Петър Витанов, член на НС на БСП и ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

След разследване за организирана престъпност, корупция и пране на пари, свързани с лобистки усилия в подкрепа на Катар, белгийската федерална полиция арестува преди три дни зам.- председателя на Европейския парламент Ева Кайли. Повдигнати са й обвинения за принадлежност към организирана престъпна група, заедно с бившия италиански евродепутат Пиер-Антонио Панцери, партньорът й и бивш парламентарен помощник на Панцери  Франческо Джорджи и генералният секретар на Международната синдикална конфедерация Лука Визентини. Ева Кайли е от  Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК и евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Претърсен е и офисът на друг неин колега от същото политическо семейство – Марк Тарабела, но той не е задържан. Разкритията за търговията с влияние предизвикаха в средите на социалистите политически трусове в Брюксел, в Атина, в Милано и в Рим. На Ева Кайли бяха временно отнети пълномощията като заместник-председател на Европейския парламент, тя светкавично бе изключена от ПАСОК и призована да напусне Европарламента. Почти по същото време в България БСП изключи заради неспазването на 10 разпоредби на Устава й, както и във водене на независима политика на всички нива единствения си районен кмет в София д-р Делян Георгиев, а парламентарната група на партията изключи заради действия в разрез с решението на Националния съвет депутата Явор Божанков. Случаите в София, в Атина и в Брюксел са различни, но поставят във фокуса на новините прояви на социалистите. Затова поканих Петър Витанов – член на Националния съвет на БСП и ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Г-н Витанов, защо социалисти изведнъж попаднаха на прицел?

А, те не са попаднали на прицел, очевидно някой е злоупотребявал и се е подавал на такива дребни човешки изкушения, които според мен не познават нито цвят, нито партия, нито държава. Но това, което става, наистина е доста неприятно, защото то руши авторитета и не само персоналния имидж на хората, които са замесени, а включително и на партията, към която се числят, на голямото политическо семейство, към което се числят, но вече и институцията, която представляват, какъвто е Европейският парламент, и смятам, че това би имало негативни морални щети върху институцията. В ЕП има всякакви хора, меко казано, има, но досега поне не бях чувал някой да се занимава със злоупотреба на средства, още повече като един българин да кажа: парите и възнагражденията, които се получават, са значителни, така че аз не мога да си представя кой може да иска още и за какво му е да ламти. Ама хора различни, както се казва.

Може би да започнем с вашия колега Ева Кайли. Не се ли усъмнихте, когато тя с реч в Европейския парламент похвали положението с правата на човека в Катар и критикува западните обвинения за корупцията на държавата от Персийския залив? Не усетихте ли, че може да има нещо гнило в Дания при положение, че от Катар валят информации точно за обратното?

Вижте, Европарламентът има 705 членове. Там може да видите хора с абсолютно разнородно мнение. В нашата група на социалистите, ние сме 150 души, дори и там има много голяма разнопосочност и различно виждане в зависимост от националната принадлежност, в зависимост от политическите разбирания. Много често вижданията ни по ред въпроси са различни. Аз лично не съм се усъмнил, защото през ума ми не може да премине, че някой може да вземе пари от арабска държава, за да демонстрира напредъка в сферата на правата на човека. Честно, не ми е минало през ума. Аз не съм и разследващ оран, но повтарям, крайно неприятно, отвратително даже.

Нека да ви попитам по друг начин: имате ли в Европейския парламент ясен регламент за разликата между лобизъм и търговия с влияние?

Не съм запознат. Наистина никога не ми се е налагало да мисля по тези въпроси, защото никога не съм прекрачвал границата, дори и се чувствам крайно неприятно и когато различни лобистки компании, с които се срещам, понеже в Белгия има Закон за лобизма, т.е. тази дейност е напълно законно регламентирана. Ние, всички евродепутати се срещаме с множество фирми, които лобират за един или друг, или трети бранш, но всичко това е в рамките на закона. Не съм си мислил, че може да е възниквал някакъв проблем. Нали ви казвам, още по-малко може да ми хрумне, че някой може да вземе пари за нещо подобно в Европейския парламент. В България на лобистки закони сме е нагледали много, но там винаги съм считал, че порядките са малко по-различни, и хората, които се изпращат, са авторитети и хора с персонални качества и заслуги, които са ги изпратили. Така че нали ви казвам, за мен е изключително странно, крайно неприятно.

А дали са ви известни други случаи в Европейския парламент, може би от други политически семейства, случаи на влияние, които да са на границата на лобизма с корупцията, но които да не са получили такава известност? Чувало ли се е за нещо подобно?

