Петър Колев, председател в РС Македония на политическата партия Граждански демократичен съюз, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

С представянето на мотивите в Комисията по конституционни въпроси от премиера Димитър Ковачевски в Събранието на Северна Македония започват дебатите по процедурата за промените в Конституцията с вписването на българите в нейния преамбюл. От опозиционната ВМРО-ДПМНЕ вече обявиха, че ще гласуват "против“, а според лидера й Християн Мицкоски в мнозинството искат да слугуват на Радев и България отколкото на македонския народ и на гражданите на Македония. Вицепремиерът на страната Артан Груби изрази надежда в телевизионно интервю, че ВМРО-ДПМНЕ няма да позволи да пропадне европейското бъдеще на страната. Междувременно министри от Ваймарската тройка – това е организацията за координиране на политиката на Франция, Германия и Полша, която съществува от 1991 година, предупредиха, че ако Северна Македония не направи конституционни промени, в края на тази година страната ще бъде отделена от Албания по пътя на нейната евроинтеграция. Наш гост е Петър Колев – председател в РС Македония на политическата партия Граждански демократичен съюз. Г-н Колев, на 18-ти този месец македонското правителство прие текста на предложението за пристъпване към конституционни промени и реши документът да бъде внесен в Събранието на Северна Македония. Ще завършат ли благоприятно дебатите с приемането на промените в Конституцията при положение, че за да станат факт, ще е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3. Засега няма необходимите 80 депутатите, тъй като опозиционната ВМВМРО-ДПМНЕ е категорично против. Как ще завърши и тая сага?

Тези процеси в Македония ще продължат в посоката, в която е нужно да може страната да започне реално преговорите в Европейския съюз, защото както е известно, промяната на Конституцията е предварителното условие, то обаче не е част от преговорната рамка. Македония реално не преговаря с Европейския съюз в момента. За да може това да се случи е необходима промяна. Да не забравяме, че Македония е държава, която преди няколко години успя да намери такова мнозинство за да промени името на страната и да стане част от НАТО.  Преди това бяха направени нужните промени и относно националното знаме. Аз съм убеден, че посоката е тази. Знаете, че тези послания, които пристигат и от европейските столици, и от САЩ в продължителен период от време, подсказват, че Македония трябва да направи тази решителна крачка, защото в  противен случай за наше огромно съжаление има опасност за изпадне и в политическа, и в  дипломатическа изолация, което ще бъде пагубно за македонската държава. Поетите ангажименти е време да тръгнат да се изпълняват. Това е пътят, по който би трябвало да се развива една държава, която вече е член на НАТО и имам амбиции да стане член на Европейския съюз. Онази стара практика, в която до голяма степен е можело поетите ангажименти да не се изпълняват и особено тези, които са към Република България, смятам, че трябва да бъде оставена в миналото и в историята. Но това е оптимистичният прочит на нещата. Песимистичният е, че през последния период се усеща повишена активност на разни структури в Македония, които 30 години не позволяват тази държава да върви по своя европейски път. Предишната седмица министърът на вътрешните работи, знаете, един силов министър, който е ключов в едно управление, тръгна да се занимава с разследвания без да има наличие на какъвто и да било сигнал или оплакване от някого, или от родители, или от деца срещу децата, които бяха в България и рисуваха със свои връстници – нещо,  което всъщност са европейските практики, нещо, което всъщност е Европейският съюз: младите хора от различни страни да имат общи инициативи. И тези хора търсят ясна конфронтация и провокация, за да може да стигнат до този техен желан резултат – изолиране на Македония. Аз се надявам, че и македонското общество, и Европейският съюз вече е наясно, че между Македония и България не могат да бъдат изградени нормални взаимоотношения точно заради тази агресивност, която се проявява от Скопие по отношение на българите, които живеят в Македония, и по отношение на Република България – нещо, което е в основата на този антибългаризъм, който е до голяма степен причина за това Македония да не може да върви напред. И аз се надявам, че здравите сили, ако мога така да се изразя, в Македония ще се противопоставят на тези тенденции. Но опасността от това Македония да не направи нужните промени е реална,  защото виждаме една агресивна риторика, особено от опозицията, до голяма степен тази риторика се ползва за създаване на конфликт между две членки на НАТО точно в този период от време, каквито са България и Македония. Но все пак да оставим нотка оптимизъм, че нещата ще се случват. Аз дълбоко съм убеден, че ще се случат. Въпросът е: каква цена ще плати политическият елит вървейки в тази посока. Знаете,  САЩ актуализираха своя списък на хора, които са опасни за региона. В черния списък на САЩ се озоваха някои бизнесмени, какъвто е примерно г-н Орце Камчев, който е един от основните спонсори на ВМРО-ДПМНЕ. Така че натискът и до голяма степен посоката, в която ще се движат тези процеси, са ясни. Надявам се, че промените в средата на август ще бъдат факт.

