Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

 

Премиерът Николай  Денков намери за най-разумно да представи теми от управленската програма на правителството си като демитологизира, според неговия изказ, служебните кабинети на президента Радев. Николай Денков описа работата на министрите си като “всекидневно гасене на пожари" и “наваксване на несвършеното от служебните правителства" на Гълъб Донев в бюджета, по ремонта на пътищата, за строежа на магистралите, тол таксите, ВиК проектите, ин хаус възлаганията и т.н. Нестандартният подход премиерът да огласи бъдещата работа на екипа си чрез отрицанието на предшествениците му предизвика неизбежният отговор на служебния министър-председател Гълъб Донев: “Това не са сериозни критики, а смешен плач с цел отвличането на общественото внимание от важните за деня теми". И така, управленската програма на редовното правителство се превърна в мерене на мускули между двама премиери, а реално едва ли някой е разбрал, какво конкретно планува да свърши през следващите месеци екипът на акад. Николай Денков. Но може би в това е бил и смисълът  на упражнението. Защо премиерът Денков реши да гради имиджа на правителството си, атакувайки предходното, наш гост е политологът проф. Александър Маринов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" проф. Маринов.

Здравейте, г-жо Събчева.

Докато слушах пресконференцията на министър-председателя Денков, се сетих за вица за трите плика. В първия имало бележка “Обвини този, който е заемал поста преди теб". Във вица ставаше дума за три месеца след поемането на управлението. Сегашното правителство още на втория си месец стигна до първия плик. Това означава ли, че третият плик с бележката “Готви три плика" ще дойде след 4 месеца?

Ако продължим в жанра на анекдотите, напълно е възможно да нямат време да напишат трите плика. Но първо, да кажа нещо положително за редовното правителство. За разлика от предходното редовно правителство, в което между другото г-н Денков беше министър, това успя да приеме управленска програма. Управленската програма е написана добре, по правилата, не коментирам съдържанието, за това ще се говори в бъдеще, но е написана, както трябва. Явно, колегите от администрацията на Министерския съвет, които са добри професионалисти, този път са били чути. Първият факт, който буди недоумение в смисъла на вашите разсъждения, е, че след като беше приета управленската програма, изведнъж започнаха тези вопли относно някакви скелети в гардероба. Каквото е имало като проблеми, аз смятам, че това е логиката на една управленска програма, то е трябвало да бъде отчетено, когато се формулират цели, мерки, срокове и т.н. А сега, след като си приел управленската програма да се оправдаваш и по същество да я бламираш с такива допълнителни съображения, е много странно. Аз смятам, че по всички конкретно повдигнати въпроси, отговорите ще продължат от екипа на служебните правителства на г-н Гълъб Донев, тъй като там се споменават неща, наистина без  много конкретни факти, да кажем във вина на служебните правителства се вменяват неща, които са дело на предишни парламенти и предишни редовни правителства. Най-малкото служебното правителство може да бъде виновно за това, което е заварило при своето встъпване, говоря за август м.г. Така че там ще има конкретика, разбира се, няма нищо притеснително, нека всичко това да се проверява, има държавни контролни органи, които могат да адресират определени въпроси и към прокуратурата. И да се надяваме, че този път прокуратурата ще се произнесе, както например, отдавна чакаме да се произнесе по редица въпроси, които още предишните служебни правителства отправиха към нея. Но от там засега няма някаква активност.

По кои въпроси няма реакция от прокуратурата?

