Проф. Александър Маринов: Българската политика се опитва да тича пред локомотива
©
На фона на двете войни и в менгемето между тях - на Изток в Украйна, на Юг в Израел, ключовите събития у нас се броят на пръстите на едната ръка: Консултативната среща при президента и Съвета по сигурността към Министерски съвет, първото четене на промените в Конституцията, вота на недоверие и кампанията за местните избори. Те каква политическа рамка оформят? Наш гост е политологът проф. Александър Маринов. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България" проф. Маринов.
Благодаря. Радвам се да бъда ваш събеседник отново. Само че ще си позволя да добавя още едно, ако не събитие, то процес или явление: това е напредването на подписката за свикване на Национален референдум относно националния празник на страната. Всъщност, тази инициатива е свързана с промените в Конституцията, така че можем да ги разглеждаме заедно. Бих казал, че екстравагантната идея за тях доста ясно отразява и някои от особеностите на тези, които управляват държавата сега. А иначе, рамката много прилича на сглобката, защото сме поставени под натиска на редица процеси или фактори както външни, така и вътрешни. И не е ясно, доколко спояващите сили, стремителните сили в нашето общество ще удържат на този разнопосочен натиск. Това е голямо предизвикателство, особено от гледна точка на съчетанието на външни кризисни процеси и вътрешни кризисни процеси.
Проф. Маринов, адекватна ли е българската политика, адекватни ли са българските власти на тези събития?
Аз смятам, че най-голямата слабост на българската политика е, че тя се опитва да тича пред локомотива. Много често правим резки движения или крайни движения, обикновено продиктувани от това да направим добро впечатление на някого извън страната, разбира се. И се превръщаме в по-католици от папата или в по-евроатлантици от основните евроатлантически сили. Една малка страна, при това не в най-добро състояние трябва да бъде по-премерена, и ние трябва да си даваме сметка, че тези плонжове, ако мога така да се изразя, тези политически плонжове не са най-доброто от гледна точка на осигуряването на условията на стабилност и напредък на страната ни.
Свикването на два съвета по сигурност поредният белег ли е за противопоставянето на институциите? Предлагам ви да разгледаме различните страни на многоъгълника от тази рамка.
Да, ясно е, че по проблемите на сигурността в сектора “Сигурност" има остро противопоставяне. За съжаление, то не е противопоставяне, което да се дължи на някакви добре обмислени принципни позиции, а става дума за опити от страна на мнозинството в Народното събрание или по-точно на част от мнозинството да обсебят службите за сигурност чрез промени в Конституцията, чрез законови промени, чрез различни кадрови ходове и т.н. Но това, разбира се, създава напрегната, нездрава конфликтна ситуация плюс редица постъпки от страна на ключови фигури в това мнозинство, които злепоставят България извън страната и в известен смисъл са обидни и за българите. Давам за пример постъпката на Кирил Петков, който отиде по някаква странна своя инициатива, без да е поканен в Австрия и там произнесе поредната си голяма лъжа. Той излъга, че австрийските институции държат на такъв тип промени в службите, каквито ПП-ДБ предлагат, та се наложи след това председателя на парламента на Австрия да опровергава това твърдение. Да не говорим, че този опит да се заиграе, да се използва за вътрешно-политически цели една много сериозна проблематика доведе и до отлагане на срещата между българския премиер и австрийския канцлер. В такава среда, когато службите за сигурност непрекъснато са атакувани, плюс това неоснователно, с непремерени думи, аз смятам, че много трудно може да се намери тази обща рамка, в която да се дискутира сериозно не толкова за ситуацията, не толкова за текущите въпроси. Текущата ситуация е горе-долу ясна към момента, в случая е много по-важно е да се мисли, какво ние ще правим по-нататък. Защото ясно е, че глобалната и регионалната среда за сигурност се влошава.
На фона на войните и последствията от тях и като прибавим напреженията в Западните Балкани, какви рискове създава разделението в координацията и ръководенето на сигурността?
Създава рискове от не пременени политически решения, игнориращи експертизата на професионалистите в сектора за Сигурност Ние, за съжаление, сме свидетели на не едно и две такива решения, които се представят за изключително правилни, представят се за основополагащи за светлото бъдеще на страната, а всъщност крият доста рискове. Пак казвам, прекаленото желание на някого да се направи впечатление от типа по-по-най не води до най-добри резултати. Да не говорим, че вътре предизвиква сред значителна част от българското общество реакция на съпротива. Като всяко прекалено нещо то предизвиква съмнение и съпротива.
Готова ли е България за предизвикателствата, които особено войната в Близкия изток може да ни предостави - наплив от бежанци, терористични заплахи, кризи в цените на горивата и от там на всички цени нагоре?
