Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Седмица преди да замине, а в последствие и в двата дни от заседанието на Европейския съвет в Брюксел президентът Румен Радев предложи следните тези: противопостави се на въоръжаването на Украйна, препоръча на служебното правителство да прояви разум и да спре изпращане на оръжия за там, призова партиите на войната у нас първо да спечелят изборите, да съставят правителство и тогава да поемат отговорност за решението Българска армия да предаде оръжия за Украйна, на срещата с Володимир Зеленски той се обяви за възобновяване на всички дипломатически усилия за мирно решение на конфликта, както и че България не може да приеме налагане на санкции на Русия в ядрената енергетика, и ако такива има, страната ни ще наложи вето. Думите на президента предизвикаха остри реакции у нас. Още в петък пред сградата на Президентството бе свикан протест, на който се настоя за импийчмънт, а новата коалиция "Демократична България“- "Продължаваме промяната“ излезе с остра декларация. Накратко, президентът е обвиняван, че повтаря опорните точки на Кремъл, че се поставя над парламента, а с нежеланието си за неизпращане на оръжия помага на агресора, а не на жертвата.  Фактологията дотук е такава. Въпросът е: поставя ли се президентът Румен Радев над парламента? Наш гост е проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев. Проф. Маринов, да добавя и още един щрих към картината: дни след Брюксел и реакциите у нас от БСП скочиха и те да обвиняват президента Радев за това, че служебното правителство е приело решението за участие на български военнослужещи за военно подпомагане на Украйна. Как да разчетем нюансите в посланията, идващи от държавния глава? Както и нападките от различни страни към него?

Нека да започна с традиционното уточнение, че изразявам своята гледна точка, не говоря от името на президента. Иначе, имаме един много ясен общ знаменател в атаките към президента от най-различни посоки. Има и специфика естествено в позициите на отделните му критици, но първо да видим кой е общият знаменател. Общият знаменател е, че по някаква причина, странна за мен, непонятна, и новата коалиция "Продължаваме промяната“- "Демократична България“, и БСП са решили, че ще извлекат някакви електорални дивиденти от атаките срещу президента. За мен това е неразбираемо, да не използвам по-груба дума, но така са решили. С атаките срещу президента и срещу служебното правителство очевидно си мислят, че заместват някаква своя собствена позиция, при това последователна, а не позицията на ветропоказателя, ако мога така да се изразя. Сега едно по едно за тези обвинения, разбира се, няма да се спирам на несериозните неща, които се дължат или на ниско интелектуално равнище или на откровена лъжа. Все пак трябва да напомним, че служебното правителство изпълнява всички приети решения на парламента, в това число изпълнява решението за изпращане на оръжия в Украйна по списъка, който беше приет от парламента. Ако вероятно си спомняте, че допълнително беше направена една промяна, тъй като тогава също имаше недоволни от факта, че може служебното правителство само да решава. И по силата на тази промяна всяка следваща доставка на оръжия за Украйна трябва да бъде одобрена от парламента. Сега няма парламент, така че няма как това да се случи. Това първо. Второ, в полза на твърденията, че президентът не изпълнява решения на парламента, едва ли не това е основание за импийчмънт, в тях няма никаква фактология. Нека да посочат с какво точно президентът е нарушил Конституцията. Нека напомня, че има определени основания да се иска отстраняване на държавния глава. Несъвпадението в политическите възгледи не е в тези основания.

А кои са основанията?

