Петър Витанов: Тези дни отново ще зацикли приемането ни в Шенген
© Личен архив
Здравейте, вие сте с аудиокаста на Фокус “Това е България". Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия пореден 91 епизод. Пет месеца след посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Европейския парламент в Брюксел, той дойде и в София. Да направи съпоставка между двете визити поканих ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов. Добре дошли в аудиокаста на Фокус, г-н Витанов.
Здравейте, благодаря за поканата.
Какви послания отправи Зеленски в София и какви в Брюксел?
Трябва да ви кажа, че за мен посещението на президента Зеленски не е ново. Аз съм имал възможност да го слушам на живо и да го видя в Европейския парламент, да не говорим, че ние през последната година и няколко месеца регулярно провеждаме срещи с министъра на транспорта на Украйна, с министри на регионалното развитие с цел реконструкция и възстановяване на инфраструктурата на Украйна и конкретни проекти, свързани с, ако щете, зърнената сделка и други подобни, които са от полза и за Украйна, и за Европа, а и за трети държави. Така че за мен не е нещо ново и не смятам, че когато дойде един президент на партньорска държава, това трябва да се посреща с чак такива дитирамби. Да, нормално е посещението, аз не желая да обръщам чак толкова внимание на формата, колкото на съдържанието. Иначе посланията са ясни, според мен президентът Зеленски гастролира в редица държави от региона, знаете, че той днес ще посети Чехия и Турция, с една цел, разбира се, да иска помощ за своята страна във войната срещу Русия.
Оръжеен бизнес, енергетика, подкрепа за членството в НАТО, това са темите с които дойде Зеленски и с които си тръгна.
Да, и не само. Първо, може би е ядрената тема, разбира се, това е моето виждане като човек, който работи за налагането на ядрената енергетика в страните-членки на Европейския съюз. Ние активно участвахме във влизането на атомната енергетика в таксономията, с други думи, обявяването й за зелена и устойчива енергия. През последните две години може би отношението към атомната енергетика се промени в европейски мащаб и тя сега се възприема като част от зелената сделка. И в общи линии бива насърчавана в голяма част от страните-членки. Като човек, който смята, че развитието на този тип базови мощности е крайно необходимо за зеления преход, аз бях един от радетелите за построяване на нови, базови мощности, нова атомна електроцентрала. И когато разбрах, че сме готови да се откажем от готово оборудване, първо си помислих, че това не отговаря изцяло на българския национален интерес. Още повече, че някои специалисти казват, че видите ли, в България тези реактори не могат да бъдат инсталирани, защото трябва да бъдат ангажирани “Росатом", руски експерти, руски инженери и т.н. Но тази теза издъхва, защото пък това би трябвало да е валидно и за Украйна и не мога да разбера, защо те имат интерес да закупят и да монтират тези реактори, пък ние да нямаме интерес. Хубаво е да се помага на Украйна, разбира се, страна-жертва, но мисля, че трябва да помислим и за нашия интерес. Колкото по втория въпрос за боеприпасите, вижте, аз не знам, какво се съдържа в списъка за предоставянето на въоръжение, но трябва да изхождаме от, бих казал, от две линии. Първо, какво сме способни да си позволим да дадем. Днес чух, че министърът на отбраната Тагарев е казал, че има искане от страна на Украйна да дадем всичко без летателни средства. Това, опасявам се, включва и противовъздушната отбрана, ние не трябва да забравяме, че сме страна-член на НАТО и като такава имаме ангажименти, веднъж по развиване на способности и капацитет за опазване на собствената си територия, и като страна, която трябва да се ангажира със сигурността на източния фланг. Така че трябва преди всичко да изхождаме от тези позиции, когато възнамеряваме да дадем нещо. Аз не смятам, че да дадем противовъздушна отбрана е нещо добро за България, просто защото няма с какво да я заменим. И може би другото, това, което се говори свързано с даване на въоръжение от оперативния запас, смятам, че не трябва капацитетът на Българската армия да отслабва. Дори да даваме нещо, то не трябва да бъде за сметка на капацитета и способностите на Българската армия. И разбира се, второто нещо, втората линия е, аз също може би, в известна степен не споделям тази милитаристична теза, която може би е доминираща към момента, че с повече война се приближаваме към мира. И последните 16 месеца го доказват. И може би по третия въпрос, който ми зададохте, за НАТО, дали тази декларация, която и България подписа, вижте, за мен темата е ясна и защо се повдига този въпрос в момента, също е ясно. Украйна търси своите гаранти за присъединяване към Алианса по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11 и 12 юли. Страните-членки се опитват да дадат подобна гаранция, макар че е ясно, че това е изключително трудно, когато на територията на една страна се води война. Точно тази формулировка, че Украйна може да стане страна-член на НАТО след войната, според мен не е най-ефективната не заради друго, а защото на практика това означава, че тези, които имат интерес войната в Украйна да продължи, тези, които нямат интерес Украйна да влезе в НАТО ще направят така, че войната да продължи. И на практика членството на Украйна в НАТО ще зависи от Русия, дали и кога да спре военните действия. Може би Русия би имала тогава интерес да проточи този конфликт, да го направи замразен, такива каквито имаме в Транснистрия, в Абхазия, в Приднестровието и на други места. Така че не знам, дали това са най-подходящите гаранции, ако питате мен.
