Интервю с политолога Атанас Радев за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“.  

Какъв очаквате да бъде предстоящия един месец, в чийто рамки ще се проведе и предизборната кампания за местния вот? 

Според мен не трябва да имаме предвид само този динамичен един месец, който ни предстои, но и събитията, които го предхождат, а именно пред-предизборната кампания, която започна от вече три месеца. От обявяването на кандидатурата на Васил Терзиев и на Ваня Григорова ние се намираме в предизборна кампания и периодично водим разговори за предстоящия местен вот и какво ни предстои в рамките на следващите четири години. От една страна – заявката на новите политически субекти, които вече се управляващи за това да могат да постигна тази партийна и политическа стабилност в местната власт, а от друга страна стои въпросът за стабилността на правителството и евентуалното му предоговаряне в резултат на местните избори и предвид ротацията, която се очаква да се случи към края на годината. Това са двете неща, които повдигат съществените въпроси дали България ще стане по-пъстра, имам предвид с различни политическо представителство на местно ниво, което ще означава, че ще трябва да бъдат изграждани консенсуси и на национално ниво, защото знаем много добре, че е голяма част от бюджетите на общините се формират в резултат на държавната политика и държавното финансово планиране. Така че ще се изисква не толкова, както на жаргон може да кажем "Не, че мои хора са в дадени на община и аз ще им дам толкова пари, защото са мои хора“, ами защото вече трябва да започнем да си говорим повече за политика и за постигане на някакъв вид консенсус, защото в последните години видяхме, че противопоставянето не води до кой знае какви продуктивни резултати за управлението и за нас като граждани. 

Сега, доколкото ви разбирам, според вас компанията съвсем не е започнала от петък, тя е започнала още при обявяването на кандидатурата на Васил Терзиев. 

Да, това беше ходът, който от една страна може да кажем, че "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и "Спаси София“ се опитват да водят процеса на местно ниво, съответно да поставят във фокуса на вниманието своя кандидат. И го поставиха – в случая това не може да бъде отречено, докато през последните дни вече обърнахме много сериозно внимание също и на кандидата на ГЕРБ в лицето на журналиста Антон Хекимян. 

Това беше и моят следващ въпрос – Колко изненадваща беше тази кандидатура на ГЕРБ в лицето на Антон Хекимян? Тя беше обявена буквално един-два дни преди да изтече регистрацията на кандидатите. 

Аз не бих се хванал за кандидатурата, бих се хванал за неизненадващия подход на ГЕРБ, защото като си спомним поведението им при номинацията на кандидат-президента, която се случи в 12 без 5, да си припомним в 48-ото Народно събрание излъчването на кандидатурата на г-н Габровски за кандидат министър-председател, който отново беше поканен, дадена му беше възможност да си сформира екипа, приоритетите и т.н. Същото нещо виждаме вече за трети път в лицето на Антон Хекимян. Що се касае до местна политика, обаче, наистина не разбирам как някой от някъде си решава за ден, че ще прекъсне дългогодишната си журналистическа кариера и позиция, която има в общественото поле, и ще се хване с нещо краткосрочно в рамките на четири години. Но се повдига един друг съществен въпрос за неговата политическа зависимост и за това какво той е вършил в миналото. 

Абсолютно в миналото като журналист, като работещ в една от водещите медии у нас. 

Това поставя един много съществен въпрос и той компрометира от една страна българските медии, даже в това число може да прибавим и журналисти, различни анализатори и т.н., които често гостуват в медиите. Тези спекулации, протестите и исканията, които имаше през 2019 и 2020 година, ако си спомним откъде тръгнаха – с най-ниското ниво на свобода на медиите в Европа, повдигат тези въпроси. Но в момента някак си имаше очакване, че ще бъде изкаран подобен кандидат, който да покаже че има доверие към ГЕРБ. Неимоверно ГЕРБ има своя твърд електорат – това също не бива да бъде подценява, но според мен подходът и начинът, по който се случи тази кандидатура води към много спекулации, които могат реално погледнато да рефлектират върху избора и кандидатурата на Хекимян, и представянето на ГЕРБ в конкретно в София. 

В крайна сметка се предполага, че битката за столицата ще е между първите кандидати на двете партии и в парламента, именно Антон Хекимян и Васил Терзиев. 

Честно да си кажем, според мен имаме четирима кандидати, които потенциално имат възможността и в момента според мен нямаме яснотата, защото някой от кандидатите излязоха току-що. 

Кои са те? 

В лицето на Васил Терзиев, в лицето на Ваня Григорова, Вили Лилков и Антон Хекимян. Сега, Вили Лилков е малко по-елитарно настроен, по-бутиков, докато останалите кандидати имат също потенциалната възможност да представят своите визии за София. Защото ние визията на Терзиев, визията на Антон Хекимян за развитието на София, някак си не сме я чули, макар че Терзиев започна своята кампания преди три месеца. Трябва да кажем, че в "отбора на София“ ключова роля играе Борис Бонев. Извинявам се, обаче "Спаси София“ са тези, които представят своите проекти за конкретни места в София и т.н., докато Терзиев е просто има харизма, отправя някакви послания, но съдържанието според мен се корени именно в екипа, който е на "Спаси София“. Защото това е обединението и "отборът“ така наречен, сложен в скоби, за София. 

