Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

 

Здравейте, вие сте с Аудиокаста на Фокус “Това е България".  Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия пореден 86 епизод. Премахването на института служебно правителство, промени в избора на ръководствата на службите, дори намерението за конституционни промени  носят привкуса на влошените отношения между мандатоносителите ПП-ДБ и президента Румен Радев. Още от онези записи на Националния съвет на “Продължаваме промяната" от 21 май бе обяснено от лидерите им, че импийчмънт на Радев не е необходим, просто той трябва да бъде с ограничени правомощия.  Ще донесе ли за ПП-ДБ дивиденти размахването като плашило на Румен Радев, анализът е на политолога проф. Александър Маринов. Добре дошъл, в Аудиокаста на Фокус, проф. Маринов.

Здравейте.

Не измина много време в думите на Кирил Петков “Радев е президент, с който ще продължи промяната" до “Не ми харесват неговите коментари в Брюксел, следим неговите действия" –има-няма 2 години. Битката за власт ли опорочи отношението между президента и неговите питомници?

Не, не е битката за власт, а лицемерието на тези т. нар. питомници, които се представяха за едно, а се оказаха нещо съвсем друго. И всъщност показаха истинската си природа, от момента в който се докопаха до властта. Това е причината. И те самите много бързо започнаха да показват на практика, че всичко, което са говорили, всичко, което са обещавали, е измама. И тази измама логично достигна до своята кулминация, когато се прегърнаха с ГЕРБ и направиха общо коалиционно управление противно на всичко, което бяха обещавали две години на своите привърженици.

“Новата коалиция обезсмисли изборите", това каза президентът Румен Радев на влизане в Народното събрание преди гласуването на новия кабинет. Месец по-късно как изглежда работата на правителството “Денков-Габриел"? И как изглежда работата в парламента между партиите, които го подкрепят?

Практически работа няма, както виждате, правителството не може да се справи дори и с елементарни организационни и кадрови въпроси. Парламентът също доста боксува, всъщност предстои да видим първото сериозно изпитание, най-вече от гледна точка на продукта от тази работа, а именно приемането на бюджета.  Ясно е, че това коалиционно управление има само два пътя: или трябва наистина да се оформи като такова и да стъпи на съответния политически управленски документ, или ще бъде управление с плаващи мнозинства по най-различни теми и поводи, което управление може да приключи всеки възможен ден и час. Много добре знаем, че тук интересите на двете основни съставни части се разминават в политическите интереси, в сметките, които правят и затова е много трудно да се постигне споразумение. Разбира се, въпросът не е в това, как ще се нарече документа, а в самата природа на подобно коалиционно партньорство, което предполага не просто солидарно взимане на решения, а солидарно носене на отговорност, и тук вече интересите се разминават тотално.

Защо от “Демократична България" и “Продължаваме промяната" бягат панически от думата коалиция и постоянно казват, че не, не управлява коалиционно правителство?

Това е несериозна позиция, тъй като е ясно, че те заедно избраха правителство, избраха премиера, договориха се, поне формално за обща законодателна програма, сега предстои да приемат бюджет. Какви по-големи доказателства за това, че става дума за едно коалиционно управление. Те бягат, защото твърдяха, обещаваха, кълняха се точно в обратното, че никога няма да участват, не само че няма да партнират с ГЕРБ, няма по никакъв начин да подпомогнат съставяне на такова правителство, а се случва обратното. Естествено, тук има различия, има нюанси, има вътрешни противоречия в коалицията ПП-ДБ и съвсем не е трудно да се види, че “Демократична България" са много по-склонни на партньорство с ГЕРБ, отколкото “Продължаваме промяната", но това са вече проблеми, които тепърва ще се изясняват, защото дори и самата коалиция ПП-ДБ не е толкова безпроблемна, колкото на пръв поглед изглежда.

Колко време ще издържи сглобката на кабинета “Денков-Габриел"?

