Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В поредния 28-и епизод на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ ще говорим за това, наближава ли пределът на търпението на българите. Наш гост е проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет към държавния глава и съветник на министър-председателя Гълъб Донев. Добре дошли, проф. Маринов.  

Здравейте.  

Започвам с традиционното уточнение, че изразявате вашата гледна точка, а не говорите от името на президента или на служебния премиер. Но новина дойде от държавния глава. Той съобщи, че България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставката на снаряди за Украйна, а страната ни ще подкрепи европейски и дипломатически сили за укрепване на мира. Президентът е категоричен, че докато е на власт служебното правителство, България няма да предоставя на Украйна своите изтребители, нито своите танкове и противоракетни установки. Какво предизвика президента Радев, за да направи това изявление? 

Той просто потвърждава своята позиция, която неведнъж е изразявал. Първо, от гледна точка на необходимостта Европейският съюз да се фокусира в по-голяма степен върху пътищата за постигане на мир, а не върху снабдяването с оръжие, тъй като формулата "Мир чрез оръжия, мир чрез война“ е съмнителна. Това не е нова позиция на президента. Второ, президентът, или по-точно служебното правителство, назначено от него, изпълниха решението на Народното събрание за предоставяне на военна и военнотехническа помощ на Украйна в съответствие с определен списък от изделия. Това решение беше изпълнено, така че оттук насетне това е въпрос на преценка на служебното правителство в какви форми на взаимодействие или на партньорство да се включва. Когато се събере новоизбраното Народно събрание, то вече ще има правомощията да реши, дали да се промени тази линия на поведение. Между другото, президентът, доколкото си спомням, призова политическите партии сега, преди изборите, ясно да изразят своето отношение по този въпрос, за да знаят избирателите за какво гласуват.  

Има ли конфликт между държавния глава и служебния кабинет, и то след посещението на еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, който побърза да съобщи, че е намерил в България боеприпасите, които търси за Украйна, както и че не е забелязал пречки от Радев и служебното правителство за доставка на въпросните боеприпаси? Какво  реално се случва? 

Е, не е нужно да пояснявам, че никакъв конфликт няма и не може да има между президента и служебното правителство. Аз не съм в курса, какви разговори точно са водили еврокомисарят с представители на българските власти, но не вярвам пред него да са поети определени ангажименти, които сега да са денонсирани с изявлението на президента. Доколкото ми е известно – това каза и президентът, и министърът на отбраната, с еврокомисаря са разглеждани възможностите не за тази партида от спешни доставки, а за капацитета на българската отбранителна промишленост в бъдеще да допринесе за попълването на дефицитите на европейската отбранителна способност, и то чрез внедряване на нови технологии и производство на оръжие и боеприпаси по натовски стандарти. Но това ми е известно най-общо, аз не съм в детайли посветен на тези разговори.  

Изявлението на президента Радев попада в центъра на предизборната кампания. Досещате се, че ще получи критиките, че отдалечава България от Европейския съюз и НАТО, както и че защитава прокремълски позиции. Защо събитийните сюжети се оказват водещи и надвикват, грубо казано, предизборните дебати и инициативи?  

Всъщност тези сюжети сами по себе си така да се каже не са виновни. Виновни са партиите, които се чудят как да ги използват, за да изкарат някаква полза за себе си  при положение, че не са в състояние да го постигнат по нормален начин, който би трябвало да наблюдаваме в предизборната кампания. Всъщност в това няма нищо лошо. Това е достатъчно сериозен въпрос – нека партиите да заявят своята позиция, но не просто да критикуват президента или служебното правителство, а да кажат: те какво биха направили, за да знаят хората дали да гласуват за тях или за техни опоненти и т.н. Примерно, нека да кажат: ако ние съставим правителство, ще вземем решение незабавно да дадем нашите запаси от боеприпаси съветски стандарт на Украйна. Да го кажат това нещо и това най-малкото ще бъде честно. На някои хора в България сигурно това ще им допадне и те ще гласуват за такава позиция. На повечето хора няма да им допадне. Вие знаете, в последните седмици имаше много социологически изследвания, които показват, че около 60% от българите са против предоставяне на оръжие и боеприпаси за войната в Украйна. В този смисъл нека всяка партия да си реши какво, как иска да спечели, на кого иска да се хареса – на българския народ ли, на някой друг ли иска да се хареса. Това е въпрос на избор. Всяка партия има право на такъв избор. 

