Пламен Милев, финансист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В епизод 34 търсим отговор на въпроса: защо сме бедни. Кое доведе до увеличаване на неравенството у нас: социалните реформи или неразумността на политиците? Анализът е на финансиста Пламен Милев. Добре дошли.  

Добре заварила. 

И тази предизборна кампания, г-н Милев, подобно на предходната, виждаме, че БСП и "Продължаваме промяната“ си оспорват "палмата“ за по-голямата роля в реализирането на социалните мерки и за наличието на силни социални програми. Партиите поотделно твърдят, че хората оценяват постиженията им, обаче защо прилагането на толкова рекламираните от тях мерки, особено от правителството на четворната коалиция, не дават резултати? В смисъл, те не се усещат – защо? 

Една от основните причини е на първо място това, че те са много краткосрочни. Няма в нито една от политическите партии, които от 2020 г. – тези, които заявиха промяната, включително и тези, които са на статуквото, не може да се проследи една такава по-сериозна нишка на едни дългосрочни планове. Общо взето, всичко върви от избори до избори и всеки гледа да спечели избирателя с мерки, които той иска да чуе. В действителност надявам се, всички си дават сметка, че това, което обещават, в 90% няма как да се получи затова, защото ние робуваме на една мантра например, че България е най-бедната страна. Робуваме на същата мантра. Даже и вчера излезе доклад, с който вече ни проглушават ушите, как сме на дъното, най-бедната страна в Европейския съюз. Сега нека да направим едно уточнение. На първо място все пак и по географско положение, нашата страна се пада и нашето население, ние сме част от "златния милиард“ на населението на Земята и в никакъв случай не може да се каже, че сме бедна страна. Да, има хора, които живеят бедно, но по същата тази статистика на Европейския съюз има доста, доста феномени. На първо място, това е частната собственост. От една страна, ние сме най-бедните, както ни казват в Европейския съюз, но от друга стана, над 90% от населението има собствено жилище – дали е в столицата, дали е в голям град, дали е някъде в провинцията, но има доста значителна недвижима собственост, нещо, което не е характерно за голяма част включително и от богатите европейски страни. Казват ни примерно, ние искаме да се равним по Люксембург, искаме да се равним по Германия, но нека да обърнем внимание и на нещо друго – тези страни имат поколения индустриалци, поколения търговски отношения, докато при нас, ние започнахме да строим наново – т.нар. първоначално натрупване, и това – преди трийсетина години. Оттам нататък все още първото поколение,  което може да се каже, че полага началото, то все още е активно. Няма как толкова бързо ние да догоним едни държави, които са с вековни традиции по отношения на пазарни отношения, по отношение на търговски отношения. И оттам нататък, ако погледнем за краткия срок, за който се развиваме – все пак ние сме член на Европейския съюз сравнително от най-скоро, ние сме една от последните страни, които се присъединиха към Европейския съюз. Да, няма как обаче всичко да стане изведнъж – това е пак мантра, която е натрупвана – че едва ли не ние ще догоним Европейския съюз за 5, за 10 години. Няма как да се получи.  

След като ние не сме бедни, защо се чувстваме бедни? 

Сега то е и въпрос на усещане, от една страна. От друга страна е основен проблем и това е преразпределянето, голямото неравенство. Защото България не е бедна страна, но има много бедни хора. И основен проблем е точно този, в механизма на преразпределяне на благата – нещо, в което държавата тук може да се намеси. Затова, защото много смешно звучи в сегашните пазарни условия, като кажат: "Държавата ще допринесе с растежа“. С какво ще допринесе? Тя просто не трябва да пречи. Но ето тук това, което трябва да направи, е, ако иска, и наистина, която и от партиите има сериозни претенции, че има социална програма, точно този момент, който е с преразпределянето, т.е. през данъци, през плащания и т.н., това е основният  проблем и държавата не трябва да пречи.  

По какъв начин се разпределят публичните ресурси, публичните финанси? И как най-коректно биха могли да бъдат правени по този начин, да бъдат преразпределяни? 

