Полк. Владимир Миленски, военен експерт и член на Атлантическия съвет, в интервю за аудиокаста на Фокус "Това е България“

Продължават тежките сражения за Бахмут. Въпреки слуховете украинските военни сили обявиха, че не се изтеглят, даже отбраната на града ще бъде увеличена двойно. Руските части се стремят да затегнат обсадата и да осигурят първата си голям победа на бойното поле. Ожесточената седеммесечна битка за станалия арена на едни от най-жестоките сражения град се превръща в символ на героизма на Украйна. Без да търсим аналози в българската история, какво би могло днес да се превърне в нашия, българския Бахмут? Гост в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ е полк. Владимир Миленски, военен експерт и член на Атлантическия съвет. Според ваши колеги военни експерти Бахмут не е нито оперативно, нито стратегически важен, но битката за него придоби стратегическо символно значение. Защо?

Значи, според военните експерти не е, а само ако се гледа отдалече на картата. На картата военните експерти виждат нещата по един доста стерилен начин, защото на картата те преценяват географските условия, преценяват комуникационните линии между градовете, които са изключително важни, които са всъщност кръвоносната система за въоръжените сили, защото въоръжените сили всекидневно поглъщат гигантски количества въоръжение, боеприпаси, живи хора изгарят в боя. Най-малкото си помислете, че трябва да има вода, храна и медицинска помощ. Но най-важното са боеприпасите, и те са най-големият товар като обем и като килограми, като тонове – хиляди тонове всеки ден. Само като си помислим, че руските войски по данни от фронта в някои дни са изразходвали по 50 000 снаряда. 50 000 на ден, на денонощие. Напоследък са по-малко, но в най-пиковите моменти моменти на обстрел 50 000 са достигали. Сега числото се върти около 20 000, а украинските около 4-5 хиляди. Това превърнато в килограми са стотици хиляди тонове. Тези тонове материални средства трябва да се возят към фронта постоянно. Затова военните експерти, както беше казал някой известен военачалник, че лаиците говорят за тактика и стратегия, а експертите говорят за логистика, защото логистиката решава войната обикновено в световната история. Т.е. да се върна на вашия въпрос. Защо казват, че няма оперативно и стратегическо значение Бахмут – от тази гледна точка. Като погледнете картата, виждате, че Бахмут не е някакъв грамаден град.

Той е малък град.

Не е и град с огромно икономическо значение. Не е особено голям комуникационен възел, дори и това, а се оказва костелив орех,оказва се изключително привлекателен очевидно за агресора. Агресорът хвърли и изгори там невъобразимо количество хора и невъобразимо количество боеприпаси. Украйна удържа и продължава да държи, и не се отказва от града, колкото и да е малък като военнооперативна цел градът се оказва ценен за Русия, защото ще им даде възможност да прокламират, за заявят пред собственото си обществено мнение някаква победа. Наскоро се навърши година от войната и колкото и нас да ни се струва непонятно, а и на мнозина на Запад им се струва непонятно, но авторитарният режим на Русия разчита изключително много на пропагандата както в чужбина, още повече на пропагандата у дома. А пропагандата в Русия има традиции. Тя изобщо Русия мисля, че дължи това покорство на собственото си население изключително на пропагандата, която се развихри през последните 20-на години. Откакто Путин дойде на власт тя стана необуздана. Споменете си само в какъв фарс се превърнаха тези Деветомайски паради всяка година. Всички се убедихме, че те са били доста фасадни и фалшиви, защото видяхме в какво състояние е руската бойна техника, която излезе реално на фронта, в какво състояние я виждаме ние по време на Деветомайските паради, и как руското население буквално обезумя, руските майки преобличаха невръстните си 5-годишни деца във военни униформи и разиграваха сцени от Втората световна война с лозунги, че ще повторят "Можем повторить“ за вашите слушатели на руски език, те това го превърнаха в лозунг, че могат да повторят – кое могат да повторят – с алюзия към победата си от Втората световна война, забравяйки че победата им от Втората световна война беше с огромната помощ на САЩ и Великобритания. Така, да се върнем към Бахмут. Според мен ключово значение за Русия има Бахмут в неговия символичен смисъл – да бъде представен като велика стратегическа победа.

