Пламен Панов, заместник-кмет "Култура, археология и туризъм“ на община Пловдив, в интервю за Агенция "Фокус“ с равносметка за свършеното през годината, в който Пловдив носи титлата "Най-добра европейска дестинация“.

Г-н Панов, община Пловдив получи приз за международно признати постижения и устойчиво развитие на туризма в България. Пловдив носи титлата "Най-добра европейска дестинация“. Това са все признания, които са доста задължаващи. Какво реално сочат цифрите? Какъв е ръстът на туристи през годината, която си отива? И от къде са най-вече те?

Много е важно да кажем, че това признание, което получихме от Министерството на туризма е приз, който самият министър е решил да даде на Пловдив. И това е наистина голямо признание, защото това е институцията, която най-пряко следи какви политики налагат общините в сферата на културата и туризма. Това първо е много добра оценка. Разбира се, една от причините да получим този приз е това, че тази година Пловдив наистина взе четвърто място в една надпревара в доста престижна компания. Пловдив взе четвърто място побеждавайки, след демократично гласуване и с гласовете на над половин милион европейци и победи други утвърдени вече туристически дестинации на много по-големи градове като Лондон и Прага. Това показва две неща. Едното е, че с политиката, която водим, и в предишните два мандата на кмета Иван Тотев, и сега при Здравко Димитров, Пловдив вече има своята инерция след титлата ЕСК, Пловдив е разпознаваем. От друга страна титлата задължава тези усилия да продължават - активната реклама, активното промотиране на града. И всичко е свързано. Всъщност, Пловдив инвестира в културно наследство и в културен събитиен календар, но истината е, че когато този продукт е направен, тогава идва и ролята на отдела по туризъм, който да пакетира и представи работата по най-добрия начин. Статистиките и данните показват, че тези градове, които получат титлата "най-добра европейска дестинация", в тях още през същата година се усеща увеличение на броя на туристите. Можем да кажем, че в Пловдив през 2022 година туризмът като сектор продължи да се възстановява, след тези две години на ковид пандемия. Знаете, че това беше секторът, който най-силно бе засегнат.

Според данните, за първото деветмесечие в град Пловдив са реализирани 378 332 нощувки, което е ръст от 52% в сравнение с 2021 година, когато имаше ковид. Но, ако се сравняваме с пред пандемичната - 2019 година, тогава през първото деветмесечие са били реализирани 387 579 нощувки. Или, ние се доближаваме  почти на 97% към данните от 2019 година. С тези данни се показва, че тази година усещането за туризъм беше изключително силно и се надяваме, когато излязат данните през януари за цялата година, да видим, че ние вече почти сме достигнали нивата от 2019 година, за да може да очакваме дори ръст от 10 % за 2023 спрямо 2022 година.

Когато говорим за интерес към град Пловдив, в топ 10 от държавите, които посещават града, са туристи от Германия, Турция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство, Нидерландия, Испания и Франция. Най-голям процент взима Турция, с около 35% от общия дял пренощували, 18% Германия, следват Гърция, Румъния Обединеното кралство и Нидерландия, Испания и Франция. В момента, след ковита, който много затрудни международните пътувания, в Европа има и война. Всичко това все още ще оказва негативно влияние при пътуванията и идването на чуждестранни туристи. Туристът е чувствителен и това, че има нестабилност в региона ще повлиява и в бъдеще време. Въпреки всичко, в последните две години и тази година ние работихме и ще продължим по начина, по който рекламирахме града и в социалните мрежи, и чрез специализирането издания. Но откровено, таргетът ни тази година беше българският турист, който взима по-голям процент от туристите, които са посетили града и са пренощували в Пловдив. 

Но все пак титлата Европейска столица на културата (EСК) изигра голяма роля. Вървим дори към по-висока цифра от 2019, когато бяхме столица на културата?