Никой не може да предвиди това, тъй като има множество фактори. Ние можем само да набележим основните критични точки в предстоящите месеци. Съвсем възможно е сглобката да се счупи преди това или по друг повод, или всъщност поради някакви специфични интереси на отделните участници. Първата сериозна пречка или по-точно предизвикателство е гласуването на бюджета, тъй като е съвършено ясно, че това е бюджет, който е измислен бюджет, хартиен бюджет, той няма как да се осъществи. И дори опитът да бъде осъществен ще доведе до големи проблеми в цели сектори от обществото. ГЕРБ разбират много добре това и не случайно се дърпат или по-точно казано, засега казват, че имат някакви критични бележки, че искат да изслушат внимателно какво ще каже финансовият министър и т.н. След това, разбира се, идва и момента за подготовката, кампанията, и провеждането на местните избори, което наистина ще ни постави в уникална ситуация, достойна за книгата на “Гинес". Две партии, които не просто са различни, а са антагонистични, да управляват заедно в центъра и да водят люта битка по места, говоря за големите градове. Досега такова нещо не е било виждано никога, не ми е известно поне не само в България, как ще се случи това, не ми е много ясно. Но при всяко положение някои от дразнителите или факторите, които тласкаха към съставяне на това правителство, вече са елиминирани. Голямата заплаха за ГЕРБ и Борисов, имам предвид главния прокурор, вече не представлява такъв непосредствен дразнител. Така че освен това ГЕРБ получиха, каквото искаха, те са, както би се изразил Кирил Петков, “изпрани". Всички обвинения към тях са неоснователни, тъй като няма как да ги обвиняваш за модела ГЕРБ, при положение, че участваш заедно с тях в управлението. Те постигнаха общо взето своето, от тук нататък според мен се стремят да допотопят своите основни опоненти.

Като се върнем към записа на заседанието на Националния съвет на “Продължаваме промяната" няма как да не установим, че казаното на него последователно се изпълнява.

Абсолютно съм съгласен, да. Абсолютно вярно е, така е, последователност.

Защо се нахвърлиха най-напред на службите и на служебното правителство?

Ами защото не знаеха точно за какво става въпрос, а може би поради глупост, сметнаха, че това клише ще  работи. Но след това се оказа, че нещата са съвсем ясни и се обърнаха на 180 градуса. Вие си спомняте, че и Кирил Петков, и Асен Василев казаха, че не се отричат от нито една своя дума, че това било показателно за това как действа една наистина демократична партия. Само че нали всички сме наясно, че който и нормален човек да слуша или да чете този запис, той може само да изпитва възмущение и отвращение. Това не само, че не е демократично, това е според мен, криминално деяние: да се уговаряш да организираш съзнателно нарушение на законите за мен лично е престъпно поведение, вече как го квалифицира Наказателния кодекс, е друг въпрос. Така че те както обикновено реагират импулсивно, гледат за залъжат, да замажат, но истината е точно, както вие казахте, че буква по буква, дума по дума, намерение по намерение се върви напред.

Не са много вариантите на идеи от тяхна страна за бъдещето на служебното  правителство, изброявам: при предсрочно прекратяване и разпускане на парламента последното избрано правителство от парламента да изпълнява функциите на служебно; друга идея – да се запази възможността президентът да назначава служебно правителство, но парламентът да продължи да функционира и да излезе във ваканция само за месеца на кампания; третата идея е за смесен подход – при определянето на служебния кабинет да има споделена отговорност между парламента и президента. И най-радикалната идея е за пълното премахване на служебното правителство. Кой от тези варианти би бил работещ?

Първо, бих задал въпросът: кой от тези варианти е осъществим? Тъй като нищо от изброеното няма да бъде работещо поради факта, че представлява някаква поредна и абсурдна измишльотина. Тук проблемът не е в служебното правителство само по себе си, проблемът е в това, че политическата система блокира, дава вече системни дефекти и не може да  излъчи нормално редовно управление. За това не е виновно служебното правителство, а е виновна политическата класа, виновни са партиите. Според мен, поне доколкото слушам мнения на уважавани юристи и конституционалисти, повечето от идеите за промяна на статута на служебното правителство изискват не просто промяна в Конституцията, а мнозина твърдят, че е нужно Велико народно събрание, тъй като служебното правителство е част от изградената система на баланс на властите в системата на държавното управление. Но дали това е така или не е така, разбира се, решаваща дума има Конституционният съд, ако се стигне до там. Но аз си мисля, че дори ако става дума за промени в Конституцията от правомощията на обикновено Народно събрание, пак тази работа няма да бъде нито лесна, нито бърза още повече, че ясно е, нормално е да допуснем, че засегнатите страни, това не е само президента, а мнозина други фактори, няма да гледат безучастно, няма да стоят със скръстени ръце и тук ще има силно противоборство, политическо противоборство. Да не говорим, че всичко това ще се впише в един друг политически контекст, в други процеси, които не са съвсем благоприятни, дори и в краткосрочен план за тези велики новатори.

