Петър Витанов, председател на Инициативния комитет "Трети март“ и ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

След като в края на юли ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията и едната от тях бе 24 май да замени 3 март и да стане национален празник, политици, общественици, журналисти, спортисти обявиха инициатива за запазване на сега съществуващото положение. Те създадоха Инициативен комитет “Трети март" с председател евродепутатът Петър Витанов. Пет месеца по-късно депутатите от парламентарната правна комисия се отказаха от промяна на националния празник. Ще внесат ли от Инициативния комитет в Народното събрание подписката, въпреки отпадналата промяна? Гост в студиото е Петър Витанов, който е и ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Витанов.

Добре заварила.

Депутатите отхвърлиха първоначалната идея за смяна на националния празник. Очаквахте ли такава развръзка, когато започнахте?

Към нея сме се стремели. Всъщност, единствената цел на този Инициативен комитет беше да не допуснем промяната на националния ни празник. Защото вие виждате, какво означава подигравка и гавра със символи на държавността - знаме, национален празник, герб и т.н. Така че за нас беше възмутително, неприемливо и се самоорганизирахме в името на това да попречим на поредното политическо конюнктурно решение за сметка на националната ни памет, националното ни достойнство, самочувствието ни като народ. И в крайна сметка, днес, даже от вчера, можем да се считаме за победители, можем да обявим победа, тъй като поне здравият разум, в тази му част на Конституцията, може би  ще говорим за следващите, надделя. И Трети март остава наш национален празник. Сега, за тези три месеца, ние успяхме да създадем организации във всеки областен град, в много голяма част от българските общини и събрахме едно немалко количество подписи. Това са над 200 000 подписа, много над 200 000 , като утре изтича крайния срок и ние ще се съберем Инициативният комитет и ще преценим какво да правим. Защото от една страна вече нямаме необходимост, защото въпросът в крайна сметка вече е решен и можем да кажем, че сме изпълнили целта си. И аз ще използвам трибуната, която ми е предоставена, да благодаря на всички хора, които се ангажираха, наистина стотици хора. Знаете ли, може би и за това ще поговорим, но да нямаш партия зад гърба си, да се самоорганизираш е нещо изключително трудно. И то да ангажираш хора, които са лъгани многократно от политически партии. И в крайна сметка, всички всеотдайно работиха за това да имаме този граждански отпор, който стана  причината в последния момент да оттеглят предложението.

Какви хора се присъединиха към каузата на “Трети март"?

Инициативният комитет сам по себе си представлява една извадка и от хората, които работиха и на терен. Там, в Инициативния комитет, знаете, има и журналисти, общественици, политици, представители на академичната общност, интелектуалци, хора занимаващи се с изкуство. Така че хора от всякакъв политически спектър, с разнородни интереси и авторитети в своята професия. По същия начин беше и при хората, които работят по места. Имаме изключителни резултати във Варна, във Велико Търново, в София, в София област. Изцяло, трябва да ви кажа, че хора най-различни, между нас казано, дори от ГЕРБ ни помагаха, и от политически партии, които в началото внесоха предложението. Хора, които са техни симпатизанти, да не кажа само техни симпатизанти, а техни представители в местната власт, също ни помагаха, защото това за тях беше недопустимо. Не сме върнали никой, каузата е много надпартийна, тя е национална и се радвам, че така обединени успяхме да го доведем до позитивен край.

С какви проблеми се сблъскахте по време на подписката? Какво открои тя за политическия и обществения живот на България?

Имахме най-различни обструкции, проблеми от всякакво естество, ако щете от политическо, от правно, от техническо. Може би една от грешките беше, че ние считахме, че покрай предизборната кампания за местните избори хората могат да съчетаят двете. Уви, това не се случи точно така. Преимуществено на фокус бяха местните избори и малко подписката беше занемарена. Но проблемите най-често бяха: опит за саботаж от страна на представители някъде от ГЕРБ, от ПП в съответните власти. Дори си спомням: имахме решение на Общинската избирателна комисия в Добрич, че нямаме право да събираме подписи по време на предизборната кампания, което е безкрайна глупост. Тъй като Законът за прякото допитване много ясно регламентира сроковете, в които се събират. И нито избори, нито предизборна кампания биха могли да ги спрат, нарушат или да им попречат. Разбира се, това решение впоследствие беше обжалвано и  нашата жалба бе удовлетворена от Централната избирателна комисия, която го отмени. Но подобни опити да бъде саботирана подписката се случваха на много места.