Сега точно най-коректно не звучи сериозно.  Ако кажем, че може да дадем правилната формула затова, защото в момента този механизъм не действа, то и световните кризи се пораждат от това, тъй като никой не може да каже, че е намерил най-коректния начин, още повече, че тук има и много социални аспекти, тук има и народопсихология. Една голяма част от народопсихологията също е заложена в това как най-коректно да преразпределяме. Ние обичаме да се сравняваме примерно с Германия най-вече и с това, какво там държавата прави и всичките искат да бъдат като тях, но има един друг момент – ние имаме ли същото отношение към държавата, каквато имат германците? Това е, защото ние обичаме да им се подиграваме и да им се смеем, как бързат да си плащат данъците, колко са стриктни и колко са точни по отношение на държавата. И оттам нататък, естествено, почваме: ама такава им била здравната система, такава им била социалната. Да де, но то едното е функция на другото. Ние не можем да сме с мисленето на Андрешко и бирника като представител на държавата, да го държим постоянно в блатото и в следващия момент да очакваме, че държавата нещо ще направи за нас. Същото важи и за икономическия растеж. Той просто показва, какво е нивото на нашия бизнес. Няма какво държавата да направи, ако трябва да бъдем точни. Всички могат да обещават, как ще създадат условия, какви условия ще бъдат те, но на практика това е нивото на нашия бизнес. Това е, това е нивото на нашите търговски отношения, такъв е брутният ни вътрешен продукт. А що се отнася до това, как трябва да се разпределя – нека да започнем първо как трябва да се харчи за това. Трите ни най-тежки за бюджета системи, това са социалната – това е във всяка държава, социалната, здравеопазването и образованието. Въпросът е, ние сме въвели програмно бюджетиране, но резултатите спазваме ли ги всяка година, отчитаме ли ги? Някой задава ли например въпроса: защо при толкова много милиарди, които се изливат и се повишават средствата за образование...

Или здравеопазване? 

… ние продължаваме да бъдем страната, която е феномен в Европа, в която трябва да взимаш уроци, частни уроци по собствения си език, не говорим за нещо специално – по собствения си език, за да приключиш учебната година благополучно. Ние наливаме милиарди в образователна си система, продължаваме да наливаме милиарди там и в същото време децата ни трябва да ходят на уроци по собствения си език. Дотам стигнахме. Колко още трябва да им дадем, за да приключим с този феномен?  

А вие с какво си го обяснявате? Къде е скъсана веригата? Наливат се пари без ефект? 

Наливат се пари – няма го обратния контрол. Всичко е "То не може“. Кое не може? По същия начин – връзката на образованието с бизнеса, връзката с професиите. Аз мога да ви дам пример за района на Банско и Разлог. Знаем, България е туристическа страна, там основно това им е поминъкът. Ако погледнете в Министерството на образованието, ще видите, че за тази година там ще се дипломират 40 или 50 деца, защото толкова са като паралелки, със специалности "Ресторантьорство и хотелиерство“ и над 200 с езикови гимназии и счетоводители. Оттам нататък тези хора какво ще работят? Те имат претенции и е нормално, защото това са завършили, но на практика образованието не дава необходимите кадри за бизнеса. Това е нещото, което може да направи държавата. Не да регулира цените, не и да повдигне растежа. Как ще го повдигне растежа? 

Т.е. вашите забележки са основно към планирането и прогнозирането? 

Именно. 

Т.е. констатирате, че липсва прогнозата?  

Прогнозирането, планирането и харченето.  

И харченето ? 

И харченето, безразборното харчене.  

Харченето не е ли лошо преразпределение? 

Именно, точно затова е. Харчи се, налива се в системи, за които предварително се знае, че няма ефект.  

А защо се налива, като се знае? 

Защото е важен краткотрайният ефект: един вид така си купуват избиратели. Но на практика виждаме, на практика реформите, които се въведоха по отношение на социалната система, пенсиите, доведоха до там, че още повече увеличиха неравенството сред пенсионерите. Да, не са имали никога такова увеличение, но се случи и нещо по-страшно – сринаха доверието в пенсионната система.  