На това ли се дължи фиксидеята на Кремъл за превземане на този град?

В него има още един слой, още един слой на анализ трябва да имаме предвид. В Русия предстои както и да го гледаме, предстои, не мога да кажа колко скоро, смяна на властта. А смяната на властта във всяко авторитарно общество, каквото е Русия, винаги е свързано със сътресения и борба за короната. И тази борба за короната – короната казано в преносен смисъл – се води с всички средства: позволени и непозволени. И в тази борба се оказаха като главни герои ключови фигури, които участват със своя принос на фронта. Едната ключова фигура е г-н Пригожин, т.нар. "готвачът на Путин“, който всъщност сега оглавя частната военна компания "Вагнер“. Това е човек с гигантска власт, защото той има възможност не само да плете интриги или да участва със своята икономическа сила – той има голяма икономическа сила, той може да участва на бойното поле и да решава изхода от развитието на действията на бойното поле. Г-н Пригожин със своята компания "Вагнер“, със своята войска всъщност действа, прави всичко възможно, щото да покаже на Путин, че той е по-добър от генералния щаб, че е той е по-добър от руската армия, от руските генерали, че където се  намеси той, той знае как да воюва и знае как да донесе практически осезаем резултат на бойното поле, военен резултат, победа, каквато руските генерали в продължение на 7 месеца, както обявихте добре, не успяват да постигнат. И на практика слабото настъпление и постепенно видимо обкръжаване на Бахмут, виждаме, че е заобиколен и от север, и от юг, и естествено от изток, това нещо беше постигнато благодарение на варварската война, която "Вагнер“ води там в този участък от фронта. Аз като казах преди малко за какви количества снаряди става въпрос, че се изстрелват всеки ден, огромният процент, не смея да кажа число, но ако кажа 80%, няма да сбъркам, 80% от тях са в този участък, в централния участък на фронта. Стрелба на север и на юг няма с такъв интензитет изобщо. Така че там е огромният удар, в който Русия е хвърлила всичките си усилия, но не Русия на генералния щаб, "Вагнер“ и Пригожин са основният фактор, който натиска това нещо да се случва. И всъщност, това е битка за трона.

Битката за Бахмут е битката за трона на Русия?

Това е битката за руския трон. И битката е между частните военни компании, между вътрешните играчи, които се стремят да преразпределят властта сега.

А защо за Украйна е важно да задържи този малък град?

Чудесен въпрос. На този малък участък с относително неголеми жертви и загуби Украйна успя да обезкърви руската армия.  Имаше дни, в които Русия губеше по 1000 човека на ден. Може да прозвучи цинично, но от гледна точка на военното дело, на военния сблъсък, ако успеете с малко усилия и с малко загуби да накарате противника ви да изгуби половината си войски, ами вие сте добър военачалник. Най-добрият военачалник, както е казал Сун Дзъ, е онзи, който успее да подчини противника без сражение. Но ако наблюдаваме внимателно, какво прави украинското военно и държавно командване, ще видим, че всъщност Украйна преследва тази цел. Защото при фронтален сблъсък, особено в началото на войната, Украйна нямаше шанс да издържи. А единственият шанс беше с една умна отбрана да обезкърви противника, да го обезкърви както по отношение на хора, така и по отношение на въоръжение и особено на боеприпаси. Виждаме вече, че по отношение на въоръжение Русия започна да изкарва на фронта бойни машини от 50-а, от 60-а, от 62-ра година, което е показателно.

Ще издържат артилерийските резерви?

Чий?

И на двете страни.

