Политологът проф. Александър Маринов, председател на  Стратегическия съвет към президента, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

Броени дни преди да бъде открито тържествено новото Народно събрание, 48-то, партиите – в разгорещени дискусии за това дали да участва украинският президент Владимир Зеленски на първото заседание на Народното събрание. Днес стана ясно, че това няма да се случи, тъй като от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ не са подкрепили идеята на ГЕРБ-СДС. По-рано пък Костадин Костадинов – лидер на "Възраждане“, заяви, че ако Зеленски говори на първото заседание, то от "Възраждане“ ще поканят руския посланик Елеонора Митрофанова. И така, успяват ли политиците да напипат пулса на обществото към днешна дата? Темата ще коментираме в следващите минути с проф. Александър Маринов – политолог и председател на Стратегическия съвет към президента. Тази дискусия, която се разрази в последните – да бъде, или да не бъде поканена посланичката Елеонора Митрофанова, дали да присъства Зеленски виртуално на първото тържествено заседание на Народното събрание, колко се доближава до интересите на обикновения българин?

На светлинни години е, не просто от интересите на огромното мнозинство на българите, а от най-непосредствените задачи пред парламента. Вместо да намерят начин да разговарят за евентуалните допирни точки, приоритети и цели на едно управление, или дори ако искате, вместо да говорят каква работа биха могли да свършат, докато преговарят за правителство, те се разправят с неща, които са… какво да ви кажа, това просто наистина е нелепо. А на всичкото отгоре, това се изкарва като някакъв супер важен политически въпрос. И защо се чудим тогава, че 2/3 от българите не искат да гласуват, а хора, колкото за една парламентарна група, отиват и гласуват с "Не подкрепям никого“. Това е съвършено логично и за съжаление, се очертава така и да продължи.

В този ред на мисли, ще успеят ли все пак да намерят някакви допирни точки, освен тази, около която се обединиха – Елеонора Митрофанова да не присъства на тържественото заседание? Там имаше някакво обединение на приоритети и интереси, хайде така да го наречем.

Аз смятам, че ще е много интересно да видим, ако излязат тези три-четири партии и кажат на избирателите, включително на своите – "Друго не може да направим за вас, обаче – ето, виждате ли, не поканихме Митрофанова“. Да видим колко ще се зарадват избирателите. А иначе вашият въпрос е основателен, тъй като е ясно, че парламентът е силно фрагментиран и политическа коалиция не е възможна. Значи трябва да се търси някаква програмна територия, на която евентуално да се съгласят партиите, че трябва да работят в обозримо бъдеще, кратко бъдеще. Но както виждате, няма и намек за такива теми. Всяка партия си има свой разказ, както се казва, своя приказка и се създава впечатление, че партиите вече се готвят за следващите избори.

Т.е. мисията невъзможна се оказва редовен кабинет – така поне до момента от това, което виждаме, чуваме. Ето, днес също така стана ясно, че от ГЕРБ-СДС са отправили покана към "Демократична България“ заедно да внесат искане в Народното събрание, в 48-то, за изпращане на оръжие за Украйна, но досега няма отговор от "Демократична България“. Т.е. те и по тази тема май няма да мога да се обединят.