От друга стана се вдигна инфлацията и тия увеличения на практика се стопиха.  

Да, и на практика се стопиха. 

Те се анулираха. Всъщност това, за което говорихте, това не се ли отнася и за тези т.нар. най-социални бюджети от последните години? 

Именно, точно това е. Какво значи социален бюджет? Първо започваме с начина на разсъждение на управляващите от последните няколко години по отношение на пенсиите, например. Пенсии и социално плащане не е едно и също. Пенсията е право, това е право, което аз, вие сме придобили на базата на това, че сме се осигурявали. Даже може да видите политици от всички политически спектри – когато говорят, те казват "пенсии и други социални плащания“. Не, пенсиите не са социални плащания. Те са право на този, който е работил, да ги получи. Той за това се е осигурявал, той си е плащал за това. Сега защо са всичките в един кюп – ето това е една от причините да сме на този хал и пенсионерите да са на този хал. Няма разграничаване между пенсиите и социалните плащания. Всичко отива под един знаменател. Ако трябва да бъдем даже точни, мога да дам пример, понеже всичките говорят за Франция колко социална държава е, но на пример във Франция социалното и здравното министерство са обединени и те са едно, а пенсиите, мястото на пенсиите е при труда, т.е. те са в икономиката, защото те са функция от труда, от работната заплата. А в социалното министерство, там са точно грижите на държавата за бедните, за онеправданите, за инвалидите и те затова са на едно. Затова е и едно министерството там – социално и здравно, защото и по този начин са си решили проблема с инвалидните пенсии, а не като при нас, да го прехвърляме. Социалните казват: "Докторите дават инвалидността, търсете от тях, ние не можем да кажем нищо“. При тях там е на едно – да преценят един човек дали ще го лекуват, или цял живот ще му дават пенсия. Ето го обратният вариант. Просто системата така е направена, че тя се контролира вътрешно. Парите са едни и същи.  

Толкова ли е трудно и ние да го направим?  

Не е, въпрос на политическа воля. 

В какво се изразява тя? 

Изразява се в това първо да седнат да се разберат  всичките политически парии или болшинството и да съставят правителство и след това да си сложат приоритети, без да минават в идеологеми кое е ляво и кое е дясно, защото в момента ние имаме много по-сериозни проблеми, а и на практика, ако погледнете, до този момент аз не съм видял даже от 2020 г. насам партия, която да има десни политики в програмата си, нищо че всичките казват, че са десни. Ако погледнете, всичките са се скупчили вляво – всички говорят за хората, за преразпределянето, за това как ще подобрят живота, за социалните плащания. Така че аз десни партии не съм видял и това, че едните били десни, другите – леви, те само на изборите стават такива.  

Въпрос на етикетиране?  

Да.  

А плашило ли се оказа докладът на Министерството на финансите за влошените национални показатели на публичните финанси? 

Той просто излезе първо не във времето си, на първо място. В една такава предизборна ситуация, в която се намираме, беше повече от ясно, че ще бъде интерпретиран. 

И ще му скочат? 

И ще му скочат. И всеки ще го използва естествено за цели, за да си води предизборната кампания. Това е експертен доклад, който дава, както продължава развитието и както държавата продължава да бъде без бюджет, има известна заплаха и поради тази причина в края на годината ще бъде необходимо да бъде увеличен дълга – нещо, което е очаквано. Но просто той излезе ненавреме, не беше обяснен правилно и се получи обратния ефект. Друг е въпросът защо това същото Министерство на финансите отказа да внесе бюджет при действащото Народно събрание.  

Размислили са вече и виждат, че нещата са сериозни.  

Добре са размислили, но то и тогава беше ясно, че няма да има правителство.  

Да. 

Сега изведнъж побързаха, и то точно в момента, в предизборната кампания, което обслужи всички, но не и тях. На практика така се получи: всичките се упражниха върху тях.  