А как ви саботираха?

Нали ви казвам, Общинската избирателна комисия в Добрич в случая взе решение колективно, че е незаконно събирането на подписи и не ни позволиха да събираме. Разбира се, въпрос на 2-3 дни беше да сезираме по-високата инстанция ЦИК, която явно познава по-добре закона, да отмени решението. Но няколко дни, например, ни отказаха да събираме в Добрич. Така че и ред най-различни, къде ли не се правеше опит да спрат този ентусиазъм на гражданите.

Тоест, забраняваха им да се подписват?

Да, да, забраняваха им, редица проверки се правеха на хората, които са ангажирани, дали отговарят на всички изисквания по Закона за защита на личните данни. По всевъзможни начини се правеше опит да се осуети това нещо. Включително и самите политици многократно декларираха, че ще променят виждането си по този празник, с което се опитваха да намалят ентусиазма. И то даже не бих казал ентусиазъм,  а по-скоро гнева и възмущението на хората, които бяха пряко ангажирани. Защото това беше основният двигател, стремежът да съхраниш това национално достойнство и самочувствие, което имаха и възмущението от толкова грубото поругаване на тази национална памет в името на конюнктурни политически интереси.

Какъв е изводът от подписката?

Няколко са изводите. Първият е свързан непосредствено с решението: когато има достатъчно голям обществен натиск, дори и най-големите политически партии се съобразяват с хората. Вторият извод, за мен поне е, че има наистина гражданска енергия и страхотно възмущение, отвращение и гняв от тази постна продукция, която ни предоставят основните политически партии. За мен изводът е, че има очакване за нещо ново, че има страхотен гняв и възмущение от това, което се случва. Има и безнадеждност, защото на много места казват: "А бе, подскачайте, правете, струвайте - нищо няма да стане", което е ...

Отчаяние?

Отчаяние, безнадеждност, което натъжава. Аз гледам на това като на нещо позитивно. Ние видяхме, кои хора наистина горят за тази кауза и създадохме нови контакти, нови приятелства. И смятам, че успяхме да обединим, а не да разделяме.

Вирее ли у нас пряката демокрация?

Не. Няма пряка демокрация. Ще ви кажа, няма по-чиста кауза  от Трети март, и ето аз си признавам, не можахме да съберем 500 000 подписа, просто не успяхме. Каузата е абсолютно безспорна, отвъд опитите на политическите сили, на всички. Дори тези, които са на нашето мнение, не успяха да подтиснат този устрем от страх, че видиш ли, някой може да създаде партия или да ги измести. Става ясно, че дори и най-безспорната, чиста троен дестилат кауза много трудно би могла да намери реализация. И ще ви кажа защо? Законът за прякото допитване е направен така, че да не работи, поради ред причини. Не може, когато имаш 6 милиона останали в страната, от които 1 милион са деца, имаш не повече от 5 милиона реално възрастни хора, прагът ти за референдум да бъде 400 000. Давам най-прост пример, невалидните подписи, аз съм разговарял и с хора, които са се занимавали и преди това с подписки, включително хора от ГРАО, ЦИК и т.н., те са около 30%. Това означава, че вие трябва да съберете около 550 000 подписа, за да минете реално прага от 400 000. Дайте си сметка, че това е невъзможно, това е всеки 9-ти човек в тази страна да бъде достигнат, да бъде информиран, да даде съгласието си да се разпише. Това е кауза пердута, това е почти невъзможно да бъде направено. Правят се най-различни магии и ажиотажи тези бройки да бъдат достигнати. Но наистина, законът има нужда от спешна ревизия. Ако искаме да има по-голямо гражданско участие в политическите процеси, хората да се чувстват ангажирани във всички важни решения, които една държава взима, със сигурност праговете трябва да се намалят. Сегашните уредби са направени така, че гражданите да нямат възможност за участие.

Тоест, политиците са си създали законодателен обръч, който не могат да преминат другите, гражданите?

Категорично, и той става все по-труден за преминаване. Защото ако не се лъжа, поправете ме, ако греша, може би не съм съвсем коректен с датите. Но Законът за референдумите, образно казано, беше създаден преди около десетилетие, може би 10-11-12 години, дали беше по времето на Тройната коалиция или първия кабинет на ГЕРБ, не помня, но със сигурност над 10 години. От тогава ние сме намалели с 1 милион души, праговете са същите. И ще намалеем сигурно, както сме се подкарали с 1 милион следващите 10 години или с 500 000. Тогава наистина праговете са абсолютно недостижими, няма обществена кауза, която да ги достигне и премине.