Ами артилерийските резерви на Русия са огромни, защото те имат огромни складове с боеприпаси. В момента оръжейната промишленост на Русия с максимални произвежда по 4 000 снаряда на ден. Т.е. Русия е силно притеснена, че при този разход на снаряди няма да може да захранва фронтовата линия.

Та тя само при Бахмут изстрелва 20 000 както казахте, а произвежда 4 000.

А произвежда 4 000.

Да, затова ви попитах.

Те самите намаляват интензитета на артилерийския обстрел. Важно е да се знае, че в руската военна доктрина, в доктрината на водене на боя те разчитат на унищожително обсипване на противниковата фронтова зона с артилерийски огън, така че там да не остане нищо живо. Можете да видите в интернет снимки на взводни, ротни и батальонни отбранителни позиции с каква гъстота са попаденията на артилерията. Ами те са през 20 м, просто всички е обсипвано с гигантски количества артилерийски огън, след което там просто е невъзможно да остане жив човек. Дори и много трудно помагат и укрепления, такива, като окопи, блиндажи и подземни укрепления. Т.е. те нямат друг изход освен да използват този метод. А те искат да настъпват. Огромен срам би било ако решат да отстъпят. Тук да не се отклоня обаче, току-що мернах някъде, че са започнали руската пропаганда в Русия да изпуска леко идеята, да изпуска както се казва на журналистически език, уж без да искат, все едно изтичане на информация, че евентуално отстъпване от Бахмут всъщност би било огромно поражение за Украйна. Те това умеят да го направят. Могат да подредят така думите, че да докажат на своето общество, че всъщност тяхното отстъпление се превръща в тяхна гениална победа. Чакаме да видим. И не трябва да се изненадваме, ако го направят. Но в края на краищата на вашия въпрос – Украйна като задържа този на пръв поглед малък град, използвайки обсебеността на Русия с този град…

Тя не е ли фиксидея?

Тя е фиксидея, те са обсебени. Ами щом са обсебени, те са готови да жертват много хора. Ами щом са готови да жертват много хора, ние ще им помогнем да ги жертват. Защото ако биха направили такъв сблъсък и да постигнат такова обезкървяване, за да направят сблъсък украинците с руската армия, така че да постигнат същия процент на обезкървяване на руската армия, би й коствало много повече на Украйна. Би било другаде, би й коствало още няколко града. Т.е. аз мисля, че това е разбираема логика, която стои на твърда основа.

Полк. Миленски, а доколко тази логика е валидна тогава, когато сраженията за този малък град се превръщат в символ? Т.е. в Бахмут е концентрация на войната в Украйна. Цялата война в Украйна е концентрирана като метафора в Бахмут.

Не бих концентрирал точно така. Мариупол беше не по-малко, "Азовстал“ беше апотеоз, който задържа духа на Украйна на ниво. Бих казал, че Бахмут върви по стъпките на защитниците на Мариупол, на защитниците на "Азовстал“, изобщо на ония дух, който украинският народ демонстрира в първите 2 седмици на войната, когато посрещаха руските военни колони и им казваха: "Върнете се у дома, не ви искаме тук. Няма от какво да ни освобождавате“. Така че да, Бахмут в момента е във фокуса, в центъра на световното внимание, но в цялата война Украйна даде множество бахмути, множество от тях.

Доколко е вярно, че Русия не използва целия си конвенционален военен потенциал в тази война? И ако това е така, защо?

Тя използва целия спектър, тя използва абсолютно целия спектър без ядрено оръжие.

Всичко е хвърлила?

Всичко използва. Използва авиация, използва военноморските си сили, използва сухопътните си сили, използва хибридните си действия на информационния фронт както в Русия, така и в целия свят.

Но не е прибягнала до пълна мобилизация, не е направила икономиката си военна.