Добре, но от този доклад става ясно, че бюджетният дефицит до края на годината, ако се върви в същата линия, влиза в близо 7% от брутния вътрешен продукт. Какъв период обаче ще е необходим, за да се прибере в рамките на 3-те процента? И ще може ли това да се случи? 

Сега тук има един друг, по-интересен момент. Те хубаво са прогнозирали бюджетния дефицит, в този доклад е написано, това им е един от лошите сценарии, но интересното е, какво става с приходите затова. Защото в момента ние изпълняваме стария бюджет, който е правен с бюджетна прогноза при много по-ниска от реалната инфлация. Инфлацията, т.е. разчетът на приходите – давам ви пример, на косвените данъци, е правен при едни цени, а сега са даже някъде в пъти по-високи, което означава, че трябва да са значително по-високи, отколкото са заложените в сегашния бюджет, който се изпълнява. А тук никой нищо не говори за това. Как го сметнаха? Те искат да кажат, че въпреки това, въпреки този излишък, който се е натрупал, защото тук бюджетът трябва да е на много голям излишък в момента. А ако не е, тук другият въпрос е: защо го няма и къде са парите.  

Ето това исках да ви попитам. От различни данни, които проникват оттук и там, можете ли да направите заключение, че събираемостта на приходите не е добра, т.е. че приходите са в по-малко количество? 

При всички положения може да се направи обосновано предположение, че не е това. Най-малкото, което е – ако съпоставим, тъй като ние нямаме сериозна промяна в преразпределителния механизъм по отношение на данъците, т.е. от миналата година спрямо сега, и ги съпоставим като процент косвените данъци от потреблението, и заложим същия процент при сегашното потребление вече, което излезе, то тогава се получава съществена разлика и е логично да си зададем въпроса: къде са парите. И от кое не събраха. 

И може би другото, което е – това обяснява и предупреждението на служебния финансов министър за заеми, и то за сериозни заеми от Международния валутен фонд, тъй като вече заемите от банките стават все по-трудни и по-трудни заради високите лихви. 

И стават все по-скъпи, да. 

И по-скъпи, да, това имам предвид, по-недостъпни.  

Да, точно така. И за съжаление се пропусна и миналата година, и по-миналата една златна възможност тогава заложеният дефицит да бъде финансиран на международните пазари.  

Да, тогава имаше изгодни лихви. 

Тогава просто така се получи самата ситуация – от правителство в правителство, служебно правителство. Така и нямаше как да бъде изготвено тогава, навреме да бъдат изготвени портфолиа и това изигра лоша шега. 

А какъв е ефектът от социалните бюджети? 

От социалните бюджети, за съжаление, това, което виждаме е плачевно. Ако наистина един бюджет е социален, би трябвало всички да са доволни. Но в момента това, което виждаме – виждаме само едно прахосничество. Много пари, излети накуп, излети на калпак, никой не е доволен – нито тези, до които трябва да стигнат, нито тези, които ги плащат, затова, защото можеха тези пари да бъдат насочени в други области, в области, които реално създават. Защото те, с оглед да се пази по-ниския бюджетен дефицит, тези пари бяха взети от капиталовите програми, т.е. от капиталовите разходи. Бюджетите не си изпълниха капиталовите програми, за да бъдат осигурени пари за социалните разходи.  

И какво следва?

Капиталовите разходи, когато се изпълнят, държавата, когато инвестира, има една формула, която казва, че 1 милиард инвестиран сега, след 5 години дава растеж 5 милиарда към брутния вътрешен продукт. Т.е. всеки един милиард, който сме си спестили и сме го сложили в социалните разходи, е намалил с 5 милиарда потенциалния растеж на брутния вътрешен продукт.  

Загубили сме възвращаемостта му?  

