще можем да коментираме това сериозно.

А може ли да постигне електорален пробив, ако успее да направи партия, и това дали би било възможно сега за местните избори?

Какво разбирате под "електронен пробив“?

По-добро представяне, с по-високи проценти, не процентите на останалите консервативни парти между 0 и 1.

Да кажем, че местните избори не му идват на него добре, на Гешев, затова, защото местните избори искат типичен човек, който някак си изглежда много по-оперативен. Профилът на кмета е нещо малко по-различно. София е политически сблъсък. В София не се избира кмет, който върши работа. София си избира лидер. Винаги местните избори са били израз на политическите настроения на софиянци, докато в другите населени места не е така. Така че само темата как Гешев ще се държи в София е любопитна, от гледна точка на местните избори, въпреки че той до местните избори може и да си хареса хора, които да припознае в страната. Но пак казвам, хайде да видим първата задача, която днес трябва да ни кажат как се е решила, защото аз не знам. Днес би трябвало да се знае,  него пускат ли го прокурор или не го пускат.

Още не се знае.

Защото ако не го пускат, това вече е свръхстрах от него. Това ще означава...

Блокиране?

Тотално блокиране на човека, което никога не се е случвало. Както между другото мисля, че никога не се е случвало да има спиране на тока по време на изявление на политически лидер. Той не е политически – в случая на човек, срещу когото е мнозинството, защото за мен това вчера не беше случайно, но това е моя хипотеза. То не може така да ти се случи, никога такова нещо не се е случвало. И на второ място, ако това сега го спрат, означава, че живеем в страшна политическа среда на натиск, на липса на свобода и на цензура. Просто абсолютно потвърждение на това.

Защо се страхуват от Гешев?

Ами вероятно защото през него са минали дела.

Той самият каза: "Аз знам за всички всичко“.

Да, сигурно. Едно е да знаеш, друго е да го докажеш.

Обаче уточни – не може да го докаже.

И не само това, мисля, че каза, че трябва да се съобразява със закона и Конституцията. Това си го спомням, че го каза в началото, нали защото добре се помни началото и края, законът и Конституцията, и че не може да ги пренебрегне, не може действа както очакват някои хора – да излезе и да почне да говори срещу всеки всичко. И на второ място имаше много интересен въпрос си спомням от слушателите за Европа – какво е говорил пред подкомисията към LIBE, и стана ясно, че е казал каквото е необходимо, щото там му е разрешено. Но факт е, че не от него зависи,  какво ще направи Европа. Европа трябва да реши, какво ще направи на база на информацията, която има. А моето впечатление е, че Европа действа според това, кой й е в интерес в момента, а в момента в интерес й е да запази правителството такова, каквото е, защото има война.

Знаете ли, Гешев ми прилича на един италиански лидер, бивш премиер, той почина, Джулио Андреоти. Той имаше изражение на хитра лисица и когато се ръкуваше при среща с някой от политическите лидери или все едно с политик от Италия, го гледаше многозначително и се усмихваше. И бяха много интересни тези срещи: човекът насреща почервеняваше без да са си разменили една дума, защото очевидно информацията за него е страшна.

Информацията е страшна. Човек не може да се страхува от друго освен от това, че някой знае нещо, което ти не искаш да се знае. Не се страхуваш от друго, от какво може да се страхуваш?

И тук за какво става дума: за операция "Чисти ръце“ или за истината? Защото май се оказва, че ние някак си сме живели като общество в дълбоки лъжи.

Да, да, то става въпрос и за двете. От една страна човек трябва да знае истината, а ние не живеем в среда, която предполага знанието на истината. Много трудно е намирането на истината. А намирането на истината изисква психологическо усилие, ровене в различни източници, формиране на собствено мнение, притежаване на критично мислене, което отдавна е загърбено.

И  на социално критичното мислене, над което има похлупак?

Никой в училище не ни учи на социално критично мислене.

Не само, и в медийното пространство появи ли се такова мислене, то се задушава.

То се задушава, точно така. Освен това какво е медийното пространство, ами ти виждаш: сяда човек пред телевизора, пред основните програми и какво вижда: едни и същи подготвени,  вчера примерно, да го плюят. Това създава много неприятно усещане, защото това храни тези, които не го харесват, а не храни тези, които се опитват да мислят. Печелиш ли от това, че храниш тази, които не го харесват? Между другото така беше преди за ГЕРБ – имаше само и основно формати, които атакуваха ГЕРБ. Победиха ли тези, които направиха тези формати?

Не.

Не. Което означава, че медиите имат ограничен ефект, и този ефект става все по-малък, и все по-малък, и все по-малък в резултат именно на това тяхно поведение, иначе те щяха да имат авторитета да държат хората пред телевизорите.

Спомням си в началото на демокрацията хората вървяха с транзистори на ухото по улиците, чакаха на спирките с транзисторите.

