Петър Витанов, председател на Инициативния комитет "Трети март“ и ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

 

В топ 100 от 705 депутати от 27-те държави в Европейския парламент водещата социална политическа изследователска платформа EU Matrix постави Петър Витанов от парламентарната група социалисти и демократи на 37-мо място, като той е включен в топ 20 в секторите “Транспорт", “Енергетика", “Дигитализация" и “Миграция". Ръководителят на делегацията на българските социалисти е най-високо оцененият български евродепутат. Петър Витанов е наш гост.

Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Витанов, и честито признание!

Благодаря ви.

Включен сте в класацията на топ 20 в четири сектора, водите ли си статистика, колко са вашите инициативи в тях?

Не. Не съм калкулирал, не съм правил равносметка. Истината е, че това е признание, което е изкушаващо. Сега няма какво да се заблуждаваме, аз станах член на Европейския парламент по силата на много обстоятелства. Но поне за себе си, успях да докажа, че не съм се посрамил бидейки там. Това е признание не толкова за мен, колкото за екипа. Защото ние имаме наистина възможност за големи екипи, тъй като темите, които дискутираме и които обсъждаме, законодателството е широкоспектърно и всеобхватно. Та по-скоро го разглеждам като признание за целия екип, с който работим. Аз съм може би само видимата част, но все пак има немалко хора, които са ангажирани дори повече. От една страна и със законодателните дейности, от друга страна и с изграждането на моя публичен образ те понякога остават невидими, но пък това е бих казал признание за работата ми като цяло.

Откроявам вашата работа по Закона за изкуствения интелект, т.е. по първия в света Закон за изкуствения интелект. Близо две години заедно с 12 ваши колеги сте обсъждали различните аспекти на рискове и задължения. Вие бяхте и докладчикът в сянка на групата, а различните му  аспекти бяха темата на първата ви академична лекция, след получаването на званието д-р хонорис кауза на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Ласкаете ме.

Извинете, това е част от вашия професионален път, той не може да бъде зачеркнат. Работата ви обаче по Закона за изкуствения интелект ли впечатли вашите колеги в Европарламента? Това е първият закон в света изобщо!

Той че е първият, първи е. Че е също много мащабен - такъв е. Че предвижда определени регулации, ограничения, така е. Не, тази класация включва редица компоненти и индикатори и едно от тях е законодателната дейност. Смея да твърдя, че аз имам наистина участие в много закони. Такива, които се приемат относително бързо и започват своето правно действие почти непосредствено след приемането. И други, които отнемат наистина повече време. Защото Законът за изкуственият интелект отне 3,5 години и все още не е гласуван окончателният му вариант, това ще стане през април. А пък част от разпоредбите ще влязат в сила след 2 години. Тоест преди 5,5 години на практика е началото на дискусиите до влизането в сила на последните разпоредби от него, тоест изминава се дълъг процес. Но искам да кажа, че понякога законите, които се приемат там, изглеждат много абстрактни на хората. И ето го примера защо, защото 5 години трябват на обикновения човек в страната-членка да види на практика нашата дейност и нашата работа, ефектът и въздействието от нашата дейност и нашата работа. Но пък рано или късно го вижда и много често законите, които биват приемани там, се отразяват на нашето ежедневие.  Мога да дам два или три примера. Да, Законът за изкуствения интелект е един от тях, не е без значение по какъв начин ще бъде регулиран. Това, човекът да остане в основата и винаги да контролира процесите; това, че няма да има системи или алгоритми, които потъпкват човешките права, каквито случаи имаше с лицевото разпознаване. Ами замислете се, няма да може да отидете на един протест, ако имате лицевото разпознаване и биометричната идентификация. Това, че някой може да стане обект на дискриминация, заради определени алгоритми било то да не ви отпуснат кредит в банката или да не ви назначат на работа, това са все неща, които трябва да бъдат регулирани. Тоест, ще се отрази тази регулация на нашия живот, но от друга страна редица други закони, които смея да твърдя, намират веднага приложение във всекидневието.

Бихте ли представили някои от тях?

