Д-р Ваня Нушева – преподавател по политически науки в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Главчев получи втори служебен мандат. Какви предизвикателства възникват пред самия него? И какви пред служебното правителство, което трябва да бъде съставено. Той се очаква да представи новия кабинет в понеделник, а изборите евентуално ще бъдат на 27 октомври. 

"Ще оправдая очакванията на всички български граждани", бяха думите на Димитър Главчев, г-жо Нушева, правилно ли постъпи според вас държавният ни глава? И как намирате готовността на премиера Главчев, който отново е нагърбен с тежката задача - служебен кабинет?

В настоящата ситуация президентът нямаше много възможности за избор на служебен министър-председател. Вариантът, който се обсъждаше и бе предложен от част от политическите партии да бъдат извършени промени в някои от законите, като например Законът за Сметната палата или да бъдат организирани процедури за избор на омбудсман и заместник-омбудсман, са предложения, които биха удължили политическата криза. Биха поставили и редица въпроси за това колко коректно постъпва президентът, изпълнявайки своите правомощия. Всъщност, вие си давате сметка, че през последните няколко дни имаше различни интерпретации и на специалисти по конституционно право каква трябва да бъде последователността в действията на президента.

Точно така, да.

Дали да назначи ново служебно правителство и едва след това избори, дали изобщо са обвързани двата указа, или могат да бъдат самостоятелни, независими един от друг, като последователности във времето тези актове на президента.

Дали да попълнят домовата книга, също така.

Да този неприятен, не бих казала авторитетен израз с домовата книга, навлязъл в публичното пространство. На мен ми се иска да започнем да използваме едни по-легитимни изразни форми, които не опошляват и без това значително натовареният с пошлост и с негативни емоции политически процес в България. Но така или иначе политическият процес в България е поставен пред избор и той предпочете да предприеме действия, които биха свели от него критиките, биха намалили критиките за това, че съзнателно или несъзнателно удължава политическата криза и продължава неяснотата. Остава сега да видим по какъв начин ще се справи Димитър Главчев със задачата да предложи правителство със състав от министри, които не провокират политическо напрежение и не предизвикват опасения у основните политически играчи, тоест, у политическите партии, за това, че може да бъде хвърлена сянка върху честността на изборния процес.

Понеже знаем, че Калин Стоянов се заформи като личността, която бе проблемна в предишния проекто-кабинет на Горица Грънчарова-Кожарева, Димитър Главчев не успя да отговори на колеги-журналисти какво ще се случи с Калин Стоянов. Той каза “Ще разберете в понеделник". Дали според вас той мисли все още или стратегията вече е измислена?

Това може да каже само той. За съжаление, ние можем да гадаем до толкова до колкото няма ясно изразени знаци и послания от страна на Димитър Главчев за решение. Сега, на мен ми се иска наистина да коментираме и въпросът за това доколко е персонализирана дискусията в нашия политически живот. На всички ни прави впечатление, че разговорът по политически теми и действия, практически отсъства в нашия политически живот. Политическият живот, анализите, оценките, коментарите в медиите, и на журналисти, и на експерти, а и на самите политици е сведен до личностни противоборства.Това е нещо, което изключително много снижава дискусията по отношение на това каква политика да се прави? Какви действия могат и трябва да бъдат предприети, за да излезе страната от този тупик, в който се намира, от тази политическа криза.

Говорейки за министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, аз не бих искала толкова да персонализираме характеристики в личността на министъра, колкото да откроим няколко проблемни пункта в неговото поведение през последните няколко седмици, които поставят много сериозен въпрос, дали изобщо той може да бъде вътрешен министър в едно служебно правителство.

Персонализацията в политиката и по-конкретно на политическите партии е определяна като един от най-значимите феномени на XXI век. Фортунато Мусела, който изследва конкретно партии създадени около личността и Пол Уеб акцентират върху актуалността на темата, като посочват, че векът, който сега е започнал ще бъде ера на персонализацията точно както предишният беше век на масовите колективни актьори. Тенденция, която политическата наука има дълг да обмисли с голямо внимание. Редица автори отделят специално внимание на процеса, изследвайки различните му проявления - медиен фокус върху личността, нарастване на ролята на лидера или непосредствената му комуникация с избирателите.