Сега никой не желае да гледа публицистични предавания , ако те не са наистина с усещането, че си опозиционна медия, ама опозиционна.  Значи към опозиционните забелязвам в момента много по-голям интерес, нали, които са тези по-малки телевизии, които се опитват да говорят другата гледна точка, защото официалната гледна точка е изключително видимо манипулативна. А и в контекста на още нещо – всички говорители, включително и аз съм била там толкова много години, тези, които бяха дълго време във въпросните медии, в момента, тъй като ние сме в годините на битката срещу авторитетите, годините, в които образованието няма значение – точно това е либералното мислене: след като аз имам мнение, какво е значението, че ти знаеш повече от мен, твоето мнение не тежи повече от моето, независимо че ти може да имаш образование, специалност, години…

Опит, титла.

Опит, титла, няма значение, моето мнение е важно. Това е либералното и неолибералното по-точно рушене на авторитетите.

Да, но то изтиква на преден план посредственото.

Точно така, точно така. И затова се намираме в тази ситуация в момента. Много трудна ситуация. Тя е много динамична,  много е важно, дали ще оцелеем и дали имаме първично усещане, дето се казва българинът да се хване за здравото. Но да очакваме, че българинът ще излезе на улицата или ще направи вълна не е реалистично  – той ще излезе само в момента, в който ще спре да може да си купува храна на децата. Но за да не стигнем до там Асен Василев ще взима заем след заем за да спира народното недоволство.

20 милиарда е заложил в бюджета сега.

Да.

Което означава, че следващите правителства ще бъдат поставени пред сериозен риск.

Точно така.

А прави още едно събитие впечатление: ето, днес за пореден път Делян Добрев излиза напред като пика на ГЕРБ, пак за да разкритикува "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, този път, че са им откраднали идеята за реактора за АЕЦ "Белене“.

Извинете, но това ми е малко в повече вече от етическа и естетическа гледна точка. Значи, това си е коалиция.

Те не се признават за такава. Това е парадоксът на ситуацията.

Това е такъв вътрешен конфликт, нали, това дето го наричат "когнитивен“, те постоянно ни вкарват в когнитивен резонанс: всеки да си защитава своето, а пък видите ли работят общо.

Но не са коалиция.

Но не са коалиция, и едните си имат острие, и другите си имат острие. Значи Делян Добрев ако иска да продължи, да запази авторитета си, ако обича да излезе от тази коалиция, защото това поведение е изключително безвкусно от страна на партията. Това се отнася и за "Продължаваме промяната“-"Демократична България“.

Това означава ли, че постепенно ние сме подготвяни, че тази коалиция няма да я бъде?

Ние сме в момента свидетели на липса на вкус, липса на всякаква политическа представа за политически правила на играта. На това сме свидетели: на хаос, на безпринципност, подчинени на войната. Това правителство ще издържи до момента, до който стане ясно и престанем да бъдем интересни като фактор за военните действия. До този момент ще издържи. В момента, в който стане ясно, накъде тръгват военните действия, и евентуално стане ясно, че в следващата месеци може да се тръгне към преговори за спиране на войната, в този момент ние ще спрем да бъдем интересни, първо. Тогава е много важно "Продължаваме промяната“  и ГЕРБ докъде са стигнали до спадането на подкрепата. Тогава могат да почнат да се държат в името на това да си запазят присъствието в парламента. Но всичко това е въпрос на бъдеща динамика. Струва ми се, че лоши дни ни чакат, в този смисъл и тях.

На фона на всичко казано дотук остава още един въпросителен: референдума на "Възраждане“ за еврото. Те ще го внесат в парламента. И вече реакцията на партиите в парламента съответно ще предизвика допълнителни настроения. Те не могат да отхвърлят все пак събраните 400 000 подписа, не могат и да ги приемат. И в двата случая ще се стигне до Конституционен съд, а това допълнително ще налее вода в мелницата на "Възраждане“.

Вижте, "Възраждане“ стъпва на страха на българина от повишаване на цените след приемането на еврото, и от инфлация. Това, което мога да кажа, е, че аз не съм специалист в сферата на икономиката, но съм специалист в сферата на референдумите дотолкова, доколкото съм убедена, че един народ може да използва референдумите по предназначение тогава, когато е тръгнал от малките референдуми, тогава, когато е тръгнал от законодателство, което предполага натрупване на опит за това как да чета опонентската гледна точка, как да си подсигурявам моята, т.е. как двете страни на спора да убеждават гражданите за необходимостта на едната или другата, как тръгваш от малката задача, от града, от квартала да си решиш проблем, т.е. проблеми, които не са свързани с голямата, не просто национално, тука забележете тука говорим за наднационална политика, свързана с еврото. И национална, и наднационална, защото все пак нали говорим за Европейския съюз и общността като такава. А е особено да говорим за едни икономически процеси, които нито аз, нито тези, които са се подписали, разбират. Те се подписват от страх. А пък другите, които не се подписват, те пък не се подписват заради политическа позиция, но истинското "За“ и "Против“ никой не го е чул достатъчно добре изговорено, с доказателства, с примери и с последствията, които различните страни в зависимост от етапа, в който са приели евро, нали, от икономическото състояние, в което са били, когато са приемали еврото, са преживели. Това никой не ни го е разказал още достатъчно убедително. Затова смятам, че въобще референдумите ние ги ползваме само за политическа пауза на съответната партия, а не за решаване проблеми на гражданите. А трябва да въведем референдума като основно средство за решаване на малките ни задачи, за да се научим първо, че имаме права, имаме сила и власт да променяме, и по никой начин един референдум не би трябвало да бъде толкова сложен за признаване. Когато е малък референдумът, не е толкова голям от политическа нали и макси политическа гледна точка, този референдум трябва да бъде решен на базата на 50+1, за да се научи българинът, че когато не си активен, мнозинство печели. И да бъде активен.

