Политологът проф. Анна Кръстева в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Посланиците на Русия и Беларус няма да присъстват на първото заседание на 48-ото Народно събрание следващата сряда. Те няма да получат покани, каквито се изпращат на ръководителите на дипломатическите мисии. До това решение се стигна след извънредната среща между представителите на парламентарните политически сили, администрацията на Народното събрание. Как ще рефлектира това решение на България?  

България ще отрие новия си парламент като европейска държава. Европейският съюз съвсем категорично има обща политика, и тя е много конкретно и ясно дефинирана: на официални събития, които се организират или от европейските институции, или от отделните страни-членки да не се канят представители на Русия и на Беларус. Така че тук имаше една буря в чаша вода. Някои жестове, които изглеждаха почти революционни партии, които се поколебаха, но после още по-активно, ще ги анализирам след секунда. Но това е наистина европейска политика, която има глобални измерения. Първо, нека да кажем буквално тези дни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа взе решение, с което определя режима на Путин като терористичен режим. Нека само да припомним, че Русия беше изключена от Съвета на Европа, което е безпрецедентно – това е първата държава, изключена от тази организация. Също тези дни ООН прие решение с огромно мнозинство с до 43 страни "Против“ анексирането на последната милитаристична и политическа операция на Русия да анексира територии от Украйна. Така че България просто формулира една позиция, която се споделя категорично, тя не се споделя, тя беше дефинирана преди това от Европейския съюз, но се споделя от огромното мнозинство страни в света. Сега, как отделните партийни актьори се включиха в тази позиция – тук е интересното – външната политика стана вътрешна напълно 100-процентово. В нея имаше логични и по-емоционални бих казала, но и политически реакции. Логичната позиция на "Демократична България“ винаги е отстоявана като най-последователният партиен актьор у нас с категорична системно проявявана евроатлантическа ориентация. И разбира се, новият партиен играч "Продължаваме промяната“, със същия профил. Сега, най-интересна е позицията на ГЕРБ. Първо, видяхме как се разгневява между Вежди Рашидов, който все пак е политик и доайенът, който ще открие този парламент, който ни заплаши, че ако приложим европейския  подход, ще влезем във война, и Бойко Борисов, който дисциплинира него и останалите. Какво стои зад позицията на ГЕРБ – нека това да кажем. Залогът за ГЕРБ е много голям. Той влиза в политическо наддаване кой е по-големият евроатлантик. "Демократична България“ казват, да не повтарям за трети път, нормалната европейска позиция да не се канят Русия и Беларус на официални събития, ГЕРБ след кратко колебание влиза, но за да излезе печеливш от ситуацията вдига залога,  казва: "Не, ние просто няма да покани Русия, а ние искаме парламентът да покани и Зеленски“.  

Да, как ще коментирате точно това?  

Какво стои зад това надиграване кой да е по-големият евроатлантик у нас? Стои наистина огромният вътрешнополитически залог за ГЕРБ, който иска максимално да използва тази външнополитическа, глобална ситуация, за да изчисти своя образ. ГЕРБ има две лица. Едното е една несъвсем последователна, но най-общо разбира се евроатлантическа ориентация, другото е лицето на партията, която 12 години поддържа модела на прихванатата държава, най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Тук съвсем малък щрих за сравнение, за да видим какво правят държавите, които не са най-корумпирани и най-бедни. Ами една Хърватия, която влезе след нас в Европейския съюз, до месеци ще влезе в "Шенген“ и ще влезе в еврото. Защо? Защото няма този модел на тотална корупция завладяла държавата. С други думи големият вътрешнополитически залог на ГЕРБ е да се изчисти, да използва тази външнополитическа ситуация, която е драматична, която е безспорен приоритет, която фокусира европейско и глобално внимание, за да избута на заден план този втори елемент на своя образ, който обаче е абсолютно ключов, и който в момента блокира вътрешнополитическата ситуация в България, защото прави така, че кабинетите, нали, един кабинет да бъде, може ли да има кабинет – това е големият въпрос, който стои на всички граждани, политици, е този, който е възможен, е нежелан, а този, който е желан, не е възможен. Този, който е възможен, е ГЕРБ с ДПС и "Български възход“, който е готов да пристане на всеки, и "златни пръсти“ – един, няколко от "Възраждане“. Напълно е възможен, той би се базирал на предишни доста техни връзки между ГЕРБ и ДПС, но не е желан имиджово за ГЕРБ. Този, който е изключително желан имиджово за ГЕРБ – ГЕРБ с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, не е възможен, поне за момента, защото "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ продължават да отстояват това второ лице на ГЕРБ, че евроатлантическата ориентация на ГЕРБ не премахва лицето им на носител на един модел, срещу който те се борят. Така че много са пластовете, трябва просто все пак покрай всички тези пластове да кажем, че тази блокирана политическа ситуация, невъзможността или много голямото предизвикателство пред парламента да създаде кабинет, работещо правителство, прави така, че всички работят за президента Радев. Тази блокирана ситуация работи за президента Радев. И най-постоянното в тази държава ще бъде и ще остане служебното правителството, най-временното става най-постоянното.  