Което означава, че членството на Украйна в НАТО трябва да бъде отложено във времето, така ли?
Проблемът е, че с тази декларация, това са напразни обещания, това само на думи звучи добре, но в крайна сметка, членството зависи от края на войната. А края на войната е в ръцете на Русия, в една или в друга степен. И тогава на практика съдбата за сигурността на Украйна ще зависи от Русия, което не мисля, че е целта на Европейския съюз, нито на НАТО. Може би, трябваше да се търсят друг тип форми на гаранции, които биха били по-ефективни, и които биха насърчили към прекратяване на този военен конфликт.
Какво е значението на посещението на украинския президент у нас? В София се чуха редица коментари, че тази визита ни е върнала на ново равнище в европейските отношения и в цивилизования свят.
Първо, трябва да кажем, че България в последните 16 месеца оказва помощ на Украйна по един или друг начин, включително и чрез военни средства, това беше потвърдено от външния министър, от президента, и ако не се лъжа от цялото военно украинско командване. Нещо повече, по време на служебното правителство видях, че излезе една статистика, според която България е петата държава, която отделя най-голяма част от своя брутен вътрешен продукт за помощ на Украйна – 0,35%. Само четири държави бяха пред нея - Съединените щати, Полша, не помня другите. Така че от тази гледна точка, това потвърждава позициите на България, но това, което не ми импонира, е, че някои хора се опитаха да използват посещението на Зеленски и правенето на селфита с него като индулгенция за тази мръсна коалиция, в която участват.
Според Бойко Борисов, Зеленски му е казал в личен разговор, че сме изнасяли огромни количества оръжие за Украйна. Това противоречи доста на изявленията на вицепремиера и министър на икономиката в правителството на Кирил Петков Корнелия Нинова.
Аз още преди година и половина го казах, и с това си навлякох допълнително критиките на ръководството на БСП. Вижте, когато видиш числата на износа на военната продукция, ти става ясно, за къде отиват те. Защото да, от една страна военно-промишленият комплекс работи за превенция от въоръжени конфликти, но той работи дваж повече тогава, когато има военни конфликти. И когато видите, че износът се е увеличил петкратно, нали той очевидно не отива за Папуа Нова Гвинея или за Кирибати, отива в Украйна на няколко стотин километра. Така че за мен нямаше никакви съмнения, че се изпраща оръжие. Да, не се изпраща държава-държава, изпраща се през посредници, през трети държави, ние видяхме и по флайт радара полетите до летище "Режов“, което е на 80 км от Украйна, ежедневните полети от България. За всички беше ясно, че се изпраща оръжие от ден 1 на войната. Вижте, според мен, беше малко лицемерно от страна на председателя на БСП да казва, че нито един патрон не е отишъл. По-честно беше да каже: в крайна сметка ние затова развиваме военно-промишления комплекс, в него работят 50 000 души и техните семейства, това са високоплатени, устойчиви работни места, които подобряват местната икономика. Нямаше нужда да се правим на ангели-херувими, всички знаем, къде отиват.