Аз мисля, че те също разсъждават от икономическа военна точка, и също така разсъждават и от юридическа гледна точка. Защото пълната мобилизация първо е ненужна. Второ, те нямат икономическа възможност да проведат пълна мобилизация. Защото една мобилизация, то е лесно да се каже, но само ако вземете един бял лист и химикалка и започнете да записвате това, което ще ви кажа, а аз знам малко, има специалисти по мобилизация,  които ще ви разкажат целия комплекс от действия, които трябва да направи държавното ръководство, за да проведе пълна мобилизация. Само си помислете, че вие трябва да изкарате от икономиката няколко стотин хиляди човека – какво става с техните бизнеси, земеделие, училище, предприятия? Какво става с тях?

Блокират се.

Всичко минава на 10 степени по-нисък оборот на работа. А цялото това население продължава да се храни и да живее, и му трябва медицинска помощ, децата трябва да ходят на училище. Хем трябва да проведете мобилизация за фронт, който очевидно се е затегнал и противната страна не се предава и отказва да се предаде, хем трябва да осигурите сносен живот на собствената си държава. След като мобилизирате тези хора, нали някъде трябва да ги разположите, трябва някъде да спят. Само си представете 100 000, 200 000, 300 000. Руският мобилизационен потенциал в момента е около 150 000 човека. Те могат да мобилизират наведнъж 150 000 човека и да ги разположат в казармени райони, там да започнат да ги обучават на първични неща. След това трябва някъде да ги отведат, да ги откарат, да ги превозят на войскови тренировъчни полигони. За такива полигони те използват в момента полигони в Беларус, защото тези полигони трябва да са им близо до фронтовата линия, не да ги возят в Далечния Изток и там да ги обучават. Т.е. изведнъж възможностите, които имате, ако трябва да проведете такава мобилизация, възможностите не са много, малко са. И като ударите чертата и видите, какъв разход е, какъв икономически товар е върху държавата, какво бреме е върху хората. И след това тези хора, които мобилизирате вие, е абсолютно безсмислено просто да ги държите – вие ги мобилизирате с цел да ги вкарате в боя. И идваме до най-големия проблем, за да пратите едни хора на бойното поле, ако сте разумен военачалник и разумен държавник, трябва да пратите обучени хора. Ако тези са необучени, дето са мобилизирани, а те всички са такива, те са необучени, всички са служили военна служба, но това да си бил на военна служба и да те пратят на война, нещата са различни. Трябва обучение, и то трябва сериозно обучение, и то отнема време – няколко месеца, ако искате да имате що-годе сглобен батальон, сглобен, няколко месеца. Русия не може да си позволи да чака тези няколко месеца, защото г-н Пригожин ги гори там войските,  все едно хвърля слама, както Жуков е хвърлял слама, хората вместо слама по време на Втората световна война. Т.е. хората им свършват. И те започнаха да хвърлят още, събраха затворниците си спомняте.

Да.