На прима виста си спомням, тъй като тук много се говори за минималната работна заплата в България, тя беше обвързана със средната работна заплата. Това се направи, защото е следствие на една европейска директива за минималната работна заплата, която всъщност дава тази насока, която беше приета в българския парламент, но това е европейско законодателство. Така че тези хора, които днес могат да дишат малко по-спокойно и да водят една идея по-достоен начин на живот, чиято минимална работна заплата е обвързана със средната, го дължат на европейското законодателство. Или пък друго нещо, по което работих, защото споменахте и сферата на транспорта, аз там като координатор имам най-много дейности. Тази директива, свързана с пътната безопасност, ние може би сме имали възможност да я разискваме. Когато, ако извършиш нарушение, което води до отнемане на книжката в чужбина, това отнемане да е валидно на територията на 26-те останали държави в  Европейския съюз. Тоест, да върнем справедливостта и да няма безнаказаност. Така че това например ще се отрази на всеки български шофьор. Той трябва да знае, че ако не спазва правилата, ще има последици.

Останаха ли ваши инициативи за следващия парламент?

Тази специално последната я приехме на първо четене, не знам дали ще остане време да я приемем на второ. В момента в сферата на транспорта има около 20-21 закона, които са в различен етап на своето приемане. Винаги ще остават инициативи, които са недовършени, и за които съм убеден, че има кой да ги довърши. От друга страна, също в политиката си мисля, че не може да има  статично състояние, а винаги трябва да се гледа напред. Респективно няма как просто да застинем в удовлетворение от свършената работа. Винаги трябва да се стремим да урегулираме обществените ни отношения в полза на гражданите. И в този контекст, винаги има незавършени инициативи.

Вие имате наситен обществен график от конференции, срещи и обиколки в страната, но понеже водим разговора в навечерието на 3-ти март, вашата национална мисия бе запазването му като национален празник. Бяхте председател на Инициативния комитет, носещ същото име, а той обедини в подписка над 300 000 българи с различни политически убеждения и вероизповедания. Вероятно винаги с вълнения ще си спомняте тези месеци, когато сте събирали подписката и срещите ви с хората?

Предвид факта, че буквално като на парад минаха всички предложения за конституционни промени, единственото, което не успяха да лансират управляващите, е промяната на националния ни празник. И затова си мисля, че не беше безсмислено създаването на този инициативен комитет, който имаше само една-единствена цел - съхраняването на нашата, родовата ни памет, историческата ни памет и запазването на този празник в паметта на всички деца, млади хора, ученици и, разбира се, възрастните. Струва ми се, че все пак имаме принос, тъй като на 3 март, в други ден ще се качим на Шипка и ще можем да го отпразнуваме подобаващо. Не успяха да ни го отнемат. Така че да, вълнуващо е дотолкова, доколкото успяхме да си свършим работата.

Г-н  Витанов, “Никой пророк не е приет в отечеството си". Това библейско прозрение от Евангелието на Лука все едно, че е изречено за вас. В началото на миналата година бяхте изключен с още 13 другари от БСП, в началото на тази година председателят на вашата вече бивша партия Корнелия Нинова се произнесе със следното: “Нашите евродепутати са послушковци и правят каквото им каже Европа". Питам се, какво ли би казала г-жа Нинова след дадената на вас най-висока оценка?

Не мога да мисля за Корнелия Нинова, мога с тъга само да констатирам, че тя свали доверие първо от президента, който в крайна сметка се обособи като единствената алтернатива на днешното управление. После свали доверието от всички свои евродепутати, трябва да ви кажа, че аз работейки с тях, виждам амбиции и желание за промяна от тяхна страна и работоспособност голяма. После Корнелия Нинова се отказа от общинските си съветници в София. Не знам от кого друг не е свалила доверие, може би в личен план не е променила отношението си към някой, но в професионален мисля, че не са останали ярки индивидуалности или цели групи политически представени хора от “Българската социалистическа партия", които да не са били обект на нейните санкции. Даже визирам сега градската организация, защото тя ликвидира градската организация на БСП. От друга страна, изобщо не се чувствам пророк ни най-малко и ни най-малко съжалявам за това отношение, просто съм се опитвал да си върша работата. Но да, няма как да не е тъжно да видиш една партия, която е с огромни традиции, която е съумявала да решава по един или друг начин въпросите на българското общество, да се адаптира към променената среда, да бъде притегателна сила за много хора, не само в едни по-трудни и тъмни времена, но да даде основата на организираното политическо движение у нас още преди 140 години. И тази партия да бъде докарана до малка бутикова структура, управлявана от един кръжок, бих казал, с хора, даже част от тях са със специални потребности, с много ниска степен на квалификация и на капацитет, управлявана еднолично и водена към крах и към край, който извинявайте, пак ще се обърна към библейската тематика по ваш почин и Свети Петър да слезе, не може да я спаси БСП.  И е толкова тъжно, защото това са редовите, обикновените членове, леви социалисти, които не заслужават собствената им партия да има такава съдба. Те са изключително достолепни,  достойни и почтени хора, но за съжаление...