Надявам се да разгърнат своите платформи и своите предизборни обещания. 

Според мен интересен ще бъде елементът по отношение на кандидатурата на Ваня Григорова, тъй като не може да бъде отречено, че от доста дълго време насам има адекватно звучащ ляв човек, на когото е гласувано доверие за избиране на публична позиция, т.е. за кмет на София. Това ще даде някакъв тласък на ляво мислещите хора да се припознаят в леви идеи, предвид опита и позиционирането на Ваня Григорова, което не може да бъде отречено. 

Ако трябва да погледнем малко по-мащабно, вече споменах, всеки играе сам за себе си, но същевременно ходи по тънък лед, за да не се счупи сглобката на централно ниво. Колко голяма е опасността, г-н Радев? Защото вие преди около две седмици в интервю казвате: "Сглобката се тресе“. Сега как е положението? 

Сглобката се тресе, но това не означава, че ще се счупи. Неимоверно местната власт е ключова – това, което "Продължаваме промяната“ и Кирил Петков обяви всъщност в едно от интервюта си в националните медии, и това неимоверно ги тресе, защото на конкретни места ще има много сериозен сблъсък. И тук става въпрос от една страна, че хем имаме управляваща коалиция на национално ниво, която изпълнява национални стратегически приоритети, а от друга – имаме конкуренция на местно ниво и местни конфликти, което има възможност да повлияе много сериозно върху управляващата формула, и според мен в резултат вече и на предстоящата ротация, тогава всъщност ще видим много съществени промени в кабинета. Освен смяната на министър-председателя в лицето на Мария Габриел, която да оглави Министерския съвет, предполагам че ще има и смяна на ключови министри. Защото резултатът от изборите ще даде и представа горе-долу какво се случва в страната в резултат на управляващата коалиция, която се нарича "некоалиция“. 

Ключови министри, казвате – може ли министърът на вътрешните работи например да е такъв ключов министър? Той е пряко отговорен за провеждането на изборите, ако можем така да го кажем. 

Именно, защото фокусът на общественото внимание беше точно Министерство на вътрешните работи и Министерство на земеделието. Те са много сериозни министерства, имайки предвид техните ресори, правомощия и хоризонт на действие. Така че предстои да видим след изборите какви ще бъдат отношенията между политическите партии, защото дългата игра, както се казва, не предвещава коалицията или сглобката да се разтури. Защото тя ще се тресе, но има стабилни основи. Неимоверно при едно земетресение структурата ще се клати, но приоритетите, облечени около тях, всъщност водят в посоката на Еврозона, "Шенген“ и подкрепа по отношение на войната в Украйна. Но друга страна пък да не пропускаме и това, което се случи преди няколко месеца със знаковите събития – при убийството на Алексей Петров и за църковния характер и произход на това правителство. Така че някои от нещата са много сериозно вплетени. Според мен не бива да се представя, че нещата са черно-бели. Напротив, те имат изключително много нюанси в себе си. Ние ги виждаме и в момента, и предвид отношенията в правителството, и от една страна яркият говорител на правителството в лицето на г-н Пеевски, който представя доста сериозно програмата на кабинета и какво ще се случва в парламента, и в кабинета. 

На финала сме на нашия разговор. Вие, като политолог, какво бихте призовали и всички участници в местните избори? 

Това, което честно да ви кажа бих призовал, е всъщност наистина да си говорим за визии и политики на местно ниво. А от друга страна това, което според мен убягва в момента от полето, защото се занимаваме с други теми и проблеми, е финансовата децентрализация на общините – това общините с какви ресурси разполагат и дали реално те имат възможността да упражняват своя собствена политика. Защото в по-малките населени места общините и техният бюджет се занимава основно с държавно делегирани дейности, които заемат голяма част от техния бюджет и остава една много малка ниша и поле на действие на общините да разрешават своите местни въпроси. Това създава много пречки пред общините. И в този ред на мисли общините и в рамките на техният мандат, който в момента изтича, който е кризисен, имайки предвид непрестанната парламентарна и правителствена криза от 2020 година, която ги съпътстваше, си оказаха много сериозно влияние. Но трябва да бъде признато и трябва да бъдат поздравени общините, че издържаха на това. А от друга страна ние, като граждани, съответно да припознаем своето политическо представителство и да бъдем активна роля в процеса на вземане на решения. И разбира се, с един привкус – да не забравяме и младите хора в местните общности, защото ключът за участието на младите хора започва именно през местните власт. 

Съвсем на финала – отново ви връщам в София. Вашата прогноза – ще се стигне ли до балотаж там или пък по-скоро всичко ще се реши още на първи тур? 

Разбира се. Данните на базата на парламентарните избори, които вече забравих бройката до 49-ото Народно събрание, показват разнородния характер на политическото представителство в София. Така че ключът според мен ще бъде в балотажа и това кой ще може да вземе от периферията на другите и каква ще бъде подкрепата за останалите кандидати. Но да не бързаме с балотажа, да видим какъв ще ходът на предизборната кампания, как кандидатите ще представят своите програми за развитието не само на София, а и на останалите населени места в България.