Те започват да съкращават това време за обучение на мобилизираните войски. Те между другото в Русия имат много интерес езиков навик да съкращават думите в стила на Оруелската "1984“ – например затворници на руски е "заключенних“, нали така? Те понеже тази дума им е много дълга, те я съкращават и ги наричат "заки“. И като говорят тук, че на фронта са били хвърлени еди колко си хиляди заки, означава че са хвърлили затворници. А пък ония, които са мобилизирани, те са пък "мобики“ – от мобилизирани, нали, те са "мобики“. Та, мобиките и заките обикновено са неподготвени хора. И какво прави Пригожин и руското военно командване? Хвърлят напред неподготвените, за да залеят с човешка вълна, с човешки ходещи трупове, защото те в това се превръщат тези хора, да залеят украинските защитници, и по този начин с човешка маса да напредват. И постигнаха рекорд в това отношение, биха рекорда на Жуков от Втората световна война по брой загинали на 100 м. Достигнаха някакви числа, които не мога да си представя – стотици. За да напреднат 100 м – стотици хора загинаха. Та защо не правят мобилизация, защото то е лесно да се каже всеобща мобилизация? Защото военните все пак докладват там в този съвет, който решава да се проведе ли мобилизация, те им казват числа, казват: "Ние повече от 150 000 не можем да поемем. Ние нямаме униформи за тях“. Ето сега с Иран са сключили договор – Иран им е обещал 20 000 летни военни униформи съвсем скоро да им продаде някъде април-началото на май, защото ако не им достави такива униформи, те не могат да смогнат с униформите. И какво ще стане? Ще изкарат през май месец – май месец в Украйна е топло – ще изкарат войниците в зимните си униформи. Ами те тогава почват да воюват 10 пъти по-зле. Те и сега воюват зле, тогава още по-лошо. Т.е. само униформи си представете 150 000, 200 000 – ами такива гигантски числа, които човешкият ум особено на един нормален българин, защото ние не сме свикнали в България да разсъждаваме в стотици милиони хора, сигурно за китайците е по-лесно, но за нас е шокиращо това, стотици хиляди. И ключов елемент е, ако обяви всеобща мобилизация, той първо за да обяви всеобща мобилизация, тя трябва да има основание, трябва да каже: "Губим в Украйна, затова правим мобилизация“, което е много трудно. Огромна дилема е от политическа имиджова гледна точка, защото пак се връщаме към тази смяна на властта. И другото нещо, за да обяви всеобща мобилизация като аргумент би могло да бъде обявяване на война на Украйна или обявяване на този военен конфликт като война, класифицирането му като война. Това нещо моментално превръща руската територия в легитимна цел, военна цел за Украйна. Украйна в момента прави всичко възможно да се въздържа да стреля по руска територия. Има няколко само много прецизни удари върху военни обекти, но няма обстрел по градове, няма обстрел по комуникационните линии, по жп линиите. Същевременно с развитието на военните действия и с осъзнаването от Запада, да го наречем така САЩ и всички западноевропейски страни, включително и ние, включително и ние започнахме да осъзнаваме, че на Украйна трябва да й бъде дадено всичкото въоръжение, от което тя се нуждае. И Русия си прави веднага извода, че Украйна ще притежава далекобойни средства, които ще стрелят на 200, на 300, на 500 км, и при това положение, ако е обявена война и руската територия става легитимна военна цел, тогава далекобойните средствата започват да бомбардират складове, жп линии. А в Русия цялата военна логистика се организира по железопътната мрежа. В Русия автомобилна мрежа няма. Ако някой от вашите слушатели не е проявил досега любопитство, нека да си направи труда да отвори "Гугъл мапс“ и да види пътната мрежа в Русия – ами тя е рехава все едно сте в Сахара, толкова често са пътищата там. Там жп транспортът е сърцевината. Да, той има преносен капацитет, обаче какво ще се случи с този жп транспорт, ако получи 10 прецизни попадения с далекобойни артилерийски или ракетни удари?

Излиза от строя.

Колко време се ремонтира един железопътен транспорт? Седмица-две-три. А през това време какво се случва на фронта като няма снаряди, няма медикаменти, няма храна, няма вода, няма хора? Т.е. то е лесно да се каже: той сега ще обяви мобилизация, само че той мисли 5 пъти преди да обяви мобилизация, защото се досеща, какво ще се случи после.

Полк. Миленски, ако тръгнем обаче по линията на метафорите, в България може ли нещо да се превърне в български Бахмут?

Ами аз мисля, че ние си имаме български Бахмут, и това са българските медии.

Така ли?

Аз мисля, че това са българските медии.

Защо?

