Сколиозата, редом с други гръбначни изкривявания, стават все по-чест проблем сред подрастващи и възрастни през последните години. Факторите за появата им са комплексни, а стандартното лечение не предполага особена успеваемост. Затова ви срещаме с Петър Петров, кинезитерапевт, водещ терапевт и съсобственик на един от най-големите центрове за корекция на сколиозата и други деформации на гръбначния стълб по метода "Шрот" в България. За иновативната методика на "Шрот", за особеностите на сколиозата, симптомите, лечението и превенцията, както и дали контролът над изкривяванията в училищата е достатъчен, ще научите от интервюто на Петър пред "Фокус".

Здравейте, да започнем с това какво е сколиозата?

Сколиозата е сложен процес на изкривяване на гръбначния стълб, който засяга и трите равнини. Тоест, при него имаме освен отклоняването настрани на гръбначния стълб или това, което повечето хора разпознават като по-големият проблем, но всъщност не е толкова голям. Имаме и ротация, и отделно от това и изглаждане на гръбначния стълб. При сколиозата е характерно, че има изглаждане на т.нар. физиологични кривини - кифозата или лордозата в лумбалния дял или в цервикалния дял.

По какви белези изкривяването може да се разпознае от обикновен човек, например родител?

Обикновено е сложно за един човек, който не се занимава с тези неща да разграничи дали има сколиоза или не. Най-добрият вариант е да се отиде при специалист. Това, което все пак първо могат да забележат е изглаждане на талийните триъгълници в лумбалния дял, т.е. в кръста, или когато погледнат детето в гръб да забележат някаква асиметрия, откланяне на тялото в едната или в другата посока, несиметрична позиция на таза, несиметрична позиция на лопатките, примерно едната лопатка да изглежда по-изхвръкнала, другата - по-прибрана.

Най-доброто, което могат да направят е Forward Bending Test или тест на Адамс. Той е елементарен и може да се направи в домашна среда: При едно навеждане на тялото напред от изправена позиция да съблюдават дали при сгъването гръбначният стълб се движи хармонично. Дали е равен от двете страни, и ако забележат примерно изпъкване от едната страна повече, това би бил признак, че има отключена ротация. И в този случай е добре да се посъветват със специалисти.

Кои са най-уязвимите групи?

Най-уязвими са децата в предпубертет и възрастните хора около 50-годишна възраст, при жените всъщност, когато настъпват хормоналните промени. При тях обаче не говорим за идиопатична сколиоза, а за т.нар. De novo сколиоза, която е свързана, както казах с хормоналните промени и с наличието на дегенеративни някакви изменения от сорта на остеопорозата.

При наличия на остеопоратични и хормоналните изменения може да се наблюдават т.нар. De novo сколиози, свързани с бърза прогресия, обикновено съпроводени със силна болка, които се нуждаят от бързо и адекватно третиране. При децата най-опасният период е когато точно влизат в пубертета, защото тогава  е бурният растеж. И дори да е имало някакви малки отклонения, в този период има вероятност кривините да се увеличат.

По-често срещана ли е сколиозата при момичетата? 

При момичетата процентът е доста голям. Откровено казано, на книга се водят около 25% повече, а практически може би са 80% повече момичетата със сколиоза и това е свързано с по-ранното израстване, по-ранното влизане в пубертет и предпубертет, и с това, че костната им система е малко по-фина, отколкото при момчетата.

Вие се занимавате с лечение по метода на Шрот. Можете ли да ни разкажете повече за него, на какво се базира и какво го отличава от останалите подходи към лечението на сколиоза?

В световен мащаб "Шрот" е една от най-успешните методики за консервативна работа с гръбначни изкривявания. Базирана е единствено и само на специфични упражнения, които се подбират спрямо конкретния случай. Всичко е изключително индивидуално, имаме някакъв протокол по който работим, но той много рядко може да бъде спазван стриктно, тъй като всички изкривявания са много различни, с различна форма и връх на кривината да кажем, въобще с различна позиция на прешлените, които са засегнати, затова в общи линии адаптираме абсолютно всичко индивидуално.

Методиката е на повече от 100 години, като откривател е германката Катарина Шрот. Интересното там е, че тя не е била физиотерапевт, а учител по гимнастика и по физкултура. Но е имала сколиоза и както и в други сфери, така по-големите открития се осъществяват от непрофесионалисти и във времето вече дъщеря й, която е завършила физиотерапия, всъщност й е помогнала да доразвие метода. И в момента в Германия са едни от най-големите клиники, които работят консервативно лечение при сколиози.

В основата на "Шрот" е дишането, нали?