Г-н Колев, в преамбюла на Македонската конституция ще бъдат вписани както българите, така и хърватският народ, черногорският народ, словенският народ, еврейският народ и египетският народ. Какво цели това изреждане: да се покаже, че на българите не се придава особено значение? Така ли?

Не мога да кажа, че е това. Темата е чувствителна и понякога и най-дребните неща предизвикват внимание върху нея. Разбира се, първият народ, който е споменат в предложението, е българският народ, защото смятам, че и причината да се случи тази промяна са българите в Македония. Ние сме тези, които повдигнахме нуждата от промяна на Конституцията. Останалите – нямаме нищо против, надяваме се Македония да стана нормална и демократичната държава, така че останалите народи да имат нужното равноправие, за което ние се застъпваме. Не трябва да забравяме, че има и други народи, които си изброени: албанския, турския, влашкия, сръбския, бошнячкия и т.н., които вече имат тези права. Така че аз не разглеждам този въпрос по този начин, аз го разглеждам от гледна точка на това, че Македония ще се опита според мен от това да изкара максимални политически и дипломатически дивиденти, опитвайки се да затвори този въпрос. Защото е факт, че хърватите примерно в Македония не са изрично споменати в Конституцията, както другите, които са упоменати, което води до невъзможност да се упражняват определени човешки права. Мисля, че Македония върви в тази посока да затвори този въпрос и никога в бъдеще повече да няма нужда да отваря Конституцията за него.

Вие през пролетта бяхте част от българската делегация, която посети европейските институции. В Европейския парламент се срещнахте с представители на различни политически групи. Смятате ли, че тези ваши срещи се повлияли на процесите?

В последния период от време все по-често чуваме представители на Европейската дипломация, но и представители на Европейския парламент, които почват да говарят за разделянето на Македония от  Албания. И поводът за тази причина до голяма степен е въпросът: дали Македония ще отвори и ще промени Конституцията, ще даде равноправие на българите или няма да го направи. Ако го направи, Македония ще може да продължи в този пакет с Албания. Ако не го направи, знаете ли, в последния период от време и в България стана актуална темата с отлагането на доклада за Република Северна Македония. Аз мога да ви кажа какъв е моят прочит, защото внимателно следя посланията и от докладчиците в сянка, и от докладчика за Република Северна Македония и позицията на  г-н Илхан Кючюк, който неотдавна сподели, че ако Македония не промени Конституцията си, няма как да бъде приет този доклад, т.е.  реално няма напредък, което би означавало, че Европейският парламент ще бъде първата институция, която ще отдели Албания от Македония. Защото докладът за напредъка на Албания е факт, той е приет, а Република Северна Македония остава без такъв доклад. Така че в тази посока нашите разговори и това, което го говорихме, мисля, че голяма част от европейските народни представители, включително и еврокомисарят по разширяване са го разбрали. Защото нуждата от тази промяна е в посока да не се вкарват вътрешни проблеми в общността, защото правата на човека са вътрешен проблем на Република Северна Македония. И целта на тази дипломатически и политическо офанзива е тези проблеми да не се вкарат в Европейския съюз. Защото ако това не се случи днес, въпрос на време е, кога утре ще се взриви. Виждате, че агресивното поведение на дадени структури в Македония не се влияе от ясното желание на гражданите на страната да станат част от Европейския съюз, точно обратно: в момента, в който Македония направи една крачка в правилната посока към нейната евроинтеграция, се появяват разни просръбски, проруски, антиевропейски структури, които започват да действат агресивно. В конкретния случай това, за което и вие ми зададохте като въпрос, смятам, че европейските институции, до голяма степен европейските народни представители започват да осъзнават, къде е проблемът. Този проблем е в агресивното поведение на властта в Скопие по дадени чисто човешки въпроси. Правото за това да можеш да си самоопределиш така, както всеки човек на земното кълбо го има и го прави, не виждам защо да не важи за Република Северна Македония. А да отричаш, т.е. да задраскваш самоопределението на вече починали хора е нещо, което за европейската цивилизация е неприемливо. Няма как да променяш със задна дата самоопределението на македонските революционери, на техните идеи, на начина, по който те са се борили за тези идеи. И нашата цел в тези разговори беше да представим нещата такива, каквито са. До голяма степен смятам, че това, което постигнахме, е вече факт, и започва да работи в правилната посока.