Причината е ясна. Първо да кажа, че у нас няма нищо невъзможно, особено в българската политика, но хайде да кажем така – че е много малко вероятно към момента. А иначе това би било поредното нелепо изпълнение на българските партии в парламента. Значи от първия ден, когато трябва, вместо да се конституира парламентът, да започне работа за сформиране на комисиите… Чакат голям брой законопроекти, подготвени от правителството във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост; вероятно до една седмица или до десет дни ще бъде внесен най-късно проектът за бюджет. За тази цел, за да може да работи парламентът, трябва да има комисии. Тези комисии трябва да бъдат съставени. Трябва да се гледат вероятно някакви промени в Правилника на Народното събрание. Вместо да се захванем за нещо, което е конкретно и което може да допринесе за решаване на проблемите на огромната част от българите, те сега решават за оръжие. И ми е много любопитно какво ще се случи, какво ще решат и най-вече как ще реагират българските граждани на това решение, защото това ще е още една стъпка, поредна, за въвличане, за опасно ангажиране на България с военните действия в Украйна, официално, държавно ангажирана. Аз си мисля следното: аз мисля, че в България има една партия, която е по-голяма от всички останали взети заедно, макар че това е виртуална партия, и това е Партията на мира, защото аз съм дълбоко убеден, че огромното мнозинство от българите искат, настояват България да бъде много внимателна и да не се ангажира със стъпки, които увеличават и без това значителния риск пред страната. И нека… За това ще дойде време, защото ние, цели поколения бяха отвикнали въобще да мислят по проблема за войната и мира, но ето, виждате, че живеем в такова време, че всеки трябва да мисли по тези въпроси. Така че това е още един пример за безнадеждното отчуждаване на българските парламентарни сили, повечето от тях, отчуждаване от проблемите и насъщните нужди на огромното мнозинство от българите.

Как виждате развитието оттук нататък на мандатите? В случай че приемем: ГЕРБ-СДС не успеят да съставят кабинет, какво ще се случи според вас с втория мандат? Всичко въпрос на математика ли е?

Разбира се, че не е само математика, но бих казал, че и математическите изчисления също са много сложни очевидно. Първо, ясно е, че каквито и фокуси да правят ГЕРБ, каквито и евроатлантически пози да заемат, другите, с които те биха могли да направят коалиция, не желаят да имат нищо общо с тях. Така че реално в мандата си ГЕРБ могат да направят едно единствено нещо, което според мен би било най-достойно, защото това, което сега правят, не е много достойно – това са едни такива шмекерии, едни преструвки, а именно: да предложат, след като твърдят, че могат да предложат относително неутрален, т.е. не включващ ярки партийни фигури кабинет, след като други не искат или повечето от другите не искат официално да го подкрепят, внасят едно предложение и тогава ще видим, може пък да се получи едно подкрепено правителство на малцинството. Разбира се, това е малко вероятно, но все пак това е един вариант. След това вторият мандат също е ясен – той ще отиде при "Продължаваме промяната“. Там нещата също са очевидни, защото вероятно ще имаме реципрочен отговор от страна на ГЕРБ след провала на първия мандат. Разбира се, възможно е ГЕРБ да преосмислят, да решат нещо друго, но някак си ще бъде и за тях много трудно да го обяснят на своите избиратели – как ще подкрепят правителство на тези, които правеха клипчета пред затвора и многократно заявяваха, че искат да пратят лидера им там. Тук става въпрос за политически намерения. А иначе разбира се, че всеки, за когото има съмнения, трябва да бъде разследван от правосъдието, независимо какъв е той или какъв е бил, но не може една политическа партия едва ли не да излиза с манифест, със свое основно послание "Ние ще вкарваме в затвора“. По принцип партиите не вкарват в затвора. Аз и затова се учудих много – ако това е вярно, разбира се, което твърди Слави Трифонов, че Кирил Петков е пратил един горд SMS "Арестувах Бойко Борисов“ и т.н. Министър-председателят не арестува – това е абсурд! Дори самото мислене от този тип е абсурдно. Но както и да е. Така че смятам, че и вторият мандат, при провал на първия и особено при тези разправии около първия и втория, няма да завърши добре. И тогава идва този митичен трети мандат. На кого ще бъде даден не може да се каже сега.

За него се говори още от нощта на изборите. Че той ще бъде най-интересен, че очакванията са огромни. Дори имаше едно пророкуване, че мандатът ще бъде връчен на "Български възход“ – партията на Стефан Янев. Това беше още съвсем в началото

Хората, които правят такива пророчества, може би трябва да пускат по-често тото, защото явно имат някакви способности.

Наистина ли е толкова интересен този трети мандат? Може ли да се случи там нещо грандиозно по-различно от това, което виждаме?