Има въпроси, свързани с енергетиката, с доставките на газ особено, с ценообразуването и т.н. Това бяха неща, които още в първия месец от дейността на първото служебно правителство на г-н Донев, тъй като се установиха смущаващи обстоятелства, бяха изпратени в прокуратурата. А оттам насетне, както се казва, “ни дума, ни вопъл, ни стон". Мисълта ми е за следното: значи, до голяма степен психологически това е обяснимо и както вие казвате във вица с писмата, вероятно това е и нормална психологическа реакция от гледна точка на видимата неспособност на правителството като екип да работи, да решава проблеми. Вие виждате, с какви въпроси се занимава то, виждате с каква мъка успя да назначи за 2 месеца 20-ина областни управители и 20-ина заместник-министри. Аз разбирам трудностите, но все пак искам да отбележа едно много съществено обстоятелство, което е ориентирано към непосредственото бъдеще. Но чувам, че искате нещо да ме питате, така че питайте, пък аз ще го кажа по-нататък.

Премиерът говори за нарушения за милиарди. От къде могат да бъдат те?

Нямам представа, точно за това аз смятам, че е безотговорно за един човек представител на точните науки да говори така ангро. Тези милиарди трябва да са някъде, къде са тези милиарди? С някои от фразите, които изпусна, имам чувството, че той има предвид пропуснатите засега плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. Но нека да напомня, че служебното правителство направи всичко, което зависеше от него и внесе всички, да бъдем коректни, всички без един от законите, необходими за следващото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Те не бяха приети от предишния парламент. Не бяха приети. А това от там насетне не е камък в градината на служебното правителство, т.е. трябва тук да продължи тенденцията на самокритика, която се прокрадва в думите на г-н  Денков.

В ябълката на раздора се превърна договорът на “Булгаргаз" с турската държавна компания “Боташ". Защо премиерът  Денков постави случая “Боташ" в негативното наследство от служебното правителство? А бившия енергиен министър от служебното правителство Росен Христов определи обвиненията на премиера, че договорът е неизгоден, като пълна демагогия и клевета. Той съобщи, че завежда дело на премиера. Но къде са разминаванията? Пак като във виц, чашата май изглежда до половина пълна, до половина празна.

Да, аз имам две ограничения в случая, първо не съм компетентен, второ, не съм запознат с детайлите от договора, една част от която представлява търговска тайна. Но според мен, се представя много превратно, представят се условията по договора, като се пренебрегва смисъла на този договор. Смисълът на този договор е да се обезпечи система от диверсифицирани доставки на природен газ до българската газопреносна система. Ясно е, че няма много възможности за това, останаха връзките през Гърция, и връзките през Турция, други възможности няма. В случая е много рано да се твърди, че големият порок на договора е, че не осигурява достъп на България до турската газопреносна система. Бих искал да попитам: ние какво ще изпращаме в турската газопреносна система, откъде ще го вземем този газ, че да го изпращаме в турската газопреносна система? А логиката е обратната: през турската газопреносна система, през която идват доставки от редица страни, в т.ч. Азербайджан, турските доставки на втечнен газ и пр. и пр., може да влизат в България необходимите големи количества, дори не само за България, а и за цяла Югоизточна Европа, и там с основание се прави заключението, че България е получила един нов статут. Без тези фантасмагории на Бойко Борисов за газовия хъб “Балкан" ние въпреки всичко да играем централна роля. Сега, аз не знам, какво ще предприеме министърът на енергетиката от служебното правителство, но смятам, че тези заявления на министър-председателя са безотговорни, поради още една причина. Договорът с “Боташ" не беше лесно да бъде сключен и това стана чрез прекия диалог на двамата президенти. И въобще въпросите на енергетиката са само част от редица въпроси, които по времето на служебните правителства президентът и  представители на служебните правителства решаваха заедно с властите на Турция. Там е и въпросът с нелегалната миграция и много други въпроси. Така че по такъв безотговорен начин да се коментира нещо, при положение, че в договора има съществени клаузи търговска тайна, това е една демагогия наистина, една злоупотреба с позицията на министър-председателя и на членовете на правителството, тъй като се знае, че е много трудно да се отговори в конкретика, защото иначе ще нарушим изискванията за конфиденциалност. Кой тогава ще носи отговорност? Сегашното правителство? Така че по този въпрос трябва да говорят само специалистите, аз мога само, пак казвам, аз не съм специалист, но аз съм коментирал, включително и в последните седмици тази тема с хора, които смятам, че са доказани професионалисти и според тях няма ощетяващи България клаузи. Що се отнася до срока, с който също се спекулира, вие разбирате много добре, че колкото един договор е по-мащабен, той има по-благоприятни клаузи. Още повече, че в обозримо бъдеще, освен ако не настъпят някакви много големи, глобални трансформации, затрудненията с доставките на природен газ няма да отпаднат. Така че е добре да се мисли в една известна перспектива. И въобще тези обвинения, че служебното правителство е решавало въпроси с по-дългосрочен характер, пренебрегват едно много съществено обстоятелство, че когато се открие прозорец на възможностите, той трябва да се използва, защото в сегашните, много нестабилни, конфликтни времена тези прозорци на възможностите бързо се затварят.