Аз не съм нито достатъчно тесен специалист, нито съм достатъчно информиран, за да дам категорична оценка за това в каква степен всеки от тези рискове би могъл да се проектира в близко и по-далечно бъдеще. Това, което мога да кажа, следейки редица публикации в чуждестранни медии, е, че експерти от редица страни изразяват опасение от тези и други рискове. В случая големият въпрос е по-скоро дали състоянието на нашето общество, на институциите, на управлението и държавата е в състояние да поеме такива заплахи при тяхната материализация.
И в състояние ли са общество и институции?
Не са в състояние, защото най-малкото има едно дълбоко разминаване между обществото и институциите. Вие знаете добре, колко ниски са степените на доверие в различните институции, на почти всички. И за съжаление, това не позволява да бъде постигната мобилизация на обществото около добре обмислени и добре комуникирани решения. Напротив, много често решенията, които се предлагат, будят недоверие, да не кажа по-силни думи.
При това положение има ли пряка опасност за националната сигурност на страната?
Аз не мисля, пак казвам, не съм нито достатъчно компетентен, нито достатъчно информиран. За момента, поне така твърдят компетентните институции, няма такава директна заплаха, но аз бих обърнал внимание на това, че всяко едно отслабено общество, всяко едно общество, което не се управлява както трябва, аз смятам, че сега управляващата сглобка е много далеч от нормалността. Всяко едно такова общество е потенциално много по-уязвимо или да го кажа иначе, тези заплахи, които биха могли да го постигнат, биха довели до много по-тежки последици, в сравнение с други, по-консолидирани общества. Ето, вие сигурно сте обърнали внимание на тези публикации в световните медии, че една от причините израелската държава и израелската армия и т.н. да бъдат в известна степен не достатъчно адекватни на нападението, е именно огромното разделение в израелското общество по въпроса за съдебната реформа и по други политически и вътрешно-политически въпроси. Тоест, вскяко едно вътрешно разделение, нестабилност и неефективност на институциите, повишава уязвимостта така, както един отслабнал организъм става много по-уязвим пред вирусите.
Реформата на служебните правителства е акцент в гласуваните на първо четене конституционни промени. Вие споменахте, че в Израел проблемът-причина е с реформата в съдебната система. Той у нас стои също, но дори Венецианската комисия одобрява ограничаването на ролята на служебните правителства. Въпросът е, как ще проработи всеки един от възможните сценарии: президентът посочва за премиер един от председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ. Друг: Народното събрание излъчва служебно правителство и премиер. Трети: правителството в оставка продължава като служебно. Или някаква комбинация от трите. Кой от тези варианти ще проработи?
Първо, искам да отбележа, че това са усилия, които са продиктувани от конюнктурни съображения. Служебни правителства е имало не веднъж в последните 25 години в България, включително в някои от тях са участвали главните герои на тези усилия, които сега се полагат. Тогава не е имало такива притеснения, каквито сега се излагат. Така че тук е ясно, че става дума за отношение към президента Радев. И това е много глупаво, защото всяко едно такова конюнктурно усилия може да доведе до обратни на очакванията резултати. Например, ако след няколко години се окаже, че Румен Радев е не президент, а министър председател? Сега, от тези варианти, които вие споменахте, последният, т.е. редовното правителство продължава да изпълнява функциите си, се наблюдава на немалко места в света. Проблемът е в това, че остава открит въпросът, как едно правителство, което е паднало от власт, било е свалено, т.е. предполага се, че не си е вършило работата, ще продължи да управлява и каква е логиката в това? Що се отнася до първите два варианта, те са ексцентрични и не работещи. Специално Венецианската комисия, а и други български експерти посочиха, какво недоразумение е с този избор между трите варианта, които да се предлагат. Ако пък парламента назначава служебното правителство, то това не е служебно правителство, тогава възниква логично въпросът: от къде на къде парламента може да назначи служебно правителство, а не може да си избере редовно правителство? Всъщност, това ще бъде едно редовно правителство, аз тогава не мога да си обясня, какви са основанията да се прекратява живота на парламента и да се отива на избори. Тоест, това са едни салто-морталета, напъни нещо да се измисли така, че да се постигне една основна цел. Основната цел е съвсем ясна: да се попречи да бъдат разкривани, включително и преди изборите, поразиите на управляващите. Това е смисълът, това е целта при ограничаване на служебните правителства, а не нещо друго.
Нали знаете, проф. Маринов, че президента Румен Радев е обвиняван в русофилство, за него говорят, че изпълнявал опорки на Кремъл и т.н. и т.н. и затова достъпът до властта трябва да му бъде ограничаван, това са анализите на конкретни среди.
