Пламен Панов, заместник-кмет на Пловдив по "Култура, археология, туризъм", гост в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" за уникалността на Пловдив и как се пазят световните титли, спечелени от града. 

Първият гост в първия брой на предаването "Цветовете на Пловдив" е Пламен Панов, заместник-кмет по "Култура, археология, туризъм".

Здравейте, г-н Панов, много се радваме да сте с нас. 

Здравейте, много ми е приятно. 

Защо именно Пловдив, с какво е уникален нашият град? 

Ами вижте, той е уникален, защото има своите уникални дадености, на първо място. Ако разгледаме въобще градовете в България, най-малкото, няма град, който да има такава уникална амалгама между културно-исторически натрупвания, толкова много преплетени епохи, 8 хиляди години история. Буквално навсякъде, където се разхождаш, ти виждаш различните епохи, различните включително чужденци и чужди архитекти по-нататък във времето, които са оставяли своята следа тук. И като говорим отново за амалгама – уникалната събитийност. В смисъл, ние имаме една съвкупност от културно-историческо наследство и от множество културни събития, защото градът винаги е бил известен с това, че има особена креативност в хората и респективно има уникални по рода си творци. Всъщност, малко преди да вляза в студиото, срещнах един от най-великите български писатели и поети, който е пловдивчанин – Недялко Славов. И ако го питате него – аз всъщност съм чувал тези думи от него – какво отличава Пловдив, той ще каже, че над Пловдив има една необикновена космическа енергия, която прави града различен. И то е така наистина. Въобще, навсякъде, където вървиш в града, в общи линии усещаш тази космическа енергия, това усещане за аристократизъм, това влияние, включително на Централна и Западна Европа. В същото време – някои останки, разбира се, от ориенталското, защото то е нормално. Въобще, ако трябва да изобразим Пловдив със своята уникалност, аз, винаги когато посрещам чуждестранни делегации, винаги спирам там, където е Римският стадион, на главната. Защото имаш най-дългата пешеходна главна улица, вървиш и усещаш различните ефекти от работата на архитекти като Шнитер, стигаш в един момент на Римския стадион, където имаш римско културно наследство, и от дясно например – прекрасно запазена джамия от ХІV или там ХV век. И това всъщност прави града уникален, тази амалгама от много култури, много етноси, които вие знаете, че сме се хвалили винаги, че са живели в мир и любов помежду си. Та, това е Пловдив. 

Пловдив зае не напразно 4-то място в класацията за най-добра европейска дестинация през миналата година и застана начело на други три отделни категории. Нали така? 

Точно така. 

Добре, но успяваме ли да задържим тези титли и какво говорят цифрите? 