Преди два дни бе огласен Докладът за върховенството на закона в страните от Европейския съюз, според който Европейската комисия започва последни стъпки за премахване на въведения през 2007 г. Механизъм за сътрудничество и проверка или мониторинг – както е по-широко известен, над България и Румъния. И до началото на септември това може да се случи. Ще можем ли да се поздравим с успех?
Аз мисля, че Докладът за върховенството на правото в страните-членки беше относително положителен за България. Знаете, че той обхваща действията в сферата за последната година, знаете, че той е ежегоден. Беше отчетен напредък в областта на контрол на дейността на главния прокурор, създаване на механизъм за контрол, беше отчетен напредък в опита за съдебен контрол на отказа от образуване на производство. Разбира се, мисля, че нашите европейски партньори видяха това, на което всички от години ставаме свидетели: на политизацията във Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората, на не до там ясното разделение на властите. Тези водевили, които гледахме през последния месец-два, с нощните заседания на ВСС, не са останали скрити за нашите европейски партньори. Хубавото обаче е, че в ръцете на политическите партии и на настоящото управление е да прекратят този порочен модел, да участват в избор на нов ВСС и да бъдат в крайна сметка назначени хора, които имат моралните качества да взимат обективни оценки, а не да разчитат на политическата воля на един или друг лидер на партия, както се случва в момента. Иначе колкото до това, че Вера Йоурова предлага преустановяването де юре на механизма, защото той де факто за България беше преустановен още 2019 г., проточи се заради Румъния. Ние на практика не сме в мониторинговия механизъм от 4 години, механизма за въздействие и оценка. И това в крайна сметка дава края на един процес, в който много политически партии, фигури, депутати, евродепутати се борихме, да чуем някаква оценка и за нашата работа.
Г-н Витанов, казахте, че политиците, депутатите, трябва час по-скоро да изберат нов ВСС, обаче се налага становището на управляващата коалиция ПП-ДБ, че най-напред трябва да бъдат направени конституционните реформи, конституционните промени и тогава да се премине към избор на ВСС. Във времето, това няма ли да се проточи, и не дай Бог, да съвпадне с политическа криза докъде ще стигне?
Вижте, това е нищо повече от едно извинение за неслучилата се съдебна реформа. За всички нас е ясно, че ПП-ДБ излъгаха своите избиратели, влязоха в една отровна коалиция, която отблъсна и отчая българските граждани и голяма част от хората, които са гласували за тях. Някои неща останаха вчера може би не дотам шумно прогласени заради визитата на Зеленски, за които твърди министърът на правосъдието – че Сарафов, видите ли, бил различен, имал стимул и се справял много добре. А ние знаем, че той беше част от екипа на главния прокурор Гешев и че в крайна сметка работеха заедно, единият беше заместник на другия, и причината да бъде отстранен настоящият главен прокурор нали всички си даваме сметка, каква е – според мен е нещо, което не се нрави на демократично мислещите хора у нас. Поредно извинение биха били конституционните промени. Извинявайте, ама за какви конституционни промени говорим тогава, когато коалиционните партньори от т.нар. "не-коалиция“ ги е срам да нарекат своето съвместно управление "коалиция“, а го титулуват "сглобка“, за каква конституционна промяна иде реч? Да, действително имаше препиране и изпиране на други знакови лица от други партии, но за какво конституционно мнозинство може да се говори, когато естеството на конституционните промени е неясно? Ама един искал да маха института на служебното правителство, ама друг искал да го видоизменя, ама трети искал да има редовно правителство да продължи да действа, след като е паднало, четвърти искал, видите ли, да не може да бъде разпускан парламента по-малко от една година след неговото конструиране и конституиране. Това са толкова разнородни по своя характер промени, част от които изискващи свикване на Велико народно събрание, че то дори изглежда несъстоятелно. Затова търсенето на конституционно мнозинство е нищо повече от оправдание за може би запазването на фигурата на Сарафов начело на прокуратурата – такава, която очевидно е удобна на тия политически лидери, които смениха поредния главен прокурор.