Да, затова, защото в социалните разходи няма откъде да очакваш да ти дойдат парите. Другото, до което доведоха, е, че това увеличи инфлацията, затова, защото всичките тези мерки увеличават потреблението. А когато увеличиш потреблението, ти увеличаваш, ти помпаш инфлацията. Затова инфлация не се бори с повишаване на доходи. Така само се завърта още повече инфлационната спирала. За съжаление, мерките, които са за борба с инфлация, са доста, доста нелицеприятни, но няма как, някой трябва да ги направи. Това е с вдигане на лихвените проценти – можем да го видим вече в Европа, лихвените проценти сериозно скочиха. Виждаме го даже включително и в САЩ. Т.е. с ограничаване на паричната маса, ограничаване и свиване на потреблението. А до този момент, при прогнозирана инфлация, имахме поредица от правителства, които продължиха със социалните плащания. Да, те са належащи, но това неминуемо доведе до увеличаване и развъртане на инфлационната спирала. 

Г-н Милев, откъде идва тази мантра за социални реформи, след като ние ефект от тях не виждаме, а вие сам казахте, те водят и до увеличаване на неравенството? 

Сега по принцип ние имаме нужда от социални реформи.  

Ама такива, каквито се правят ли? 

Но не от такива, каквито се правят. Например социалната система не е реформирана по отношение на начина, по който се разпределят социалните помощи, защото от доста време е европейска практика принципът социалните помощи да се дават според необходимостта. Докато при нас социалните помощи все още се разпределят на принципа "на калпак“ – това ти се полага, независимо дали ти трябва, или не. Много прост пример ще дам с помощите за инвалидите -  винетката. На един възрастен човек, който живее в провинцията, в отдалечен район, който няма и кола, защо му е винетка? Тя му се полага. Безплатният транспорт – да, но на кой? На този, който няма достъп до транспорт, това са едни пари, които отиват. Той не го ползва.  

Но ги получава. 

По същия начин и другият не получава винетката, но тези приходи, те не влизат. Тази винетка някой я ползва. Това, че не си я е взел инвалидът, на който се полага… И редица такива примери могат да бъдат дадени. Ето тук трябва да се направи реформа. Същото важи и за инвалидните пенсии. Не може всичко да е на един кюп. Просто това трябва да се разграничи.  

То същото, между другото, не се ли случи и с енергийните помощи за бизнеса? 

Точно, да. 

Раздадоха се поголовно, пак на калпак и сега пък със задна дата ще ги прибираме обратно. 

Да, и тук това е също, то е с енергийните помощи за бизнеса и с ДДС-то за ресторантьорите.  

А може би към това да прибавим и ДДС-то за хляб, брашно, вестници и т.н. Те също там го намалиха.  

Най-вече ДДС-то за ресторантьорите, включително и за храните. Да, ама ако трябва да бъдем точни, навсякъде в Европа го има. То е като даденост. Но очакването, че с намаляването на данъка ще паднат цените – няма такова нещо.  

Не се получи? 

Няма такава световна практика. Никъде няма такава страна в света, в която когато намалиш данъка и да падат цените. Напротив. Когато намалиш данъка, ти стимулираш търговеца или производителя и затова се прави такава реформа. Всички говорят как в дадени страни примерно има диференцирани ставки, но ако погледнем, всички диференцирани ставки са точно в тази област, в която те имат силно производство, и те са точно с тази цел – за да стимулират производството. А така, на ангро, защото еди-къде си е – няма този ефект. Да не говорим, както се случи с ресторантьорите – от цялата работа единствено бюджетът загуби. С енергийните помощи – по същия начин. Но това всичкото доведе до увеличаване на потреблението, на парите в обращение и до повишаване на инфлацията. Има една друга интересна статистика – на БНБ. Ако погледнете, ще видите, че откакто започнаха и КОВИД добавките, после допълнително с всякакви допълнителни – и за бизнеса енергийни помощи, и за ресторантьорите, депозитите над 1 милион лева се увеличават, и то така, с много сериозен процент, всяка година, което също е сигнал и показва, че нещо не е наред. Явно тези пари не стигат до този, за който са предназначени. Това е първият сигнал, който говори, че трябва да се промени тази система.  