Пресконференцията на премиера Денков не идва ли в подкрепа на промяната на Конституцията за премахване на статута на служебното правителство? И тук логиката е желязна.  Защото ако от първия ден са  гасели пожари, защо не я дадоха по-рано тази пресконференция, а след като бяха внесени промените в парламента?

Да, има връзка с тази идея в Конституцията, търсят се някакви аргументи да се покаже, че служебните правителства не работят добре. Само че тук трябва да направим една уговорка, която засяга едно странно обстоятелство в изявленията на министър-председателя. Изглежда той смята, че не работят добре само тези служебни правителства, в които той не е участвал, защото останалите служебни правителства, за тях той нищо не казва. А той е бил министър в три такива. Значи, другите служебни правителства работят добре, а точно тези две не работят добре. Хубаво, може тук да става въпрос за личности или за конкретни приоритети, но какво общо има това с конституционната уредба на служебното правителство? Да припомня, че освен това е имало други служебни правителства, това на г-жа Ренета Инджова, това на г-н  Стефан Софиянски, които изиграха много съществена, стабилизираща роля в други периоди от прехода на страната. Тоест, този опит да се обоснове едно фактическо ликвидиране на института на служебното правителство е нескопосан, и той иска да прикрие същинския замисъл.

А кой е той?

Замисълът на сегашната управляваща тройна не коалиция е да се бетонира във властта, чрез гаранция за ненаказуемост. И не случайно действията са насочени в две посоки. Едната посока е прикрито овладяване и получаване на контрол над съдебната система, макар и по нов, по-елегантен начин. И втората посока, това е премахване на възможността служебните правителства да контролират и да изнесат наяве нередности, да не използвам по-силна дума, извършени от редовните правителства. Това е съвършено ясно, аз тук искам да кажа в дух на самокритика, в т.ч. и лична, аз съм смятал, че служебните правителства трябва да бъдат много по-категорични и безкомпромисни в изнасянето на действителната картина относно работата на предходните служебни правителства. Имаше възражения, аз ги разбирам, че по този начин служебното правителство би се намесило в изборите и т.н. Но ние с вас сме обсъждали този въпрос и продължавам да съм абсолютно убеден, че за да гласуват, и да гласуват разумно хората на изборите, те трябва да имат информиран избор, т.е. те трябва да знаят,  какво се е случило. И вероятно служебното правителство на г-н Донев беше прекалено толерантно, прекалено сдържано. Иначе, уверявам ви, че имаше доста други неща, които най-малкото би трябвало да бъдат публично съобщени, не казвам изпратени в прокуратурата. С прокуратурата много се злоупотребява, като бюро “Жалби" . Но тук е по-важна публичната оценка и то с факти, доказателства, документи, и т.н. Ако редовното правителство има доказателства, нека да ги извади.  И тогава да бъде водена дискусията въз основа на факти, данни, документи и т.н.

Дали една такава публична оценка не е късно да бъде представена от служебните правителства на г-н Донев?

