Петър Пройков от Фондация "Заедно в час“ в интервю за дневния блок "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ 

Ще си говорим за добрия пример и доброто, постигнато чрез спорта. Тук, в студиото, вече мой гост е Петър Пройков от Фондация "Заедно в час“ – именно Фондацията, която започва нова кампания за благотворителни фитнес тренировки. И сега, ако може да ни разкажете малко повече за нея. И добър ден.   

Добър ден. Много се радвам, че можем да поговорим за тази кампания. Тя ще се проведе в рамките на следващите три месеца, като по време на нея слушателите ви мога да тренират с кауза и всъщност всички средства, които са събрани благодарение на техните тренировки, ще бъдат дарени на Фондация "Заедно в час“ през един от партньорите ни, с които работим. И по този начин ще можем да подкрепим достъпа до качествено образование на близо 70 000 ученици през програмата ни "Училище за пример“, с която обучаваме училищните им екипи.  

Това е страхотно. Аз даже бях погледнала в сайта на Фондацията, че има и график, в който се провеждат тези тренировки, т.е. могат да разберат, който иска да ги посети, кога може, в кои часове и дни.  

Абсолютно, да. Може да посетите сайта ни или фейсбук страницата ни и да видите детайлите за кампанията, така че да си харесате специфично тренировка, тъй като има няколко конкретни всяка седмица, през които можете да ни подкрепите.  

Понеже идеята е наистина много интересна и иновативна, няма толкова много кампании по този начин направени, как се роди идеята и защо избрахте този подход – достъп до качествено образование чрез спорт?  

За мен има няколко много важни елемента, заради които тръгнахме в тази посока. Преди всичко, като активен човек от много години, за мен е много ключово да знаем, че можем да подкрепяме другите хора и да правим добро със стандартните неща, които обичаме да правим. Т.е. това да даряваш и да подкрепяш другите, не е ситуация, в която или правиш едното, или другото, ами можеш, докато спортуваш, реално да подкрепяш една изключително важна кауза като достъпа до качествено образование. Вторият момент е свързан с това, че всъщност в лицето на нашите партньори видяхме съмишленици, които също вярват много в това, че трябва да направим образованието в България достъпно, колкото се може по-качествено. И така много бързо намерихме сходен език и решихме да подходим по този начин.  

Да, защото е много интересно, както каза и ти, че всъщност можеш да правиш добро и да даряваш в ежедневието си, просто докато правиш това, което прави всеки ден.   

Абсолютно.   

А не като индивидуално – видял си го в интернет и го правиш.   

Точно така. И за мен е много важно всъщност, че можем да променим и начина, по който правим добро, и да го правим все по-често, включително по този начин.  

Така е. Както си говорихме и с теб преди малко, кампанията всъщност си е точно благотворителна и иска да събере средства за училища, ученици, директори, а не точно насърчаването на спорта. Но пък това е също една много важна тема и смятам, че това е повод да си поговорим и за нея. Защо е важно да се развива спортната култура на учениците? Не се говори толкова много за нея, а по-скоро се набляга на знанията им по основните предмети.  

Абсолютно. Като цяло говорим рядко за уменията, които придобиват учениците, и много повече, както каза ти, наблягаме на знанията и какво са запомнили. В ежедневието на децата все по-важно става какво са научили. А спортът учи на много неща, преди всичко подобрява физическото и психическото здраве на учениците, а оттам нататък вече спомага това те да могат много по-лесно да се фокусират. Според различни проучвания подобрява когнитивните умения на хората, които спортуват, и не на последно място – наистина развива умения, помага ти да разбереш, че може да постигнеш нещо с упоритост, помага ти от време на време да разбереш, че загубата не е толкова лошо нещо. Помага да се социализираш, да изграждаш комуникативни умения и много други през дейностите, които правиш като спортист.   

Всъщност сега, като каза и това, че им помага да се социализират, в интерес на истината, има много такива примери за деца, които не са толкова общителни, и намират своето място в спорта и по този начин точно намират средата си чрез него.  

Абсолютно. Това е един прекрасен начин да комуникираме с повече хора, да се сприятеляваме, тъй като един от важните фактори да имаме близки връзки е всъщност да прекарваме време с други хора в неща, които обичаме да правим заедно.  

А и ги учим на дисциплина – нещо, което им е важно, както и по другите предмети, така и като цяло в ежедневието, в живота занапред.  

Да, да, напълно съм съгласен.  

Дали се обръща достатъчно внимание на спорта в училищата у нас, а може и не само в училищата – като цяло?  

Не смея да генерализирам за училищата в България, тъй като говорим за 2000 учебни заведения. Лично това, което наблюдавам, е, че цялостно в обществото не обръщаме достатъчно внимание. Може би това се отразява и в немалка част от училищата, разбира се.   

Да, те виждат това, което се случва около тях.  

Да, абсолютно. Наскоро гледах статистика, проучване, направено от Световната здравна организация, и това, което посочва то, е, че 61% от българите въобще не спортуват.   

Голям процент.  

Изключително голям процент е и до голяма степен наистина той показва какво е отношението ни към спорта и че може би не виждаме точно какви са ползите от него. И не сме свикнали да спортуваме редовно.  

Така е. И точно преди малко си говорихме с теб, че всъщност ние не приоритизираме спорта като нещо много важно, а всъщност казваме, че нямаме време, но пък имаме време да постоим два-три часа пред компютъра, лаптопа или пред телефон, в социалните мрежи, но пък нямаме време да отидем дори не е задължително на фитнес, а да го използваме за спорт, което е съвсем достатъчно да си вземем дневната доза тонизация.   