Тези опорки са добре известни, добре известни са тези опорки. Общо взето като няма какво друго да кажат срещу него, измислят тези неща. Аз пак бих казал, че с течение на времето ще стане ясно, кой е бил прав по редица външно и вътрешно-политически въпроси. Животът показва, кой е прав, защото не е въпросът, какви етикети ще се лепят, а коя политика е добра и коя – не. Иначе, ако толкова смятат, че президентът е грешен, има един много лесен избор: да се опитат да направят импийчмънт ако смятат, че имат аргументи. Иначе това е едно политическо говорене, което трябва да отклони вниманието от все по-явното несправяне на управляващите с ключовите задачи на съставената от самите тях програма, говоря за официалната програма, защото те имат една друга програма, програмата от записите, която изпълняват много последователно.
Защо парламентите се оказват в невъзможност да формират редовни кабинети?
Заради окаяното състояние на партийната система. Партиите са в тежка криза, включително и ново появяващите се, които носят всички пороци на предишните. Скъсана е връзката между партията и обществото, между партиите и избирателите, между партиите дори и техните собствени членове. Вече няма такова нещо като вътрешно-партийна демокрация, членовете на партиите нямат никаква дума. Много смешно беше, когато преди две седмици Бойко Борисов каза: ГЕРБ е много демократична партия, предложили са ми 6 варианта, от които аз трябва да избера. Това е демокрацията, предлагат се варианти, аз решавам. Разбира се, ГЕРБ не е единственият случай, има и много други такива случаи, когато една малка група от хора взимат едни шокиращи за мнозинството от своите привърженици решения. Както например излъчването на Васил Терзиев за кандидат на ПП-ДБ за кмет на София шокира една голяма част от избирателите на тази формация. Аз не говоря какъв е той, въпросът е, че този избор беше най-малко очакваният, меко казано от привържениците на тази партия, голяма част, не всички, голяма част от привържениците. При това положение, естествено е, че тези партии се превръщат в едни малки акционерни дружества или ЕООД-та дори, които се управляват и работят в парламента включително с оглед интересите на своите собственици. При такова състояние на партиите няма как да работи парламентарната демокрация. Парламентарна демокрация без здрави, жизнени партии е невъзможна.
Как ще реагира президентът Радев на идеята за служебните кабинети?
Трудно ми е да ви кажа, как ще реагира, предполагам, че ще оспори тази позиция. Но не е въпросът само, как президента ще реагира, тук има много по-широк кръг от фактори. Първо, аз не съм убеден, че в парламента ще се сформира толкова лесно мнозинство в полза на подобни промени. Вие виждате, че още отсега започнаха доста разминавания в това прочуто конституционно мнозинство. Аз дори оставям настрана приемането на такива промени както смяната на националния празник, както промените, свързани със служебното правителство и т.н. Аз съвсем не съм убеден, че ще има съгласие относно приемането на прословутите промени относно съдебната система във вида, в който те бяха внесени. Така че какво ще се случи до края на тази конституционна перипетия, предстои да видим. Аз съвсем не се убеден, че тя ще протече така гладко, както сега се внушава. Все пак, нека не забравяме, че промените в Конституцията са основното алиби, за да продължи да съществува и да действа сглобката в този й вид.
Да, защото Шенген вече заминава, вече след събитията в Израел, поне такива са коментарите на експертите.
То е ясно, то не е само заради събитията в Израел, ясно е, че там има пречки, които не са засега преодолени. Нещо повече, с постъпки - пак ще се позова на постъпката на Кирил Петков, с такива гастроли както гастролът на Кирил Петков във Виена ние даже се отдалечаваме от това, което беше постигнато от служебните правителства. Има много други въпроси, има въпроси, свързани с Еврозоната, предвид на реалното, а не декларираното състояние на българската икономика и т.н. Така че много от целите, които си постави това мнозинство в своята програма, вече са бламирани. От там насетне лошото е, че последиците ще ги носи българският народ.
Казахте, че напредва подписката за 3 март, но вече поне две от партиите в осигуряващото 161 гласа мнозинство за тези конституционни промени се обявиха против такава идея. Каква е целта на подписката?