Защо тази е най-скучната предизборна кампания? Ние почти не можем да отделим, да извадим от нея партийни послания, камо ли политики или нещо по-сериозно като намерения. 

Не знам дали терминът "скучна“ е най-точен. 

А кой е най-точен? 

Сигурно това е някакво възможно преживяване. Аз бих казал, че е много елементарна, постна, лишена от каквито и да било ясни предложения към хората. Тя се свежда – всеки казва: другите колко са лоши, какви лоши неща са направили, а пък ние не сме направили такива лоши неща. Някои, разбира се, се хвалят с минали постижения, които или не са постижения, или не са за хвалба много-много. Вие ме питате защо – вероятно това е таванът на възможностите вече на политическите партии. Тук има множество причини, множество аспекти. Политическите партии, особено през последните няколко години, говоря на един все по-тесен кръг от свои… те дори даже не са избиратели, те са по-скоро фенове, и на тях говорят това, което знаят, че тези най-запалени привърженици искат да чуят. Това вероятно е някакъв вид игра на сигурно, тъй като да убеждаваш по-скептичните, по-неутрални избиратели е нещо като да гониш дивото. В момента, тъй като всички ги е страх от загуба, от срутване, затова те предпочитат да говорят това, което поне една малка част ще чуят, искат да чуят и ще реагират положително. Това, за съжаление, е основният проблем. Когато много голяма скорост, инерция е придобил този елементарен махленски, скандалджийски негативизъм, много трудно можем да се върнем назад към други времена, където все пак е имало и някакви конкретни предложения, и то не пропагандни, а предложения доста сериозно мотивирани. Друг е въпросът, дали и как ги възприемат различните групи в обществото. Ясно е, че различните политики се възприемат по различен начин, това е нормално. Но вие сте права, мижава е предизборната кампания. Аз даже попаднах на едно изследване преди два-три дни – то не е представително, но все пак е достатъчно интересно. Някъде между 20 и 25% от интервюираните въобще не знаят, кога ще има избори, или поне така заявяват, защото нямат желание въобще нито да слушат, нито да правят каквото и да било, свързано с изборите. Това е въпрос на дълги и усложняващи се процеси в българската политика, в нашата партийно-политическа система. Ние сме говорили с вас много пъти по тази тема.  

С какво тези избори се различават от предходните? Може би защото за пореден път, и този път вече до кокал оголиха несъстоятелността на партийната система? 

Аз не виждам някакви големи различия. Това е просто едно поредно стъпало или пореден срив надолу. Смятам, че постепенно бавните количествени натрупвания ще преминат в качествени. Засега на определени нива има паритет, създава се впечатление, че няма движение, но в други отношения има. Да кажем, ето вижте, ако се потвърдят тези данни, БСП вече отива съвсем надолу, към ръба може би. Едва ли на тези избори ще изпадне от парламента, но това вече се очертава като една съвсем реалистична перспектива, ако така продължават нещата. Голям е въпросът, наистина той е въпрос за анализатори, за изследователи, но за самите политици, ако си задават смислени, да кажа интелигентни въпроси. Да кажем, интересно ще бъде: какъв ще е ефектът от коалирането на ПП и ДБ, защото засега виждаме, че те общо взето постигат механичния сбор на своите резултати от предишните избори, плюс-минус, естествено, тъй като там има и статистическа грешка, има и колебания между различните изследвания. Също така любопитно е да се види: какъв ще бъде ефектът от направените изменения в Изборния кодекс, защото без да оценявам съдържанието им, начинът, по който те бяха направени, предопредели този хаос, който сега ни очаква. Това за мен е много ясно, тъй като знам добре, с какви невероятни, изкуствено създадени трудности се сблъсква служебното правителство. Даже ако приемем, че някои изменения могат да бъдат обяснени с разчет за политическа изгода, например връщането на хартиената бюлетина, то не мога да разбера, защо никой не се замисли, какво ще се получи с тази сложна и даже бих казал трудноизпълнима процедура по видеонаблюдение и запис на броенето на бюлетините. Защо никой не си направи труда да направи елементарен експеримент с 50 или 100 бюлетини? Да си зададе въпроса – ами ние хубаво го предлагаме това, може би с най-добри намерения, но защо го предлагаме без да знаем, до какво ще доведе? А всичко това подкопава доверието на гражданите и желанието да участват. Все пак не забравяйте, че изборната администрация в България се състои от доброволци – говоря за масовата й част, за секционните комисии. За разлика от други страни, където има професионална изборна администрация. Вие също така знаете, че в последните дни преди изборите през последните години се правят изключително много промени в секционните комисии. Това се дължи на нежеланието на много хора да участват. По някакви причини те се съгласяват първоначално, след това се отказват. И сега най-вероятно ще стане така заради промените в последния момент, че ще отидат да правят изборите хора, които не са минали дори тази скромна процедура на обучение, каквато осъществява Централната избирателна комисия. Всичко това сочи, че ние, освен съдържателните проблеми на политиката, на политическите партии, на политическото лидерство – ние създаваме, според мен поради невежество – едва ли е чак толкова умишлено измислено, ние създаваме нови, огромни трудности, които още повече отблъскват хората от това да имат каквото и да било отношение към изборите. Нали си представяте тези хиляди хора, които ще бъдат в секционните комисии, какво ще преживеят в тези не знам колко, 24, а може би и повече часа? И защо е нужно това? Защо трябва да се правят такива безсмислени, недомислени промени?  