Защо продължават да я следват?

Ами кои продължават да я следват? Вижте, че 4/5 от привържениците на БСП са се оттеглили. Не беше толкова отдавна времето, в което ние разчитахме на едномилионна подкрепа, само преди 5-6 години. Днес са останали 200 000 души, така че 4/5 вече са се оттеглили. Последната, може би група хора, които продължават да я подкрепят, го правят от лоялност към партията, към родителите си, от дисциплина, ако щете. И това е нещо съвсем нормално, всъщност мен и за тях ме боли, защото много от тях виждат проблемите в партията, но са безсилни да ги решат. И дали било то по навик или с надежда нещо да се промени, продължават да подкрепят партията, и е хубаво да има все пак някакво упование.

Вече казахте, че БСП няма да ви предложи отново за Европарламента, но и че вие не бихте се съгласили. А друго предложение очаквате ли? Би било грехота, извинете, за човек с вашия опит и постижения да не бъде поканен.

Не, моля ви се, аз не се чувствам незаменим ни най-малко, защото има достойни хора и аз виждам някои, без значение от ляво или от дясно. Политическите партии си дават сметка, че хората, които изпращат там са важни. Те не могат да бъдат случайни, те трябва да участват пълноценно в законодателния процес, защото законите после се отразяват върху битуването на собствените ни граждани. Така че аз виждам дори от дясно сериозен подход при номинацията в следващия Европейски парламент и съм убеден, че без значение от различните политически разбирания, там ще попаднат достойни хора. Колкото за мен, разбира се, че имам разнообразни политически предложения. Още не сме решили дали и по какъв начин ще продължим политическите си действия. Тъжно ми е за българската левица, защото тя няма да бъде така добре представена, както в настоящия мандат. Не виждам, как в тази ситуация може да имаме повече от 1 мандат, говоря за БСП.  Опитваме се да създадем друга перспектива, така че левите хора да намерят своето призвание от една страна, а и своето представителство от друга. Но не мисля за следващия парламент като непосредствената ни цел. Смятам, че всички, или поне тези, които познавам, близките ми хора, които се занимават с политика, го правят преимуществено само с една-единствена цел. Тя не е личното облагодетелстване, не са личните постове, а стремежът, понеже моите познати са леви, ще ме извините, но ще кажа за тях, стремежът е да имаме едно по-справедливо общество, в което нашите родители водят достоен начин на живот, по-солидарно с истински ценности, в които хората освен за себе си мислят и за останалите. И най-важното, живеят по-качествен начин на живот, живеят по-добре. Всички тези ценности, според мен,  са много по-големи и са много отвъд избори за Европейски парламент. Но ако трябва да обобщя с две думи, имам предложения, не знам дали ще се възползвам от някои от тях, твърде е рано. Но си мисля, че няма как да няма алтернатива и на днешното ръководство на БСП от една страна, но и на днешното управление от друга.

Всички ви питат и аз няма да пропусна да ви задам въпроса. Вие, несъгласните с политиката на Корнелия Нинова, ще направите ли политическа формация? Съзнателно не я наричам партия и не се фиксирам върху името.

Дали ще сме ние или ще е някой друг, в лявото пространство няма да има вакуум. Дори по социологически проучвания, една четвърт от българите се възприемат като леви. А има една огромна група от хора, които не се възприемат като леви, но са леви. Просто през годините лявото е сатанизирано и е сведено до лозунги тип “Комунист - червен боклук и сатрап, и убиец". Аз знаете ли, обикалям много, особено в последно време изнасям лекции в училища, сред студенти. Мнозинството от големите ученици са вече осъзнати, формирани като личности. Ами те са леви, но няма да ви кажат, че са леви. Няма да се асоциират с БСП със сигурност, но и трудно дефинират себе си като леви. Но те са си такива, те са изключително сетивни към социалната справедливост, въобще към равенството, към равните възможности и равния старт, които всеки ученик трябва да има. Така че според мен няма как тези осъзнати или неосъзнати леви хора да не намерят своето представителство.