Ами, можем да кажем, че първо печеленето на тези титли през 2022 година, те не са нещо, което се случва заради работата ни примерно през 2021 г. То винаги е било, защото ние, включително и с предишните две управления на града, в които аз имах честта да бъда, макар и не като заместник-кмет, а като експерт, винаги се е работило по това последователно градът да се утвърждава като интересна и атрактивна туристическа дестинация. Това са ефекти от едни политики, които ние усещаме включително през 2022 и през 2023 година. Няма как да не бъдем №1 културна дестинация в Европа, когато в последните години, покрай Европейска столица на културата, покрай големите инвестиции, които се правеха в културно съдържание… Знаете, Пловдив до ден-днешен е един от градовете, които има, например, най-големия бюджет, заедно със София, когато говорим за инвестиции в културно съдържание. 4,6 милиона е тази година бюджетът, който отива само за събитийност, с основен акцент върху културните мероприятия. От друга страна, мащабните инвестиции в културната инфраструктура – знаете, в последните 10-12 години, като започнем от Римския стадион, който споменах, който е вече назад във времето като консервация и реставрация, като туристически обект, минем през Малката базилика, продължим през Голямата базилика, видим прекрасно запазения Античен театър, продължим през реставрираните форуми Север и Запад, които вече радват пловдивчани и гости на града, продължим през постоянната експозиция на Градската художествена галерия, продължим през двете нови галерии, които все още са нови галерии – "Капана“ е галерия, Изложбена зала "2019“, както е известна – няма как тези неща да не правят впечатление както на българите, така и на българските туристи, така и на чуждестранните. Затова примерно сме културна дестинация №1 и затова и чуждестранните мнения са такива. От друга страна, когато говорим за винена дестинация, знаете, в Пловдив мисля, че преди имаше една изба, сега не знам дали я има, но регионът около Пловдив, и то е много важно, защото Пловдив, всяко нещо, което се случва в нашия град, добро или лошо, в случая добро, то дава ефект върху региона. Дали ще бъде едно голямо културно събитие, което ще накара чужденците или гостите, които идват да посетят града, но да посетят и нещо в областта, така е и за винените маршрути, и за насърчаване на винения туризъм. Имаме две от най-големите национални събития, които се случват в България – "Дефиле на младото вино", "Дефиле вино и гурме", които ние реализираме съвместно със Съвета по туризъм в Пловдив, които финансираме през годишната програма за развитие на туризма. Това са събития, които  се развиват устойчиво във времето. Всяка година има повече и повече изби от региона, които се представят и които примерно оживяват Стария град и хората покрай тях идват, посещават "Капана", посещават музеите. Защото идеята е да правиш постоянно съвкупност и компилация от различните съставки на туристическия бранд на града. Идваш, виждаш културно-историческото наследство, защото влизаш в  дворовете, в самите музеи, в прекрасните къщи, пиеш хубаво вино. Въобще, един хубав туризъм на преживяването, което показва, че ние работим последователно и успешно. И какво говорят цифрите? Всъщност туризмът като цяло се мери с тези индикатори, той не се мери само с усещането, което също е важно, но когато видим статистиките, ние не можем да не бъдем щастливи, че през 2022 година, съпоставяйки реализираните нощувки с предпандемичната 2019 година или когато градът беше в кулминацията си на Европейска столица на културата, ние през 2022 година имаме 517 000 нощувки, а през 2019 година имаме 510 000 нощувки. Имаме 1% разлика, което е много положителен тренд, на фона на двете години Ковид, които общо взето унищожиха всичко останало като резултати, ние трябваше да рестартираме, да се връщаме. Но истината е, че не ни беше толкова трудно, защото отново, пак казвам, покрай Европейска столица на културата, покрай тези последователни политики, които водим, всъщност градът е разпознаваем. Така че не беше чак толкова и сложно. Много е впечатляващо, между другото, когато видим и цифрите за първото тримесечие на тази година – нещо, което ние още не сме комуникирали с хората. Всъщност, през първото тримесечие на 2023 година имаме 128 782 реализирани нощувки, което в сравнение с 2019 година е можем да кажем 45% ръст. През 2019 година сме имали през тези три месеца 88 649 нощувки. Виждате, че ние с годините гледаме да растем нагоре и това е много положителен тренд. Имаме покачване в нивото пренощували, реализирани нощувки от страна на българи – 84 000 от тези 128 000 са реализирани от българи, на 55 000 през 2019 година през тези първи три месеца. И включително нещо, което е хубаво, към което ние се стремим да работим през тази година – повишаване нивото на чужденците. Защото 2019 година беше обратното – имахме повече чужденци, ние не гледахме толкова българите. Въобще ние в Пловдив сме се интересували повече от това колко чужденци ще посетят нашия град. Така че през тези първи три месеца имаме 44 412 реализирани нощувки от чужденци на 33 000 през 2019 година. 

Но това пък като че ли не е толкова зле, защото българите като че ли откриват Пловдив като дестинация. 

Разбира се. Аз в никакъв случай не искам да омаловажавам, разбира се, българският турист, напротив. Просто ние се стремим да гледаме винаги извън България, на регионално, ако щете на европейско ниво и на световно ниво, когато привличаме туристи. Факт е, че така можем, ние си комуникираме много често с туристическия бранд в рамките на Съвета по туризъм. Българският турист спаси туризма през годините на Ковид и това беше нещо логично и ние му благодарим за това, разбира се. 

Пловдив вече разполага и с най-добрата туристическа карта на дестинации в България. Обяснете малко повече, какво е уникалното в тази карта? 