Абсолютно е така, да.   

Както казахме, учениците в тази връзка също попиват това, което виждат около тях, и възпитанието да спортуваш го няма в голяма част от тях. Какви са проблемите, свързани със спорта? Ето, ние споменахме част от тях, предвид това, че повече от половината българи у нас не спортуват?  

Да, аз се възползвам от това, което преди малко каза, то е валидно цялостно за хората. Много важно е в каква среда отрастваме и какви са ролевите ни модели. Това влияе както на достъпа до качествено образование, тъй като гледаме образованието на родителите, важно е до каква степен те ни насърчават и ни помагат да можем да се развиваме, разбира се, оттам нататък се пренася всичко и в училище, където имаме нужда от едни добре подготвени, мотивирани и подкрепени специалисти, които да ни помагат да се развиваме – нещо, което се опитваме ние да правим в "Заедно в час“. Същият модел е и спортът, поне според мен. От една страна, трябва да можем да видим добър пример в нашата среда и затова ролевият модел, примерът на всеки един от нас е изключително ключов, за да може все повече хора да спортуват. Няма как децата, нашите деца или близките ни да си кажат "Да, то е страхотно да спортувам!“, ако не го виждат около себе си. И оттам нататък вече в училище е важно да можем да подкрепим децата, за да виждат и смисъла, да разберат как се спортува правилно – това е много важно, и разбира се, извън училище да има нужната инфраструктура и възможности, тъй като не на всички места те са еднакви. Примерно в големите градове като София, областни градове има изключително много възможности, но пък в малките населени места просто няма къде да практикуваш организирано спорт.   

Именно това е голям проблем и това е важното, и както си говорихме преди малко, че да кажем в други държави всъщност спортът е една основна част от самото образование и той е много важен, за да можеш да завършиш, за да вземеш стипендия, изобщо обръща му се доста голямо внимание и задължително в училищата има, така е изградена инфраструктурата, че предразполага да се спортува там.  

И самото отношение е много ключово за да знаем, че спортът и развиването на умения чрез него е също толкова важно, колкото развиването на умения през останалите дисциплини.   

Доста си поговорихме за спорта, който всъщност е изключително важна тема, но какви са другите неща, с които към момента се опитвате да се справите като проблеми в училищата?  

Има доста предизвикателства в образователната система. За жалост, почти половината ученици в България, завършвайки образователната система, не получават нужните умения и нагласи, за да могат да се реализират извън училище. Това го посочват много различни проучвания и всъщност това е основният фокус на "Заедно в час“ – да можем да помогнем на децата да получат наистина образованието, което им е нужно, като най-ключовият фактор за това са техните учители и директори. И именно затова ключова част и от нашите програми е "Училище за пример“, което е двугодишна програма, с която помагаме на училищни екипи да трансформират начина, по който работят, и по този начин учителите да придобият нови практики, да се промени начина, по който въобще функционира цялото училище, и то да бъде насочено към това какво учат децата, как развиват и академичните си резултати, но и своето благосъстояние и разбира се, проактивност.   

Даже миналия месец правих интервю с една дама от Фондация "Заедно в час“ и си говорихме именно за остарелите методи на преподаване и за това, че имаме нужда от много голяма иновация, защото ние трябва да сме в крак с времето и някак си, дори да е предаден материала в целия си обем, той, ако не е усвоен, няма никакво значение, или практически ако не може да бъде приложен.  

Абсолютно е така. Има голяма разлика между това какво сме предали и какво са научили учениците, и най-вече – какво могат да правят на база на часовете, които сме имали. За жалост, фокусът в момента е предимно към това какво се заучава, сухата материя, а не толкова върху това какви са уменията, които се развиват, и как можем да прилагаме в ежедневието си всички тези знания, които придобиваме в училище, тъй като в крайна сметка това е продуктът на образователната система.   

Именно. Добре, а възможно ли е в училищата да се вкара практика? Говоря не само в професионалните, които са насочени дали към туризъм, към автотранспорт или подобни, а като цяло в училищата да се вкарат повече практически занимания, отколкото само суха материя?  

Абсолютно е възможно. Въпросът е начинът, по който подхождаме към начина, по който преподаваме, тъй като всяко едно нещо, което се учи в училище, има своя практически елемент и може да бъде преподадено и да бъде изпробвано с дейности, които са от реалния ни живот.  

Така е. И се надяваме това с течение на времето да се постига поетапно и наистина учениците да могат да излизат от училище с повече умения на практика. Разбира се, трябва да са научили и материала, но да могат да го практикуват, за да може да бъдат по-подготвени и след като отидат в университетите, където също невинаги практиката е приоритет.   

Да, да. Двете неща вървят ръка за ръка и една добра подготовка, която започва още от предучилищното образование, но много е фокусирана в училищното, една добра подготовка в този етап може да ти помогне за целия ти живот оттам нататък, във висшето образование, но и след това.   

И след това, за живота, който предстои, защото там не е изпит, а виждат това, което можеш да правиш. И трябва да се премахне схващането, че дипломата е важна, не че не е, но това е хартия в крайна сметка. Важното е какво ти е дала.  

Тя трябва само да покаже, че ние сме подготвени за живота, а не трябва да бъде цел на образованието.   

Така е. Страхотен разговор по наистина много важна тема. Аз много благодаря за отделеното време и за интервюто.   

Аз също благодаря.