Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Пламен Панов, зам.-кмет "Култура, археология и туризъм".

Каква година изпращаме, г-н Панов? 

От гледна точка на процесите, можем да кажем, че годината беше много положителна, Може да изброяваме брой събития, брой туристи, какво се е случило, но истината е, че ние в началото на този управленски мандат сме разписали с г-н Костадин Димитров много ясна програма с план какво трябва да се случва. За мен беше важно, че близо 85-90% от нещата, които си бяхме поставили за цел да стартират през 2024 г., реално са в ход. Говорим за големите неща, които имаше необходимост да се случат. Първото, разбира се, което за мен ще си остане важно, беше конкурсът за БНБ. Знаете, че общината много често е била критикувана за конкурсното начало, за провеждането на конкурси. Мисля, че ние направихме един доста добър конкурс с идеята да съберем мнения на обществеността, включително със силно международно участие за това какво да бъде бъдещето на банката. И можем да кажем, че този конкурс, който накрая позиционира близо шест идеи, три от които бяха официални финалисти, и три, които журито прецени, че трябва да им се обърне внимание, даде своят резултат.

Ние след Нова година ще обясним ясно какво ще се прави. Но е важно, че това се случи, че ние имаме яснота и че през следващата година ресор "Култура“ ще работи и по задание, което трябва да бъде съгласувано с Паметници на културата. Истината е, че проектът за БНБ е от т.нар. дълга писта. Той ще се работи през целия управленски мандат. Така че много ни е важно догодина ние да съгласуваме задание, след което да можем да обявим архитектурен конкурс за идеен проект, вече на база на избраната идея от кмета на Пловдив. Също така много важно е, че работихме и по проекта за консервация и реставрация, който е готов. Ще изчакаме да минат всички законови процедури и съгласуването в Паметници на културата, за да можем да обявим обществена поръчка. Ще искаме да заложим и средства в бюджета за това – тук говорим за проекта за фасадата на банката.

Т.е. има избран един проект вече от всички?

Има, но няма да го разкрием днес, просто защото кметът ще го обяви, когато това се случи. Така или иначе, ние много държим темата за БНБ въобще да не изчезва от пространството.

Ако трябва да питаме за събитие на годината, кое бихме определили като най-голямо за Пловдив – Европейска столица на културата?

По никакъв начин не трябва да ги съпоставяме или да ги поставяме в конкуренция, още повече, когато заместник-кметът по култура говори за събитията. Всяко едно събитие, което попада в културния календар на града, или на Фондация "Пловдив 2019“, е важно, защото всички събития имат една добавена стойност, която обаче има различни измерения.

Ако говорим за големите фестивали, като Hills of Rock, като "Франкофоли“, или големите концерти, например като Лара Фабиан – те са точно толкова важни от една точка на образователната функция, колкото и до това да доведат туристи в нашия град, например. Но не можем да подценяваме големите изложби, които се правят, например, от Дружеството на пловдивските художници, или пък една изложба, като тази, с която много се гордея, че екипът на галерията заедно с куратора Светлана Куюмджиева открихме преди близо може би 3-4 дни, за Венецианското биенале.

Всъщност тази изложба показва и фокуса, върху който и галерията трябва да работи в бъдеще, а именно – такива кураторски проекти, които да идват и от екипа на Градската художествена галерия, които да показват и някакъв фокус, който има огромна важност за града.

Събитията са пряко свързани с туризма в Пловдив. Можем ли да посочим вече някакви цифри, може би за деветмесечието, защото е рано за цялата?

Да, можем, можем да посочим.

Имаше наскоро и една класация, че Пловдив е на трето място от предпочитаните места за прекарване на празниците, новогодишни и коледни.

Така е, да. Това беше наистина много приятна изненада и ние сме много доволни, че това излезе в медийното пространство, защото ние работим последователно именно за това градът да бъде популярен както в България, така и на международно ниво. Имаме данни за развитието на туризма, които са много положителни. Можем да кажем, че за деветмесечието, понеже през месец януари ще излезе за цялата година, броят на реализираните нощувки е 509 132. Само искам да подчертая, че през 2019 г., когато беше пикът на титлата "Европейска столица на културата“ и беше последната предпандемична година, всъщност Пловдив тогава затвори цялата година - 2019-та, с 517 000 реализирани нощувки. А тук виждате, че ние всъщност стигаме близо същия брой още през месец септември, което ни кара да вярваме, че ще затворим годината много положително. И мисля, че статията, която излезе във "Форбс“ с това, че градът е предпочитано място за празниците, ни дава голяма надежда за това каква ще бъде и 2025 г. в сферата на туризма, защото аз си представям винаги процесите, които са свързани с туризма и културата с много ясна взаимовръзка. То е малко като манифактура.