Защото това е борбата за умовете на българите. Защото борбата, хайде, можем да включим и образованието по история и по гражданско съзнание, борбата на умовете на българите е най-ожесточена у нас. Не икономическата, не корупцията, всичко това, което можем да го пипнем, да го уловим, да го хванем, да го затворим в стая, всичко това е лесно, много лесно в сравнение с предизвикателството, с войната, която Русия води срещу нас на информационния фронт. И тази война не е спряла от 1878 година, аз мисля, че и преди това, има историци, те ще разкажат. Но българските медии са бойното поле.

А от какво правите този извод? Че този разговор, който водим сега с с вас в много медии няма да е възможен, така ли?

В много медии не беше мислим преди войната, просто не беше мислим, не се случваше в продължение на доста години. От началото на войната започна да се случва подобен разговор и подобни разговори. Аз не съм някакво изключение, има много хора като мен, които имат какво да разкажат, но тези хора не получаваха трибуна. И едва сега може би някъде от средата на войната, откакто Украйна показа, че няма да се предаде, и откакто всички почнаха все повече да разбират, че Русия е прогнила държава, която не само, че е прогнила за себе си, но иска да изкара тази зараза навън, в българските медии започва да се отваря леко процеп, през който да излиза това, което ние с вас си говорим.

А как войната в Украйна присъства например в предизборната кампания? В поведението на политиците, в поведението на партиите, в риториката на техните лидери? Ние сякаш че малко отстрани я гледаме тази война и я гледаме вече без любопитство, като навик?

Тя кампания отскоро започна, все още я няма…

Тя от скоро започна официално, но неофициално върви месеци. Един цял парламент мина като предизборна кампания.

Да, съгласен съм. Как изглежда? Защо я няма войната в Украйна?

Няма я, тя отсъства в риториката на политиците. И аз си задавам въпроса: защо? Тя, войната, е на 300 км от нас.

Ами има само едно обяснение и то е много цинично: защото хората са зависими. Няма да генерализирам, но огромна част от политиците са хора зависими.

От кого?

От руската корупционна система, от руските пари. Има категорични данни, че около 30% от българската икономика е зависима от руската икономика, и дори е собственост с руско участие или директна руска собственост. При това положение е немислимо да си въобразяваме или да храним илюзия, че нашите политици са независими от този фактор. Зависими са. Много от тях, някои са не просто зависими, някои са завързани и имат много кирливи ризи, които не желаят да бъдат изкарани наяве. Но само съдейки по поведението на тези хора, както политици, които са просто в политическия слой на държавното управление, така и висши администратори, които вече са в самото държавно управление, това са хората, които са в специалните служби, хората в армията, хората във всички министерства, те много от тях неминуемо по някакъв начин нямат изгода от това Русия да загуби, колкото и страшно да звучи, нямат изгода. Ето ви едно индиректно доказателство: изгонихме 70 руски дипломатически служители за шпионска дейност, но не чухме нито едно име на български гражданин, който да е руски шпионин. 70 човека от руското дипломатическо представителство тук са се занимавали с шпионска дейност. Те най-вероятно не са вербували комбайни, трактори, автомобили, те са работили с хора. Най-вероятно 70 човека не работят с един български шпионин, а с мнозина, бих казал трябва да са поне 70. Няма логика да има пълно мълчание по въпроса.

Значи или 70-те са изгонени ей така за една показност.

Което е абсолютно невъзможно.

Или вече другият вариант е, че българските им съучастници се прикриват.

