Реконструкция на български обичай и музика от XVI век показват в Eтнографския музей в Деня на музиката - 1 октомври.

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Петя Крушева, ръководител на проекта.

Наистина е любопитно как така сте попаднали на този автентичен нотен текст? Изобщо, разкажете ни всичко за идеята да се пресъздаде цялото това чудо.

Текстът е публикуван някъде в края на XIX век за първи път в превод на български от Иван Шишков. От тогава досега никой не му е обръщал внимание. Иначе той е записан в ръкописа на немският пастор и богослов Швагер или Швигер, ако трябва да спазим транскрипцията в немския, който е бил последовател на Мартин Лутър и Калвин. Казвам това не случайно, защото той е изпратен с мисия на Балканите използвайки религиозните противоречия между Рим и Константинополската патриаршия, всъщност да се опита да сключи уния с Константинополската патриаршия за Българската църква, която да присъедини към протестантската. Поради тази причина, той е включен в дипломатическата мисия с ръководител друг австрийски пастор и доста популярно име Герлах, чиито сведения са ползвани много обстойно от българските османисти, като той дава доста подробни сведения за политическото положение на българския народ по това време.

Но Швигер обръща повече внимание, той е останал тук 4-5 години в Константинопол, прекосявал е, идвал е няколко пъти е преминавал през Пловдив, в записките си обръща по-голямо внимание по-скоро на бита, на културата на българския народ. Поради което може би неговите изследвания остават повече в страни от българската историография. Единственият от чуждите пътешественици, на когото е направило впечатление и е записал този кратък музикален текст и ни го е оставил.

Между другото, срещнахме големи трудности с разчитането му, макар и като петолиние нотният текст да изглежда напълно като съвременен нотен текст, той всъщност отпред използва ключ, който не е познат в нашите музикални среди. Аз се допитах до специалисти, до различни изпълнители в различни сфери, през джаз, през поп, през народно пеене, през гайдари, завършили хора Консерваторията, чиито живот е музиката, но на никого този ключ не му беше известен.

Лека-полека стигнах до д-р Александра Фол, която е композитор, пианист, органист и е специалист по средновековна музика. И всъщност тя прочете текста и го преведе буквално на съвременен нотопис, така че да може да се използва от всеки един съвременен музикант.

А защо се обърнах към “Фрея"? Затова защото те са музиканти, разбира се, но са с търсения към средновековната и антична музика. Възстановяват музика, текстове. Първо, имат опит. Второто, имат усещане чисто музикално. Трето, имат доста добри познания допълнително като инструменти, като казова естетика, нагласи, особености и т.н. в музиката от този период.

Да, “Фрея" със сигурност са добра находка за вас в този случай. Но как ще пресъздадете целият обичай въз основа само на един нотен текст, с който разполагате? Това ми е любопитно.

Да, целият проект, разбира се не е само върху този текст. Той е въз основа на доста писмени сведения на различни пътешественици, духовници, дипломати или други, преминали по един или друг повод на дипломатическа мисия или просто като поклонници по някаква причина, са оставили доста сведения, които в голямата си част се припокриват, но и разбира се се допълват. Събирайки всички тези сведения, включително имаме и изобразителни сведения за костюмите, а имаме и археологически находки.

Събирайки всички тези различни по рода си сведения, всъщност пресъздаваме цялата картина. Специално за обичая имаме и писмени описания. Самият Швигер наред с песента е описал и един танц, разбира се в 2-3 изречения, като стъпки. Как жените са подскачали, подвиквали, разменяли са се две по две по двойки, после са се нареждали  в полукръг, приближавали са се към него, доближавали са се, поднасяйки му различни ястия. Това са отделни фрагменти разбира се, и те ще бъдат вплетени в танца и в представянето.

Що се отнася до костюмите, ние имаме цялостни изображения от Йероним Бек, който е малко по-ранен, около 30 години преди Швигер е преминал през земите ни. Има един прекрасен ръкопис хроники “До Египет" се казва, който ръкопис е някъде около 350 страници, ако не се лъжа беше, от които само 275 са портрети на различни социални типове хора, които той е срещал по пътя си от Австрия, движил се е по Виа Милитарис, тоест Белград - Ниш - София - Пазарджик - Пловдив - днешният Свиленград - Одрин - Константинопол и вече надолу към Египет.