Държавна измяна и нарушаване на Конституцията. И нека да бъдат добри, разбира се, ако могат. Първо искам да кажа, че тези, които се канят да правят импийчмънт, имат да решат преди това няколко важни задачи. Първо, те трябва да попаднат в следващото Народно събрание. За една част от тях това не е съвсем сигурно. Второ, всички тези участници в коалиция анти-Радев трябва да съберат необходимия брой гласове един път, за да го разгледат, и втори път да отправят питане в Конституционния съд. Тук понеже се отклоних малко, искам да кажа само, че вероятно тези хора, ако не са някакви скрити радевисти, те не си дават сметка,  какво предлагат. Да допуснем, че импийчмънтът успее, да допуснем, това е практически невъзможно, но няма значение, какво се случва? Румен Радев излиза от Президентството, там остава да довърши мандата г-жа Илияна Йотова, Румен Радев няма вече никакви ограничения да се занимава с политическа дейност, прави я най-после тази партия, която непрекъснато някои хора привиждат, и нали се сещате, какъв ще е резултатът за всички тези бабаити, които сега се заканват на него? Защото все пак припомням, че той има рейтинг колкото сумарните рейтинги на лидерите на водещите политически партии. Оставаме това настрана, аз искам да говорим за сериозните въпроси. Може би най-сериозните въпроси са два. Единият въпрос е за призивите за мир и начинът, по който да се стигне до мир в Украйна. Съветвам ви, ако не сте се запознали, съветвам и нашите слушатели да се поинтересуват за един съвсем нов доклад на корпорацията RAND, много добре е известно какво представлява този американски think tank, той е съвсем нов анализ, който е озаглавен: "Как да избегнем продължителна война“. И там авторите съвсем ясно заявяват, че разработват своя анализ от гледна точка на интересите на САЩ, и съвсем недвусмислено се предлага, какво трябва да направят САЩ, за да се стигне до възможно най-бърз мир в Украйна. Така че Радев не изразява гледните точки на Кремъл, а изразява гледни точки, които в момента не са още официално изразени от западните правителства, но съвсем е видимо, че поне една част от Запада, имам предвид най-вече Америка, се подготвя за сериозен завой. В дадения случай ние сме много по-заинтересовани, защото сме съвсем наблизо до това. И освен това, като член на Европейския съюз носим тежките последици от войната, икономически, и социални, и други, и тези тежки последици съвсем не са приключили, както някои твърдят. Вторият въпрос, който е много важен, е позицията по ядрената енергетика, ядреното гориво. Аз не съм специалист по темата, но ми се наложи да се запозная в по-големи детайли. И тук трябва да кажем следното: първо, позицията на България съвсем не е изолирана. Второ, има едни глупави твърдения, че България вече не е зависима по отношение на ядрената енергетика от Русия. Това е абсолютно невярно. България ще престане да бъде зависима от Русия, когато има одобрен лицензиран доставчик, и съответно доставки на ядрено гориво, които съответстват и са минали цялата процедура, предвидена в Закона за използване на ядрената енергия. В това число искам да посоча, че фактът, че е подписан договор с "Уестингхаус“ и "Фраматом“ това нищо не означава още. По силата на този договор и едната, и другата компания трябва да подадат заявление и да представят за лицензиране гориво, което е специално разработено за българските реактори, по-точно за руските реактори в България. Този процес не е чисто формален, нито бюрократичен, и всеки опит да бъде пришпорван по някакви други съображения, може да има много опасни последици. Това е истината. И поради тази причина, ако в момента се прекъсне достъпът и обслужването от руска страна и снабдяването на АЕЦ "Козлодуй“, това означава, че вероятно към 2026 година ако няма осигурени другите условия, АЕЦ "Козлодуй“ трябва да затвори. И не е нужно да обяснявам нито на вас, нито на слушателите ни какво означава това за България. Това е положението към дадения момент. И неслучайно, подчертавам, неслучайно санкциите срещу руската ядрена енергетика не влязоха в този пакет, няма да влязат и в следващия понеже има няколко европейски държави, които няма да го допуснат. Това е истината. И защо тези неща се преиначават и се използват по един глупав начин, е очевидно. И аз се връщам към това, с което започнах: по някакви причини едни партии със затихващи функции са решили да го използват в предизборната кампания, и с какво това ще им помогне, ей Богу, аз не разбирам. Но след като са решили, нека да правят каквото са решили.

Проф. Маринов, оказват ли някакво влияние разговорът на президента Радев с координатора по санкциите О`Брайън, и изобщо поредният списък по Закона "Магнитски“ отрази ли се по някакъв начин на поведението и на вижданията на държавния глава, съответно и на правителството?