Може да се случи една грандиозна чудесия, ако питате мен. Защо? Защото след като предишните два мандата двете страни или двата лагера са заявили, т.е. даже трите лагера, заедно с "Възраждане“ – те са заявили и са доказали, че не искат да имат нищо общо помежду си, изведнъж в третия мандат решават да се прегърнат. Аз, да ви призная, съм привърженик на тезата, че не е нужно на страната правителство на всяка цена. Нужно е правителство, което ще е способно да работи и да решава проблемите на хората. Ако това е някаква странна сделка на тъмно, с чувството, че се върши нещо срамно, тогава вече въпросът е друг. Не ми е ясно, който ще да получи третия мандат, как ще може да събере една открита подкрепа от взаимноизключващи се величини. Не ми е ясно. Освен ако не настъпи някакъв много сериозен, бих казал радикален обрат в поведението на партиите, но засега ние нямаме такива симптоми. Остава да видим дали пък нещо няма да се случи. Не можем да бъдем абсолютно сигурни.

Знаете, че сега, веднага след този разговор в ефира на Радио "Фокус“ много експерти, политолози, специалисти ще кажат, че всичко това е в интерес на президента, който иска да продължи да управлява чрез служебен кабинет. Защо? Какъв интерес би могъл да гони президентът да прави още един служебен кабинет и да продължава да управлява в зимните дни, ноември, декември?

Да, вие го казахте по същество. Аз обаче ще се изразя малко по-ясно. Човек, който твърди, че президентът гори от желание сега да направи още един служебен кабинет, и нещо повече – за това той пречи на съставянето на редовно правителство, значи това е или един абсолютно невеж човек, или е съвършено тенденциозно говорещ неистини човек. Това е съвършено ясно. Кой нормален си мисли, че президентът гори от желание да се нагърби с управлението на страната без парламент, много е вероятно и без бюджет, защото аз съм скептичен дали ще свършат тази работа, с много сериозни проблеми – икономически, социални и т.н.? Че кой нормален човек, освен ако не е политически мазохист, а според мен президентът не е такъв, ще гори от желание? Той просто изпълнява своето конституционно задължение и това е всичко. А друг е въпросът, че на фона на тези партии, които са абсолютно неспособни да произведат полезен за обществото резултат, президентът изглежда като авторитет. Но той не е виновен за това, че партиите не могат да съставят правителство или че правителствата са неустойчиви, краткосрочни и се провалят. Какво е виновен президентът за това? А иначе коментатори, анализатори, всякакви сме се нагледали – то е просто една специална порода, която шества по българските медии, но мисля, че вече доста досажда на голямата част от хората.

Знаете обаче, че се стига дори до по-далеч – че това е генерална репетиция за президентска република.

Ако това е генерална репетиция за президентска република, това е много лоша репетиция, защото не се прави по този начин, ако има някой намерение да го направи. Преди няколко дни се плъзна един слух – сега не знам дали това е така…

Да, слухове – всякакви.