Изобщо по проекта е имало много работа и много хора сте включили, странични, които е трябвало да пресъздават всичко това.

Да, костюмите са дело на д-р Калина Атанасова, която е специалист към средновековния костюм. Тя за това направи специален доклад и участва в научна конференция, свързана с конструкциите, която се проведе май месец, организирана от Шуменският университет. И докладът й, точно в тази връзка за облеклото в средата на XVI век и източниците, които са ползвани за възстановяването им, ще бъде публикуван идната година.

Много интересно ще бъде и с нетърпение очаквам деня да го видя и аз. Но все пак, нямаше ли предположение за инструмента, по ключа не може ли да се ориентира човек?

Швигер отново описва, че по пътя си между Пловдив и Ветрен, това е на връщане от Константинопол, където е отседнал в едно българско село, той е виждал просяци, двама-трима, които са свирели на гусла. Самата песен всъщност той описва, че жените са пеели и са танцували. Какво точно са пеели ние можем само да предполагаме, самият текст не е запазен, но той е нотирал самата мелодия. Описвайки всички останали неща, споменава гуслата и тъпана, които всъщност са инструменти, които ние знаем и от други сведения, така че в случая той само се допълва като информация. И тъй като ние не знаем текста на песента, затова предпочетохме реконструкцията да бъде само възпроизведена от инструменти като музика и вокал разбира се, въпросните подвиквания, които той описва.

Между другото, вдъхновени от работата ни по този проект “Фрея" направиха и песен, която е вече изцяло авторски продукт. Там текстът всъщност е мой, но той разказва цялата тази история, която е описана в сведенията, в пътеписа на Швигер.

Страхотно наистина. Голяма работа е паднала най-вероятно, колко време?

Една година, допълнително се събираха данни за много специфични предмети, които съпътстваха например бижутата, шапките. Две от шапките бяха доста сериозно предизвикателство, защото едната е много подобна на тюрбан, другата пък изглежда обикновено и ясно, но човек като тръгне да я прави, опитвайки се да я оприличи точно както е на рисунката, среща затруднения. Бижутата също бяха голямо предизвикателство. Редно е тук може би да отбележа, че XVI век като цяло е време, в което в България реконструкции не са правени досега. Правени са до късното Средновековие, до падането на България под османска власт и след това Възраждане, Априлско въстание и т.н. Но този период в реконструкцията е непознат, може би защото няма и много сведения. Но този период е доста голям като вододел в културно-историческо отношение. Това е период на откриването на Америките, това е важно да се каже, защото се откриват сребърни рудници, Испания започва да сече доста тежки монети от сребро, със солидно съдържание на сребро, което обезценява монетите в Османската империя, те са с много по-ниско съдържание на сребро и много ниска проба. В този смисъл, на народите, които са под османска власт, включително и българският, им е много по-евтино в украшенията жените да сложат османски монети, отколкото сребърни накити, които са били наистина цяло състояние. И това е периодът, в който в носиите ни започват да се използват османските монети, като украсителен елемент. В миниатюрата, която ние намерихме, три от жените носят точно такъв тип украшения от османски монети, но другата е с типичните сребърни накити, за които ние имаме и археологически находки останали, тоест като потвърждение, че това действително е имало и жени с толкова богати накити, които са могли да си ги позволят.

За първи път представяте обичая в Пловдив, на 1 октомври, в Етнографския музей?

Да, за първи път, с подкрепата на Община Пловдив, която разбира се оцени значимостта на това откритие. А то е свързано малко или много с историята на Пловдив, тъй като във всички тези описания се споменава и Пловдив през XVI век. На проекта ние също ще дадем, ще го обрисуваме, макар и само с думи. Етнографският музей ни стана партньор, тъй като също оцени значимостта на проекта. След това разбира се, може да бъде представен този проект и на други места.

Много ви благодаря, наистина много интересно и чакам с нетърпение да го видим.

Само да допълня, че изпълнител на този проект по договор е Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции  “Авитопхол", който също е организатор на цялостния процес заедно с мен.

И другото място на представяне ще бъде може би Варна?

Не знам, ще видим. Но “Авитохол", това са една доста сериозна, в лицето на председателя Жасмин Първанов, организация, която има един наистина много-много дълъг списък на събития, свързани с възстановяване на българската култура, история и бит  от античността до късното средновековие, сега и през XVI век.