Наближава ли пределът на търпението на българите? 

Ооо, това може би само Ванга можеше да отговори на този въпрос. Предел има. Тези, които смятат, че търпението на българите е безкрайно, се заблуждават. Понякога се подлъгваме, защото няма видими изригвания, така да се каже, но те понякога, тези бавни натрупвания, водят до най-различни изменения. Търпението може да се изчерпи и това да доведе не само до някакви видими форми на бунт. Не по-малко лоша последица е апатията и отчуждението, и нежеланието за някакви общностни действия. Все пак политиката, както добре знаем всички, политиката е начин на организирано управление на нашите общи дела, делата, които засягат всички нас. И търпението може и по този начин да прелее чашата. За една част от хората вероятно ще бъде по линия на енергия, даже агресия, търсене на нови варианти, търсене на отговорност, но за съжаление, засега по-голямата част от хората се затварят в себе си, казват: "Гледайте си работата! Не искаме да се занимаваме с вас повече, не искаме нито да ви видим, нито да ви чуем“. Как ще се развият тези неща в бъдеще – предстои да видим, предстои да видим. Много е трудно да се предвиди. То зависи и от много други обстоятелства, не само политически. 

А бихте ли направили прогноза, какво ще се случи след 2 април, освен че дни наред ще се броят бюлетини? 

Аз не виждам обективни причини за някакво сериозно разместване на пластовете, което да породи ново качество на политическия процес. Най-вероятно отново ще имаме взаимен блокаж в парламента, без значение кой е първи, кой е втори, въпреки че там има определени нюанси. Ясно е също така, че предвид предстоящите местни избори, партиите едва ли ще предприемат сериозни рискове, дори ако обществото, общественият интерес налага да се направи нещо, което е свързано с риск, с политически риск. Не го вярвам това нещо, независимо какво говорят сега. Така че много вероятно е да се повтори една позната картина, само че се намираме в коренно различна ситуация и тя също ще трябва да се случва след 2 април. Имам предвид факта, че този път партиите, които влязат в парламента, ще трябва да вземат определени решения – имам предвид най-вече решения, свързани със социално-икономическата и финансовата ситуация в страната. Ще трябва да бъде приет вече бюджет, няма как да се отлага повече. Един път той беше отложен, втори път не може. И аз наистина не мога дори да фантазирам, как биха се държали тези партии, при положение че очевидно се налагат някои непопулярни мерки. Очевидно. Как ще се държат – не мога да преценя. 

Тези дни за това говори и докладът на Финансовото министерство и пресконференцията на министър Росица Велкова, след която последваха  коментари на интерпретациите от казаното от нея. Въпросът е, че тя сериозно предупреди за рисковете пред националните финанси. Ако нищо не се случи, какво следва? 

Да, точно така. И тук става дума за един все пак средносрочен хоризонт. Но този краткосрочен хоризонт, за да не се осъществят най-лошите сценарии, предполага действията да започнат отсега, а не след три години. И аз съм много изненадан, хайде да кажем отделни, предполагам лекомислени медийни персони, с лекота хвърлиха някои думи, които след това бяха приписани на доклада и на министъра, и на правителството, като думата "фалит“ на държавата. Тази дума не съществува никъде. Даже не съществуват подобни намеци в доклада. Но страшното е, че веднага тази тема, този подход за интерпретации беше подхванат от политиците. Те започнаха да раздухват тази тема, едните в едната посока, другите – в другата посока, с цел да извлекат някакви ползи. Само че сега това упражнение, колкото и да е безотговорно, е на гърба, тоягите падат на гърба на служебното правителство, макар и съвсем незаслужено. След един месец обаче с този въпрос ще бъдат принудени да се заемат пак. И тогава е много важно какво ще направи българският парламент, много важно е. Тогава вече може би ще бъде направена сериозна крачка към изчерпването на търпението на голяма част от българите.  