Дали го е казала наистина Корнелия Нинова – че е виждала проект на Конституция, готвена от екипа на президента, в която е имало предложение за президентска република. Не твърдя, че го е казала, тъй като така твърдят източници от БСП. Не мога да кажа. Но ако това е вярно, ако някой го е казал, който и да е, той е един абсолютен нагъл лъжец – позволете ми да използвам тази дума, защото аз съм добре запознат с работите, които бяха вършени в президентството, и около стратегическия документ, и около свързаните с него предложения за промени в Конституцията. Такова нещо няма. Освен всичко останало, вие сте забелязали и много голяма част от българите са забелязали, че за разлика от повечето партийни лидери, президентът Радев не е лицемер. Той не е човек, който говори едно, а прави друго. Като всеки един смъртен човек на тая земя, той може да се заблуждава, може да бърка и т.н., но общо взето той е един открит човек, който каквото каже, това прави. Следователно, няма никакви амбиции за президентска република. Това няма нищо общо с президента. Друг е въпросът, че тази тежка болест на партиите, че тази тяхна неспособност да създадат устойчиво управление, че болестта, която те прехвърлят върху институциите, защото са ги обсебили, това се възприема все по-болезнено от обществото. Но какво е виновен президентът, че партиите компрометират идеята за парламентарна република? Ами нека да… Първо самите партии трябва да се излекуват. Те са тежко болни, те са се превърнали в ЕООД-та – еднолични търговски дружества, управлявани от един човек и една шепа хора, около него, това са българските партии. Че те нямат вече никакъв дори нюанс на вътрешна демокрация. Че там няма вътрешна дискусия, няма реално участие на партийните членове в изработването на политиката. Е как искат едни партии, които са се превърнали в търговски дружества, управлявани от една шепа хора, да имат авторитет и да могат да заслужат доверието на по-широките кръгове от обществото? То е логично. Когато партиите страдат от такива болести, стигаме до това нещо, което видяхме на последните избори.

Сега, много интересно обаче стана това, което казахте – че хора от БСП твърдят, че Корнелия Нинова е казала, че е виждала някъде документ, в който е имало проект за президентска република.

Това беше изнесено в медиите. Аз не съм го чул някъде по кьошетата, това беше изнесено в медиите.

Обаче неофициално казано от Нинова, просто от източници от БСП?

Да, неофициално. Аз подчертах, че аз не съм чувал такива думи. Това твърдят хора, пред които тя е говорила. Но дали е вряно, дали го е казала… Ако не го е казала, значи не съществува такъв проблем.

Ще попитаме, да.

Аз затова казах – ако някой, независимо дали е в БСП, или е извън БСП, е казала, че е виждал такъв документ, казвам: той е лъжец, защото такъв документ няма и не може да има.

Да, разбирам. Все пак обаче да върнем малко назад и личности като Соломон Паси, като Росен Плевнелиев биха ли могли така да заформят около тях някакво евроатлантическо обединение и все пак партиите, въпросните, да седнат и да се разберат?

Аз казах, още когато беше лансирана тази идея, че тя е интересна, необичайна, защото всъщност имаме двама посредника. Това е ролята на Паси и на Плевнелиев. Те са посредници. Дано да работи, но аз смятам, че поне официалните заявления са, че не искат да говорят и с посредници, и без посредници. Аз се съмнявам, че това ще свърши работа по следната причина: да, в международната дипломатическа практика има такива случаи, но това обикновено се отнася такива ситуации, в които две враждуващи или воюващи страни не могат въобще да седнат на една маса да разговарят. Затова има посредник, едната страна казва на посредника какво смята, посредникът отива, предава на другата, връща отговора. Представете си докъде сме я докарали, ако българските партии не могат да говорят помежду си, а трябва да използват посредник. Сега замисълът на ГЕРБ според мен е ясен – че това са две политически личности, които са с ярки, да не кажа по-силна дума, пронатовски позиции и проевропейски да кажем, които се използват, за да бъде оказан натиск върху "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ да не отклоняват предложението за диалог. Не е нужно да си много голям анализатор, за да разбереш какъв е замисълът. Това също е един трик, ако мога така да се изразя. Но каквито и да бяха тези посредници, дори да бяха много по-авторитетни, много по-уважавани в цялото общество, те не могат да изпълнят, да заместят партиите. Те могат просто да поговорят някакъв разговор и толкоз. Те не могат да предложат сами по себе си решение, те нямат такива правомощия. Откъде накъде някакви външни хора ще предложат на партиите условията за евентуално съвместно управление?! В това няма никаква логика. Така че работата изглежда безплодна, въпреки че в отчаяното положение, в което се намират партиите, т.е. пълната невъзможност да направят нещо продуктивно, защо пък да не се опита и нещо по-различно? В края на краищата, може пък да стане. Скептичен съм, но да видим дали въобще ще заработи.

Евелина БРАНИМИРОВА