Ако се въведе прогресивен данък, дали това ще има някакъв ефект? 

При всички положения прогресивното подоходно облагане ще има ефект. Там е в две посоки. От една страна, да, наистина по-големите трябва да плащат повече. Ето това е вариантът за облагане… На практика това, което говорят партиите – ще обложат свръхпечалбите, то е един… 

Подоходен прогресивен данък?  

… своего рода точно прогресивен данък. Но просто сега звучи много по-добре "Ще обложим свръхпечалбите“. 

Еднократно, не смеят да кажат за постоянно, макар че у нас няма временно. 

Какво значи еднократно, какво значи постоянно? Тук вече пак цялата работа е недомислена, пак е така едно голо предизборно обещание. Но на практика, ако погледнете, и то от доста време насам – от едно поне от 10 години, може да видите анализ на Данъка върху доходите на физическите лица и Данъка върху дивидента: съотношението е 1 към 4, което ще рече, че масата на хората, които получават заплати и плащат доходи – целокупният български народ, спрямо най-богатите – тези, които плащат данък "Дивидент“, е 1 към 4. Т.е. ако едните са заработили 30-35 милиарда  за една година, то другите са получили дивидент, и то една много малка част, която е извън тези 30 милиарда, именно която е 1/4,  а това вече е много сериозно, защото става въпрос за единици физически лица.  

А защо партиите се насочват към бюджетно-данъчни упражнения, отколкото към реални политики? Вие чувате ли политики в тази кампания? Чухте ли и в предишната? 

Нито в предишната, нито в тази няма нищо реално, което е като политика.  

Е, то не може да се чуе това, което го няма. 

Общо взето, всичкото се свежда до пожелание – да сме живи, да сме здрави. Като великденски и коледни пожелания – да сме живи и да сме здрави. Същото важи даже и за здравната система. Ако си спомняте, примерно левицата 2020 г. говореше за болниците да не са търговски дружества.  

Така беше.

Сега изведнъж никой не го повдига тоя въпрос за финансирането в здравеопазването. Никой не го повдига този въпрос. 

Може би, защото там имат много силно лоби определени медицински среди.  

Оттук нататък вече виждате два последни избори – никой не говори. Значи изведнъж всичките станахме здрави, не се разболяваме, Ковидът свърши и сега здравето не е на мода.  

Има ли изход от този омагьосан кръг, в който се въртим и в който експерти като вас знаят проблемите, вероятно в партиите също има такива, но до конкретни решения не се стига? Има ли изход, какъв е той и какво трябва да се направи?  

Изход винаги има. Въпросът е само да седнат наистина и политическите партии да се разберат. Ако не се разберат първо да съставят правителство и след това да сложат три, четири, максимум пет приоритета, по които да вървят, ние ще продължим само да правим едни такива бюджетни упражнения, предизборни, всеки да развързва кесията и оттам нататък никой да не го интересува. Накрая го плащаме всички за това, защото – виждате, постоянно дългът расте.  

Какви трябва да бъдат тези три-четири икономически и финансови приоритети, които партиите, сядайки да говорят за правителство, трябва да поставят на масата и след това да ги заявят пред гражданите?  

На първо място това е борбата с инфлацията, борбата с озаптяване на инфлацията – тя не може да намалее, но с озаптяване картината може да се подобри. Или най-малкото, което е – връщането на инфлацията и приравняването й до средноевропейската. Затова защото – да, наистина инфлация има в цяла Европа, но защо нашата е в пъти по-висока от европейската, още повече че ние сме във валутен борд? Т.е. ние, нашият лев е вързан за еврото. Ако не бяхме в борд, представяте ли си, какво щеше да се получи и колко сега щеше да е съотношението лев към евро? И въпреки това нашата инфлация расте. Това именно трябва да се види, каква е причината. Но в никакъв случай не е с тавани на цените, защото таваните на цените ще ни върнат в едно време, в което отпред няма нищо в магазина и отзад всичко се продава на съвсем други цени. 

Или тавани на надценките? 