Това отчайва предварително и разочарова, разубеждава.

Именно. А и вижте, дори и тези, които по един или друг начин са успели да се сдобият с подписите, защото имаме два-три такива случая, в последствие се явява нов филтър, който е парламентът. Вижте, аз съм за  еврото, като цяло аз съм проевропейски човек, въпросът за мен не е дали, а въпросът е кога. Същевременно си мисля, въпреки че съм против това, което беше предложено от “Възраждане", си мисля, че парламентът направи огромна грешка, когато не позволи този референдум да бъде гласуван от гражданите. Това създава допълнително отчаяние и безнадеждност изобщо да се ангажираш с някаква кауза, свързана с референдум. Щом въпреки закона ти не намираш сила да го внесеш и търсиш всякакви аргументи, как да не отблъсне това гражданите.

Какъв рестарт на политическата система е необходим?

Аз съм много пристрастен. Вижте, първо съм ляв човек, който вижда днешното управление, като нещо крайно негативно. То не води страната към по-добро.

То не е дясно, нека да го уточним.

Но със сигурност не е ляво, макар че тук някой се опитва да се заиграва с бюджета.

И с левите му политики?

Да, и с бюджета как се давало повече. Но то се дава, без да се правят политики. То големият проблем на бюджета е това, че дори числата да са повече, политиките са по-малко. Дори и в едно здравеопазване да се дадат повече пари, какво ще промени това здравеопазването. Но хайде, ще затворим тази скоба. Аз лично съм неудовлетворен, най-ефемистично казано от това, което виждам в момента. От една страна имаме едно управление съставено от политически партии, които ги е срам една от друго. Те дори не се наричат коалиция, а те са чиста форма на коалиция, ама такава избистрена, такава лабораторна. Аз съм в Европейския парламент и там на това парламентарно мнозинство, което подкрепя политиките на кабинета, му казват коалиционно мнозинство. Така че това, което имаме, това управление, то е коалиционно в своята същност, но самите участници в него се срамуват да го нарекат такова. Тоест, страните веднъж ги е срам, втори път, политиките, които провеждат за мен са антинационални, те нямат...

Те май ги е срам от политиките повече, отколкото един от друг?

Самото доказателство е тези промени в Конституцията. За мен това е честно казано една трупа-артистична, наметнала хавлията на евроатлантизма и обединила се в името на някакви лични, тясно партийни интереси. Това е за мен скромният извод. От друга страна имаме една опозиция в лицето на ИТН, които са твърде малки, нали те са пренебрежимо малки, без потенциал да бъдат голяма политическа сила, имаме “Възраждане", които за мен са националисти и радикални, плашат голяма част от българските граждани и съответно нямат потенциал да растат. И имаме БСП – моята голяма болка, която, ако погледна малко отстрани, ами те, ръководството управляваше с една част от сглобката, а пък с друга част преговаряше за кабинет и то съвсем официално. И хората трудно я припознават като някаква алтернатива. И затова се връщам на въпроса ви за рестарт, да, има очакване да има други политически субекти. То не да има други политически субекти, но има очакване за нещо различно. Защото наистина хората са отблъснати, отвратени от политическия живот. А има очакване го казвам съвсем откровено, на база 3-месечното си обикаляне по цялата страна.

Възможно ли е вашето движение “Трети март" да даде тон за такъв рестарт  и да отговори на такова очакване?

То нашето не е движение, нашето е Инициативен комитет. Вижте, там сме се събрали хора, как да кажем, че акад. Юхновски е готов за политическа партия или пък проф. Искра Баева? Ние сме се събрали само с една-единствена цел, тя беше да опазим националния ни празник. Нищо извън това не е било обсъждано. И не, то не може да даде началото на нещо ново, но то само показа необходимостта от създаването на нещо ново.

А защо се случи така, че България попадна в ръцете на добрата воля на Нидерландия и Австрия за “Шенген"? Можехме ли да избегнем подобен капан?