С промените в Конституцията дали ще бъде забранено в Северна Македония да бъдеш българин, или както казва бившият премиер Любчо Георгиевски "за да бъдеш македонец, трябва да мразиш българите“? Какво ще донесат промените в Конституцията на сънародниците ни при вас?

Има две неща, които трябва да бъдат отбелязани. Промяната е формалната част, с която започва този процес. Това е правно-формалната част, която трябва да даде основание и правна рамка, в която да се случат самите промени. И ще откроя примерно една нова придобивка, която трябва да се случи за българската общност. В Народното събрание на Република  Северна Македония има така нареченият Комитет за отношения между общностите. С тази промяна в следващия комитет, който ще наброява 43-ма души, един трябва да бъде представител на българската общност в Македония. Т.е. първото нещо, което трябва да се случи, е при следващите парламентарни избори да имаме народен представител българин, който да може да защитава интересите на българската общност в Македония така, както го правят останалите народни представители от останалите общности. И аз не виждам нищо странно, страшно и фрапиращо. Точно обратно, ще видим диалог в институциите на Македония, който само ще е допринесе за разрешаване на тези проблеми. Но това са неща, които следват след този правно-формален акт на промяната на Конституцията. Следват и други въпроси, които са свързани с образованието на майчин език, така, както и другите общности имат свои образователни институции би следвало да имат и българите в Македония, така, както имаме примерно в третата програма на македонската телевизия предавания на турската общност, на влашката, на ромската, би трябвало да има и телевизионни предавания на българската общност, и ред други неща, които са в тази посока. Да не говорим за това, че няма как вече да няма и обяви за работа в държавната администрация, както досега имаше обяви за работа за албанци, за турци, за власи, за роми, така би трябвало да има и за българи. И нещо, което за мен е изключително предизвикателство – очаквам с нетърпение първата обява за работа в службите, в прокуратурата и в МВР, в която да се търсят  кадри от българската общност. Това ще бъде интересно предизвикателство – да видим дали наистина Македония е подготвена да се демократизира.

Твърде големи са ви очакванията, защото ето, дори в социологическите проучвания македонците сочат българите като враг № 1. Може ли да се противодейства и как на македонистката пропаганда? Иначе искрено ви стискам палци вашите очаквания да се случат.