Политическият ни живот е наситен с все повече скандали. Дават ли си сметка нашите политици, че танцуват по ръба на бръснача?

Според мен една голяма част си дават сметка, други не искат. Знаете ли, политиката е и малко балон. Аз го виждам и в европейската. Ние може би се впечатляваме от тези класации, с които запознахте слушателите, но те не вълнуват хората. Така че много често дневният ред на политиците е различен от дневния ред на хората, на обществото и много често тази връзка се къса. Но все пак си мисля, че една част от политиците си дават сметка, каква ерозия на доверието има в цялата политическа система, включително и в тях самите. И това е процес и тенденция, която се задълбочава, особено след последните парламентарни избори, когато знаете ли, какво стана всъщност? Едни хора, които плюейки други хора, разчитаха на гласове заради това, се събраха заедно, тоест това беше арогантно, безпардонно, безцеремонно лъгане. И тези хора се почувстваха наистина отвратително от моя скромен опит и възможностите за срещи. Така че със сигурност ерозията в традиционните и управляващите политически партии е много голяма. Вероятно разколебаването участниците в тези процеси в известна степен не малко, защото мнозинството от хората и политиците, и депутатите. Аз съм бил и депутат в българския парламент, са обикновени хора, те не са нито схемаджии, нито корумпирани в голямата си част. Но и те трудно могат да скрият своето разочарование. Така че най-вероятно си дават сметка, но въпросът не би трябвало да е, дали си дават сметка? А какво могат да предприемат и какво ще се случи? Защото тази ерозия ще роди други политически партии, други исторически герои.

Например, в кой спектър ще се появи алтернативата: ляв,  десен, крайно ляв, крайно десен?

Аз съм човек от ляво и си гледам своето политическо пространство. При всички положения ще има политическа партия в ляво, която ще бъде много по-атрактивна и много по-харесвана от БСП, ако този кръжок на Нинова продължава да вилнее и да доликвидира и малкото остатъци от организиран партиен живот. Така че в ляво то е неминуемо. Но мисля, че и в дясно, виждате това, което се случи с политическата партия ПП-ДБ, тази конструкция, тъй като те не са една политическа партия. Също води до много голям отлив на доверие, те са в един по-центристки спектър, включително и в дясно, което ме навежда на мисълта, че има два извода: От една страна, че не винаги новото е хубаво, това, че имаш котка в чувал не винаги е положително.

Знаеш, че имаш котка, но не знаеш каква е.

Да, точно така е. И вторият извод е: съвсем естествено, знаейки, че вакуум няма в политиката, най-вероятно и там ще се появи нещо ново и различно.

Бих искала да ви попитам и за още нещо. Все по-силно се чува изразът “Трета световна война". Даже в неформални разговори в Брюксел вече се обсъжда създаването на военен Шенген. Може ли да се спре тази лудост?

Надявам се, че може, защото след 2 години война в Украйна ние не сме се приближили към мира, напротив ескалацията продължава. Първо може би е важно да кажем, че пределно ясно е, коя е жертвата и кой - агресорът и няма как Европа да толерира нахлуването на чужда територия. И няма как Европа да не реагира и затова санкциите, според мен, първоначалните бяха разумен отговор на военните действия. Защото Европа не може да си позволи да влезе във военни действия. И това беше политическият отговор на тази агресия. Въпросът е, че Европейският съюз и англосаксонският свят в известна степен, започнаха да стават и неразбрани в момента. Например, глобалният Юг няма това отношение към войната, каквото има Европейският съюз.  И дори ние оставаме неразбрани в рамките на големия, глобален контекст от една страна. Неразбрани заради това, че не се опитваме да намерим изход от края на войната, а напротив, ескалира напрежението. Онзи ден тази вербална изява на френския президент, според мен, беше изключително притеснителна, но тя показа може би две неща. От една страна, че няма готовност поне за нещо подобно от страна на различните държави, те много бързо опровергаха, буквално се разбягаха като пилци, беше много забавно. От друга страна обаче, че трябва да се намери бързо решение, тъй като една потенциална ескалация не се знае до какъв резултат може да доведе. Надявам се, че това е било опит да се изострят отношенията допълнително, което е характерно преди всеки преговорен процес. Допускам, че изцяло политическият контекст, вероятният изход от изборите в САЩ, изтощаването на Украйна и все по-тежкият демографски проблем, все повечето загинали и ранени на фронта, потенциалното все по-трудно възстановяване на Украйна, биха могли да бъдат предпоставки за стартиране на истински политически процес за урегулирането на този конфликт и непозволяването на неговото разрастване. Така че дори и тези думи на Макрон мога да отчета като стъпка в тази посока, въпреки, че на пръв поглед изглежда ескалация. Включително и това, което се случи и в Приднестровието, може да го водим като потенциален, допълнителен проблем и подхранване на по-тежки потенциални последици. Но все пак се надявам, а и виждам, че има някакъв разум и в европейските ми колеги и партньори, защото дори в неформални разговори те също са притеснени за ситуацията и не смятат, че трябва да има допълнителна ескалация. И се правят наченки за търсене на някакво мирно решение. Европейският съюз, ако е длъжник на своите граждани, то е за това, че не прави достатъчно да се търсят различни инициативи, които могат да сближат позициите между воюващите страни.