Това не може да бъде сега самоцел, тъй като тези правителства вече не съществуват. Но ако дискусията тръгне в тази посока и се стигне до спор между доказателства, факти, документи, това е много вероятно да се случи. Тъй като ще трябва да се изясни, например, когато се говори за действия в сферата на енергетиката, какво е правило служебното правителство, ще трябва да се покаже или да се припомни, какво е било положението към 2 август м.г., когато беше назначено това служебно правителство. Какво беше реалното състояние на интерконектора, какво беше положението с доставките на газ, каква беше ролята на посредниците в тези доставки, кой с тях се е занимавал и т.н., т.е. има неща, които могат да се докажат, и които неизбежно ще се дискутират, ако нещата тръгнат в тази посока. Но в момента аз смятам, че колкото и да имаме различия и конфликти със служебното правителство, ние, пък и най-вече обществото, трябва да се фокусира върху изпълнението на приетата програма на правителството. Трябва да се гледа напред. Сега те ако искат да се оправдават с каквото искат, с четирите годишни времена, с империализма и т.н., също цитирам един стар виц. Но важно е, какво ще правят. И от тази гледна точка, аз бих обърнал внимание на слушателите на едно съществено обстоятелство. Тези, които са си направили труда да се запознаят с правителствената програма, са забелязали, че тя има една изключително обемиста част, свързана със законотворчество, т.е. неща, проектозакони, които правителството трябва да разработи и да внесе в парламента. Става дума за много напрегнати срокове в следващите няколко месеца. Вие много добре разбирате, това, че правителството е внесло в парламента един законопроект не е края, а началото на работата. Важно е, кога ще бъде приет, в какъв вид ще бъде приет и дали ще върши работа. Следователно това мнозинство, не коалиционно разбира се, което избра правителството, трябва да поеме ясен политически ангажимент като приеме в парламента с гласуване правителствената програма и по този начин гарантира недвусмислено, с официален акт на Народното събрание, по-точно на мнозинството в Народното събрание, че тази програма ще бъде обезпечена от гледна точка на действията на парламента. И тогава, ние ще можем да следим, не само какво е написало и внесло в парламента правителството, а какво цялата тази съвкупна управляваща тройна не коалиция е свършила и респективно да знаем кой какви отговорности ще понесе.

Не зная как си представяте, че това ще го направи управляващото не коалиционно мнозинство, тъй като те два месеца така и не могат да стигнат до едно такова коалиционно споразумение за съвместна работа.

Извинете, ще ви поправя, едно не коалиционно споразумение за съвместна работа.

Да,  не коалиционно, извинете, терминологията вече очевидно ни обърква. Но два месеца те не стигат до един такъв документ, наричат го протокол, наричат го споразумение, наричат го намерение, всякак, но реално го няма.

За това става въпрос, че те ако искат и сонет да го нарекат, няма никакво значение, по един или друг начин не бива лявата ръка да се оправдава с дясната, а трябва правителството, което е излъчено от парламентарното не коалиционно управляващо мнозинство да получи съответна санкция, т.е. съответна гаранция. Тогава, за да не излезе, че правителството всичко е свършило прекрасно, а парламента, който е някаква свободно плаваща политическа шамандура, не си е свършил работата. Те са и тук и там, и колкото и ще да се разграничават, и да се предпазват от отговорност, трябва да поемат отговорност. Ако не го направят, това автоматично пак е поемане на отговорност. Тоест, цялата тази правителствена програма, добре написана, е само една пушилка, която има за цел да печели време,  и да прикрива вършенето на други неща.

Вие видяхте ли по тази правителствена програма нещо да е свършено?