Ние ще влезем през 2025 г. с близо три нови обекта от археологическото културно наследство – Източната порта, Одеона. Живот и здраве и проектът за Небет тепе приключи, като мине държавната приемателна комисия, ще има неговото формално откриване. Три нови обекта, които когато са налични, разбира се, звеното, което отговаря за популяризирането на града като туристическа дестинация, има с какво ново да работи и да го популяризира. Така че тази взаимовръзка отново ще работи много силно и се надяваме, че в 2025 г. тази тенденция ще продължи. Ще продължи, защото буквално ние държим, много пъти го казвам, държим това темпо високо, за да може градът да бъде интересен. От една страна той трябва да има тези целогодишни възможности, които предоставя с музеите си, с културните събития, но и постоянно да открива нещо ново и да показва нещо ново, за да може да продължи да бъде конкурентоспособен на останалите градове и дестинации.

Да попитам за Небет тепе. Всъщност остана само държавната приемателна комисия, всичко друго мина благополучно, нали така?

Да, да, да, точно така. Последно комисията, която е по Закона за културното наследство, мисля, че протоколът вече е в общината, но там нямаме причини да вярваме, че нещо ще бъде проблемно.

Най-сетне.

Така че очаква се държавната приемателна комисия и след това вече ще преминем към последващото откриване. Знаете, че там целият комплекс ще бъде управляван от Регионалния археологически музей, който ще стопанисва обекта.

Като заговорихме за стопанисване на обекти, как ще се стопанисва Одеона, и от кой?

Той и в момента, и винаги е бил, дори във времето, когато не беше отворен за посещения на туристи, той е в баланса на Общинския културен институт "Старинен Пловдив“. И затова всъщност ние бяхме готови в момента, в който през тази година, когато кметът ни постави задача, че обектът трябва да бъде отворен – говорим за подземните галери, там ние съгласувахме нещо, което преди това е било изпуснато, като видеонаблюдение, система за сигурност, защото обектът постоянно страдаше от набези и включително правихме лек ремонт вътре, за да можем да коригираме тези проблеми. Това ни помогна много бързо, буквално след като всичко беше готово като инфраструктура, "Старинен Пловдив“ да отвори и да продава билети и да осигурява т.нар. туристическа услуга. Така че Одеонът, той си се стопанисва от "Старинен Пловдив“.

Вече работи ли обектът или трябва още нещо да се обсъди от Общинския съвет? 

Обектът си е в ход, той си работи. Отвън всичко това, което виждате в горното пространство, където е самата сцена, тя е достъпна за всички, безплатна. Единствено и само галериите отдолу – те са с достъп. Използват се билетите, които по принцип "Старинен Пловдив“ предоставя като цена за вход.

Това, което ни се иска много през следващата година, включително и с археолога Мая Мартинова го коментирахме преди откриването – може би долу ще възложим на нея да направи експозиция, свързана с част от археологическите елементи, които са били направени по време на проучването. Това е едната идея. Другата идея е пък на кмета, която също е много важно да вземем под внимание. Той предложи евентуално мястото да се използва като една временна експозиция, например, за съвременно изкуство или за друг тип изкуство. Така че това са неща, които все още са в процес на обсъждане. Истината е, че ние, имайки този обект, е ясно, че той сега е готов, но трябва да продължава да се развива, за да предлага и нещо друго. А той дава такива възможности, тъй като и обемите вътре са големи и дава възможност да има или експозиция, или нещо друго, което ще помислим.

Всъщност, не е само археологията, която привлича туристи. И концерти, и събитията, които провежда Пловдив, както и музеите, са много голям притегателен център, нали така?

Да. Така е.

Събитията – много сме говорили за тях, продължават.  Но за музеите също така да кажем нещо. Има ли сред тях един, който се отличава, който може да се нарече първенец по приходи? 