Президентът Радев дали е поканен да участва в дискусия за тези идеи?

Не съм чувал да е бил поканен, а освен това, пък това е мое мнение или поне бих казал така, аз ако бях на негово място, на такава покана не бих се отзовал, такава покана от тези хора. Защото това е ясно, че тук не става дума за конституционни промени, които засягат важни и необходими за обществото проблеми, доколкото те са наистина необходими, имам предвид конституционните промени. Тук става дума за елементарна експлоатация на този инструмент с оглед окопаване във властта и на домогване до определени властови ресурси. И това е най-страшното, когато Конституцията и законите, но най-вече Конституцията се прекроява, за да обслужи нечий властови нагон.

Като се върнем към Закона за службите, предишната му промяна по време на кабинета “Орешарски" стигна до назначението на Пеевски за председател на ДАНС, вече си спомняме и какво се случи. Очевидно уроците не са научени.

Да, за съжаление е така, защото повтарям, всеки опит да се прекрояват законите заради една личност или заради един партиен интерес свършва зле, най-малкото, защото никой не си прави труда от тези, така смели конституционалисти, никой не си прави труда да си зададе въпроси, че нещата могат да се изменят много съществено. И това, което днес им изглежда изгодно и полезно, може да се обърне по много лош начин не само срещу тях, а въобще да изиграе много лоша роля за българското общество. Затова трябва много да се внимава, когато се пипат такива фундаментални механизми на демокрацията. Но какво да правим, това е капацитетът на тези, които сега претендират да бъдат носители на промяната, толкова могат, това правят.

С какво си обяснявате напъните за промяна на ръководствата на службите? Само за отнемане на властта на президента, който всъщност им подписва указите, нищо повече.

То е ясно, целта беше заявена: да сложат техни хора. Те го казаха, да сложат техни хора, първо да влияят върху изборните процеси, върху упражняването на властта. И второ, за да се подсигурят, че няма да им бъде потърсена отговорност, няма да бъдат разследвани за един куп неща, които са правили и вероятно възнамеряват да правят. Нищо ново под слънцето, това се е случвало в България не веднъж през последните десетилетия.

С декларираното желание за съдебна реформа ще бъде ли отрязана олигархичната връзка за контрол върху държавата?

Тук изразявам двойно съмнение, първо, доколкото знаем, какво възнамеряват да променят, тъй като това става дума за общи приказки само и отделни фрагменти. Не знам дали това, което засега се обявява,  ще е достатъчно дори да бъде изпълнено в пълен обем. Второто, което е по-важно, с промени в Конституцията и законите за съдебната власт не е възможно да се реши един такъв огромен проблем. Тук има фактори, които са извън нормативната уредба и институциите на съдебната власт, има много други неща, които трябва да се свършат, които засягат политическата система, работата на други институции, проблемите с корупцията и т.н. , т.е. това е комплексен, извинявам се за клишето, въпрос.  В момента, вие знаете много добре, защо се повдигна темата със съдебната власт.  Имаше един конкретен повод, конкретен дразнител, да не кажа конкретна заплаха - главният прокурор. Тук интересите на ГЕРБ и на ПП-ДБ съвпаднаха, а оттук насетне продължава, аз се опасявам, че това, което ни се представя като реформа, е всъщност един опит отново, може би по малко по-различен начин да бъде осигурен контрол на определени политически и икономически фактори върху съдебната власт, с цел нейното използване за такива частни интереси.

Това че Иван Гешев бе освободен като главен прокурор ще им свърши ли добра услуга, в случай, че той тръгне да прави партия?

Първо, да кажем, че аз не оценявам като много големи шансовете на Иван Гешев в политиката, но това е мое мнение, мога да бъда опроверган. По много причини смятам, че това е така, но в края на краищата кой не си е пробвал късмета в българската политика, пък защо пък и Гешев да не го направи, да не е по-лош от другите, включително тези, които виждаме в момента. Въпросът обаче е друг, че начинът, по който беше свален Иван Гешев и начинът по който протичат и ще протичат процесите, са зле за българското общество, защото ние всъщност наблюдаваме подмяна. Нищо от аргументите, които бяха издигнати срещу Гешев не престава да бъде валидно, както срещу неговите сегашни заместници, т.е. тези, които го наследиха, така и въобще за механизма за упражняване на контрол върху съдебната власт. Аз не чувам, например, сериозно да говорят парламентарно представените партии за промяна на принципа, по който излъчват и влияят при излъчването на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), също така не чувам никакви предложения да се намери реален механизъм за отчетност на съдебната власт, защото тази власт не може да бъде безотчетна, и в този смисъл не може да бъде независима. Властта не може да бъде независима, независими трябва да бъдат съдиите и магистратите, които взимат решения, водейки се от закона, но самата власт трябва да се отчита и да се контролира взаимно с другите власти, ние не чуваме такива неща. Чуваме някакви становища, които по-скоро засягат личности и квоти.

