Пламен Димитров, президент на КНСБ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

В навечерието на старта на същинската предизборна кампания Комисията за енергийно и водно регулиране определи нова цена на природния газ от 1 септември. С нея синьото гориво поскъпва с близо 19%. Това е поредното увеличение на цената на газа, като за последните три месеца тя е скочила със 150%. По този начин цената през септември ще надмине абсолютния рекорд от 298 лева през август. Енергийните компенсации са в размер между 800 милиона и 1 милиард лева на месец. Тези суми се взимат от печалбите на държавните енергийни дружества, но не и от частните производители, което разбира се, уронва бюджета. Разчетът на бюджета не предвижда допълнителни разходи за газови компенсации, за компенсации за по- високите цени на дърва и за парното, което ще поскъпне също от 1 януари. Необходимо ли е преразглеждане и актуализация на антиинфлационните мерки в очакване на тежка зима и поскъпване на стоки от първа необходимост? Какво очакват от изборите и кампанията синдикатите? Наш гост е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Г-н Димитров, кампанията тръгва след поредния енергиен шок. Като наблюдавате реакциите на политиците от цялото партийно ветрило на България, улавяте ли, дали те се трогват от това и какво смятат да предприемат?

Аз мисля, че всички, които отиват към избори, трябва да се вслушат много добре в това, което казват хората и бизнесът, и в края на краищата да намерят най-работещите решения, за да се гарантират енергийните и газовите доставки за бизнеса и за населението. Но от друга страна, да се предприемат и допълнителни мерки, които да могат да подкрепят доходите на хората в тая тежка ситуация, независимо от фискалните проблеми и проблемите на бюджета. Като цяло логично е, когато сме в поредица от кризи и предприятията не могат сами да се справят с много от проблемите, които непазарните – забележете - причини водят до тях, тъй като нищо пазарно няма в цените на ел. енергията, на газа и на какво ли не още всъщност по цялата верига след това. И домакинствата, които изпитват на гърба си непосилни цени от близо 20-процентната инфлация, няма как оттук нататък да не са вперени очите на всички в бюджета. И това, че видите ли, щял да бъде по-голям дефицитът от планирания или щяло да има допълнително средства, които да бъдат намерени, за мен не звучи като аргумент да не ги направим тези разходи. Обратното, звучи да ги направим ефективно, ефикасно и да ги ориентираме към най-нуждаещите се. И тук трябва да има конкретни промени, които политиците трябва да предложат, как да стане.

Вие, синдикатите, постоянно правите разчети. Вашите идеи какви са? Как това може да стане? Как могат да се случат компенсациите за бизнеса и компенсациите за домакинствата?

Първо, със сигурност би трябвало да бъдат по-добре таргетирани енергийните помощи. Знаем, че има заложени в бюджета като решения – имам предвид Закона за бюджета, актуализирания, до края на годината с ангажимент държавата да ги плаща за всички, които имат право на това – небитовите потребители имам предвид, тия 633 000 потребители, от които 1/3, припомням, не са предприятия, а са хуманитарни организации, разбирайте музеи, читалища, болници, училища и т.н. Затова всъщност трябва може би по-внимателно да таргетираме, на кого колко трябва да помагаме, дали това е всъщност направено до момента. Мисля, че не е, тъй като има и предприятия, и някои други потребители, които в момента генерират печалби от това, че получават тези енергийни помощи, и успяват да се справят явно добре в тая ситуация. Т.е. необходимо е по-ясно прецизиране на разходите, тези 800 милиона до 1 милиард на месец очевидно могат да бъдат по-добре ориентирани. От друга страна, да бъдат разширени като средства, като бързи промени в Закона за енергетиката, който да подготви кабинетът в момента, служебният, да бъдат одобрени от Народното събрание в момента, в който се събере в средата на следващия месец, като една от първите стъпки и да вкара всички енергопроизводители, в това число и ВЕИ-тата, и частните енергопроизводители в тези, които могат да подкрепят в края на краищата Фонда за сигурност на енергийната система, откъдето идват тези средства и с това се плащат компенсациите, и да направят възможни от тези средства, които генерираме като печалби от системата на електроенергетиката, да се обявят и средства за газови компенсации, които към настоящия момент няма предвидени в бюджета, няма пари и средства. И те трябва да бъдат ориентирани към две групи мерки, т.е. от там да дойде ресурсът като финансиране, да бъдат ориентирани към индустриалните потребители на газ като суровина, като торовите заводи и някои други, както и големите индустриални потребители на газ като основна компонента в тяхната себестойност – разбирайте тежката индустрия, стъкларски заводи, химически, металургични и други предприятия.