Ако гледаме сухите цифри, специално на ниво музеи, факт е, че Природонаучният музей излиза като първенец и предвид даденостите, които има, защото, знаете, изключително интересна е и живата експозиция, която предлага. Но не трябва да ги поставяме в някакъв процес на съревнование, тъй като смея да кажа, че аз работя много активно с всички директори на музеите в Пловдив. И всички те дават много от себе си. А и общината, която всъщност е единствената може би в България, която толкова много допринася, включително и финансово, за да могат те да развиват дейността си. Защото знаете, музеите се водят под методологическата подкрепа на Министерство на културата. То дава известни средства, примерно, за заплати на служители в музеите, но истината е, че основната, голямата порция от дейността, която те извършват, те я вършат и заради това финансиране, което идва от общината.

Между другото, не мога да не отлича Археологическия музей на Пловдив, с който работихме заедно и продължаваме да работим по Голямата могила в район "Южен“. Етнографският музей - нещо много чакано за пловдивчани, което завършва сега и ще бъде открито през месец юни – експозицията с ютиите. Това е тяхната втора база. Помните, те имаха такъв проблем, който ние миналия мандат успяхме да решим.

Вътре се очертава изключително пространство, с много добър дизайн, изключително с интерактивности, които да представят въобще цялата история на ютиите. Даже гледах, имаше и китайска ютия, която е с въглените, която се е използвала още тогава като аксесоар преди, във времето. Това е нещо ново, което Пловдив също ще може да популяризира. По думите на покойния Митко Добрев – големия пловдивски художник, такова подобно място има единствено някъде във Франция.

Да, точно така.

Така че ние ще бъдем много уникални в това. Историческият музей, който в момента работи по обновяване на експозицията си и по нови тематико-експозиционни планове. Градската художествена галерия, която сигурно сте забелязали, но това също ни беше част от целите, която започна първият етап на ремонта на Баня "Старинна“, буквално преди 2 или 3 дена.

Започна първият етап, който включва ремонт на покрива на банята, тъй като той беше много компрометиран в годините. Входирали сме в НИНКН проекта за вътрешното обновление и за превръщането на банята в център за съвременно изкуство, който проект ще излезе, надявам се, някъде в началото на 2025 г. Ние ще искаме да заложим средства в бюджета, за да може да започне, защото виждате, че това са едни проекти, които отнемат време.

Отдавна се чака този ремонт, да.

Да, чака се, чака се. Всъщност ние ще изчакаме проекта да го съгласува НИНКН и ще го представим на обществеността, защото знаем, че част от културната общност много се вълнува. Също Градската художествена галерия приключва, надявам се, през 2025 г. окончателно един проект, който започна по времето, когато Пловдив беше Европейска столица на културата, със средствата, които тогавашният кмет беше договорил за Пловдив за инфраструктура. Говорим за двора на Градската художествена галерия, който е частично готов, но от страната, която е зад Гражданския клуб – там ще има малко амфитеатрално пространство с детска площадка, с възможност за кинопрожекции на открито.

Там се намира археология, която също ще бъде експонирана. И всъщност, смисълът на този финален етап е освен там да има място, където и майките с деца да ходят с детските колички, и хората да се събират и да правим прожекции, да има и достъпност, защото пък зад Гражданския клуб ще бъде пространство, където и хора в неравностойно положение ще могат да стигат до асансьора и да посещават Градската художествена галерия.

Буквално всеки един музей има своя проект, който аз съм поставил като задача на директора, за който ние заедно можем да отчетем като резултат и в края на мандата.

Пропуснах да кажа за Братската могила. Там сме на етап подписване на договор за проектиране, като тук отново уточняваме, че става въпрос за ремонт, който да върне живота в Братската могила на екзистенц минимум, без да правим нещо ново, а по-скоро всички конструктивни нарушения, възможност да има място, в което туристите да могат да си купуват билети, да има освежаване, да има хубаво художествено осветление, за да може всъщност обектът да е по-приветлив, защото той в момента не е толкова приветлив.

Там на какъв етап са нещата? Не разбрах какво всъщност се прави.

Пред подписване на договор за проектиране сме. Общинският съвет ни гласува средства за проектиране. Музеят се оказа, че трябва да направи обществена поръчка, защото има натрупвания. В момента, доколкото знам, са пред подписване на договор за това нещо.