Много е важно да кажем, че усещането за туризъм в града и това на един турист да му бъде удобно и хубаво, когато дойде в нашия град, не свършва само с това как рекламираме забележителностите си или как изглеждат те, дали имаме само опазени къщи или възстановени находки от римско време. Усещането опира и до това градът да е чист, да е подреден, вида на табелите, ако щете, по улиците да бъде в един унифициран цвят, да има наложено едно лого, което хората да разпознават и да свързват с Пловдив. И затова с Отдела по туризъм, всъщност през 2021 година първоначално разработихме авторска туристическа карта с фирма, която е специализирана, разбира се, в този бранш. Това беше първият етап от нашата идея за развитие на пешеходна навигация, защото пешеходната навигация е една тенденция, която в утвърдени туристически дестинации се развива особено успешно. През миналата година ние успяхме да изработим голяма туристическа карта, която да поставим на пешеходните табла, които се намират в Централна градска част. Включително те вече светят посред нощ, когато туристите отново могат да се възползват от самата карта. Тя е уникална по рода си, защото първо, освен че има разработени пиктограми, които да насочват туриста, тя има много добра пространствена насоченост. Когато застанеш пред картата, това, което виждаш нагоре, всъщност е пространството, което в реално време се отваря пред теб и много лесно те насочва. Отделно тя има отрязък, който показва какво има в близък план на 5 минути от съответния турист, който гледа картата, и малко по-широк отрязък, който показва какво има наоколо. Истината е, че картата е харесвана, гледам, че туристите я ползват. Отделно с QR код в долния десен ъгъл всеки турист може с апликацията през мобилните приложения всъщност да си я свали, да си я има на телефона и да си я ползва навсякъде, което е хубаво. Картата се харесва и ние сме щастливи, че обновихме инфраструктурата, която не беше обновявана в последно време, така че говорим за табла обновени в Централна градска част, на Гребна база, около двете автогари и около Централна гара. 

И сега да минем към археологията, защото наистина това е безценно богатство за Пловдив. Да очакваме ли новини и тази година? И кога ще бъде поставено началото на археологическия сезон? Какви са плановете тази година? 

Интересни са. В интерес на истината, можем да кажем, че самият археологически сезон върви. Той започна още през месец април, когато археолозите получиха разрешението от Института при БАН, така че покрай това, че в града се реализират два от големите културни проекти в този мандат – това са проекти за възстановяването, реставрацията и консервацията на Небет тепе и Източната порта, там в момента археолозите работят паралелно с консервацията и реставрацията. Защото още когато проектът беше одобрен с европейско финансиране, ние бяхме заложили средства, защото знаехме, че ще има отделни зони, които трябва да се допроучват. Нали знаете, че Небет тепе е известен като "Актът за раждане на Пловдив“, и там е мястото, където различните слоеве история са най-видими. Всъщност там в процеса на работа излизат и още нови артефакти, това са, знаете, движимо културно наследство, които вече се намира в Археологическия музей. Така че там се работи много активно. Предстои, разбира се, проектът – той, доколкото знам, самите консервационно-реставрационни работи са на близо 70-80% завършени – до месец декември проектът и за двете територии, и за Източната порта, и за Небет тебе, трябва да бъдат завършени успешно. Другото нещо, което предстои в началото на юни – знаете, през последните години, всъщност последните две, в желанието ни да работим по това в града да има туристическа атракция, която да бъде извън центъра на Пловдив, търсим варианти, включително извън центъра на Пловдив, да се създадат такива точки, които да включват различни атракции, за да могат хората да посещават не само центъра на града. И така с Археологическия музей работим и отделяме средства за една могила в район "Южен“. Там има някаква основа, знаем, че това, което се намира там, е надгробна могила, имаме нейната основа и всъщност ще продължат дейностите по нейното проучване. И може би ще имаме също така интересни новини в бъдеще време, когато говорим за тази точка на Пловдив. Отделно археолозите продължават в един обект, който често влиза и в новините, покрай улица "Брезовска". Продължават да работят и мога да поздравя специално екипа на музея за това, че през цялото време правеха всичко необходимо и възможно най-добрата организация, за да може строително-монтажните работи да действат и да се развиват. Там музеят вече влиза в траекторията на една праисторическа жилищна могила. Там е имало живот. Тя е от каменно-медната епоха, от ІV или V хилядолетие. И там постоянно също излизат много интересни движими културни ценности, които в последствие музеят ще може да изложи. 

Всъщност има ли опасност за нашето архитектурно наследство, наследството на Пловдив? Знаем, че в последния месец имаше едно изследване, бяха идентифицирани 608 незащитени сгради в историческата зона на Пловдив. Какво можете да кажете по този въпрос? 