Проф. Маринов, прави ли ви впечатление, че думата контрол някак си убягва от идеите сега на мандатоносителите, нещо повече, те дори я загърбват, избягват я.

Да, да, няколко думи отсъстват,  оглушително отсъстват от техните изрази, от техните действия. Не само "контрол“ – а и "отчетност“, "отговорност“ – няма такива неща. Няма да ги чуете тези неща, защото те се използват, само когато става дума за другите и за аргументи срещу противниците, иначе когато става дума за тях самите нито контрол може да се упражнява, нито са длъжни да дават някакъв отчет, нито са  способни и желаят да носят някаква отговорност. Това е криворазбраната употреба на властта. За съжаление е така.

Нито търсят обществен дебат.

Общественият дебат, който те провеждат, е на времето, както казваше старшината в казармата: "Когато говориш с мен, ще мълчиш“. Това е този дебат: "Който не е на моето мнение, той е веднага анатемосан, обкичен с разни етикети и т.н., нормално.

Как оценявате издигнатия от ПП-ДБ кандидат за кмет на София Васил Терзиев?

Тук има сложни въпроси. Тези сложни въпроси са няколко: първо, въпрос с оценка на неговото потекло – доколко  това е фактор, който по принцип е важен. Ясно е, че в дадения случай с оглед на тези, които го издигат и техните избиратели, той е свръхчувствителен въпрос. Затова сам по себе си той е странен, изборът е странен. Или най-малкото странно е, когато по такъв начин се опитват да го прокарат, все едно че не съществува проблем. Второ, не мога да преценя, вероятно той като предприемач, в една такава иновативна сфера е добър, но това е крайно недостатъчно, за да направим извода дали е подходящ да управлява града, защото кметът е колкото мениджър, толкова и политик. Общо взето това е избор, който на пръв поглед обединява, на пръв поглед обединява различните елементи на тази част от избирателите, но дали така ще остане, дали тази тенденция за обединение ще се запази или ще има центробежни сили, ми е трудно да преценя. Във всеки случай с тази кандидатура според мен в известен смисъл, в известна степен се връща интригата битката за София, защото при един друг тип кандидат мисля, че коалицията ПП-ДБ би имала по-голям шанс, да не кажа голям шанс да спечели срещу ГЕРБ. Сега още повече в контекста на тази национална коалиция битката за София се оказва доста трудна за предвиждане, още повече, че аз не бих изключил намесата на трети сериозен участник.

Каква е ситуацията, как бихте я охарактеризирали: засилва ли се хаосът или тя става все по-прогнозируема?

Добре прогнозируемо е нарастването на хаоса. Защото този тип решения – абсурдни, нелогични, не говоря вече, че са неморални, нечестни, те не могат да донесат стабилност. И аз съм много развеселен от твърденията на министър-председателя Денков, че правителство носело политическа стабилност. Нищо такова няма. То не може да захване с решаването на един дори елементарен въпрос, пък камо ли да носи стабилност в някакъв по-далечен план и от гледна точка на проблеми с по-голямо обществен обхват. Така че това е измамно решение. Да, избегнаха се изборите сега или през септември, да, ще се спечелят няколко месеца, но като чувам разни прогнози, как това правителство можело да си изкара мандата, как то започвало да се учи, как то започвало да се стабилизира, просто ми става смешно и малко тъжно, защото ние всички добре знаем канона на пропагандата, обаче лошо е, когато някои хора започват да стават жертва на собствената си пропаганда.

Кофти пиар, както биха казали.

Да, включително. То не е само пиар, то е въпрос на политическо осмисляне на процеси, които са много по-сериозни и много по-дълбоки отколкото една или друга личност или взаимоотношенията между няколко личности.

Местните избори и парламентарните?

Да?

Кои ще преварят: местните или парламентарните?