Ние нямаме друга алтернатива освен нашите очаквания да ги превърнем в реални действия и те да станат факт, ние друга алтернатива нямаме. И затова сме си направили равносметката, по какъв път сме тръгнали. Както виждате, част от тези хора, които сме се хванали в тази работа, плащаме висока цена. Някои от нас бяха физически нападани, други сме подложени всекидневно на заплахи и на публичен хейтспич, но това не означава, че ние ще се откажем. Знаете ли, преди стотина години нашите дядовци умираха за тия идеи, от нас днес не се иска кой знае какъв героизъм, просто да ги отстояваме политически и пред международната общност. И аз не виждам защо да не го правим, защо да не продължаваме да го правим. Дали някой в Македония сочи, че българите са враг, аз само ще ви припомня, че през 2001 година в Македония имаше въоръжен конфликт между албанските сепаратисти и официалните власти в Македония, днес повече от половината министри в Македония са етнически албанци. Така че след 10-15 години, 20 когато този процес тръгне да се реализира, и това е моята молба и към българските политици, българската дипломация, българското общество и към българските организации в Македония, ние да бъдем на висотата на задачата, да отделяме нужното внимание да следим процеса, да не го забравим, защото ако ние натискаме и следим процеса така, както седят нещата, аз съм убеден, че ще успеем да постигнем тези цели. Но въпросът до голяма степен зависи и от нашата активност вътре в Македония. И аз на няколко пъти съм говорил, и сега ще ви кажа и пред вас, мисля че е време българската общност в Македония да отвори нова страница, не само в отношенията си с България, с Европейския съюз, и с Македония, това, което се случи в предишния период от време, а е време да отвори нова страница и в отношенията си помежду си. Някак си ще бъда изключително щастлив, ако видя един процес на сериозно обществено и политическо обединение на българските организации в Македония зад ясна платформа, където да бъдат посочени целите, които ние искаме да постигнем, а разбира се това нещо да бъде подкрепено по съответния начин и от българското общество и българските политици. Между другото това правят албанците в Македония. Не знам, дали знаете, всяка година лидерите на политическите организации на албанците в Македония имат среща с албанския президент, на която начертават така наречената Тиранска платформа, която е толкова популярна в Македония, т.е. какви крачки конкретни седят пред тях в следващата една година, които трябва да бъдат свършени за албанския национален интерес в Македония. След като ги свършат тези неща, след това те разправят кой е повече демократ, кой е повече корумпиран, кой е повече не знам какво си. Аз очаквам да видя една българска общност, която е подготвена да жертва част от личните си интереси в името на националната цел, и аз го казвам като един от лидерите в този процес, че нашето организация, нашата политическа организация е изцяло подготвена да работи в една такава посока и да направи нужното, за да могат да се постигнат тези цели.

Г-н Колев, колко са организациите на българската общност в Северна Македония?

Ако погледнем реално, активните организации са някъде около десетина, като само Граждански демократична съюз е политическа партия, но тази политическа партия в последния период от време беше подложена под такъв обществен и политически натиск, че голямата част от нейното ръководство, ако може да се каже, е в политически емиграция в чужбина. Една част са в България, другата част са някъде в страните в Европейския съюз, защото всички бяха приключили трудово-правните си отношения със своите работодатели, бяха подложени на най-различни административно-процесуално правни действия, които им вгорчиха живота. Аз разбирам колегите, включително и аз съм вече повече от години и половина в България,  което е съвсем логично. Няма да се оставим да бъдем тормозени и да се гаврят с нас, но това не означава, че сме се отказали. Ако някой в Македония си мисли, че е успял да постигне целта си, гонейки част от политическото ръководство на организацията, че е пристигнал това, което иска – не. Просто ни е амбицирал малко повече и в момента, в който имаме нужните условия, в които да продължим нашата политическа дейност, ще го направим. Така че това е процес, който предстои. А останалите организации са неправителствени организации, имам и една медия, това е Трибуна МК. Това е първата българска медия в Македония. С всички тях имаме съвсем нормални колегиални отношения, но мисля, че е време за по-смели крачки. Много често съм разсъждавал по въпроса за Асоциация на българските организации в Македония, разсъждавал съм по въпроса за създаване на блок на български организации в Македония, имаме върху какво да се обединим, и тук очакваме разбира се и до някаква степен и подкрепа от българските институции в тази посока.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря и се надявам, защото в последния период от време с вас си говорим много често, и най-често е по някакъв неприятен повод, надявам се, че следващия път, в който ще се чуем, ще се поздравим с онзи малък исторически реверанс към всички онези, които умряха за свободата на Македония и свободата на българите в Македония. Тези хора умираха като българи, умираха и ходеха по затворите, бяха осъждани, бяха тероризирани, защото са българи, та да се поздравим с това, че понятието "българин“ е върнато на политическата карта на Македония след почти 80 години. Знаете, след приемането на Закона за македонската национална чест, това понятие беше забранено, изтрито и заради него се ходеше в затвора. Така че следващия път като се чуем с вас, вече официално и македонските институции да са признали пред  света, че там все още има българи, и няма да спестявам задоволството си пред вас и вашите слушатели, това е може би най-голямата ми награда в обществената дейност, че всички тези усилия на титовистите, на югославските репресивни апарати, на македонските репресивни апарати след признаването на официална българска общност в Македония ще се окажат, че са били напразно, а пред българската общност в Македония предстои "Върви, народе възродени“.

Чест бе, че приехте да бъдете наш гост.

Благодаря ви.

Цоня Събчева