Темата за това дали е застрашено е много субективна тема.  Всъщност то няма да е застрашено, когато институциите, които отговарят за това – това са Община Пловдив, Министерство на културата, Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), работят ръка за ръка и работят наистина в един добър синхрон. Факт е, че така се случва, и недобри новини някой път, особено когато говорим за частни сгради, които падат и които не могат да бъдат опазени. В смисъл, по-скоро там говорим за едно непознаване на закона от страна на собственика или пък в други ситуации собственикът, който вече не издържа на това да чака одобрение от страна на НИНКН, което пък не е по вина просто единствено и само на самия институт. Той като цяло не е подкрепен с достатъчно работна сила и хора, които могат да разглеждат тези проекти. Така че въпросът е много комплициран. Има риск дотолкова, доколкото трябва да разчитаме на разума на хората и на търпението, за да могат да пазят наследството. Сега, хубаво е това, на което станахме свидетели – една първоначална среща можем да кажем на представители на НИНКН в Пловдив с обявяването на т.нар. "Териториална програма". Първо, можем да кажем, че да има една обща визия за наследството е добре. Институтът е именно този, който трябва да поставя рамките, а ние да се съобразяваме и да му помагаме да ги доразвива. От една страна, отново пак да повторя, ще бъде положително специално за Пловдив, защото от тези 800 паметници, които са проучени, които не са проучени, които са идентифицирани в случая, имаме такива в града, които са включително такива на общината, за които е ясно, че са паметници на културата, но на тях не им е дадена категория. Знаете, един паметник обикновено е от местно значение или от национално значение. Е, имаме и такива, които знаем, че са паметници, но не знаем каква е тяхната категория. Когато НИНКН завърши тази част от програмата, ние специално – ето, давам пример със сградата, където е Туристическият информационен център на "Райко Даскалов", тя е паметник на културата, но няма категория – когато тази програма завърши и работата там бъде приключена, ние освен че знаем например каква е категорията на този паметник, ние ще имаме идея каква примерно технология за възстановяването на паметника ще необходима, когато правим ремонтни дейности. Така че това е много положително. От друга страна, обаче, има и своите рискове, което аз съм длъжен да кажа, че е добре самият Институт да комуникира с обществеността това което прави. Направи ми впечатление, че има и доста сгради, които към момента нямат такъв статут, които самите експерти от НИНКН са минали, те са ги харесали и да кажем, че имат съответната стойност да станат паметници. Но хората, които живеят там, не знаят за това. Трябва да бъде много добре комуникирано с тях, тъй като са заинтересована страна и трябва да си кажат мнението. Въобще не искам да говоря за икономическа логика в случая, нито за това каква ще бъде икономическата тежест. Ние, аз и като заместник-кмет, винаги първо ще изхождам от там да се пази наследството, защото то е важно, но е важно и хората да знаят, че участват в един осъзнат процес, и какви ще са положителните и отрицателните неща, които биха произлезли от това един обект да стане паметник на културата. Така че пледирам към НИНКН всъщност да комуникират, този списък със сгради в Пловдив все още не е публичен, той да бъде обявен, за да може всички да вземат участие и всеки да може да каже своето мнение, което мисля, че е редно. 

Преди време говорихте, че има подготовка, има вече нагласа в Пловдив да има Музей на ютията – единствен в Европа. Какво се случва с тази идея? 

Само във Франция има. 

Докъде стигна развитието на тази идея? 

Тук трябва да благодарим на кмета Здравко Димитров за това, че когато приемахме разчета на Общински съвет – това е предварителният бюджет, който ние приехме, за да може общината да действа по своите приоритети преди да има приет държавен и респективно после общински бюджет, бяха заделени средства в размер на 380 000 лева, които са предадени на Етнографския музей. Преди месец, месец и малко заедно с директора доц. Д-р Ангел Янков ние стартирахме ремонтните дейности. В момента самата сграда – това е известната като Къща на ангелите, тя в момента се адаптира за това от хостел, защото тя доскоро беше хостел, адаптира се за това да бъде експозиция на Етнографския музей. Така че една голяма част от тази сграда – тя е, мисля, четириетажна, тя ще стане Музей на ютията. Отделно ще има Детски образователен център и разбира се, ще приюти част от експозицията на Етнографския музей. Ние с вас и друг път сме си говорили, всички наши музеи на този етап достигнаха до ситуация, в която им е тясно и трябва общината в бъдеще време, в следващи управленски мандати да мисли как ще им разширява материалната база. Самият Археологически музей – хвалим се, че само от Небет тепе например ще излезнат и излизат още артефакти, има близо 500 00 или 600 000 такива, които не са показани никъде, и то заради липса на площ. Така че предизвикателството е пред бъдещото управление на града.  Ние започнахме в това управление да търсим решения, както направихме с Етнографския музей, но в следващите мандати ще трябва да се търси и за Природонаучния музей, и за Археологическия музей и т.н. 

Аз ви благодаря за това интервю! Разговаряхме с Пламен Панов, заместник-кмет култура, археология, туризъм в предаването “Цветовете на Пловдив".