Очакваше се, че казаното от бившия главен прокурор Иван Гешев на изслушването му в мониторинговата група на ЛИБЕ ще попадне в годишния Доклад за върховенството на закона в България, но то не попадна. Защо?
Не съм съвсем сигурен. Аз смятам, че специално параграфът, свързан с Висшия съдебен съвет, с неговото политизиране, с препоръката да бъдат скъсани политическите зависимости в съдебната власт се дължи и на тази съдебна сага, на която ние станахме свидетели през последния месец, част от която е и изслушването на тогавашния главен прокурор в Брюксел. Тази тема с ВСС не се появи свише. Неговите действия също попадат в обхвата на доклада.
Въпреки че формално Докладът за върховенството на правото и влизането в безпаспортната зона на Европейския съюз не са обвързани, увеличават ли се нашите шансове за "Шенген“ или продължават в Брюксел все още да се носят гласове да бъде приета Румъния, а ние за пореден път да бъдем отложени?
Аз си мисля, че ако има малко повече време, ще се опитам да отговоря по-пространно. Значи първо, със сигурност имаше индикации от страна Нидерландия, че ще спазва линията на Европейската комисия, която като цяло е за приемането, изцяло за приемането на България и Румъния в "Шенген“, че няма да търси нови изисквания и критерии. Нещо повече – дори имаше индикативна дата за приемане на България в "Шенген“ заедно с Румъния през октомври месец. Вижте, разделянето – да, то е възможно. Практически е неизпълнимо, защото каква ще да е тая външна граница – река Дунав. Не съм убеден, че румънците могат да подсигурят наистина солидна граница, ще им струва много средства и ще отнеме време. Но да речем, че има политическа воля за разделянето. Имаше такава, да. Смятам сега обаче, че Австрия остана единствената държава, която има някакви забележки, и тя нямаше да може да ги удържи. Така че като цяло очакването е позитивно. А вие знаете ли, по какво може да се ориентирате? По факта, че Бойко Борисов става член на Външната комисия, даже иска да я оглави, и по факта, че Кирил Петков пък иска да оглави Комисията по европейски въпроси и да я кръсти Комисия по присъединяване към "Шенген“. Те искат да си припишат заслугата и всичко това – в следствие на ясната индикация, че Нидерландия ще оттегли своите забележки. Но всичко това беше допреди няколко дни. И нещо, което може би в България не се познава – имаме нова ситуация в Нидерландия, която предполага, че правителството на Рюте, четвъртото, може да падне във всеки момент. Вие знаете, че основният проблем пред Нидерландия е животновъдството и необходимостта от намаляване на замърсяването, което означава, че заради емисиите от едрия рогат добитък в Нидерландия, която гледа най-много глави добитък в целия Европейски съюз, заради огромното замърсяване този сектор има друг тип проблеми, включително и социални проблеми – не се развива строителството, защото строителството само по себе си отделя много емисии. И за да може да се компенсира едното, се занемарява другото. Това води до тежки социални проблеми в големите градове, това води и до вътрешни противоречия на политическите партии. Въпрос на дни е да падне правителството. Ако правителството падне, което е, бих казал, по-вероятният сценарий към момента, партията на Марк Рюте ще се опита да измести дебата от замърсяването в посока миграцията, защото темата "Замърсяване“ им е неудобна, тъй като техните привърженици, на партията на Марк Рюте, в големите градове са твърдо "за“ намаляване на въглеродните емисии, но техните привърженици извън градските места са "за“ дерогация, с други думи, за повишаване нивата на замърсяване, защото там са земеделските район. И сега идеята на Рюте и на неговата партия е да измести фокуса на дебата от замърсяването в миграцията, тъй като те са много крайни и много рестриктивни. Ако изместят дебата в посока миграцията, можете да бъдете сигурни, че Нидерландия ще запази своите резерви и ние ще станем жертва на техните политически битки през есента. Но това предстои да го видим.
Темата за членствата в "Шенген“ и в еврозоната бе в основата на аргументацията за създаването на правителството между антагонистичните коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Как се коментира този ход сред вашите колеги в Брюксел?!