В основата на Шрот е т.нар. тридеменционално дишане. Идеята на това е да се включат едни вътрешни сили, вътрешно напрежение, което да спомогне за коригирането на гръбначния стълб, ангажирайки съответно гръдната клетка. И всъщност, това е било началото на идеята на Катарина Шрот. Направило и впечатление, че надувайки един балон, балонът се раздува равномерно, а вдишвайки тя самата въздух, вижда, че гръдната й клетка не се раздува равномерно. И е започнала със съзнателно и концентрирано дишане, да опитва да отваря т.нар. "слаби зони", за да може да ги раздиша и съответно да постигне по-добра асиметрия на гръдната клетка.

Ако сравним "Шрот" с други утвърдени методи, като рехабилитацията например, там сколиозата сякаш се разглежда едноизмерно? Такива ли са вашите наблюдения?

Да, в повечето случаи за съжаление виждаме публикации от колеги, които все още разглеждат сколиозата като изкривяване на гръбначния стълб настрани, което в общи линии абсолютно не е вярно. Работейки по този начин с това разбиране, няма как да се постигнат съответно резултати с регулярни упражнения. За да има някакви резултати, просто наистина трябва да се правят специфични, конкретни, индивидуални упражнения.

Разглеждайки страницата на "Сколио център" в социалните мрежи виждаме доста впечатляващи резултати, постигнати в рамките на месеци, благодарение на "Шрот". Всеки ли може да постигне такъв резултат и за кого е подходящ методът?

Методът е подходящ за абсолютно всеки. А това дали ще бъдат постигнати добри резултати, за радост или за тъга, зависи от пациента. Колкото и да се постараем ние, колкото и добре да сме избрали методиката, ако човек сам не изпълнява зададените му указания, няма как да постигнем толкова добри резултати. И да, наистина, когато говорим за клинични резултати факт е, че се получават сравнително бързо, но тук говорим пак подчертавам за клиничен резултат, тоест, как изглежда тялото, погледнато отстрани. Когато говорим за рентгенологичен резултат - как изглежда гръбначният стълб на рентгенова снимка, тогава е необходимо доста повече време и усилия.

Защо се получава тази разлика?

Необходимо е време гръбначният стълб да се адаптира към това натоварване, и особено когато говорим за възрастни хора, е много трудно да се постигне вече резултат, когато растежът е завършен. Но дори и само с клиничните резултати, ефектът е достатъчно добър, защото повлиява психоемоционално, тоест, детето като се погледне на снимка или отстрани, изглежда значително по-добре и тялото е в баланс освен видимо и функционално. Това е много важно, тъй като ние работим с доста хора, които имат сколиоза и болка, съпроводена с това нещо. Тук е важно да кажа, че самата сколиоза не е толкова причина за болката, а са всъщност функционалните изменения, които се получават. И това е нещото, върху което работим - да се възстановят тези дисбаланси и съответно в голяма част от случаите, да не кажа, че при всички болката изчезва, защото е в общи линии свързана със скованост и не добра синхронна работа между отделните части на тялото.

Освен Шрот, каква е най-добрата комбинация от лечение на сколиоза, която препоръчвате на ваши пациенти?

Освен специфичните упражнения, в случаи, в които трябва да бъде направена съответната препоръка се включва и корсетолечение. Тъй като при по-големите сколиози е трудно да се контролира тялото само с упражнения. Много е важно тук да кажа, че съвременното корсетолечение вече позволява активности в корсета. И ние също правим упражнения в корсета, тъй като самите корсети позволяват движение и активности в него. Много хора ги е страх от това, че ако се сложи корсет, ще отслабне мускулатурата. Това вече не е така, наистина има типове корсети, които са 2D корсети, то е само в две равнини правят корекция, при тях по-скоро да, но в случая с 3D корсетите и по-скоро с Шено корсетите там това нещо вече е избегнато, плюс това е задължително да се прави рехабилитация, тоест физиотерапевтични упражнения.

Говорихте за слаба мускулатура, важно ли е пациентът да практикува определен спорт, който да засилва тази мускулатура?

Ние не ограничаваме нашите пациенти да ходят на какъвто й да е спорт, с изключение на тези, които твърде много подобряват еластичността на гръбначния стълб, и спортове, в които има честа екстензия на гръбначния стълб. Екстензията е примерно, когато човек се навежда назад. Това е единственото ограничение. Всичко друго могат да правят, особено ако са обучени в Шрот и знаят кои позиции са добри за тях. В такъв случай те могат да прилагат част от нещата и при други физически натоварвания.

Възможно ли е един гръбначен стълб да се коригира и след приключване на растежа?