Е, там са записани неща, които са били свършени към момента на приемане на програмата, да кажем внасянето на бюджета, това беше направено. Това че беше внесен и приет от парламента бюджет е много добре, остават обаче опасенията, дали ще бъде изпълнен така, както е написан. Има и други неща, аз не мога да кажа, че тази програма трябва да бъде отречена. Напротив, тепърва ще има анализ, ще има дискусия, относно дали това са истинските приоритети. Между другото, три от петте приоритети са преписани от приоритетите на служебното правителство, в това няма нищо лошо. Аз не искам в никакъв случай да ги обвиня в плагиатство. Но за разлика от науката, в политиката понякога приемствеността във вид на преписване е нещо добро. Обаче, въпросът е, какви ще са реалните резултати. Аз приветствам това изявление на г-н Кирил Петков, който каза “съдете ни по реалните резултати". Това е истината, това е вярното. Засега няма резултати, хайде да кажем, рано е да ги съдим, образно казано. Но в много скоро време според записаното в самата правителствена програма ще трябва да бъдат отчитани вече реални резултати. И ние тогава ще попитаме: къде са, вие сте си ги записали, не ви ги вменяваме ние, вие сте си ги записали там, с дата, със срок, с отговорник и т.н. И така трябва да бъде, това е доброто управление, ясно се формулират цели, срокове, отговорници и накрая се носи отговорност. Това е положението, иначе, разбира се, може да сме свидетели на познатите хватки за измъкване, изплъзване, но аз се съмнявам, че това ще свърши работа, особено предвид на крайно неординерния характер на управляващата тройна не коалиция.

Ако атаките към служебното правителство са част от атаките към президента, как ще завърши войната между президент - премиер - ръководство на мандатоносителите? Въпреки че те твърдят, че не водят война с президента, по сходен образец наричат и коалицията си не коалиция, т.е. отричат това, което виждаме, и го заместват с друго.

Аз смятам, че войната още не е започнала, това са някакви такива подготвителни действия. Войната ще започне, когато започне работата по тези конституционни и други законови промени, които имат за цел по същество да обезсилят президентската институция и не случайно някои конституционалисти смятат, че включително и промяната на института на служебното правителство е промяна в държавната уредба, която не може да бъде извършена от обикновено Народно събрание. Така че ще видим, как ще се развият въпросите, споровете, напрежението. Много е възможно да има тази война, сега има престрелки, така да се изразим. Но моето мнение е, че ако управляващата тройна не коалиция разчита на това да атакува президента през служебните правителства, и през други ключови елементи на неговата политика, това е много неадекватно положение и ще ви кажа защо. През изминалите седмици излязоха две, а малко по-рано и едно, тоест три социологически изследвания на достатъчно известни агенции, не са някакви от рода на “Барометър", “Термометър" и пр., които показаха, че огромното мнозинство от българското общество или голямо мнозинство в някои отношения подкрепя позициите на президента, включително дейността на служебните правителства през последната година. Вероятно това е много неприятно, дразнещо, аз съм склонен да се поставя на мястото на управляващата не коалиция, на мястото на премиера, на министрите, когато рейтингът на едно започващо ново, редовно правителство, към което винаги има някаква доброжелателност, е 2,5 пъти по-нисък от оценката за работата на служебните правителства на г-н Донев. Това е неприятно, да, обаче да атакуваш президента и служебните му правителства с тези, които са очевидно крайно непопулярни в обществото, крайно ниска подкрепа имат, дори в средата на избирателите на тези три партии. Там ако видите, примерно въпроса за отношението към по-нататъшното въвличане на България във войната с Украйна, доставките на оръжие, и видите разбивката, да кажем по партийна привързаност, като изключим “Демократична България", всички останали партии, големи части от техните избиратели по същество подкрепят позицията на президента, а не на своите ръководители в парламента и правителството. Така че да, за служебните правителства нещата са още по-ясни, защото тук много скоро ще проличи, къде свършват оправданията и къде започва неспособността на редовното правителство да постига резултати. Надявам се да е способно, аз не искам да се водя от принципа колкото по-зле, по-добре. Така че по тази линия да се атакува президента и неговите служебни правителства е политически много неефективно, меко казано.

Много ви благодаря за анализа и за времето, което ни отделихте.

Хубав ден на вас, и на слушателите ви.

На вас също.

Цоня Събчева