За съжаление, или може би за щастие, начинът на взимане на решение в Европейския съюз е такъв: по някои въпроси се търси единодушие. В този случай въпросът е такъв,  това в случая е за лошо, но по принцип единодушието е за добро. И България, и позицията на външно министерство и моята персонална е, че ние не трябва да променяме начина за взимане на решение от единодушие да мине в някаква форма на квалифицирано мнозинство. Заявявал съм го, декларирал съм го, и съм гласувал по този начин в Европейския парламент. Тъжно е, че България се превърна в заложник на вътрешно-политически битки в две от тези държави.

Можехме ли да избягаме от този капан?

Дали сме можели, няма вече никакво значение. Важното е, какво можем да направим от тук насетне.

И какво?

Ако искате може да ги разгледаме детайлно.

Давайте.

Нидерландия не ни допускаше много време по ред причини. Но основно тази държава изведе въпросът с мигрантите на първо място. А тя го изведе поради много меркантилни причини. Много прости подбуди: управляващите и премиерът Марк Рюте не желаеха темата “Зелена сделка" и другите противоречиви теми, които са противоречиви в рамките на собствените им партии, те да имат водещо място. Затова избутаха политическия дебат по тема “Миграция". По тема “Миграция" създадоха очакване в нидерландското общество, което те не успяха да оправдаят, затова пък нидерландското общество ги наказа, гласувайки за една крайно дясна, хомофобска формация, но това го оставяме настрана. В крайна сметка, България там се беше превърнала в заложник на този въпрос с мигрантите, за да може да се пази личния комфорт на 2 или 3 партии в Нидерландия. Сега нещата се промениха и пак много прозаично. От една страна, наистина има сериозен натиск от страна на европейските институции. За първи път през последната година се наблюдава нещо безпрецедентно, а именно всички европейски институции, включително и Съединените американски щати подкрепят България и Румъния в присъединяването им към “Шенген". И тези държави се чувстват все по-некомфортно да защитават тази непопулярна позиция. От друга страна, веднъж имаме силния натиск на Нидерландия, от друга страна пък самият Марк Рюте иска, не е тайна, че очаква да бъде предложен за генерален секретар на НАТО. И съвсем естествено, човекът още докато е премиер, не желае да има негативната реакция и потенциално блокиране от страна на една или две страни-членки на НАТО. Затова Нидерландия виждам като прозорец от възможности.

Трябва да мине през парламента обаче решението на Рюте.

Това е решение, което ще бъде взето. Решението на Унгария е пример за нескопосаността на външната ни политика. Тази такса от момента на внасянето беше ясно, че ще създаде проблем в двустранните ни отношения със Сърбия и с Унгария. А Унгария, и въобще Вишеградската четворка винаги са заставали на страната на България. И беше ясно за всички експерти и не експерти, че тази такса, която въведоха, първо е несъбираема от Русия. И второ, ще доведе до тежки колебания в двустранните ни отношения. И ето го резултата. И сега ние, с подвита опашка променяме решението си. И виждате, да не говорим каква имиджова щета нанася на България, но честно казано, някои решения будят насмешка и чак презрение, неуважение и презрение. Много са такива случаи. Но хайде, там ще го поправим, с цената на имиджовата щета. С Австрия ситуацията е следната, връщам се в началото. Имаме наистина европейски институции, които пресират Австрия да промени решението си, за да не изглежда не кооперативна. Австрия беше длъжна да излезе от първоначалната си позиция и затова предложи нещо малко. Но тя предложи нещо толкова малко, което знае, че няма да бъде прието в този му вид.  Австрия сама по себе си не иска да променя позициите си, защото април месец там имат, май са 2 в 1 техните избори - имат европейски и парламентарни избори. На парламентарните избори води националистическата партия.  И ако те пуснат България в “Шенген", това ще налее допълнително вода в мелницата на националистите. Не че това е наша грижа, и не би следвало това да бъде какъвто и да е аргумент, но такава е фактическата ситуация. И сега Австрия се надява ние да откажем това предложение, пък те да излязат в крайна сметка кооперативни, че нещо са предложили по-различно. Това, което трябва да направи българската външна политика и дипломация, е да принуди Австрия към още по-голям компромис техен, а именно морска и въздушна граница - ясно, но големият проблем е сухопътната. Освен да ни допуснат по вода и по въздух, да има ясен времеви срок, в който страната ни да бъде допусната и по суша, и той да бъде не повече от 6 месеца.

А дали е възможно Австрия да се съгласи, защото тя е влязла по същия начин в “Шенген", да бъде приета България в “Шенген" под условие, за да й сложи време за наблюдение как се справя със сушата и с другите граници?