Да, тя даде изключителна инерция и ЕСК ще остане завинаги както в историята на град Пловдив, така и в ДНК-то на пловдивчани. Когато говорим за развитието на града, това е основен ключов момент, който ни прави разпознаваеми. Любопитното нещо, което показва ЕСК като ефект, е инвестицията в културно съдържание и културна програма. Пловдив има много съставки на своя туристически бранд – културно-исторически туризъм, събитиен туризъм, спортен туризъм, винен туризъм и т.н. Но двете ключови съставки, които водят туристи в града, са инвестицията в културна и събитийна програма и културно-историческото наследство. Когато говорим за статистика, е интересно да погледнем третото тримесечие на 2022 година - това са месеците юли, август, септември и същите месеци на 2019 година. През това тримесечие на 2022 година сме регистрирали 152207 нощувки и 151817 през 2019 година. Това със сигурност са месеците, в които много голям акцент от културната програма на Пловдив през културния календар и този на Фондация "Пловдив 2019" са се случили през тези месеци - Оперен фестивал, Hills of Rock, One dance week. Това са само три от многото проекти, които се случват в града и респективно има пик на туристи в това време. В месец септември пък започва култовият за Пловдив "Есенен салон на изкуствата". Това означава, че в града се е работило и се е водила и в предишните два мандата и сега една единна и последователна политика в културата и туризма.

Пловдив е наситен с пластове история и архитектура. По тази причина често попада под обстрела на критикарите. Вие какво смятате - достатъчно ли е направено досега и какво още трябва да се направи за опазването на културно-историческото наследство на този древен град?

И в това отношение ние водим една последователна политика. Гледаме да насочим нашите усилия към това първо да консервираме и после да реставрираме и експонираме. Първо е важно да опазваш паметта и историята на града и от друга страна да образоваш гражданите, които виждат каква е историята, тази 8-хилядна история на Пловдив. Самото културно историческо наследство е и доста атрактивно. Направено е не малко - площад "Централен", Форум "Запад", Малка, Голяма Базилика. През тези три мандата ние имахме възможността да направим съществени инвестиции за опазването на културно–историческото наследство. Голямата Базилика беше открита през 2021 година и още през първите няколко месеца привлече близо 50 000 посетители и продължава да бъде и през 2022 година един от най-желаните обекти за посещение. Бе завършена и сградата на постоянната експозиция на Градската художествена галерия на ул."Съборна".

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) одобри и вече имаме финална техническа готовност и очакваме разрешение за строеж на Античния форум, в неговата Южна и Източна страна. Ние работим активно и се надяваме, че през следващата година Общинският съвет ще сметне, че този обект е приоритетен и респективно ще отдели средства, за да може същинската работа по консервация и реставрация да започне, с което ще се завърши целият облик на площад "Централен" и на централната градска част, откъм експониране на археологията. Съвсем наскоро приключихме спасителните археологически разкопки на един много любопитен обект. Това са ранно византийските пещи, които се намират срещу Галерия 2019. Работата по опазването на културно-историческото наследство никога не приключва. Тя трябва да продължава защото ние имаме задължение към пловдивчани. Историята на Пловдив трябва да бъде подчертавана и експонирана. През тази година двете големи бъдещи перли в короната всъщност са Небет тепе и Източната порта. Вече имаме първа копка и там се работи. До края на 2023 година ние ще имаме още две нови атракции. Хубаво е да има критика, защото някой път ние, като администратори, може да гледаме в грешна посока. Затова трябва да се вслушваме в градивната критика на гражданите. Но мога да ви уверя, че никога не сме спирали и ще продължим да работим за опазването на културно историческото наследство на Пловдив. 

Знам, че музеите и културните институти като че ли са вашата гордост, как се развиват те? Има ли свежи идеи, или някъде е застинало и буксува и не е това, което трябва да бъде в един европейски град?