Много ми е трудно да ви отговоря, сигурно ще са местните. Не ми се вярва да си отиде към вариант две към едно. Трудно е вече, много е трудно, тъй като зависи от сметките на различните партии. По-скоро изглежда вероятно по някакъв начин да преминат местните избори, в това число заради плановете на основните участници, и веднага след това да се счупи сглобката. Естествено тук има други въпроси, които са открити, които са не по-малко важни. На първо място бих посочил проблема с референдума на "Възраждане“. Тук се правят, че не го забелязват или прилагат някакви елементарни детски хитрости да отлагат, да тупкат топката, както каза един конституционалист, обаче това нещо така не може да се реши и ще доведе до още по-големи проблеми. Аз бих посъветвал тези, които се опитват да разсъждават по темата, да се върнат малко назад във времето, да проследят логиката, по която се случи Брекзит, и до голяма степен тази логика на подценяване или несериозно отношение към проблема доведе и до крайния резултат тогава. Този референдум, той трябва по някакъв начин да бъде третиран убедително. Тук не може да се заобиколи и да се елиминира с процедура или формални юридически средства. Това е голям политическия въпрос и този въпрос трябва да се реши сериозно. Иначе ще се превърне в още по-голям проблем и тогава ще се чудим как да го решаваме.

Ще наруши ли парламентът Конституцията като пусне референдума за еврото, и обратното, като го спре?

Тук има различни гледни точки на конституционалисти. В края на краища ясно е, че ако се спори от гледна точка на неговата законосъобразност, решаваща ще бъде думата на Конституционния съд. Но това не означава че парламентът може да си позволи и по-точно казано, че не бива парламентът да си позволи да нарушава грубо Конституцията и законите. Той е длъжен да се произнесе по един или друг начин, като отхвърли или като вземе решение да бъде проведен, а след това може да се обърне, част от депутатите да се обърнат към Конституционния съд, независимо от това какво е решението, а най-добре е да се помисли за нещо друго, че така или иначе спирането на референдума по един или друг начин няма да отнеме от силата, а напротив, ще добави към силата на тези фактори, които настояват за неговото провеждане. Истинското решение според мен е да се убеди достатъчно голяма част от българското общество в правотата на правилността на решението за приемане на еврото. Ако ние не сме в състояние да убедим мнозинството от българите, а се опитваме да ги надхитрим или не дай Боже да ги лишим от правото им да се произнесат, последиците ще бъдат много лоши.

В изолация ли е президентът? Виждаме, че на него му се отрязва една или друга възможност.

Президентът не е в изолация, нито е в неизгодно положение, просто защото развоя на събитията, какъвто и да е той, работи в негова полза. Каквото и да се случи с това управление, печеливш е президентът: ако продължи, печеливш е той, ако се срути, пак е той. Той просто чака търпеливо животът да докаже неговата правота, тъй като в случая той е безусловно прав относно оценката на това управление, относно проблемите, които съществуват, и относно начина, по който трябва да се управлява държавата, защото в продължение на 10 месеца почти назначените от него служебни правителства показаха, че може да се управлява и по-добре при цялата ограниченост на възможностите на едно служебно правителство. Така че времето работи в негова полза, а не срещу него. Той няма за къде да бърза, тъй като пак казвам, тези, които тичат срещу вятъра, срещу течението, това са днешните управляващи. Много скоро ще стане ясно, кой е прав кой е крив.

И на финала стигаме до любимия въпрос: партията на президента. Замисля ли президентът политически проект? Постоянно излиза този въпрос, постоянно се актуализира, постоянно под нови и нови трактовки.

Вероятно не малко хора са тежко фиксирани в този проблем. Тежко фиксирани, нещо много ги плаши тази възможност. Отново ще кажа: няма никакви факти, които да говорят за това. А друг е въпросът, че президентът има своята подкрепа, между другото и като личност, и като институция – това е най-широко подкрепяната личност и институция. Вярно е, че има известен спад на одобрението към него, но то е обяснимо поради острата политическа ситуация и факта, че българското общество се раздели по няколко теми много сериозно и няма как да се харесваш на всички. Но все още много голяма част от българите му вярват и го подкрепят. И той няма нужда да прави партия, защото в момента това не му е необходимо. А иначе естествено, че неговото влияние е реално, и то е навсякъде и в местните общности, и в местните власти, и в професионалните общности.  Така че единственият "проблем“ при него е – в кавички проблем, защото това е по-скоро него плюс, че той няма съмишленици и партньори сред политическите партии представени в парламента. Но вие много добре знаете,  какво е отношението на българите към тези партии и към парламента като цяло, така че това според мен не е голям минус за президента в момента.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. 

Цоня Събчева