Разбирам вашата позиция, проф. Кръстева, но нека да се върнем по темата за г-жа Митрофанова. Смятате ли, че ще има реакция от страна на Русия? 

Нека само да кажем, че това би била отново една последователна реакция на българските институции, защото и предишното правителство доста силен жест, решение направи – да изгони значителен брой руски дипломати. Тогава имаше заплахи за скъсване на дипломатическите отношения. Видяхме, че те не се осъществиха. А в момента, докато тогава беше наистина известен прецедент, огромен брой, който беше по-висок от този на други европейски държави, в момента, докато сега, пак казвам, България не прави нищо по-различно от общата европейска позиция – това е на първо място. И на второ място, има разлика между ситуацията тогава и сега. Сега Русия премина страшно много червени линии, не просто е във война, а ескалира войната, не просто ескалира войната, а анексира територии и срещу тези анексации среща наистина единодушен или масов да кажем отпор както в Европейския съюз, така и в Съвета на Европа, и в ООН. Така че ситуацията днес е различна. Трябва да скъса Русия дипломатически отношения с всички европейски държави, което би било трудно и би било наистина драматично, но бидейки в състояние на война, която ескалира, трябва да приеме негативните реакции на множество европейски страни, сред които и България.  

Добре, но все пак, въпреки че България е последователен привърженик на тази обща позиция на Европа срещу Русия, все пак не трябва ли тази колективна позиция, която взеха вчера, да стои по-ниско от българския протокол? Тоест, протоколът казва, че всички дипломати трябва да бъдат в парламентарната зала при откриването на Народното събрание. Не можем ли да прескочим мнението на европейското общност?  

Винаги може, но е толкова по-положително когато не го прескачаме. Защото дипломацията е важна, дипломацията е изключително важно оръжие или инструмент за преговори, за прекратяване на война. Но когато Русия е в състояние на война това е несравнимо по-важно, отколкото е дипломатическият протокол. Тук става въпрос за протокол, дипломацията безспорно е свързана с едни ритуали, които наричаме протокол, но те са мислени, те се прилагат в пълния им размер в едно мирно време. Това, което трябва да направи дипломацията сега, дипломацията в света, не българската, е наистина да се накара Русия да седне на масата на преговори, да се очертае някакъв хоризонт, различен от военния за края на войната. Нека да припомним, че в последната седмица като че ли започва така гласове отново в тази посока – първо, турският президент отново категорично покани руския президент да премине именно към дипломатическите ходове, да седне на масата на преговори, и Турция се самопредложи да бъде този медиатор между Украйна и Русия, който да очертае дипломатически мирен преход за излизане от война. Някои от най-приближения кръг на Путин, външният министър, също пуснаха в международното публично пространство идеята – идея не, а просто някаква неясна, но така или иначе готовност за преговори. Така че това е, което трябва да опита да направи дипломацията, наистина световната, глобални актьори да накарат воюващите страни да седнат на масата на преговори и с множество посредници да се върви към някакъв мирен хоризонт. Дипломацията е нещо много повече от протокола, така че чакаме дипломацията да покаже своята сила, която да бъде по-мощна от дрънкането и не просто дрънкането, а прилагането на все по-голям спектър оръжия.

Габриела ГЕОРГИЕВА