Пламен Юруков, политик, бизнесмен и общественик, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В епизод 36 от Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ ще търсим отговора на въпроса: какво очаквахме, а не чухме през тази кампания и за тези избори? Наш гост е Пламен Юруков – политик, бизнесмен и общественик. Г-н Юруков, от години с вас констатираме, че всички партии повтарят пред всеки избор за конкурентна икономика, за подобрен бизнес климат, за подкрепа на малки и средни предприятия, за приток на чужди инвестиции, за иновация и реформи на здравеопазването и образованието. Не, че тези ангажименти не са належащи, но не се ли изтърка плочата на напразните очаквания? Партиите не констатират ли намеренията си без да се наясно, как ще ги осъществят. Не е ли така?  

Точно така е. Те като че ли си изсмукват от пръстите някакви, аз не бих ги нарекъл нито платформи, нито програми, по-скоро така моделирани от техните пиари някакви изречения и обещания, които естествено не водят до абсолютно никаква промяна. И не се получава това, което на навсякъде се нарича policymaking или "правене на политика“. Това е професионална дейност, която изисква както група специалисти, така и самите политически партии да минат по трите стъпала първо на своята идеология на ценностите, след това на своята платформа, която описва най-важните проблеми и тяхното решение, която е за период от между 10 и 20 години, и най-накрая до конкретните програми с предложения за промени в законодателството, които обхващат между две и четири години, т.е. един нормален управленски мандат. По нито една от сферите, за които сега се говори, не се предлагат никакви политики, да не говорим, че на следващата стъпка да ги разделяме на качествени или некачествени, не можем изобщо да говорим, тъй като когато не ти предлагат нищо, няма как и това нищо да го оцениш. За съжаление, това продължава много отдавна. Единствените политики, които правим са тези, понеже нямаме собствени, които ни ги изпращат от Брюксел. И не бива да се сърдим на това, че трябва да ги изпълняваме, след като самите ние първо не предлагаме нещо за България, и второ нямаме никакъв принос и по правенето на политиката на Европейския съюз.  

За пореден път отиваме на избори без платформи на партиите. Трудно ли е всяка от тях да събере в десетина реда идеите си за промяна, подобряване или развитие на обществено-политическия живот, законодателството и приоритетните отрасли? Ние не ги знаем.  

Първо, това, което мога да ви кажа, е, че тука не става въпрос да се съберат 10 думи. Тук става въпрос за усилена изследователска дейност, която първо да формулира проблемите, и то по много ясен и точен начин, и след това да потърси решението, и третата стъпка вече е конкретните промени в законодателството, за да може тази политика да се приложи. И това нещо е изключително трудно и за него трябват много подготвени хора: както политици които да ги разбират, така и около тях да има специалисти, които да могат да ги подготвят и след това да ги реализират. Така че това е най-изключително сериозна работа, много трудна, която изисква задълбочени познания, т.е. образование, плюс опит, практически действия. И за съжаление, макар тези неща в България да ги имаме, никой не ги събира накуп. Виждаме, че в парламента влизат хора, които са неподготвени. Тези, които са подготвени, не са поканени да влязат в листите, може би защото те са по-независими.  И оттам вече всичко се пречупва и нямаме политики, имаме само едни общи приказки. Оттам идват и обидите на едни към други, които пък после пречат за нормална коалиционна политика. И поради тази причина ние влизаме в да го наречем задънена улица, от която може би ако продължаваме така още няколко години, ще си блъскаме главата без да можем да излезем. 

Както казахте, чуваме от партиите само общи приказки, нещо като пожелания на конкурс за красота. Какво държавно управление можем да очакваме след това? 

След тези избори?  

И след тези избори, и след такъв тип поведение? 

След тези избори на мен ми е трудно да предвидя,  че ще има стабилно, сериозно управление. Може би пак няма да се стигне до сформиране на правителство. А дори и да се сформира, ще видим, че то без опит ще се опитва да гаси пожари, т.е. да търчи след събитията, след това, което се случва. И дано поне да изпълняваме ангажиментите към Европейския съюз, защото на този етап според мене трябва да сме много наивни, за да си мислим, че можем да разчитаме на нещо повече. Т.е. да разчитаме на това, че в България може да почне да се прави смислена политика независимо в кой сектор на политическото пространство.  

С какво си обяснявате, че дори десни политици в тези избори застават зад леви политики?  

Аз не бих го и казвал и това нещо, защото то няма политики, за да ги наречеш десни или леви. Отделно голяма част от хората, дето ги заявяват, те пък си нямат никакво понятие от това: кое е либерална, кое е социалистическа,  кое е консервативна политика. И също така използват едни невежи клишета само и само да си помислим, че наистина са политици. Така че това не бих го приел.

А кои политики биха променили България?  