Никога не съм обръщал внимание. Може би преди дори да е имало подобни случаи, трябва да ви кажа, че сега дори не се чака процедура, при която да се иска сваляне на имунитет, което е стандартното нещо в Европейския парламент, а се пристъпва директно към суспендиране на пълномощия. Това идва да покаже, особено на хората с имунитет, т.е. да подскаже, че очевидно разследването разполага с неопровержими доказателства след като имаме арест на европейски представител на Европейския парламент, което означава, че тук става дума за тежко престъпление. Доколкото ми е известно, друг наш колега Марк Тарабела също е разпитван, той не е задържан, но е разпитван и срещу него също са повдигнати обвинения – това ми го казват колеги от групата, но има трета наша колежка, пак от Белгия Мария Арена, мисля, че нейният офис или офисът на неин асистент е запечатан, разпитвани са нейни асистенти. Не знам дали тя има нещо общо със случая, но трима души от три различни държави или две различни държави – Белгия и Гърция, с абсолютно различни политически виждания, дори по най- най- най-щекотливи теми явно могат да станат обект на нещо подобно, или да се изкушат, или не знам как да го нарека, за мен, нали ви казвам, е нещо абсурдно.

Междувременно се разбра, г-н Витанов, че заради разкритията заедно с групата на Зелените и вие от социалистите и демократите ще се противопоставите на началото на преговорите за либерализиране на визовия режим за гражданите на Катар в Европейския съюз. Моят въпрос е: не се ли отива от едната крайност в другата? В крайна сметка властите на Катар си  организираха Световното по футбол, те са си платили, както вече става ясно, сериозни рушвети, но заради тях трябва ли и визите за  обикновените граждани да страдат?

Да, очевидно още с домакинството на Световното първенство по футбол имаше някои съмнения, които в интерес на истината впоследствие се потвърдиха от висши френски политически функционери. Знаете, че бяха обвързали домакинството на това Световно първенство със закупуването на едни френски изтребители "Рафал“ на катарските въоръжени сили. Но както и да е. Вижте, тук според мен не може от частното да правим генерални изводи за общото, и не бива този случай да въздейства по какъвто и да било начин върху решенията, които се вземат и са свързани с либерализацията на визите. Най-малкото защото не мисля, че обикновени катарци или хора на други държави имат някаква вина в случая.

Т.е. ако този казус се постави в Европейския парламент, да разбирам ли, че вие няма да го подкрепите?

Не, не разбирайте, защото аз не съм запознат конкретно с казуса, тъй като аз не съм част от Комисията по външна политика, която заседава по  подобни въпроси и чак накрая при евентуално гласуване в зала приключваме. И преди да съм видял дебата, преди да съм се посъветвал с хората, които са в ресорните комисии, не мога да говоря. Най-малкото не е коректно. Просто не съм запознат с конкретиката.

Г-н Витанов, да  минем към България.

Давайте.

За разлика от Брюксел и Атина, където се изключват социалисти заради криминални обвинения, защо в БСП се изключват за инакомислие?

Нямам обяснение. Може би някой в ръководството смята, че когато изключат, остракират или изхвърлят социалисти или членове на парламентарната група, партията би могла да бъде по-силно. Искам само да ви припомня това, което се случи в последния месец в БСП, защото вие споменахте за кмета на "Изгрев“ – той беше изключен с абсурдни мотиви, с абсурдни мотиви. Сам напусна кметът на Кресна, напусна БСП. БСП изпадна в най-тежката си международна изолация, след като кандидатурата на председателката на БСП не беше одобрена за вицепрезидент на Социалистическия интернационал. Беше изхвърлен Явор Божанков от парламентарната група на БСП. Доколкото ми е известно БСП се отказа, отрече се от всички свои общински съветници в Пловдив. Така че виждате, това бележи тенденция, която отива в посока на разпад, или най-малкото със сигурност обратно на консолидация. Нямам обяснения защо се прави, не мога да го разбера. Знам само, че това отслабва допълнително партията, въвежда допълнителни разделителни линии и не е в интерес на по-доброто представяне на очертаващите се предсрочни избори. Аз нямам обяснение. Даже нещо повече, и преди го бях казал: на мен ръководството започва да ми прилича на някаква секта, даже го бях сравнил с едни религиозни фанатици, които доведоха до масово самоубийство последователите си преди 20 и колко години, на такива приличаме – на едни религиозни фанатици, които не допускаме никакво чуждо мнение, и сме тръгнали активно към масово самоубийство.