На теория е невъзможно или почти невъзможно, на практика се постигат такива резултати, наистина доста по-трудно и доста по-рядко, отколкото при децата, тъй като когато завърши растежа на гръбначния стълб, обикновено структурите стават твърде нееластични и трудно може да им се промени формата. Това обаче не пречи разбира се човек да се грижи за сколиозата, тъй като важна задача е да се предотврати евентуална прогресия. И друга много важна задача е, както вече казах да се балансира тялото, за да не страда човек от някакъв дискомфорт и болки и пр.

Ежедневно чуваме доста страшни неща за това "заболяване". Какви обаче са най-големите митове около сколиозата и изобщо може ли да се нарича заболяване?

Ами това е един от най-големите митове, това че всъщност сколиозата не е заболяване, въпреки че наистина има тежки случаи. Когато говорим за идеопатичната сколиоза, тоест сколиозата, за която няма ясна етиология, тоест ясно изразени причини, тогава не можем да говорим за заболяване. И за щастие, много малък процент от сколиозите са твърде агресивни. Някои доктори ги наричат злокачествени сколиози или сколиози, които изключително много прогресират. Те са малък процент, но за съжаление,  за хората, които са с такава сколиоза за тях е 100%.

В крайна сметка, една постоянна и адекватна грижа е изключително важна, тъй като дори и да се стигне до някакво много сериозно увеличаване на градусите и да се наложи оперативна намеса, много по-лесно е на операторите да работят с хора, които вече са правили, да кажем Шрот в случая, тъй като гръбначният стълб е много по-гъвкав и в такива случаи много по-бързо се възстановяват и след операции, а когато гръбначния стълб е по-гъвкав, на операторите им е много по-лесно да направят корекция.

Възможна ли е адаптацията на тялото към изкривяването? 

Целият процес на сколиоза е една адаптация към това състояние. В общи линии тялото през този процес се опитва по някакъв начин да запази баланса. Затова имаме и случаи с дълги единични кривини, в които дори имаме стремеж да направим втора кривина, защото много по-лесно влиза тялото в баланс, когато има две кривини, отколкото, когато е една дълга. Тогава хората са твърде разбалансирани, а балансът е изключително важен, защото е едно от нещата, които предотвратяват прогресията след това. Когато имаме едно силно изразено асиметрично натоварване в горната част на тялото например, е твърде изнесена на едната или на другата страна и прогресията е почти сигурна. Нашият стремеж е да върнем тялото в баланс.

Какво мислите за операциите на гръбначния стълб?

Гледам да не мисля за тях, защото в общи линии не ми е работа. Нашата работа съответно е да се избегнем операциите по всички възможни начини. Но в крайна сметка, това вече са сериозни въпроси, които трябва да бъдат насочени към лекари. Комуникирам си с доста от тях, има много лекари, които оперират гръбначни стълбове и чието мнение е, че ако няма някакви сериозни симптоматики или ако не е твърде, твърде голяма сколиозата, по-скоро не биха пипали. Но въпреки всичко, това вече е решение на ортопеда, и не само на ортопеда, но и на семейството на пациента. Така че - съвкупност от мнения.

Като експерт в областта, смятате ли, че контролът над изкривяването в училищата е достатъчен, и какво бихте променили?

Не съм много убеден, че е достатъчен, тъй като доста често ни се случва да работим с деца с доста големи сколиози, които са забелязани буквално вчера. И всъщност това е един от големите проблеми, тъй като първо за сколиозата реално няма превенция. Тоест, носенето на раница на едното или на другото рамо или седене "неправилно" не предизвикват сколиозата. Да, ако има вече сколиоза, това би я влошило, но в крайна сметка не се считат за отключващи фактори за това състояние. И е изключително важно да бъде установена сколиозата максимално рано, тоест, ъгълът на Кобб, по-популярен като един от белезите за това нещо, да е максимално малък, тъй като много по-лесно се контролира процесът и съответно рехабилитационният потенциал е значително по-голям. И пак казвам, това е един проблем, тъй като имаме доста случаи, в които късно е установена, и съответно и рехабилитационният потенциал след това е доста по-малък, доста по-трудно се контролират кривините, и въобще процесът става доста по-сложен.

Вие казахте, че няма точна превенция сколиозата, но имате ли все пак някакви препоръки, превантивни мерки?

