Турция стои в началото на Съвета на Европа и е асоцииран член на Европейския съюз в продължение на много десетилетия. Нещата обаче сякаш не отиват по-далеч от това. А Западът редовно приема документи, които критикуват Анкара. Евродепутатите признават Турция за важен партньор, но посочват, че Анкара "стабилно се отдалечава от ценностите и регулаторната рамка на Европейския съюз от няколко години“. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също критикува тези дни Европейския съюз за отношенията му към Турция, като заяви, че Анкара може да се раздели с него, ако това е необходимо. От своя страна лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели, съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган, призова за прекратяване на преговорите за членство на Турция в Европейския съюз. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с доц. Искрен Иванов – политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“

Доц. Иванов, възможно ли е Турция наистина да се отдалечи до такава степен от Брюксел, че да се разпадне това нещо, което се е градило десетилетия?

Аз ви благодаря, че започваме този разговор тъкмо с този въпрос, защото истината е, че е проблемът за турското членство в Европейския съюз, тогава още Европейската общност, е повдигнат още през 60-70-те години на ХХ век, в разгара на Студената война, когато Америка започва да оказва натиск върху тогавашната Европейска икономическа общност, да обмисля пълноправно членство на Турция в нея, най-малкото защото тогавашните американските президенти почват да градят Южен фланг на НАТО. Факт обаче е, че официалният отговор на европейците тогава е, че няма как Турция да влезе в Европа, тъй като става въпрос за различна политическа култура.

Парадоксалното е, че тази формулировка не се променила и до ден-днешен. За мен е реална опасността тези преговори да бъдат прекратени, и за мен това ще е огромна политическа грешка, тъй като Европейският съюз няма абсолютно никаква полза Републиката Турция, която е една изцяло светска държава, да се отдалечи от европейската орбита и още повече да се сближи с Русия. Защото точно това ще се случи, ако Европа затвори вратата на Турция. Ние виждаме, че в момента Ердоган просто се оглежда и иска да избере кой път за неговата страна ще бъде по-добър в контекста на това, че светът вече се разделя на две. Така че от гледна точка на това, аз пак казвам, ще е огромна политическа грешка, ако Европа затвори вратата на Република Турция за членство, най-малкото защото и ние, като страна член на Европейския съюз, нямаме никакъв интерес Република Турция да се десекуларизира.

Да разбираме, че Турция стои в момента на един кръстопът, казахте Ердоган се оглежда и търси решения на този проблем, но както казах самият той критикува Европейския съюз, готов е на всичко това. Но какво би се случило, ако Турция се сближи с Русия? Говорим за Турция и Русия, не за кой да е.

Да, да. Сега, този въпрос има две страни. Първата страна на въпроса е, че аз самият имам силни съмнения относно така нареченото "руско-турско приятелство“, тъй като да, действително става дума за политическа култура, която е сходна, евразийска е по своя характер, но също така рано е да говорим още за толкова голямо сближаване, най-малкото защото турската икономика е доста зависима от американската и на този етап в Турция няма политически консенсус за това, че страната трябва да спре да гледа на Запад. Просто даже в самия Истанбул има огромен консенсус за това, че светският, кемалийският характер за страната трябва да бъде гарантиран.

А по-скоро говорим за началото на процеси, които биха могли да доведат до десекуларизация на страната, ако Европа й затвори вратата отново за пълноправно членство. Тук обаче монетата има една друга страна, и това е, че Турция няма как да възприеме европейските ценности във вида, в който в момента в Европа ги представя. Ще ви дам един най-прост пример: Знаете, от началото, в което левите движения проникнаха от Америка, в Европа, усилено започна да се говори за новите права, правата на сексуалните малцинства, еднополовите бракове и т.н.

Аз мисля, че и двамата ще се съгласим за това, че в Турция подобен тип ценности няма как да бъдат интегрирани. И това е, как да кажа – публичната тайна за това, че турското общество няма да приеме тези ценности. И това е основната ябълка на раздора в преговорите между Европейския съюз и Турция. Върху това стъпва вече, стъпват обвиненията на Европа, че Турция не зачита човешките права, правата на жените, правата на малцинствата и така нататък. Тука вече върху този проблем стъпват и подозренията на самия Ердоган за това, че Европа иска да либерализира Турция, което от своя страна той смята за недопустимо предвид историческото минало и ценностите на самата Републиката Турция.

Разногласия за състоянието на политиката, правата на човека и още няколко важни и теми могат да доведат до преосмисляне на отношенията на Европейския съюз с Турция. Какво крие бъдещето? Доц. Иванов, държавите в Европейския съюз и Турция, знаем, си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността. Как би се отразило на Съюза разтрогването на едни такива подобни преговори, които са започнали както вече стана дума много-много отдавна?

Аз мисля, че те бяха се отразили доста отрицателно и основните губещи ще бъдем ние, като под ние имам предвид веднъж в Европейския съюз, най-малкото защото тогава не знаем какво ще се случи с доверието на турците в НАТО, защото Турция има втората по големина армия в НАТО, и на второ място в България. Ние имаме много добри отношения с нашите турски съседи, тези отношения имат много стабилна, солидна, културно-историческа основа и това не е за подценяване. Така че ние ще бъдем в губеща позиция. Сега, разбира се, Турция също ще бъде в губеща позиция, тъй като този дебат за нейното членство вече продължава близо половин век и това ще е загуба за турската дипломация.

Но безспорно везните ще натежат в полза на негативите, защото пак казвам, ние нямаме никакъв интерес Турция да отиде или в ислямския свят, или в евразийския свят, където както знае понастоящем, Европа се възприема по-скоро като конкурент, не толкова като партньор и сътрудник.

А какви са вариантите Европейският съюз да склони глава или и Ердоган пък да бъде удовлетворен и да се съгласи на "приключението Брюксел“, както го нарече лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели?

Според мен най-подходящият начин Турция да бъде интегрирана в Европейския съюз е това да стане след промяната в устройството на самия Съюз, което се подготвя в момента. Буквално преди няколко дни излезе информация, че Франция, Германия са се обединили около идея за промяна на договорите, разделянето на самия Съюз на четири части и външен/вътрешен кръг, Европейски съюз с асоциирани членове кандидати и т.н. Когато това се случи Турция най-сетне може да бъде интегрирана в третия или четвъртия кръг на Европейския съюз, което вече наистина да постави край на този десетилетен спор за нейното членство.

Ако и тогава вече Република Турция иска в първия или втория кръг вместо в третия или четвъртия, тогава на това Европа няма как да се съгласи. Но според мен това е най-подходящият начин страната да бъде интегрирана в Европейския съюз. При положение, че и Франция, и Германия са съгласни такива промени в Европа да бъдат направени, то мисля, че 99% е сигурно, че такива промени ще има.