От една страна – с облекчение, защото след две години липса на редовно правителство и безконечна каскада от избори ние се превърнахме в тема, която беше дискутирана в Съвета, в Парламента и в Европейската комисия. От друга страна, не е толкова важно, какво смятат нашите европейски партньори. Важно е, какво мислим ние в България, защото в крайна сметка това правителство преди всичко се отразява на качеството на живота у нас. Според мен темата "Шенген“, която е почти решена – няма какво да се заблуждаваме, и благодарение пак на поредица от правителства, включително и служебното, което 10 месеца работи по нея. Аз мога да кажа за действията на Крум Зарков, защото сме работили тясно по тая тема – мисля, че много беше направено, беше и признато, мисля и смея да твърдя, и благодарение на служебното правителство се отвори вратата към "Шенген“. Мисля, че "Шенген“ е извинението за тази коалиция. Там трябва да се търси някакво оправдание, някакви цели и разбира се, трябва да се търси имагинерен, въображаем враг, за да може да се оправдае тая коалиция, която по същество е непопулярна и която води до абсолютно, тотално разочарование на избирателите, включително и в двете формации. Така че "Шенген“ е дъвката и еврозоната в известна степен, а враговете вие ги виждате – това са "Възраждане“, президентът, БСП. За една част от тях съм съгласен, че са антиевропейци, но другата със сигурност не са. Но тези са враговете, плашилата, които видите ли, искат да изкарат България от европейската орбита - това са някакви елементарни прийоми, които са характерни още отпреди времето на Гьобелс.
Как оценявате работата на правителството "Денков-Габриел“ вече месец след създаването му?
Ами как да го оценявам, първо, времето за оценка е твърде кратко. Второ, нещо грандиозно и значимо не мога да кажа, че е направено за българските граждани. Напротив, предлага се един бюджет, който не може да компенсира доходите на мнозинството от българските граждани с галопиращата през последната година и половина инфлация. Виждаме, че това, с което това правителство се занимава, основно са кадрови въпроси, опит за трудоустрояване на бивши партийни функционери. И в общи линии дотам се изчерпва дейността им към момента. Но все още е рано за оценки.
Г-н Витанов, ако позволите и няколко партийни въпроса. В политическите договорености БСП остана някак извън борда. Как стои днес в политическото пространство тази партия? Не смея да кажа вашата "бивша партия“, защото знам привързаността ви към идеята и каузата на БСП, не към това, което представлява днес тя.
Да, това си е моята партия, вътре-вън, изгонен, изключен, знаете, че аз си имам пресантиман, и то огромен, и знам, че е само въпрос на време преди да се хванем и да я трансформираме отново в някаква проевропейска лява партия. Но БСП има всички основания и всички предпоставки да се превърне в основна опозиция и трябва да ви кажа, че по социалните въпроси тя говори верни неща, по отношение на бюджета и се надявам да бъде чута. Колкото до външнополитическите въпроси, в голяма степен, бих казал със съжаление, звучим ретроградно и се опитваме да се пришием към позициите на "Възраждане“. Звучим, бих казал, радикално и влизаме в полето на "Възраждане“. И съгласете се, че когато се бориш на националния терен с националисти, си обречен на неуспех. БСП трябва да звучи и да изглежда по друг начин. Но вижте, няма как да очаквате друго тогава, когато по-голямата част от мислещите хора бяха остракирани, изключени и изгонени и в общи линии имаме един послушен антураж около председателката. Това от една страна е хубаво, защото тя може да налага и отстоява своята политика с лекота, без да има вътрешни противоречия, но когато се обградиш с такива хора, се превръщаш в беззъба опозиция, защото малцина от тях биха могли да формулират теза. И аз виждам, че това е и причината БСП в тази ситуация на огромно разочарование от управлението на хората да не може да се похвали с повишено доверие. Все пак се надявам и това нещо да се промени, но промяната за мен – аз съм го казвал многократно, това ми струваше и членството в партията, минава през промяна на хората, през промяна на политиките и през промяна на структурата.
Периодично анализатори посочват, че има голяма необходимост от обединението на левите партии и на левите хора. Вие виждате ли такава необходимост и най-вече виждате ли реалност това да се случи?