Основната ми препоръката е децата да имат достатъчно свобода и възможност за активности. Ако се случи да тръгне развитието на сколиоза, задължително да се вземат адекватни мерки. Какво означава това? Идеята и препоръката с изчакване  на определени 6 месеца, година и пр., според мен не е адекватна. За съжаление, когато се зароди този процес няма човек на земята, който да каже дали тази сколиоза ще бъде агресивна или прогресивна или не. Затова най-важното са адекватните мерки - да се ходи на упражнения, ако това е достатъчно, ако не е достатъчно, да се включи и корсетолечение и съответно процесът да бъде проследяван. Защото за съжаление имаме и такива случаи с непроследено състояние, въпреки, че е имало информация, но и неглижиране на проблема и се стига до сколиози от сорта на 80-100 градуса изкривяване, които вече не са в нашата компетенция да работим. Там вече би трябвало да се произнесе лекар-ортопед каква е следващата стъпка.

Масова практика ли е изчакването?

Това са неща, които зависят от родителите. Ако счетат проблема за не особено притеснителен могат да изчакат, но след това да стане притеснителен. Най-неподходящо е да се изчаква в предпубертета (около 9-10 годишна възраст), особено при момичетата. Тогава трябва да се вземат мерки, дори и да не е голямо изкривяването, просто да има контрол. Ние имаме адаптирани програми и за "лоша стойка", при които упражненията не са толкова сериозни и индивидуално насочени, а са по-скоро за стабилизиране на гръбначния стълб. Ако има някакви видими изменения, като ротация или малка кривина, разбира се включваме и специализирани упражнения. Но идеята при тези лоши стойки е просто да се стабилизира тялото и да се предотврати последващо развитие на гръбначно изкривяване.

Напоследък темата за въздействието на определени храни и витамини върху здравето е доста актуална. Има ли такива, които благоприятстват подобряването на състояние като сколиоза, например?

Най-голямо внимание се обръща на витамин Д, тъй като е най-пряко свързан с развитие на костната система. За съжаление, в днешно време при голяма част от хората, не само при децата, но масово децата са в латентен недостиг на витамин Д. Това е свързано основно със заседелия начин на живот и живот на закрито, без достъп до слънчева светлина. Ние препоръчваме на своите пациенти да се направи проследяване на витамин. Така че това е едно от нещата, за които се правят най-задълбочени проучвания. Да кажем, че има някаква връзка със задълбочаването на процеса, но все още не е установено като отключващ фактор.

Разнообразното хранене със сигурност няма как да не бъде засегнато като тема. Не съм специалист по храненето, но то трябва да бъде разнообразно, за да бъде човек здрав, независимо дали има сколиоза или не.

Да се върнем на Шрот. Шрот методът е разработен преди повече от век в Германия, както казахте, но едва през последното десетилетие сякаш започна да се говори по-масово за него, поне по нашите ширини. Освен упражнения, вие ежегодно провеждате по няколко курса за обучение на терапевти по методиката на Шрот, разпространявайки това знания. И все пак, мислите ли, че методът е достатъчно достъпен за хората, какви са перспективите, които очертавате?

Информацията всъщност е била пазена от самите германци. В общи линии от 2013-2015 г., виновник за това е всъщност Аксел Хенес, който е основател на ISST Шрот института. Той е човекът, който започва първо да води курсове на английски за чуждестранните терапевти в Германия, това е 2013 г., а от 2015 г. започват да изнасят обучението по света. Така че то затова не е имало достатъчно информация и всъщност от преди 10-ина години започва въобще да се разпространява знанието по света. Сега е доста развито, има курсове и обучения буквално по цял свят. И идеята тук е да се запознаят терапевтите с тези възможности, за да може съответно да има по-добри резултати при хората, които имат този проблем. Защото методиката наистина, води до изключително добри резултати за този, който успее да я разбере и приложи правилно.

Екипът на вашия център участва във специализиран форум за сколиозата тази година, можем ли да очакваме и втори такъв през следващата?

Да, ние даже бяхме в организаторския, така да го нарека състав. Тази година заедно със Силвия Гордеева от “Живот със сколиоза" сме подготвили следващ форум. Надявам се да е успешен, както миналата година. Идеята на форума е да се повдигне информираността за проблема. Форума всъщност е повече със социална насоченост, тоест, той е насочен повече към родителите и децата, защото професионални форуми и конференции има достатъчно. Това което липсваше беше точно един такъв форум, който да е насочен от специалистите към родителите, децата, тоест към пациентите. И когато си проследяват процеса, да могат от една страна да имат знания и информираност какво да съблюдават. И ако забележат нещо, което е нередно в процеса на рехабилитация и възстановяване, просто да потърсят други специалисти.

Каним всякакви експерти, от България, от чужбина, стараем се да го обогатяваме, за да е интересен за хората и да има полезна информация. Стараем се да е международен. Вторият такъв форум ще бъде на 7 юни 2025 г.