Сега тук ще ви цитирам думите на депутата и бивш социален министър Георги Гьоков, според който "Правилникът на БСП позволява различно мнение, но еднократно – най-много 1-2 пъти“. Ако вашата партия върви по този път, докъде ще стигне? Извинете, коя година сме?

Това е достойно за анекдот. Слава Богу, в Устава няма такова нещо, но другарят Гьоков много добре знае, че който си позволи да изкаже различно мнение един или два пъти, него го последва съдбата на Божанков, и той чистосърдечно човекът си е казал.

И още нещо съобщи в телевизионното си интервю народният представител Георги Гьоков: "Ако левицата види възможност да реализира политиките, които от години следва, ще подкрепи кабинет с мандат на "Продължаваме промяната“. Това не е ли новина? Доскоро вашият председател ги обвиняваше, че са ви откраднали не само програмата, но и образа, както и че са креатура на президента Радев, когото вече от БСП не обичат, за да разбие БСП, и изведнъж – подкрепа. Как да си го обясним?

А, това е малкото зло да ви кажа честно. Защото да, те бяха обвинявани, че са креатура на Радев, ама в крайна сметка кой им акушира в политическия живот 6-7 месеца? Ами ние бяхме членове на тяхното правителство. Но тази горчилка вече сме я пили, и да ви кажа не ме изненадват тези пируети. Тази непоследователност на ръководство изобщо не ме учудва. По-проблематично ще е друго, г-жо Събчева, а именно ако случайно някой провиди възможност да реализира някакви леви политики в управление съвместно с ГЕРБ. Ето тогава мога да ви кажа, че това неминуемо, неизбежно и немедлено ще доведе до ликвидацията на БСП, на една организация с 130 живот. Това ми е голямото притеснение. За третия мандат ми е голямото притеснение. Защото там има гласове, както виждате, нашето ръководство каза, че няма да подкрепи правителство с мандат на ГЕРБ, но нищо не казва за третия мандат. А единствената за съжаление възможна конфигурация ни насочва на мисълта, че се обмисля точно такъв вариант за реализиране на правителство.

Знаете ли, тези дни се наслушахме на най-различни прогнози и тенденции, включително и това, че проектокабинетът на проф. Габровски така, както е предложен, ако не бъде приет с първия, може да бъде препредложен за третия мандат. В този кабинет има социалисти, известни хора като Меглена Плугчиева  – вицепремиер от екипа на Сергей Станишев, Мартин Захариев – бивш народен представител от гражданската квота на Коалиция за България, Николай Павлов, за който се твърди, че е близък до президента Радев. Така че тук може би съблазните да бъдат и малко по-големи.

За мен съблазните са никакви, защото да ви кажа честно, макар че нали има една такава поговорка у нас: "Пременил се Илия, погледнал се, пак в тия“. Да ви кажа за мен оттук си прозира, да, желанието на ГЕРБ, може би за да излезе от изолацията, да предложи обществено значими фигури, които са неактивни в съвременния политически живот, и които имат различна политическа принадлжност през годините – да, това е добър подход за излизане от политическа изолация. Факт. Но аз смятам, че БСП би претърпяла огромни, огромни, неизличими щети,  ако си позволи да участва съвместно пряко или косвено по някакъв фасаден начин, замаскиран зад мандата на някой друг, в съвместно управление с ГЕРБ. Това българските социалисти, не Меглена Плугчиева, ако е там, ами и най-изтъкнатите социалисти, един или двама, или трима да бъдат предложени вътре, смятам, че няма кой да го прости. Няма кой да го прости и мисля, че и тези хора ще намерят място в историята като ликвидаторите на нещо, което нямаше режим и строй, който да го приключи, въпреки многобройните опити. И за съжаление да, имената им няма да бъдат изписани с добро в историята, за съжаление. Ако се върви в тази посока. Не искам да предопределям, надявам се, че няма, и че има все пак разум. Наистина вярвам, че има някакъв разум. А и най-малкото, че има разум у другите. Ако у нас няма разум, дето се казва, у нашите политически опоненти да има и да не ни предлагат такива неща.

А какви биха могли да бъдат последиците за БСП, ако действително решат все пак да подкрепят едно такова правителство, макар и с трети мандат?

Е, те последиците са ясни – приключване на партията.

Как така ще я приключите? Тя си има регистрация, има си членска маса.