След като Димитър Главчев отново е нагърбен със сложната задача да състави служебно правителство, темата коментираме в ефира ни с д-р Ваня Нушева - преподавател по политически науки в СУ “Свети Климент Охридски". Д-р Нушева, направих този увод във втората част на нашето интервю, защото стигнахме именно до това, до персонализацията на личността или по-конкретно на политиците от политическите партии.

Това е феномен, който виждаме, че започва да дава своите отровни плодове в значителна част от случаите. Тъй като тогава, когато политическите партии от обединение на големи групи от граждани, стоящи зад определени политически идеи, визия за това как трябва да бъде устроено държавното управление, как да функционират държавните институции, изобщо как да функционира общественият живот. Как от подобен тип организации, всъщност партиите се превръщат в политически субекти, които са управлявани по подобие на икономическите субекти, на фирмите управлявани от един човек или политически субекти, управлявани от тесен кръг приближени на лидера политически лица. Това в определена степен повлиява на това да бъдат много по-ясно дефинирани посланията към избирателите, особено тогава, когато имаме атрактивни политически лидери с атрактивни идеи, с атрактивно представяне пред аудиторията, харизматични лица. Но не бива да забравяме, че политическата дейност на първо място е колективно усилие.

Дейността на политическите партии изисква мобилизиране на значително по-голям кръг от хора, които да са трайно и постоянно ангажирани и да привличат симпатизанти. Не бива да забравяме, че всъщност устойчивите политически субекти са тези, които имат и добре изградени организационни структури и продължават да поддържат комуникация, непосредствена комуникация с избирателите. През последните повече от десетилетие, две десетилетия, се наблюдава негативната страна на този процес на персонализацията на партиите в политическия живот. Виждаме всъщност, че тогава, когато малък кръг от лица около политическия лидер участват във вземането на решения, всъщност се стеснява полето за дискусия, за отчитане на повече различни мнения. И партиите много често започват да се превръщат в субекти, които защитават лични, корпоративни и тясно групови интереси. Това съответно води до намаляване на доверието и в партиите, и в останалите политически институции.

Д-р Нушева, можем ли да кажем, че се стигна до персонализация на Калин Стоянов? Как се случи това, какво наблюдаваме?

Аз си мисля, че не би трябвало да поставяме толкова сериозен акцент върху личността на вътрешния министър, по-сериозен е въпросът по какъв начин политическите партии, голяма част от политическите партии в България достигнаха до един етап от своето функциониране,в  който определяща е думата само и единствено на лидера. Виждаме, че той ги прави много неустойчиви, особено тогава, когато възникне криза с доверието в конкретната личност.

Да, нека да погледнем какво е състоянието на нашите партии в момента?

Виждаме, че започват и юридически проблеми да възникват тогава, когато доверието в определен лидер е изчерпано. А не бива да забравяме, че политическата дейност е дейност, която по дефиниция изчерпва доверието на гражданите, особено когато става въпрос за вземане на непопулярни управленски решения. Ако погледнем какъв е политическият пейзаж - ние имаме една силно персонализирана партия в лицето на ГЕРБ, но начинът по който е изградена предполага една много стегната организационна структура, която на този етап функционира.

Но процесите, които виждаме в БСП, в ДПС през последните години, “Възраждане", "АТАКА", “Величие", тези процеси показват, че всъщност тогава, когато даден политически субект се асоциира само и единствено с личността на лидера, възникват редица въпроси, които подкопават доверието и на симпатизантите, а в последствие се оказва, че и на членовете на тези политически партии. Ние сме свидетели, че през последните 4-5 години БСП от една партия, която функционираше, съчетавайки демократичния принцип на вземане на решение, с определени практики на кланово-групово функциониране, тази партия започна все повече да функционира като лидерски тип партия, в която ролята на лидера и на приближен кръг от Изпълнителното бюро до него бе решаваща. И в момента, в който доверието към политическият лидер Корнелия Нинова бе поставено под въпрос, всъщност сме в ситуация, в която самата партия е изправена пред една сериозна криза. Особено в контекста на предстоящите избори, виждаме, че вече започват да възникват и юридически въпроси, както пред БСП, така и пред ДПС.

ДПС - как ще се яви тази партия на избори?