Първото нещо, което е, България трябва да има много ясна политика, която да започне да се прилага във всички сфери на дерусификацията. България трябва да се дерусифицира, да се освободи от руското влияние във всички свои сфери, като почнем култура, спорт, стигнем до най-чувствителната тема, като военнопромишления комплекс и сигурността в страната. В момента България се лиши от това да модернизира безплатно своята армия, ако беше предала старото си съветско въоръжение на Украйна, т.е. това аз го наречен като изключително голяма и груба грешка, да не използвам по-силни думи. За първи път България има шанса да бъде от правилната страна на историята, за първи път от последните 150 години примерно, и ситуацията да е благосклонна към нея, да вземем своето място в цивилизования демократичен свят, и ние правим всичко възможно това да става по-бавно. Т.е. тук трябва да има една много ясна политика, като се почне от изчистване на историята ни, изкарване на истината, обяснението на фактите, и оттам нататък вече е използването на това нещо като основа за модерна политика. А второто нещо, което е, имаме да променим много от начините, по които работят голям брой от институциите в България, и за всеки от тях трябва да се подготвят промени, които да гарантират, че те ще бъдат много по-адекватни и полезни в едно демократично управление. И оттам нататък идват една прозрачност на управлението, която да позволи да се справи с големите проблеми така, както беше проблемът в енергетиката. И  когато миналата година започна войната в Украйна, да не забравяме за нефта, за бензина, за дизела, тогава се занимавахме само с газа, и в същото време, когато цената на руския петрол поевтиня, монополистът на пазара вдигна цената, макар че нямаше никакви основание за това, и не се направи политика, която дори и да е срещу трансферирана цената – това означава една компания която има офиси в различни държави си нагласява ценообразуването така, че да остави печалбата си там, където тя се обалага най-ниско, и я използва за изкуствено завишаване на цените на пазари, където това поради недоглеждане е възможно. Така че има много неща, върху които може и трябва да се работи.  И тук имаме и субективни причини, примерно имаме Атанас Атанасов от ДСБ, който като директор на Националната служба за сигурност не направи нищо за това бургаската рафинерия да не бъде купена от "Лукойл“, а в момента виждаме как в цяла Европа всички руски рафинерии се изкупуват обратно от държавите или от местни, или американски фирми. И искаме същият този човек да прави реформа и да ни освобождава от руското влияние? Така че тези парадокси са много важни, и за съжаление, се забравят и медиите ги проспиват. Не може да очакваме от хора, които са създали проблема, да го решат.  

Г-н Юруков, по кои въпроси бизнесът има нужда от ясни отговори? Какво иска бизнесът, а не го чува от политиците?  

Значи, първото нещо, което бизнесът иска, е предвидимост. Второто нещо, което е необходимо да се направи, е промяна на философията на законодателството, което се отнася до икономиката, защото в момента то е направено така, че е в полза на администрацията, в полза на Инспекцията по труда, в полза на Националната агенция по приходите, т.е. фирмите не са равнопоставени на държавната администрация. Това е първото нещо. И второто нещо: необходимо е да се правят определени политики, както примерно това, което в момента се появи по-шумно, и то е, че търговците на дребно или така наречените "търговски вериги“ работят с изключително големи маржове и печалби, а пък за производителите остава почти нищо. Това е вече 25 години и се оставяше така, че търговията на дребно да обира каймака от бизнеса, пък производството да се примирява с минимални печалби за едни или загуби за други, когато продава през тях. И чак сега, когато този проблем засегна гражданите, вече започна да се обръща внимание от медиите. И някои политици се изказват, и за съжаление, те се изказват некомпетентно за начина, по който може да се реши този проблем. 

А той как може да се реши? 

Той може да се реши с промени в редица закони. Ще ви дам няколко примера. Първият е да кажем входната такса, която се заплаща, да не се осчетоводява като разход, ами да се осчетоводява като актив, който може да се амортизира и да се продава, т.е. лесно да влиза друг на това място, и в същото време ако на следващата година, понеже една фирма като плати много пари за входна такса, веригата я притиска да направи още отстъпки в цената, но ако тя се откаже, има право да ги осъди, за да й върнат примерно 80% или 75% от парите, които са платили. Тогава търговската верига няма да има силен аргумент срещу нея. Чрез Закона за храните да се забрани т.нар. "свеж сервиз“. Знаете ли, какво означава това? Това означава, който достави хранителни стока, веригата има право след определено време да я върне преди  изтичане на срока, което е 100% загуба за доставчика. По този начин търговецът на дребно не си планира доставките, ами поръчва много, и след това като ги върне, производителя трябва да ги унищожи, и това е 100% загуба за него. Отделно рекламата, която се прави по принуда на отделните фирми, да не бъде там, може пак според Закона за счетоводството да се промени, тя да бъде процентна, т.е. да не е повече от 3 или 4% от оборота, който прави тази верига. В момента те играят с фиксирани суми, които особено за по-малките български производители в момент стигат до 30-40% от оборота, който те правят за веригата. Т.е. давам ви няколко примера, 4, има още 2-3, които могат задълбочено да се изследват, за да може производителите и търговците на дребно да бъдат в равностойни позиции. В момента те не са, и търговците на дребно се облагодетелстват, защото ако приемем, че 100 единици е базовата цена на един производител, от нея търговската верига взима за повечето храни към 30% отстъпка с най-различни основания и фактури, които те не ги отчитат публично, че са техен марж, и върху тези 100 си слагат още 25, 20 или 25. Това означава, че от 70, ако едно нещо се продава за 125, при производителя отиват 70, тези 55 остават за търговеца, или някъде около 45-50% от парите, които оставя клиента, те остават за търговеца.  