А какво става с пространството на Природонаучния музей? Ще бъде ли разширено най-сетне? Има ли нещо, което можем да кажем за това?

Ще бъде разширено. Не можем да кажем сега още нищо. Но ще бъде, разбира се. Само да кажем, че темата с Дома на младоженците не е тема в момента относно разрастването на Природонаучния музей. Така или иначе, ние обаче трябва да отговорим на предизвикателството, което е важно, за това музеят да бъде разширен, защото ето – ние имаме пример за един амбициозен директор, който иска и постоянно мисли как този музей да бъде обновяван, за да бъде интересен. Всъщност това е философията на града.

И има интерес. И връща хора, посетители, да.

А той връща и хора, да. Близо 120 000 са посетители – вие го интервюирахте, в Природонаучния музей, което е изключително добър резултат. Много е важно да кажем, че той през тази година обнови експозицията си, като добави частта, която е за Антарктида. Между другото, ще изпраща екип от учени от музея, които ще ходят в Антарктида на експедиция. Така че, от гледна точка на развитието на процесите и на развитието на отделните културни институти, не може да имаш толкова амбициозен директор и да не можеш да му помогнеш за това да се развива. То просто би било анти на всичко, ако просто ние кажем "Не, ние не можем да ти помогнем да разшириш този музей“. Така че ще излязат добри новини и там.

Г-н Панов, с Кино "Космос“ какво става? Това беше вашият голям приоритет.

То продължава да е. Много е важно, че първо държавата ни помогна в началото на тази 2024 г. с това, че ни пусна средства, държавни. Тогава бяха 4,4 милиона. В последствие средства, които трябваше да отидат от Министерството на регионалното развитие за Античния форум в неговата южна и източна страна и за къща "Ламартин“, се оказа, че не могат да бъдат давани от страна Министерството на регионалното развитие за културно-историческо наследство, но могат да бъдат давани за културна инфраструктура. И тогава трябва да благодарим на кмета г-н Димитров за това, че много вещо пренасочи парите за Кино "Космос“, така че към необходимата сума всъщност средствата набъбнаха на близо 6,4 милиона за киното. Успяхме да обявим обществената поръчка. Знаете, че там имаше 4 или 5 обжалвания още на ниво обявление от фирма, която дори не беше страна, според мен, при евентуалното кандидатстване. За момента комисията, която е назначена от мен, всъщност разглежда техническата документация, която е доста обемна. Това е вторият етап. Третият етап, който предстои, е отваряне на ценовите оферти. Но понеже ме питахте каква година беше 2024 г., аз казах, че тя беше важна, за да можем да постигнем определени цели. Бяхме си поставили за цели, понеже наистина ми е приоритет, този проект с Кино "Космос“, макар че той от много години е тема, на мен в последните пет години ми е като дете.

Успяхме да набавим остатъка от средствата, които са ни необходими, за да може да го завършим, благодарение на средства от Европейския съюз. Знаете, ние обявихме, че заедно с Габрово спечелихме този проект, тази концепция, проектна концепция. Тя бе одобрена за финансиране, с което ние допълнихме средствата за Кино "Космос“, включително набавихме средства и за обзавеждането и оборудването.

И инфраструктура даже ще правите.

Инфраструктурата по река Марица всъщност. Там вече работим активно, след като кметът Костадин Димитров ни го възложи като задача, заедно с Георги Стаменов работим в тази част, защото се оказа, че пък те имат готов проект в район "Централен“, специално за това пространство, което е горе, алеята, която отива от Водната палата до закрития мост. И сега това, което е най-важното, е, че ние блокирахме парите, които ще дойдат в Пловдив, до 11 февруари трябва да подадем апликационната форма с конкретните дейности, които ще се развиват по река Марица, благодарение на тази проектна документация, с която в район "Централен“ разполагат. Така че това е най-важно.

Да. На втори етап сме, значи. Важното е, че минаха всичките обжалвания за Кино "Космос“.

За Кино "Космос“ минаха всички обжалвания. В момента комисията работи, за да може да изберем изпълнител и да преминем към етап сключване на договор.

И за Концертна зала ще питам.