Точно така, кой е представителят по правилата на легалната регистрация на всяка от партиите. Кой е представителят, който ще регистрира партията, който ще има финалната дума за определяне кандидатите в листите за тяхното регистриране.

Това какъв сигнал дава за политическите ни партии и политическата ни система в България, когато изникват редица въпроси?

Това дава сигнал, че политическите партии трябва да предприемат сериозни мерки, за да променят начина си на функциониране и на управление и да се завърнат към онзи базисен принцип, демократичният принцип, вътрешно-партийната демокрация, който стои в основата на изграждането и на ефективното функциониране на политическите партии в една демократична политическа система.

Нека подчертаем каква е ролята на лидера в това демократично съществуване на партията, за която приканвате да се върнат политическите партии? Там лидерът каква роля играе?

Ролята на лидера е да мобилизира подкрепата не само на тесен кръг, на тясно ядро от партийния апарат. Ролята на лидера е всъщност със своята визия, със своята комуникация и използвайки възможностите на съвременните електронни средства за комуникация да отправя посланията си към по-широк кръг от избиратели, от симпатизанти. Да създава условия за привличане на повече хора към политическите субекти, а не да се стреми да изолира колкото е възможно повече активисти от активния живот на политическите партии. Ролята на съвременният лидер е да е визионер, но също така да е и добър комуникатор. Неговата роля е и да успее да работи в екип, като наред с това успява да запазва и своето атрактивно присъствие в публичния политически живот.

Направи ми впечатление, че не споменахте до този момент ПП-ДБ, където също така се загатна, че тази коалиция може да се разпадне. Там какви процеси наблюдавате вие, д-р Нушева?

Едва ли можем да говорим за разпадане на тази коалиция, поне аз не виждам подобни сигнали. Има сигнали и заявки от страна на политическите лидери в тези партии, структуриращи тази сложна коалиция от коалиции, има заявки за това, че е необходимо установяване на ясна рамка за сътрудничество и вероятно преформатиране на коалиционния формат и на тежестта на партиите в него. Но в никакъв случай не мисля, че можем да говорим на този етап за разпадане на този политически субект. Ключовите политически лица в него, а и симпатизантите на политическите партии в тази коалиция, ясно съзнават, че всъщност обединяването на техните усилия е ключът към по-успешното им представяне.

В понеделник се очаква да научим новият състав на служебен кабинет. Как ще постъпи Димитър Главчев, тепърва ще разберем разбира се, какво ще направи, кои министри ще запази, кои ще смени. Но според вас, кой ще бъде най-удачният вариант в случая?

Най-удачният вариант е да бъде продължена линията, която служебното правителство следваше по отношение на отказа от ключови, стратегически решения, които дългосрочно ангажират страната. Отказът да бъдат вземани такива решения, без съгласието, подкрепата на останалите политически партии в парламента. Ако си спомняте, имаше подобен случай, в който по отношение на една позиция на България, във връзка със срещата с НАТО, Димитър Главчев настояваше Народното събрание да даде своята подкрепа. Това може би е един удачен подход по отношение на стратегическите решения, защото не е работа на служебното правителство да ангажира страната да взема решения, които я ангажират в дълъг хоризонт.

Вие знаете всъщност каква беше една от причините за промяната в Конституцията, това, че служебно правителство, без контрола на парламента си позволи да сключи дългосрочен контракт, ангажиращ страната с доставките на газ за един дълъг период от време. Така че това е един позитив, който би следвало да запази служебното правителство. Това обаче, което би следвало да промени служебното правителство и именно то е свързано с действията на фигурата на вътрешния министър е, Министерството на вътрешните работи да работи ефективно, без прилагане на избирателен подход по разследване на подготвяни схеми за закупуване на гласове и за оказване на натиск върху избирателите. Всъщност, това е темата, която предизвика изключително голямата дискусия за това, дали Калин Стоянов да остане на поста министър на вътрешните работи. Министерство на вътрешните работи би следвало да прилага един равнопоставен, политически безпристрастен подход в своята работа при разследването за закупуване на гласове и при натиска на контролирания вот върху избирателите. Това е изключително важната задача, която стои пред Министерството на вътрешните работи и респективно пред служебното правителство.