Да, същото важи и за таваните на надценките. 

Което е другата страна на монетата?

Това просто няма как да се случи. Ние не сме остров, в който всичко да е като в рай. Няма как да се получи. И тук въпросът е, че липсва индустриална политика. Всички партии говорят за нея поне от 2008 г. насам. Никой обаче в тази посока не работи.  

И никой не казва какви и кои отрасли ще приоритизира. 

Да, точно така. И най-малкото, което е – в тази посока би могла да бъде включително и данъчната реформа. Хубаво, като искат да увеличат данъците, да ги увеличат, но ето тук могат да дойдат стимулите. Като ще увеличат корпоративния данък, но това за обратния път – този, който произвежда, вече с данъчни облекчения и да се получи, че точно тук разграничаваме. И да разграничиш този, който създава добавена стойност, от този, който само прекупува. Това е причината, поради която в Европа не е толкова висока инфлацията. Това е, защото те имат много силни местни производства и точно високи данъци. Местните производства можеш да им направиш данъчни облекчения, докато търговецът вече, този, който само внася и препродава, той няма как, той вече не е конкурентоспособен. Ние обаче всичко внасяме. 

И не само – но и имаме много посредници по веригата, включително и на българското производство, което от един етап насетне минава в ръцете на посредниците и се оскъпява, оскъпява до невъзможно високи цени.  

Точно така е и тук вече е естественият пазарен механизъм, той може да ги отсее. Той ще ги отсее посредниците, но това няма как да стане, когато пък един от лостовете ти, който ти е косвеният данък, ти го намаляваш постоянно. Ето го резултатът – ДДС-то на храните, те не паднаха. Напротив, когато са много посредниците, всеки от тях, той товари, товари, товари, товари и в един момент те няма как да се закачат, защото стоката ще стане непродаваема. Давайки глътка въздух с падането тези 11% от 20 на 9, които паднаха, отвориха ниша, за да се качат още на веригата, докато цената тане такава, каквато я виждаме. Това се получи на практика.  

Инфлация, икономически политики, вързани за тях данъчни. Друго какво трябва да направят? Да подскажем на партиите, като седнат да търсят правителство, да си мислят въз основа на какво ще го направят.  

Доверието и в двете системи, в социалната и в здравноосигурителната. Защото няма как да се случи иначе каквото и да е, нито пенсионерите един ден да получат пенсии, нито да имаме добро здравеопазване, ако нямаме доверие в двете системи. И в тази посока трябва да работят и в тази посока трябва да са и мерките – най-вече с доверието към тези, които се осигуряват, т.е. към работещите. Затова, защото ние сме единствената страна примерно, в която плащаме лекарствата за децата. Безплатните лекарства можеха и те да не струват чак толкова на бюджета и това е само една от мерките. Просто редно би било този, който плаща данъците, т.е. този, който си плаща, така да бъде завъртяна системата, че при него да няма доплащанията или да ги плаща той през осигуровките си и да са достатъчно, или да ги плаща работодателят му или някакъв фонд, но там този проблем да го няма. А за всички останали вече държавата да си поеме ангажимента, както си трябва и да бъде. При нас това не е. При нас този, който плаща, плаща колкото се може повече и държавата така е направила, че всичките, и социалните плащания и всичкото е на неговия гръб. 

На този, който работи и произвежда? 

Да. И той един вид работи за всички останали, за този, който работи говорим.

Тук дори няма и социална справедливост, камо ли пазарна.  

Няма нито едното, нито другото. И това е, че нито една от тези партии, включително даже ако щете и в ляво, не говори за правата на работниците, за работещите. Кой защитава всъщност правата на работещите? 

Дори не се споменава като формулировка. 

Значи защитаваме най-бедните, онеправданите, а на тези, които създават, на работещите – не говорим за бизнеса, за работещите, този, който работи от 9.00 до 17.00 часа, неговите права коя партия ги защитава? Аз лично не виждам на никоя от партиите да го прави. 

И после се чудим защо има ниска избирателна активност.  