Ама разбира се. Вижте, БСП през последните 30-35 години, тя е формирала целия политически процес. Ако не е била управляваща, защото управляваща е била 6-7 години през последните 35, то тя е била основната опозиционна сила. Днес имаме съревнование между една дясна партия и друга дясна партия и трета крайнонационалистическа партия – нещо, което е характерно за страните от Източния блок и България беше някакво изключение. Крайно необходимо е да има силна левица, защото живеем в най-бедната страна от Европейския съюз, където правата на работещите са изключително занемарени и занижени, където равнищата на неравенства са най-големи в целия цивилизован свят. Затова силна лява партия, която да формира целия политически наратив е необходима, защото ако нямате такава, това означава, че доходите на работещите ще са последната грижа на всеки управляващ. Първо ще е бизнесът, второ ще е печалбата, трето ще е оставането на власт, четвърто ще е външнополитическата ориентация. Хората ще са последни по веригата. Затова имаме изключително силна необходимост от здрава левица. За съжаление, БСП не може вече да удържи поради ред причини, които във вашето студио сме коментирали многократно, но това, което трябва да се направи, е опит да се консолидират и да се обединят всички леви формации, неправителствени организации, силни фигури и да дадем нов тласък на българското ляво, но така, че то да бъде наистина модерно, да бъде западно и да може да привлича младите хора.
Доскорошният главен прокурор Иван Гешев обяви създаването на Консервативно-патриотично движение "Справедливост за България“. Освен въпроса дали има ниша за такава формация, излиза и още един, не по-малко важен въпрос. Патриотичното движение на Гешев на практика изземва реториката на социалната критичност, която би трябвало да принадлежи на БСП.
Пази Боже, ако новата партия на бившия главен прокурор стъпва на терена на БСП. Това би означавало, че БСП наистина се е превърнала с една ултраконсервативна националистическа формация. Много, много мръсна вода има да изтече още. Разбира се, аз виждам този ажиотаж за създаване на поредните десни проекти – с усмивка го казвам. Те бяха модел на ГМО-то, на генното инженерство в българския политически живот през последните 35 години. Мисля, че за последния месец един бивш заместник-министър от ПП създаде партия – Христанов, един бивш депутат от ИТН и сега независим – Радостин Василев, създава партия. Бившият главен прокурор създава партия. Очевидно те смятат, че това недоверие може да се трансформира и да се каптира в доверие в нов политически субект отдясно, което е толкова нелепо, но така да бъде. Аз смятам, че има огромен вакуум не за поредния десен консервативен проект, а за доверие към лява платформа, към силна лява партия. Но може би още не е дошло времето за това.
Вие често пътувате Брюксел-София, София-Брюксел, имате възможност да сменяте оптиката. Как ви изглежда България, особено в последния месец, в последните два месеца, например?
Не мога да изляза от разбирането, че България е моята родина. Колкото и да пътувам, където и да ходя, си я обичам дори такава, каквато е. Но тя не изглежда добре не само в моите очи, а и в очите на западните на партньори. Тя продължава да бъде най-бедната, винаги последна по всички негативни класации, с най-голямото неравенство, с най-голямата демографска катастрофа и най-застаряващото население. И като гледам, никой не е тръгнал да решава точно тези въпроси през последния месец, което ме изпълва с печал.
Много ви благодаря за откровението, за този анализ и за времето, което ни отделихте.
И аз благодаря. Бъдете здрави!
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Коко от "Гунди - Легенда за любовта": Представях си, че мога да и...
20:16 / 18.11.2024
Д-р Тихомира Георева: При високо кръвно консумацията на кисело зе...
15:46 / 18.11.2024
Иван Петърнишки: ТЕС работи за всякакви заболявания, но не при вс...
10:05 / 16.11.2024
Инж. Венцислав Славков, БДЖ: Работим за по-бързо и комфортно пъту...
17:00 / 18.11.2024
Проф.Иван Стайков, невролог: Хъркането и спирането на дишането по...
16:58 / 29.10.2024
Видин Сукарев: Векове наред Главната в Пловдив е започвала от Джу...
14:19 / 29.10.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15359) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (13855) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8442) | 22% | |