Към тях трябва да има целева помощ за газ. И на второ място – към домакинствата, не към "Топлофикация“ толкова, колкото към домакинствата, които ще трябва да платят вече увеличените сметки за парното от отоплителния сезон, когато започне той, с около 40%, знаете, в София и с около 30% в почти всички областни градове, но и да очакват новия ръст от 1 януари, който при тези шеметни и бяснорастящи цени на газа няма как да не получим. Затова всъщност трябват пък мерки в "Бюджет`23“, т.е. тези, които говорим в момента, трябва да бъдат заложени в "Бюджет`22“ – с актуализация в октомври, когато имаме вече парламент. Имаме такъв опит, миналата година ще припомня, че служебното правителство внесе актуализация на бюджета и парламентът го гласува преди още да излъчи правителство в края на годината, 2021 г. Така че и сега е възможно това, независимо от това дали ще стигнем до редовно правителство, в което аз се съмнявам, за голямо съжаление. Но още повече, ако нямаме такова, пък ще е нужна тази актуализация и естествено, актуализация, която да доведе до допълнителни средства към енергийно бедните, тези, които чакат помощи за отопление. Те са 310 000 лица и семейства, които получават по 620 лева за целия отоплителен сезон от ноември до март включително, но очевидно с тях нито могат да си купят повече от 5 кубика дърва, даже и 5 кубика не могат вече – знаете, на места дървата стигнаха до 170 лева кубика. Миналата година, да припомня, бяха 80-90 лева, т.е. едно също двойно и повече от двойно увеличение на дървата. Но и всички останали, които пък трябва да покрият другите енергийни плащания за топло, т.е. ако се топлите с ток или с парно, също няма да ви стигнат парите да се покрият разходите за отопление. Т.е. трябва да увеличим тези 620 и кусур лева и да разширим тези около 310 000 потребители, които са защитени, понеже са енергийно бедни. И за това трябват допълнително пари. Така че това са нашите спешни предложения, които служебният кабинет трябва да подготви като разчети, като законодателни промени и да остави на парламента и парламентът да ги гласува в първите дни на своята работа още в средата на месец октомври, когато бъде свикан от президента на републиката.

Освен тези компенсации, г-н президент, вие какво очаквате от кампанията и от крайния резултат, тоест от самите избори?

Очаквам да има малко по-примирен тон, макар че за съжаление съм песимист, че ще се получи, защото с изключващия тон, с който говорят политиците в момента – с този не мога, с онзи няма, а с третия не искам, – няма как да получим управление на държавата. На всички ни е ясно, и на тях в това число, че следващото правителство и следващите правителства може би години наред ще бъдат коалиционни, и то тежки коалиционни, между партии, които невинаги се харесват, обичат или са несъвместими, но по друг начин държавата очевидно няма да може да се управлява. За съжаление, все още чуваме този език и ние като синдикати ще се опитаме да внесем малко прагматизъм като направим срещи през септември с водещи политически партии и да се опитаме поне в социално-икономическата проблематика да предложим малко по-широки и по-обединени виждания с бизнеса, около които да накараме или да опитаме да накараме политиците да се сближат и да подкрепят. Давам новина в аванс във вашето радио в момента – ние с Конфедерацията на работодателите цяло лято се опитваме да преразгледаме и да предоговорим това тристранно споразумение, което бяхме подготвили и което не можа да види бял свят. За съжаление, то беше подписано с правителството на ГЕРБ 2020 г. юни месец, но по ред причини – политически, пандемични, икономически, де факто не видя бял свят. Там има редица мерки в икономиката, в енергетиката, в Зелената сделка, на пазара на труда, за социалната закрила, за бизнес средата, които до 15 септември сме си дали срок да успеем да договорим с работодателите и да предложим, както казах вече, на политиците един прагматичен дневен ред, около който те да се опитат да намерят някакъв общ език, извън кресчендото на политическите боричкания, които явно ще продължат.