Светът в момента изглежда като врящ котел, а ние тук в България сякаш танцуваме безгрижен валс на палубата на “Титаник". Как ще продължи държавата ни?

Първо, само по първата част на въпроса. Да, защото врящ котел е според мен, поради няколко причини. Първо, имаме демонополизация на глобалния световен ред. Имаме различни полюси, които се формират и се появяват.

Говори се вече за многоплюсен, двуполюсен, при всички случаи са много полюсите.

Многополюсен, това е по китайския образец. Но говорим за избледняването на хегемонията на една държава в глобалните отношения, това е процес съвсем естествен, който води до крах на един световен и международен ред. Тъй като международният ред не е някаква новина да кажем, че е нефункциониращ. Вие виждате, че и ООН и други редица международни организации загубиха своята тежест. От друга страна не се е създал нов, нов международен ред. Ние преди разговора си говорихме за безвремието, което изживяхме, което аз изживях в началото на 90-те години между един и друг строй. Може би е нещото, което се наблюдава в глобален план в момента. Изграждането на един нов многополюсен свят, той води след себе си различни турбуленции, докато не бъде създаден. А какво става в България, тъжно ми е..

Ние къде сме? Лутаме се натам-насам?

Ще се опитам по евфемистично да представя, ние сме се опитвали през годините да бъдем със силните. Но ако с насмешка гледаме тези опити по време на втората половина на ХХ век: да бъдем по-католици от папата с КПСС и да сме по-правоверни комунисти от най-големите, то днес нещата не изглеждат по кой знае колко по-различен начин. Опитваме да бъдем най-верните съюзници и трудно намираме собствената си позиция в рамките на това противоборство. По-скоро се хвърляме в едната крайност. Но е тъжно, че разглеждаме България като “Титаник". Иска ми се да вярвам, че хубавите дни пред страната ни предстоят. Всъщност ние се занимаваме с тази политика именно заради това, не да констатираме тъжната съдба, а да се опитваме да я променяме.

Иска ми се да завършим с надежда този разговор. Ако мандатът, този ваш мандат в Европейския парламент ви донесе авторитет и признание, какво ще ви донесе следващия?

Не искам да го разглеждам като мандат, като 5-годишен период, като петилетка. Спомням си стихотворението на Джани Родари за надеждата. Ама на мен в персонален план се надявам да донесе само здраве, нищо повече. А съм сигурен, че ако има здраве, тя решимостта ни си е останала, надеждата за по-добър живот си е останала, стремежът за постигането го има.  И виждам себе си като една бурмичка, като част от един голям часовников механизъм, който ще промени и ще пресече тази негативна тенденция, която страната ни има.

Наш гост беше ръководителят на делегацията на българските социалисти в Еврпопейския парламент и най-високо оценен български евродепутат Петър Витанов. Със срещата ни с него завърши първия едногодишен цикъл на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“. Започнахме точно преди една година на 1-ви март. Аудиокастът "Това е България“ се превърна в пространство, в което чрез 323 интервюта дадохме възможност за максимално широката палитра от гледни точки. Благодаря ви, че бяхме заедно. Благодаря и на Петър Витанов, че беше наш гост не само в това издание, а и през тази година. Оценката му ни задължава.