Това са думи на които не сме готови да вярваме. Знаем много добре, колко пъти е казвал нещо и се е отмятал Бойко Борисов, въпреки, че в този случай той разбира, че това е много неприятно и трябва да бяга от него. Но това не им попречи да си гласуват на първо четене "за“ въпросната промяна. Ние предложихме, ако те наистина искат да се разговаря сериозно, тогава да изтеглят проекта, да махнат тази дивотия, те не го направиха. Следователно, ние продължаваме с подписката и тя напредва успешно. И ние ще съберем подписите и ще проведем този референдум. Първо, защото те могат да направят всякакви шмекерии, например да не го направят през Конституцията, да го направят през Кодекса на труда. И второ, защото този тип, този манталитет на безотговорно нахакано поведение трябва да получи урок. Така не може да се бърничка в националната идентичност, в националната памет, в историята на България, в жертвите, които България е дала. Защото 3 март е преди всичко честване на усилията, почитане на жертвите и страданията на българите, за да се освободят. Нашата свобода не ни е подарена, както твърдят някои пишман историци. И затова, нека да се чуе какво мисли по въпроса българският народ. Който е демократ, би трябвало да го подкрепи – дори да иска празника да бъде променен. Нека да се подпише, да направим референдума и тогава ще се види, както се казва: Вокс попули - вокс деи.
След неуспеха на вота на недоверие срещу правителството за енергетиката, опозиционните партии в парламента обмислят мотиви за втория вот: за провал този път на политиките за сигурност. Можем ли да прогнозираме, че той също няма да мине и тогава какъв е смисълът от такива вотове?
Ако разсъждаваме от гледна точка на сегашното статукво в парламента и нормално протичане на този процес, шансът да мине е същият, както и в предходния случай. Само че вие непрекъснато чувате едни предупреждения да се внимава какво се приказва, какво се прави, защото може да има следващ вот и тогава може да падне правителството. Ние не сме наясно, как ще протекат тези процеси в сглобката и какви други сметки ще бъдат направени. Може да се окаже, че един вот на недоверие да успее по други причини, а не заради чисто политическите съображения.
От национални и външно-политически събития остана ли време да се обърне внимание на кампанията за местните избори? Тя не тече ли монотонно и незабележимо?
Тя тече много локално, предполагам, че на отделните места хората повече или по-малко отделят някакво внимание. Мога да кажа само едно нещо, че е много оскъдна информацията. Ако сте обърнали внимание, до днес имаме само едно сериозно социологическо изследване публикувано и то за София. Социолозите се скриха и аз съм убеден, че те работят, но по-скоро възложителите на проучванията не желаят да бъде публикувана информация, за да видим горе-долу как се движат нещата. Ще видим, ще видим, предполагам, че ще има изненади, ще има драми, всичко ще се развие в последната седмица, както обикновено се случва.
А какво ще размести пластовете? Имаше едни нагласи, до един момент се твърдеше, особено за София за един сигурен кандидат, сега вече се твърди за други кандидати?
Пластовете се разместват най-вече заради това лошо състояние на партиите и появата на неочаквани, уязвими и от друга страна пък кандидати с шансове. Понеже вие споменахте за това, че някак си под повърхността текат процесите. Всъщност много важно е, как ще се случи съперничеството, до какви резултати ще доведе съперничеството по отношение на общинските съвети, какво ще бъде влиянието на партиите и т.н. Затова казвам, че на преден план излизат неща, които вероятно няма да се окажат толкова важни за местната власт в следващите 4 години. А вие знаете, че местната власт има ключово значение за партиите, от гледна точка на тяхната здравина, на тяхната сила. Предстоят, според мен, драматични събития или най-малкото, предстои да видим как стоят нещата в действителност.
И ето и тук наблюдаваме аналогичен процес на този в парламента: отгоре нещо бълбука, докато реалното върви, тече отдолу под повърхността. Защо е така?
Какво да ви кажа, няма как при това състояние на обществото, на политическата система, няма как да се движим в едно нормално русло. Дори неща, които би трябвало да бъдат доста рутинни, защото според мен местните избори би трябвало да са един рутинен процес. Дори при това положение виждаме отклонения, виждаме неясноти, т.е. ние се намираме в една криза, от която не сме излезли, независимо, че имаме редовно правителство, независимо, че парламента функционира. Това не премахва, а в много отношения задълбочава кризисните процеси, така че няма основание за оптимизъм, според мен.
Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
Хубав ден.
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Археологът Калоян Даяров: Акведуктите на Пловдив са свидетелство ...
15:47 / 27.11.2024
Историкът Стефан Шивачев: Филипопол се е захранвал от аквадукт, с...
16:52 / 29.11.2024
Елена Кантарева за мозайките в Базиликата: Всичко съм казала, оча...
14:40 / 26.11.2024
Илхан Шахин: Създаваме мост между вкусовите предпочитания в Европ...
09:09 / 26.11.2024
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Разширените вени – бич, за който има облекчение
22:36 / 22.11.2024
Актуални теми