Ами да, и то е нормално той да отиде за гъби. Той се оправя т.е. и без тях. За капак на всичко, там му казват, че е беден, защото живее в бедна страна. И кое му е бедното? Той просто иска да живее, той просто иска на базата на това, което си плаща като данъци, да получава.  

И което изработва, да му остава. 

И което вече го изработва. И то от тук ще дойде растежът, а не когато ти му взимаш всичко. Не стига, че той работи, и накрая му казваш: извинявай, ама нищо не става от тебе. Ако погледнем пак с тезата, че не сме бедна страна – да се върнем, ами само погледнете продажбите на недвижими имоти. Говорим за новото строителство. Погледнете ако щете и жилищния фонд, и то по данни на статистиката, че масово имаме едно изменение за последните 10 години от по-маломерни към по-големи апартаменти. Те се продават и то се увеличават недвижимите имоти по отношение ако щете даже на почивките.  

И как става?

При положение, че знаем какви са цените по нашите курорти. Те по нищо не отстъпват на западноевропейските и са пълни с българи. Другата част, които не ги харесват, почиват в Гърция, в Турция. Ами не може да кажем, че сме бедни. Да, има наистина много хора, които живеят бедно, които нямат достатъчно доходи, и тук точно трябва да се помисли как да се направи този механизъм за преразпределяне. Но България в никакъв случай не е бедна страна. 

Поправете ме, г-н Милев, но аз не съм чела, не съм срещала, не съм видяла информация за анализ реално на състоянието на българите днес, кои са най-бедни, кои са средно, кои са по-богати, кои са най-богати. 

Той такъв аз не знам дали някой би се наел да направи.  

Не съм видяла такъв анализ. Защо?

Обикновено синдикатите правят подобни, но общо взето който прави анализа, си го прави в… 

В негов интерес?

В негов интерес, да. Затова, защото голяма част, когато говорим за бедност, все пак трябва да отчетем и това. 

Не е ли необходим такъв анализ, за да има управленски решения?

Да, да, да. 

Не трябва ли да знаеш на какво стъпваш, към кого ги насочваш.  

Точно. 

Кой ти е таргетът, както казват социолозите.  

Погледнете политическите партии и кажете коя от техните програми е насочена срещу определен таргет? Всичко е срещу всички. Значи говорим за ниско заплащане на труда, за ниски доходи. Но тук никой не отчита сивия сектор, а за съжаление, той продължава да е доста голям. Как си го обяснявате иначе вие феномена, с който получаваш минималната работна заплата, в джоба си носиш телефон, който е на цената на три-четири минимални работни заплати, имаш автомобил и собствено жилище, при тази инфлация, при тези цените ако щете и на енергоносителите?  

Със сива икономика, сив сектор? 

Да. 

И с криене на доходи? 

И оттам нататък вече хайде да го изсветлим и тогава да видим наистина кои са бедните. 

Надценен или подценен е българският лев спрямо еврото? 

Първо, като започнем от това, че валутният курс е фиксиран още когато се въведе еврото, тъй като ние бяхме вързани за немската марка, от тогава той не е пипан и си върви по инерция, независимо че инфлацията при нас е една, в Европа е друга. Хайде, да приемем, че видите ли, досега при нас растежът, реалният, е толкова по-голям, че това компенсира, все пак и поне по последните сигнали, които дават, по всяка вероятност да кажем така, че преди да влезем в еврозоната, валутният курс ще се предоговори.  

Хората, ако имат левове сега, да побързат ли да ги обменят в евро или да изчакат това предоговаряне? 

При всички положения ние няма да влезем в еврозоната в скоро време. А предоговаряне никой няма да посмее да направи преди да влезем. Но един ден преди да влезем в еврозоната ще бъде предоговорен валутният курс и той няма да е в наша полза. 

Т.е. левът ще бъде ударен, така че който има левове, да следи внимателно пазара и това да изпревари с действия?  

Но няма да е тази, а няма да е и следващата година.  

Цоня Събчева