Ако трябва да бъда откровен, аз наистина много се гордея с работата на музеите. Имаме шест много амбициозни директори, които със своя специфичен натюрел работят в екипи, които постоянно търсят начини да променят експозициите и да ги обновяват. Всеки директор, освен за доброто експониране и поддържане, гледа и да разширява своите експозиции. Съвсем наскоро в Природонаучния музей открихме чисто новата зала с големите аквариуми. Това е един проект, който се случва и с подкрепата на община Пловдив и финансиран от нея, с което станахме музеят с най-голям аквариум вътре за България, което е впечатляващо. Също така и залата с динозаври, която беше създадена в края на миналата година и която се развива и тази година. Това са все нови експозиции. Етнографският музей вече има нова сграда на "Съборна“22. Преди седмица НИНКН съгласува проекта за ремонт и реконструкция на сградата, която е била хоспител. В тази сграда ще има нова експозиция. С това ние ще изпълним завета на един от големите пловдивчани Димитър Добрев, който за съжаление ни напусна. Благодарение на него ние ще имаме една впечатляваща колекция от ютии. Това ще бъде нещо уникално за региона и въобще за региона на Югоизточна Европа. Това е една филибелийска дейност, която той е извършил. Благодарение на него, само тук, и във Франция, ще има такъв Музей на ютията и той ще бъде под управлението на Етнографския музей. Тази година по програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, или Норвежката програма, спечелихме проект за близо 800 000 лева. Това е проект, който всички музеи, плюс библиотека и ГХГ ще добавят по още едно преживяване към своите експозиции с помощта на едно единно приложение. С помощта на добавената реалност артефактите вътре в музеите ще оживяват като ползваме таблета и телефона. Самите посетители ще играят различни игри, ще има мисии и предизвикателства, които ще карат всеки един посетител да обиколи като влезе, да спечели играта, защото ще бъде завладян от тази добавена реалност и в последствие ще ги посети тези музеи и старинни къщи. Историческият и Археологически музей също участват в този проект, там предстоят инфраструктурни дейности. В Археологическия музей ще се подменят освен витрини и климатичната инсталация. Предстои за малко да затворим и зала Съединение в Историческия музей, където ще се извърши козметичен ремонт. Работата в музеите не спира и аз благодаря на директорите, с които работя за това, че са толкова активни.

Хубавото е да мислим и за нещо друго, което и в следващите управленски мандати на Пловдив ще трябва да се решава. Ние сме постигнали едно изключително добро ниво на материалната база в музеите, но техният сграден фонд е вече тесен. И ако ние работим по въпроса и в бъдещите управленски мандати трябва да се търсят варианти. Например, за Природнонаучния музей, който няма накъде вече да расте, а директорът има още много идеи. Това е нещо, което в бъдеще кмет и зам.- кмет ще трябва да решават, защото е важно, особено, когато има още много, което да се покаже. Същото важи и за Археологическия музей, който има още много артефакти, които ние искаме в бъдеще да разширим с още една база. Ще видим къде ще бъде тя.   

Какъв опит ползваме в Пловдив, от кои се учим. И какво още ни липсва?

Опитът на Пловдив е на база натрупан опит. Например ЕСК промени работата на всички културни оператори – общински, държавни, независимия културен сектор. Увеличението на средствата за културно съдържание, което се наблюдава  насърчава операторите да правят различни културни проекти и програми, да се развиват и привличат посетители, музеите, които се научиха да пишат проекти. Община Пловдив е новатор в това да вкара методика за оценка през културния си календар и да подпомага своите собствени музеи да подготвят апликационни форми и да кандидатстват за външно финансиране, като например от Министерство на културата. Това са все уроци, които се учат във времето и опит придобит във времето. И той дава своите плодове. Бях щастлив, когато лятото от външен донор, като Национален фонд "Култура" всички наши музеи спечелиха финансиране на проекти. Това показва, че ние сме си научили уроците и може да вървим напред.

Да, можем ли да кажем, че Пловдив се радва на щедро отношение, когато става въпрос за финансиране на важни културни проекти.

Когато говорим за конкурсен принцип да, ние говорим вече за натрупан капацитет и неоспоримост. В последните две години, обаче диалогът с държавата беше по-особен. И имахме няколко месеци ситуации на не особено добро отношение от страна на Министерство на културата. Но Пловдив е достатъчно силен, за да може да се оправя и сам, и с натрупания капацитет да реализира проекти. Но много се надявам, че в бъдеще ще имаме много добра комуникация, както например с Министерството на туризма.

Като говорим за финансиране се сещам и за един проблем. Този за заплатите на музейните работници, имаше протести. Докъде стигнаха нещата там, какво извоюваха?

Пловдив беше един от градовете, който много силно даде отпор на последното работещо правителство. Депутатите на ГЕРБ и други политически групи подкрепиха увеличението на заплатите на музейните работници, които заплати идват от държавата. При положение, че имаш активно работещи музеи, да си против увеличение на заплатите беше доста странно и много се радвам, че самите музеи като общност бяха силно обединени и постигнаха увеличение с 38% на заплатите, което е добре и е по-достойно от това, което беше досега. Но това не е краят. Те трябва да бъдат насърчавани, защото знаете ли колко млади хора има в пловдивските музеи. Изключително приятно е това и те трябва да бъдат насърчавани да се развиват като кадри в системата.