Питайте, но там много е важно пловдивчани да знаят, че ние помагаме с каквото можем. Включително аз ходя на оперативките на изпълнителя. Имайте предвид, че това е държавна сграда, възложител е Министерството на културата. В момента знаем, че има Акт 10, с който е спрян ремонтът на Концертна зала, тъй като при започването на работата се установи, че част от проектната документация, която е по-стара, всъщност не отговаря на някои конструктивни изменения на Концертна зала, чисто физически конструктивни изменения. И тогава, доколкото разбрахме, Министерство на културата временно спря, за да може да се изменят проектите, след което процесът да стартира отново с ремонта. Много ни се иска в този мандат Концертна зала да стане, разбира се, защото на града му трябват още закрити пространства за култура.

Защото, лятото имаме тази даденост и възможност да имаме пространства на открито, но наистина ни трябва още едно закрито. Между другото, Кино "Космос“ ще бъде такова пространство.

Да. Всъщност какви са шансовете Кино "Космос“ да приключи през тази година, която идва - 2025 г.?

Вижте, обективният срок, който е – ние там работим много тясно с проектанта архитект Балджиев, а той ни е казал ясно, че за този обект ни трябват две години, да може да се работи, ако искаме да го направим правилно.

И всъщност ние ще се съобразим именно с този срок. Ако стане по-рано е добре, но ние ще искаме във всеки един момент, тъй като и архитектът – в случая авторският надзор, да сме сигурни, че това, което се прави там, няма да има компромис по някакъв начин с изпълнението на Кино "Космос“.

Точно така, да стане както трябва. Добре, а сега и за форум Юг-Изток ще питам.

Готов е проектът. Той е готов от много време. Той е готов още от 2023 г. може би, средата. Ние имаме и съгласуване от Министерството.

Какво пречи да се започне?

Не, нищо не пречи. Чакаме при възможност да се осигурят средства, за да може да се обяви обществена поръчка за форум Юг-Изток. Готов, съгласуван от НИНКН, с разрешение за строеж, така че чака своето време.

Ние, разбира се, ще видим какви са възможности на бюджета на Пловдив, за да може толкова много инфраструктура да се направи. Имайте предвид, че чакаме банята да правим, Кино "Космос“ върви.  Всичко това са неща, които трябва да станат.

Важно е мандатът да стигне.

Важно е да стигне, да. Но това, за което има много задоволство поне от моя страна, е, че стартираха процеси, които беше важно да стартират първата година от един мандат.

Така е, това е важно.

Иначе става доста по-сложно. Така че имаме всички причини за оптимизъм.

Добре, има ли нещо, което да очакваме през 2025 г., вече да бъде окончателно завършено и да кажем: ето, готово е.

Вижте, всичко е въпрос на много, много, много работа. По-скоро задължително очаквайте дворът на Градската художествена галерия да е готов. Очаквайте и новата експозиция на Етнографския музей, с която наистина мисля, че ще се гордеем, защото това е един добър пример как община може да помогне на музей да се разшири и този музей да се отблагодари с нещо наистина фантастично, което няма да го има никъде.

А има ли още нещо - някакъв грандиозен концерт или нещо, с което да се похвалим през 2025 г.?

Предстои още много неща да бъдат обявени, просто нямаме право. Имайте предвид, че Hills of Rock ще бъде много силен и през следващата година.

Вие видяхте, че те обявиха част от имената. Но и другите големи фестивали и всичко, което се очаква да се случи, ще бъде интересно. Не мога да обявявам нищо. Аз знам някои неща в повече, но не мога да разкажа.

А ние сме любопитни, журналистите, няма как. Добре, сега като заместник-кмет може би някакво пожелание към  да отправите, към нашите читатели и слушатели?

Бъдете всички живи и здрави, вие и вашите семейства. Нека светлината да ви следва и да има хармония и просперитет за всички в Пловдив. А пък ние, в ресор "Култура и туризъм“, ще правим всичко необходимо, за да можем да ви радваме и да ви обединяваме, защото културата има много важен принцип – да обединява хората и да ги събира на едно място. Има едно много интересно мнение, понеже аз съм голям фен на театъра – някой през годините, не помня кой, много отдавна е казал, че театърът е място, където може да събереш хора от различни социални слоеве, които никога може би другаде не биха могли да се събират, защото театърът е място, което обединява. И това е моята идея въобще – че културата трябва да обединява, а не да разделя хората. И ние ще работим за това обединение.

И Пловдив е мястото за това.

Пловдив е мястото, точно така.