Според мен, президентът прие специалния пратеник така, както приема и много други чуждестранни длъжностни лица, нито повече, нито по-малко. Ние сме в правото си да проявяваме интерес, добронамерен интерес, към всеки наш партньор, който се опитва да ни помогне за справяне с корупцията, което е реален проблем. Тази помощ обаче, според мен, това е мое мнение, тя трябва да бъде практическа, прагматична. От тази гледна точка един списък с някакви квалификации или описания не е достатъчен. И аз се надявам, че българските правоохранителните органи ще подадат съответната заявка по предвидения правен ред да получат някаква по-подробна информация, ако не доказателства – доказателство знаете, че се използват на съвсем друга фаза, но данни, информация. Например когато вие твърдите, че някой е взел подкуп от милион, два или пет, все пак то трябва да почива на някакви доказателства или иначе може да бъде просто злепоставяне. Може да е вярно, може да не е вярно. Но дори да е вярно, ако очакваме да бъдат предприети някакви мерки, последствие съд, трябва да има доказателства. А не, примерно "Ние знаем еди какво си, но вие ще намерите доказателства“ – така не се върши работа. И знаете ли, тук стигам до може би най-интересния за мен въпрос, че тази тема започна да се експлоатира предизборно и избирателно, което не помага за решаването на проблема. Мисля, че в това отношение изводите за последиците от публикуването на тези последни санкции не бива да бъдат прибързвани. Аз например не съм убеден, че тези последици ще бъдат еднозначни, в смисъл ще навредят на тези политически сили, които са пряко засегнати, или на други политически сили, за които се предполага, че биха могли да бъдат косвено засегнати. Вие виждате, има реакция в българското общество вече от най-различни страни, които не са благоприятни от гледна точка на начина, по който се предоставя тази помощ, ако мога така да се изразя. И не съм убеден, че дали в известен смисъл или поне в известни среди на българското общество ефектът няма да е противоположен на този, който може би се очаква. Не мога да твърдя, че това е целта. Оттам насетне има едно важно обстоятелство, по което вероятно няма да има големи различия измежду повече българи – тази работа ние трябва да си я свършим сами. Корупцията не е някакво чуждо робство, от което трябва да дойде някой и да ни освободи. Корупцията е наш проблем, от който трябва да се освободим ние, и тук е нужно много повече отколкото свеждането на въпроса до някакви персонални промени. Не казвам, че те не са необходими и важни, но те не изчерпват проблема. Защото вие виждате, че каква е причината, е друг въпрос, но скоро споминалият се предишен парламент не направи почти нищо в това отношение. От 15 внесени законопроекта, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и с "Шенген“ – голяма част от тях засягащи функционирането на българското правораздаване, бяха приети само 4 или 3 по-точно. Така че тук не може да се каже: само тези отговарят или онези отговарят, или само тези са виновни, или онези са виновни, според мен трябва да има много по-широк консенсус. И тук е проблемът в това, че пречката са политическите сметки и политическите опасения. Това е истината, и докато те не бъдат преодолени, няма да видим пълноценна съдебна реформа, каквото и да влагаме в тази дума, думата може да съдържа различни неща.

Проф. Маринов, отдавна се каня да ви питам колко горещи картофа остави 48-ото Народно събрание на служебното правителство?

Какво да ви кажа, има доста неща, които можеха да бъдат свършени по-добре, има неща, които много сериозни трудности създават. Очевидно най-непосредственото, които ще видим в близките 2 месеца, това са промените в Изборния кодекс. Мога да ви кажа, че има изключителни недомислици. Абстрахирам се от политическото решение за хартиената бюлетина, това го оставяме настрани. Има недомислици, които са просто печални за един парламент на европейска демократична държава, който би трябвало да взима решения на базата на някакви аргументи, на някакви анализи, обосновки и т.н. Същото важи и за други решения, които взе парламентът, които очевидно са неосъществими, и не знам, дали ще изиграят тази роля да помогнат на партиите в предизборната кампания. Най-типичният пример е с решението за предоговаряне на раздела от Плана за възстановяване и устойчивост, засягащ въглищните централи. Това, че въобще парламентът си позволяваше да взима решения толкова конкретни и оперативни, че даже и със срокове, започна да го прави да олеква. Тук не е въпрос на кого ще е трудно и как ще се справя. Не можеш да поставяш за такова нещо, което е изключително сложно и безпрецедентно, да поставяш срок до 25 март. Е, как ще стане до 25 март? Значи трябва да си някак, как да се изразя по-деликатно, човек със специални образователни потребности, за да вземеш такова решение. И на всичкото отгоре защо, ми е странно, както и за много други неща, защо смятат, че тези решения ще им бъдат от полза в предизборната кампания? Огромната част от хората са достатъчно информирани, следят, една част знаят, и си дават сметка, че това са едни номера, които са евтини и с нищо не им помагат. В случая аз казвам тези неща, и съм ги казвал, и ще продължа да ги казвам, не защото трябва някого да разкритикувам или да злепоставям, трябва да се прави извод, да кажем аз знам, че има доста, не доста, но има някои партии, има някои експерти с или без кавички, които казват: "Трябва да се премахне служебното правителство“ – ами да, добре, нека да съберат мнозинство, да променят Конституцията, да го махнат. В края на краищата това е право на парламента.

Защо пречи служебното правителство, проф. Маринов?