Но в този случай референдумът се задава.

За съжаление, това е референдум в нечиста среда, и по неправилен начин, и по неправилна тема.

Какво може да се направи? Да го оставят? Не могат да го махнат, не могат и да го оставят. Много ми е любопитно, как ще мина дискусията в парламента.

Благодаря в такива ситуации, че не съм политик. А мога да кажа как би трябвало да бъде.

А реалистично как е, как ще стане? Всъщност,  кое от двете е за предпочитане?  

Може би в крайна сметка всичко трябва да бъде според закона. Ако законът разрешава и ако те са имали акъла да направят такъв закон, ще си сърбат попарата от закона.

Вероятно са имали.

Ще се сърбат попарата от закона. И от политиците ще зависи как ще защитят двете противоположни позиции.

За мен, знаете ли, е много странно това, че не се заявяват талантливи говорители, които да подкрепят смисъла за България от еврото.

Точно така.

Не се заявяват такива, за да го оборят. Ако има такива говорители повече, надали ще се обръща такова внимание на този референдум.

Казват го само като теза: ще има полза, ние по този начин ставаме независими, нали. Обаче другата теза казва: да де, ама ние сме така, защото сме във валутен борд. Ние реално сме стабилни, защото сме във валутен борд. Какво следва оттук нататък? Значи, трябва да минеш с една крачка напред в обяснителния механизъм и аргументи, които представяш пред публиката. Но не, не са минали.

Каква е вашата прогноза: ще го махнат или ще го пуснат тоя референдум?

Болшинството в момента е против референдума в парламента, тъй че не знам, дали ще им признават всички, аз не съм вътре в процедурата дали им признават всички подписи.

Признават им, след като внасят  референдума в парламента.

Щом им признават, аз не виждам, какво мога да направя другите. Т.е. отново трябва да се тръгна с погазване на закона. То в България всички закони постоянно ги газим, така че това няма направи впечатление, но то се трупа на тези, които газят. Трупа се.

И още една тема, която предизвика остър социален резонанс: изборите в София и кандидатурата на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ Васил Терзиев.

Ох…

Дълбока въздишка.

Ами какво да ви кажа. От всяка гледна точка тая кандидатура не става, директно го казвам. Защо не става? Първо, защото той се държи изключително недостойно, когато говори срещу родителите си и се отрича от тях. Второ, много писания стигнаха за нивото му на професионализъм и като ръководител, и като мениджър, а това е голям въпрос – едните ни казват, колко е голям мениджър, другите вадят информация, че това не отговаря на истината предвид състоянието на "Телерик“. На трето място София си има едни антикомунисти в центъра, които не мога да го понесат това – влизането на Държавна сигурност и на бившите служби през децата им, въпреки че истината е, че децата не трябва да се свързват с това. Това е истината – не трябва.

Проблемът е, че в България тези деца тръгват от раменете на бащите си.

Това е проблемът.

Което означава, че са с един ръст по-високо от останалите.

Това е проблемът. И между другото проблемът е средата на възпитание на някои от тях.  Защото едно  е един човек да се е блъскал от нулата, за да отиде да учи някъде и да направи своите крачки, и да преодолее всичките възможни бариери, които му е правил бизнеса и законите, които спират, не улесняват предприемачеството и развитието на човека, това е едната група, и други, на които им се отваря вратата. Това не е успешен мениджмънт и мениджър, не е, твърдо. А и кампанията се откри изключително непрофесионално в тия тъмни помещения. В смисъл, че тази кандидатура аз не съм против това, че излезе рано, напротив, много критикуват, че излезе рано – нека да излезе рано. Ако има самочувствие човек и е качествен, той ще има време да си направи кампанията достатъчно активно и ефективно, когато е излязъл рано на терена. Но не е помислена кандидатурата достатъчно. А дали ще бъде успешна или неуспешна, зависи от другите, които ще се появят. Засега само той е на терена.

И на финала стигнахме до любимия въпрос в нашите разговори: вашата диагноза на България в момента?

Объркана, невиждаща посока, невярваща на никой, затворена от външните, нежелаеща даже да комуникира с външните фактори. България е едно самотно дете на демокрацията, изоставено, много изоставено. Дали ще се намери човек, който ще го хване за ръката, а децата, които са изоставени, не вярват на никой – те в началото са агресивни, нали знаете, те стават като тези, които се бранят в кръгова отбрана, дали някой ще успее да разбие кръговата отбрана и да подаде ръка на това дете, не знам, но е много объркано и се страхува. Това е.

Много ви благодаря. 

Цоня Събчева