Аз смятам, че не би следвало да има каквито и да било условия, не заради друго, защото от 13 години сме изпълнили всички критерии 12. И тази проява на двоен стандарт и третирането ни като втора ръка европейци, или второ качество европейски граждани, и свободното придвижване, което е едно от най-големите достижения на Европейския съюз, да бъде дадено на хора под условие, е неприемливо за мен. Но в случая би бил някакъв пробив. Въпросът е как...

Да бъдем в “Шенген", а не да сме отвън “Шенген"?

Би било пробив, така, че ако има такъв тип договорка, аз смятам, че българското правителство трябва да се възползва от нея. Но българското правителство трябва да бъде много по-активно в ответните мерки, които предприема спрямо Австрия. Ще ви кажа, румънците какво правят. Румънците блокират Австрия навсякъде в НАТО. Защото да речем , нали Австрия не е член на НАТО, но те  имат достатъчно добре развито сътрудничество със структурите на НАТО. Това сътрудничество се оспорва от Румъния и във всеки един възможен момент те с вето не допускат австрийски офицери, учения и т.н. Така че те са намерили формата, с която пък да притискат австрийците да променят позицията си. Може би, ние трябва да намерим нашата. Но със сигурност тя не минава през нарушаване на двустранните ни отношения с ключови наши партньори.

Трябва доста интелигентност тук, за да се намери такава формула.

Аз смятам, че честно казано има разбиране вече от всички. Затова казвам, че европейските институции за пръв път са на наша страна. Европа, Европейският съюз има големи проблеми с част от своите държави, примерно една Унгария създава проблем на Европейския съюз, една Словакия - също, особено по ключови въпроси с отношението към войната в Украйна. На Европейския съюз не му трябват още две недоволни деца, каквито биха били България и Румъния и затова се прави опит да бъдат удовлетворени съвсем резонните и справедливи искания на нашите две държави.

Стискаме палци. Сега, пак да се върнем към Конституцията. Бяха приети окончателно на трето четене многострадалните промени. Как ги оценявате, като изключим все пак победата за Трети март?

И останалата част промени са  безкрайно несъстоятелни. Те освен, като ви казах, че са наметнали хавлията на евроатлантизма, сега искат да си закичат и конституционните промени. Но конституционните промени във вида, в който са приети, будят още повече неодобрение, презрение и негативизъм. И тук не говоря за политическите оценки, които хора като мен могат да ги дадат, а говоря за хора от гилдиите. Аз не знам тези конституционни промени да бяха приети радушно или с положително отношение от някоя от гилдиите, които са пряко ангажирани. Може да ги разделим. Ето, да започнем, да речем със служебния кабинет. Ами това беше чиста форма на реваншизъм, ако питате мен. Намаляването на правомощията на президентската институция е продиктувано само и единствено от стремеж да се ограничи властта на Радев по време на служебни правителства.

След този мандат, той няма да бъде повече президент, друг ще дойде.

Ама разбира се, това е абсолютно конюнктурно решение, освен това, може да ни въвлече в друга, още по-неприятна хипотеза. В крайна сметка, тук говорихме за смесване на властите. Има едно разделение на властите, което от столетия битува в демократичните държави, формулирано още от Монтескьо, предложенията за потенциален министър-председател в известна степен противоречат на принципа на разделението на властите. Извинявайте, какво би станало, ако тези двама-трима-четирима и петима или шестима души откажат да заемат поста за 3 или 4 месеца? Това би означавало, че изпадаме в поредна конституционна криза. Или пък, не смятаме ли, че тези промени могат да доведат до това да политизират институции като Омбудсмана или Сметната палата под претекст, че тези хора са потенциални министър-председатели в един или друг момент. И това няма ли да навреди на статута на тези институции. Така че това беше крайно несъстоятелно. Второто нещо е тази прословута съдебна система. Да, ние действително имахме един унаследен съветски модел с много силна роля на главния прокурор. Но вместо това, днес те създадоха политическа прокуратура. Да, големият смисъл на съдебната система е независимият съд. Добре, ако нямаме чак толкова критики по отношение на съдийската част, то прокуратурата определено е политизирана. Ами извинявайте, аз го казвам не като експерт и конституционалист, учил съм го само една година в университета Конституционното право. Обаче, когато политическата ти квота доминира над експертната, очевидно ще имат политически орган, в какъвто искат да превърнат прокуратурата. Освен че скопиха, с извинение за предколедния израз, функциите и дейността на главния прокурор, те от едната крайност го превърнаха в другата. От много мощен институт го превърнаха в буквално административен, без свои функции и правомощия. А пък проблемът не е само главният прокурор, проблемът е прокуратурата. И всички кадрови назначения, които следват надолу, те все ще бъдат политизирани, което означава, че ние имаме брутална политическа намеса в съдебната власт. По-голяма, от която ще имаме в момента, което означава, че дела ще бъдат повдигани от прокуратурата по политически признак. И съответно никой няма да посмее на представител на политическото мнозинство да повдига обвинение. Ами, какво е това? Това води до регрес. Това е в разрез, понеже пък на времето бях член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и въобще Съвета на Европа, чиито орган е Венецианската комисия, това е в разрез с разбиранията на Венецианската комисия и не само на Венецианската комисия.