Да ни кажете още малко за технологията на тази новина, която току-що съобщихте, г-н Димитров. С кои политици ще се срещнете, т.е. с кои партии, как ще организирате тази среща? Казахте вече, до 15 септември трябва да се договорите с работодателите, но след това как ще осъществите срещата с партиите, за да им предложите дневния ред за управление на България?

Ние смятаме заедно да го направим с работодателите. Още не сме го коментирали това, не мога да го кажа като формула. Най-вероятно ще се опитаме заедно да направим срещи на базата на тези договорености, които постигаме вече на работно ниво с тях – с бизнеса имам предвид, да поискаме срещи поне с първите четири-пет водещи партии, съгласно проучванията на социолозите, които имат шанс да влязат в Народното събрание, за да можем, както казах, да дадем нашите виждания за икономиката и за социалната сфера, в които, и в двете области се правят доста експерименти, които не водят до нищо добро, за съжаление.

А какви икономически мерки вие ще предложите?

Има редица въпроси, които засягат първо антикорупционни мерки. Повечето от задачите, особено когато става дума за обществени поръчки, ролята на социалните партньори в тоя процес и на медиите трябва да бъде много по-широка. За това имаме конкретни предложения за промени, в това число и в Закона за обществените поръчки. Имаме конкретни виждания как Планът за влизане в Еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) трябва да бъде развит в следващите години, независимо кой ще управлява, за да можем наистина 2024 г. да не я пропуснем като срок за влизане в Еврозоната. Това е възможно дори в тия тежки времена, инфлационно, при определени условия, имаме нашите виждания в тая посока. И да не забравяме, че влизането в ОИСР е нещо доста предизвикателно, не е толкова просто, както изглежда. Това е световният клуб на богатите. Ако Европейският клуб е европейски клуб на богатите държави, това е световният клуб на богатите държави. В него има допълнителни изисквания, които и в икономически план, и в социален, в това число и във фискален, би трябвало да се имат конкретно предвид. Що касае другите сектори, аз не искам да влизам в детайли в момента, но в енергетиката със Зелената сделка ще трябва да сложим на масата много тежки изисквания към бизнеса. Ще кажа само две от тях. Трябва да се предоговорят поетите ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост за намаляване с 40% на въглеродните емисии от електроенергийния сектор до 2026 г. спрямо 2019 г. Това е ключова реформа в Плана за възстановяване и устойчивост.

България не може, подчертавам дебело – не може да изпълни това изискване вече, тъй като 2022 г. емисиите вървят нагоре със сигурност заради това, че въглищата работят на максимален капацитет. Това ще бъде най-вероятно същото и 2023 г. и това става невъзможно, а това е ключово условие за получаване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост, който доста лежерно предишните управляващи поеха като ангажимент. Това трябва да бъде предоговорено. Второто, което трябва да бъде пак предоговорено и касае всички нас и пак е заложено като реформа в Плана за възстановяване и устойчивост за получаване на онези милиарди, за които всички говорим и чакаме, е всъщност стартът на либерализацията на цените на ел. енергията за бита от началото на 2023 г. с ангажимент тя да приключи в 2025 г. Сами разбирате, че при сегашните космически цени на мегаватчас, които стигат 1200-1500 лева за мегаватчас, това е абсурдно въобще да се започва и никой не мисли 2023 г., слава Богу, от политиците, пък и от управляващите, да започнат такива стъпки. Има такова изискване и това е реформа, която също трябва да бъде предоговорена с Брюксел. Т.е. има конкретика, която наистина е много специфична, да не говорим за пакета 50:50, който касае цялата климатична промяна, тези 24 закона, които готви Еврокомисията, които засягат транспорт, селско стопанство, индустрия, не само електроенергийния сектор, и които имат в себе си ожесточаващи се изисквания, които няма как да изпълним в сегашните условия на война, и знаем какво се случва с цените. Т.е. в тези два сектора – енергийния и Зелената сделка, има маса неща, които трябва да бъдат предоговорени. За това трябва да има здрава ръка и здрава воля, политическа, и ние ще кажем на политиците ясно, какво може да си позволи икономиката и какво не може да си позволи, да са наясно в края на краищата, когато обещават едно или друго и в предизборната ситуация, пък и след това, като правят коалиционни споразумения за управлението. Що се касае до пазара на труда, доходите, заетостта и пенсионната закрила, за това трябва да има наистина отделно предаване, в което да влезем в детайлите.

Цоня Събчева