Какви са сценариите, които стоят пред нас, проф. Маринов?  

Ако говорим за политическите сценарии… 

Политическите сценарии и управленските, държавните.  

Не виждам, аз ви споделям съвсем откровено – не съм пророк, може би да бъда и опроверган – не виждам как в следващия парламент, ако се запази това съотношение на силите, което наблюдаваме сега, и ако не бъде направена много рязка политическа маневра от някоя политическа сила, аз не виждам как ще бъде съставено правителство. Или най-малкото, не виждам как ще може да бъде съставено правителство, което да работи, което да е ефективно, не просто да мине със 121 гласа. Не виждам, как ще се случи. Не виждам никаква готовност в основните политически субекти. Напротив, тяхното говорене, посланията към избирателите им се втвърдяват, то става още по-рязко и поради тази причина прави невъзможен следизборния завой. След всичко, което казаха едни за други двете основни сили, как след един месец те биха могли да седнат и да се разберат, и как биха го обяснили на избирателите? Не виждам. Може би не е невъзможно, аз не твърдя, че няма да се случи. А иначе друга комбинация, отново повтарям, особено предвид есенните местни избори, би била изключително рискована, защото ясно е, че местните избори имат огромно значение, особено за партиите в тяхното днешно състояние. Те, ако не успеят по някакъв начин да се окопаят в местната власт, са загубени. Това важи и за големите, да не говорим за малките. И поради тази причина аз не смятам, че има сериозни изгледи да бъдем свидетели на някакви следизборни политически салтоморталета. Тук включително имам предвид и митичния натиск отвън и прилагането на различни форми за убеждаване на някои политици, предвид тяхна уязвимост – не мисля, че този инструмент на древногръцката трагедия ще свърши работа в дадения случай. Най-много да се получи някоя комедия. Така че това са сценариите. Те не носят, разбира се, нищо добро за управлението на държавата, защото има и още едно обстоятелство: ако допуснем, че този политически блокаж все пак не пречеше на парламента да върши поне някаква работа, нямаше да е толкова лошо. Но вие много добре си спомняте как работи предишният парламент в тези четири месеца, четири месеца и нещо, и аз смятам, че ако същото се повтори, вече ситуацията ще стане много сериозна – обясних преди малко защо.  

Какви ще бъдат обаче рисковете пред следващото служебно правителство, което още отсега можем да прогнозираме, че ще продължи сегашното? 

Вероятно така ще се случи. Само че много зависи, какво ще направи парламентът. Много зависи. Много зависи, защото наистина положението на партиите добре съответства на термина от шахмата цугцванг. Просто нямат полезен ход. Ако приемат бюджет, който съответства на здравия финансов и държавнически разум, те ще инкасират загуби. На никой няма да му хареса ограничаването на някакви придобивки, дори те вече да са неоснователни. Когато нещо си давал с широка ръка, никой не се въодушевява от това, че ще спреш да му даваш. Това би бил по-сериозният, по-отговорният подход. Но е възможно да се случи и другото – да се направи бюджет с голям дефицит и да се завърти спиралата.  

Но нали разбирате, че този голям дефицит ще доведе до големи дългове, които вече много скъпо ги взимаме от чужбина?

Това е така. Целият въпрос е дали малодушието, страхът на политическите партии няма да ни изиграе лоша шега, защото те ще се обвиняват взаимно, но те ще обещават, че след това, когато те дойдат на власт, ще оправят всичко, че не е толкова страшно, че трябва да мислим за хората сега, а пък дългът все някак ще намерим да го върнем. Във всичко това има някаква логика и не бих казал, че не е невъзможно. Обаче ако не се овладеят процесите сега, за всяко следващо правителство, независимо дали е редовно или служебно, ще става все по-трудно. И най-лошото е, че ще става все по-трудно за хората, не просто за правителството.  

Може ли да се спре тази апокалиптична картина?  

Тя още не е апокалиптична. Тя е сега според мен тревожна, но подлежи на ескалация. Дали може – не знам. Сигурно може. Въпросът е, че в момента не виждаме особени поводи за оптимизъм. 

Цоня Събчева