Ами де да ги знам, нещо им пречи. Исках друго да кажа, че докато съществува служебното правителство може да се получават такива наистина нестандартни ситуации то да съжителства с работещ парламент. И тук въпросът е, че трябва да се извлече максималната възможна полза за обществото от тази съвместна работа, която полза, ако е за обществото, по нормалната логика би трябвало да е от полза, би трябвало да действа положително и на партиите. Това е пример, как ние загубихме огромно време, има министри, които през последните месеци са прекарвали по 12 часа в парламента, има въпроси, които са задавани на министър-председателя и на министрите по 10 пъти -  едни и същи въпроси. Защо това въобще се допуска, няма да коментирам, това е друга тема. Но как може да го правиш това умишлено, дори да си с много скромни способности, трябва да се усетиш, че това е безсмислено – защо трябва да питаш за едно и също нещо 10 пъти? Кого ще облагодетелстваш с това? И въобще, казвам тези неща, защото знаете, че има такава спекулация, че президентът искал да злепостави, да принизи авторитета на парламента, стреми се към някаква авторитарна едва ли не диктатура и т.н., абстрахирам се от обстоятелството, че в много държави по света с президентска форма на управление съжителстват по необходимост президент и парламент. Въпросът е в друго, че няма по-голям враг на парламентаризма от тези партии и от тези политически дейци, които видяхме в последния парламент и които виждаме напоследък. Просто няма, те самите унищожават малкото останало доверие към парламента. И какво очакват хората да кажат: "А не, всичко е наред. Няма никакви проблеми. Прекрасни сте, чудесни сте. Много ви обичаме“ – как ще стане това? Няма да стане.

А какво ще се получи, ако и 49-ия парламент е като 48-ия, и съответно на есен ще се ходи на два избора и на два референдума?

Какво да ви кажа? Не ми се ще да говоря сега за нероден Петко. Надеждата, дори в сферата на българския парламентаризъм, умира последна. Така че нека да видим. Стартовите, предварителните условия не са благоприятни. Вие сте права, че при положение, че са същите, правят същото и дори може да очакваме една още по-ожесточена предизборна кампания, заради която няма много големи основания да предвидим позитивен развой. Но може би пък да ни опровергаят. Тук проблемът обаче е и в друго, че има някаква деградация на българската политика, с която съвършено съзнателно се изгарят мостовете. Нещо повече, те не се изгарят, те се и минират.

А защо?

Мога да ви обясня. Може би защото някой разчита, че едната половина ще спечели над другата половина, условно казвам половина, те всъщност са половинки от четвъртинката. Нали, щото ако приемем, че 25% от българските избиратели са представени сега в парламента, двата големи блока примерно обхващат даже не и двете половинки, ами две третинки. И при това положение, при тази ниска представителност, при тази разпокъсаност, няма как да се наложи една воля над друга воля, неминуемо трябва да се постигне някакво съгласие. И затова е ясно, че политическо съгласие не може да има, поне да бъде някакво програмно съгласие по управление, по основни цели. И там не е възможно. И не само защото те едни други се нападат, защото, забележете, какво се издига като цели на повечето партии – това са неща, които въобще нямат нищо общо с реалните проблеми на хората. Как това нещо да се случи? Аз откровено да ви кажа какво ли не съм видял, знаете, имам богат опит, но тук наистина е просто ситуация, от която и аз не мога да кажа, как ще се намери изход. На теория би трябвало да се намери, на практика не виждам, как ще стане. Но както се казва, ще поживеем, ще видим. Аз вече на шега го казвам, въпреки че сигурно ще ме обвинят в какво ли не, един мой добър приятел, човек също с много голям опит и много добър финансист, преди няколко дни ми каза: "Виж, устойчиво правителство ще бъде избрано в 52-ия парламент“, аз понеже трябваше да споря, нали, нещо да се обзаложим, казах: според мен, в 51-ия. И сега колкото и ще това да е шега или някаква задявка, като се замислим предвид реалностите, мога само да се чудя дали аз ще позная или той ще познае, или пази Боже, и двамата да не познаем, в смисъл да се отложи повече. Но това е реалността. И понякога ми казват: "Ами вие така внушавате безперспективност на хората“. Точно обратното, значи, за да се активизира обществото, то трябва да е наясно, че нещо не е наред и трябва да се търси път напред. Може, както направихме по-миналата годна, направихме един опит, той се оказа неуспешен, но това не означава, че трябва да спрем да се опитваме, както е и в живота. Повечето хора в живота претърпяват различни неуспехи, понякога дори драми, но не спират, продължават напред. Същото е и за обществото ни: не сме успели с едни, ще търсим други, ще ги проверяваме, ще ги махаме, ако трябва, ще избираме нови. Така е, какво да направим? Я вижте политическия пейзаж в Европа, и то в страни, които са с установени демокрации. За 30 години този пейзаж се промени кардинално. На практика почти не останаха, особено в континентална Европа, почти не останаха старите партии, или са напълно нови, или бяха много променени, с известни изключения, разбира се. Така че това е, ще продължаваме, ще се мъчим, ще се борим, докато постигнем някаква нормализация. Но това няма да стане за сметка на това, че 10% ще победят 8%. Няма как да стане това. Резултат положителен няма да има.

Цоня Събчева