Не, не, не, приключване на влиянието й в политическия живот в страната. Нали разбирате, че ако влезем в коалиция с ГЕРБ, това означава буквално края на БСП като значим политически фактор. Не, ние иначе можем още 30 години, като СДС, да ходим насам-натам тортички да раздаваме, да имаме по 1-2 бутафорни представителя в парламента, закачени за някои по-големи партньори. Но като обществено влияние мога да ви кажа, че това би бил краят. И смятам, че моето виждане се препокрива с разбирането на 99.9% от българските социалисти. Може би не се препокрива с двайсетина човека там в парламентарната група.

Днес излезе едно изследване на социологическа агенция "Тренд“, и отново БСП е на 5-о място. Това място може би ви е бетонирано. 9% дори са под въпрос. Ако се отиде към нови избори, какво очаквате?

Ако се отиде към нови избори, също не познавам социалист, понеже обикалям цялата страна, онзи ден бях в Бургас, бях в Троян, ще бъда в Добрич, не познавам социалист, без значение дали симпатизира на Корнелия Нинова, на Янаки Стоилов, на Костадин Паскалев, на Крум Зарков, на Петър Витанов, няма никакво значение, не познавам социалист, който да смята, че БСП ще се представи по-добре на предстоящи избори, ако отиде в този си вид. Такъв няма, аз не познавам. Така че няма как да бъда оптимист. Ако има избор през месец март, особено с действията, които предприехме по връщане на хартиената бюлетина, и за съжаление се върнахме там, откъдето толкова много се опитвахме да избягаме преди една година, та, не очаквам в крайна сметка това да има някакъв позитивен ефект върху резултата. Напротив, очаквам още по-голямо свиване, ако нищо не се предприеме. Разбира се, някои смятат, че петото място е окей, че да си последна дупка на политическия кавал няма проблем, че 25 депутати са почти повече от 80, или някакви такива други еквилибристики, някои го мислят и може би ги удовлетворява. Мен не ме удовлетворява, защото БСП е призвана или да управлява, или да бъде алтернатива на дясно управление, нищо по-малко от това. Петото място не е унижение, то не е и огорчение, то е омерзение.

Добре. Какво ще предприемете, за да изтриете това омерзение? Такава ви е реалността, г-н Витанов.

Не, не, реалността ни е, вижте, ние приличаме на една организация, в която някои хора са узурпирали властта и не демонстрират никакво усещане за отговорност към същата тази организация, която е била може би изключително важна част в развитието на България, на българското общество, и в името на личното си оцеляване да я водят по този път. А този път е път без изход. Това, което ни остава на нас, е да направим промяната, макар че "промяна“ стана мръсна дума, както и "реформа“ беше станало мръсна дума преди 10 години, но да направим преобразуване на тази партия, изцяло реформа, свързана с кадрите, с управлението, с политиките, и разбира се, с организационния начин на живот – да я отворим, да привлечем млади хора, в крайна сметка БСП е демонстрирала способности за регенерация през всичките тези години тогава, когато са й бабували, врачували и са слагали кръста, тя е успявала да се съвземе. Мисля, че подобна криза никога не е имала, но тя е доказала способността си да се регенерира. Аз смятам, че с подходящите хора, с подходящите послания това може да се случи, все още може да се случи. И затова гледаме с надежда към този конгрес.

Това, което казвате, звучи добре, остава и да се реализира. Т.е. остава да успеете да се преборите с апаратните игри, които са познати на конгресите.

Вижте, в крайна сметка дали ще се преборим или няма да се пребори, от това няма да спечели нито Крим Зарков, нито Петър Витанов, нито Станислав Владимиров. Според мен, промяната в партията е крайно необходима, за да съхраним лявото в България. Защото БСП е носителят, най-големият изразител на това ляво, и за съжаление това, което наблюдавам в Източна Европа, когато големите мастодонти, старите комунистически партии се разпадаха в Унгария, в Полша, им отнемаше около 10 години преди да се сформират нови, големи, значими политически субекти. Да, БСП може да последва примера на Албания, добрия пример – старата партия, която се трансформира, и която е водещата в политическия живот на страната, партията на Еди Рама, и която 30 години по-късно след комунистическия строй все още символизира модерност, прогресивност. Така че за БСП има надежда, ако тръгне по този път. Ако тръгнем по пътя на Чехия, Полша и на Унгария, не ни чака нищо добро, за съжаление. И се надявам тези хора, които в момента управляват партията, да си дадат сметка, просто да си дадат сметка за отговорността, която носят. И ако имат капка съпричастност, и самоуважение, и достойнство, мисля че е ясно какво трябва да направят, ясно е и на малките деца.

Цоня Събчева