По някакъв начин българските им съучастници не стават известни на обществото. И обществото ни си задава резонния въпрос: какво се случва, защо така, защо се мълчи? И след като 70 човека, втора линия на разсъждение, на анализ, след като 70 руски дипломатически представители са имали време да се превърнат в успешни шпиони и най-елементарната книга по шпионаж и разузнаване, дори такава литература художествена да прочетете, ще си дадете сметка, че шпиони не се вербуват за един ден, отнема време. Значи, тези хора са били необезпокоявани достатъчно време, и то не единият от тях да успее, 70 от тях са успели, имали са достатъчно време, спокойствие, лукс, необезпокоеност, просто едно такова обкръжение като в саксия. Веднага си задавам въпроса: ние имаме ли служби за контраразузнаване, за разузнаване? Ами имаме. Знаем им там имената: ДАНС, Национална разузнавателна служба, да не ги изброяваме. След това разбираме, че някои от българските съучастници, шпиони били от отбраната, друг от Народното събрание, трети оттук, оттам, няма значение, за Президентството също ставаше въпрос. Просто аз изпадам в шок, губя дар слово, не знам кой въпрос трябва да задам, какво точно трябва да питам? Каква е тази организация, толкова ли сме пробити? Ами да, пробити сме. Пробити сме, защото сме пробити отгоре надолу. Защото тези хора, които стават шпиони, те не стават шпиони без да имат условията да станат шпиони, не само противникът, който се опитва да ги вербува, но и свободата в лошия смисъл на думата, която им е предоставена да се превърнат в шпиони. Няма контрол, няма проверка за лоялност. След като един човек ще работи в ДАНС или Президентството, трябва да имаме сериозна и надеждна проверка за неговата лоялност към България, за неговата лоялност към дългосрочната политическа ориентация на България. Твърдо съм убеден, че яко някой желае да работи в държавна институция и каже, че за него Русия е символ за подражание, този човек трябва да бъде уволнен незабавно и да се занимава с нещо друго, защото той защитава агресор, терорист и държава авторитарен деспот. Това не е въпрос на политическа ориентация, това е въпрос на политически морал.

Мислих си и този въпрос да ви задам: такъв разговор, какъвто сега водим с вас, възможен ли е на предизборен дебат?

Ако аз съм в такъв дебат, нямам задръжки да го направя, да говоря така. Може би защото не съм обвързан, не знам. Политиците са, ето сега опитвам се да спекулирам – ами техните съветници и анализатори правят анализ на общественото мнение, какви са нагласите на хората в този или онзи район, в другия, третия, и  казват: "Ами ти ако кажеш така против Русия, ако кажеш, че Русия постъпва така, те ще чуят, че говориш против Русия, няма да влязат в детайли, няма да чуят другото, затова недей да казваш така“. И той казва: "А, добре, няма да казвам така“, и готово.

Тогава как да се ориентираме за кого да гласуваме? Кой да подкрепят хората?

"Продължаваме промяната“- "Демократична България“.

А те защо да не инициират такъв дебат?

Казах ви защо – защото се страхуват. От колко години вече твърдим, че изграждаме демокрация, от 1989 година насам?

34.

34 години. В българската образователна система ние не нарекохме Русия с истинското й име, продължаваме да се кланяме на държавния и национален предател Никола Вапцаров например, продължаваме да твърдим, че Народният съд е бил нещо допустимо. Т.е. давам само 3 примера. Ние 34 години имаме 34, хайде да оставим първите, ще ги намалим с 10, имаме 24 випуска – ето една руска дума – 24 година 24 класа 12-класници, 24 поредни години излизат 12-класници, може да проверите статистиката по колко са били на години, които са наясно, че Русия е добра.

Защо?

Защото най-трудното нещо за всеки човек, за мен, за вас включително,  е да признае пред самия себе си, вечер когато си легне и затвори очи, да признае пред самия себе си, че дявол да го вземе, на толкова и толкова години съм и се оказа, че са ме лъгали като някакво дете в първи клас. Това е непоносима мисъл. Ето, аз съм на 60 години и си давам сметка, имам много колеги военни, които са разумни хора, от моето поколение и малко след мен, а и такива преди мен, които са готови да умрат, но няма да признаят. Защото въпросът е не да признаят, че Русия прави зверства, въпросът всъщност се свежда до това, че той е бил излъган като последния глупак, и е позволил да го лъжат в продължение на 60 години.

Благодаря ви за това, че бяхте наш гост.

За мен беше удоволствие.

Цоня Събчева