Тя даде възражение срещу тези текстове, но никой не се съобрази.

Разбира се, че имаше.

С какво ще запомните 2023 година?

С работа. Както се казва на фитнес език “предобрих", ще гледам през 2024 г. малко да намаля темпото. Беше в личен план много натоварена, изключително много натоварена.

Тя май не започна добре за вас, но добре завършва? Всичко е добре, когато завършва добре.

Ами не започна добре, трябва да ви кажа, че много трудно ми беше решението да ме изключат от партията, то предизвика и медицински проблеми. Аз имах проблем със съня, месеци наред по-късно. Извадиха ме от равновесие, разклатиха ме, защото аз няма да крия, аз съм ляв човек, социалист и бях свързан с тази партия толкова много време. Аз не съм единствения случай, така че да, наистина много болезнено и трудно го преживявам. Но проблемът не е в мен, тук проблемът е, че по-скоро много млади и не само млади хора, хора достойни, авторитетни, дали дан за просперитета на БСП, бяха натикани в ъгъла, изгонени и натирени. И сега имаме партия, която е по-скоро бутикова, със затихващи функции. Тъжно е, защото онзи ден бях на тържество на моята си партийна организация БСП в “Надежда" и виждам и очакването, и желанието на тези толкова достойни, толкова истински хора за нещо по-добро. Уви, с това ръководство се опасявам, че перспективите не са добри.

Е, може би една нова партия в ляво?

Аз да ви кажа, неминуемо с мен, или без мен, или без значение какво се говори, в политическата среда вакуум няма. Очевидно е, че има търсене на други хора, на други партии и в ляво, и в дясно. Така че аз, честно казано считам, че съвсем скоро ще дойде времето, когато ще имаме нови политически партии. Партии, а не проекти. Честно да ви кажа, като се заговори за политически проекти, е малко...

Обидно?

Обидно е, да, защото проектът предполага някаква цел, и някакво време за действие, тоест, нещо ограничено.

А предполага и задкулисие, предполага проектант.

Да, някаква форма на инженерство и ГМО политическо. Не, аз не мога, аз не си и сменям партиите току така, така че проектът за мен е нещо, което по-скоро цели да поизлъже хората. Да, би следвало да се създаде нещо голямо, устойчиво и за дълъг период от време. А дали ще се случи, Божа работа. Новата година ще го покаже.

Ще го покаже. Като гледате действителността в  България, кое най-много ви възмущава?

Най-много ме натъжава, не толкова възмущава положението на възрастните хора, състоянието на възрастните хора. Като видя хората, които броят стотинките си, за да оцелеят, с недостойните пенсии, които получават, черните, тъмни, вехти, окъсани, опърпани дрехи, и трябва да ви кажа, че ми се насълзяват очите. Защото на 2 часа път от тук, отивам и работя 3-4 дни в седмицата на друго място, където възрастните хора носят цветни дрехи, усмихнати са, пътуват и си мисля, че не е справедливо. И някъде всички ние сбъркахме да го докараме до там, че нашите родители да водят този оскотял и недостоен начин на живот. Ако мога да променя нещо, това би било първото.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря за времето, което ни отделихте и за откровеността, с която както винаги, участвате в нашия разговор, в тези интервюта.

И аз ви благодаря. И ви пожелавам една много успешна Нова година и нови висини да достигнете информационни, и не само.

Успех и на вас, успех и на всички. И много-много по-добри дни. Гост в студиото бе Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и председател на Инициативния комитет за запазване на Трети март, който в крайна сметка завърши с победа. Трети март остава да бъде нашият национален празник.