Г-н Юруков, ще има ли полза от Данък "Свръхпечалба“? 

Винаги има полза, когато той се прави уместно. На български, то има и други такива данъци, които могат да послужат в момента, именно да коригират тези изкривявания. Защото за промяна на политиката, за която ви обясних, тя ще отнеме по-дълго време, тъй като трябва внимателно да се обмисли. И ако някой се е възползвал от това нещо, е нормално това да се балансира и тези пари да бъдат върнати в обществото под една или друга форма. Защото ние не трябва да забравяме, че търговията на дребно е много важна, но тя не води до икономически растеж и до благоденствие, до това води експортно ориентираната индустрия. А ние като изземаме всичките сили на индустрията, не й позволяваме тя да се развива, да се модернизира, да излиза, да изнася и да носи приходи от други пазари. В същото време чуждите инвеститори, които идват тук, те обират каймака и обират печалбата, а да не забравяме, че когато една верига стъпва на пазара, с входните такси, те взимат входна такса за всеки нов магазин, и по този начин те реално си построяват магазините с парите на техните доставчици, т.е. на българските производители.   

А как да се нормализира данъчната политика? Какво да се прави с тези сектори например, на които бе намален Данък "Добавена стойност“ (ДДС)? 

Когато се намали ДДС за определен вид услуга или стока, след това много трудно той може да бъде вдигнат. Така че в случая и специално в условията, в които имаме инфлация, цените се повишиха, заплатите също се повишават, но не с такъв темп, може би не е най-уместният момент, който да води до ново повишаване на цените, до което ще доведе повишаването на данък или връщането на ДДС за тези стоки и услуги отново на 20%. Така че това е нещо, за което би могло да се изчака. 

А ще имат ли антиинфлационни ефекти таваните на цените на стоките и таваните на надценките? 

Въпросът е, до колко ще проработят. Защото когато имаме таван на цените, винаги това води до дефицит,  т.е. до намаляване на предлагането, и се намират начини за извънпазарно предлагане, което да заобиколи този таван. И много, много внимателно трябва да се прави такава политика, и то за изключително кратко време, само за да ускори достигането на равновесието между търсенето и предлагането, и моментната платежоспособност на гражданите на една държава. 

Г-н  Юруков, вие виждате ли общи приоритети в програмите на тези партии, които имат шанс да влязат в управлението?  

Да ви кажа честно, нали ви казах в началото, че аз не виждам никакви програми, та да търся близост и между тях. Общо взето кампанията, която правят и едните, и другите е на взаимни обиди. Така че дори и да имат някакви общи позиции по определени теми, те са изкопали такива големи ровове помежду си, че трудно могат протегнатите им ръце да стигнат една до друга. Така че не очаквам нещо, което да доведе до взаимодействие между тях. 

Какви са рисковете, ако след изборите отново не се направи правителство?  

Рисковете са да се забавим със законодателството, да забавим чуждестранните инвеститори, които се притесняват от несигурността, от това, че няма правителство, рисковете се за получаването на финансиранията от Брюксел. Общо взето това са нещата. И естествено, само че тук едва ли го има този риск, ако има някоя смислена политика, която да се   предлага от някоя политическа формация и рискът е тя да не бъде осъществена, но тъй като никой не я  предлага, този риск е почти нула. 

Виждате ли до края на кампанията партия или партии готови да нанесат решителен удар, за да обърнат ситуацията в своя полза? Имате черен колан по айкидо, така че ви питам и като специалист.   

Не виждам подобно нещо. Кампанията си тече така, както да кажем тя плува по течението на настроението на избирателите от 2021 година. Т.е. неприязън, обиди, за едните гласуват тези, които не харесваха другите, които управляваха десетина години, и изключително ирационални нагласи, плюс пълно разочарование и липса на доверие. 

Зная, че като философ вие работите доста в областта на идеологиите. Каква идеология, какви идеи биха измъкнали България от това тресавище, в което попадна?  

Това се идеите, за които отдавна съм говорил. Те се отнасят за малкото и стегнато управление, което да е с малко разходи, умното управление с модерни политики и доброто управление, което в един момент институциите да се отворят, да бъдат прозрачни, да дават информация, да подбират хората не по партийно назначение, ами да ги подбират по положени усилия и постигнати резултати. Но за съжаление, аз не виждам, как скоро това ще се случи. 

Цоня Събчева