Интервю на кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало с дългогодишния военен коментатор и член на централната комисия на движението "Командири за сигурността на Израел" Перли Шахар 

Най – напред какво е това движение и каква е Вашата позиция в него?

В движението "Командири за сигурността на Израел" участват бивши ръководители на Мосад и военното разузнаване, главнокомандващи и командири на всички родове войски, посланици с дългогодишен стаж. Задачата ни е да помогнем на народа да вникне в сложните процеси, на които сме съвременници и да даде професионален съвет по националната сигурност на правителството, а оттук нататък то да прецени как да действа.

Бях поканена да се присъединя към движението "Командири за сигурност", не защото съм заемала важна длъжност в армията, а защото като военна репортерка, а след това военен и политически коментатор в най-важните новинарски емисии в електронните медии имам и поглед отстрани на военната и политическа действителност в страната. С други думи като гражданка и най вече жена - майка да изкаже своето мнение за националната сигурност. Един пример. Гражданската отбрана трябваше да се грижи за изпращането в хотели по време на пандемията. Те не знаеха какво да правят в извънредни ситуации, които не са война. От нашето движение им дадохме точни съвети как да се действа. Създадохме движение "жени за сигурност" и се преборихме в щаба за извънредни ситуации, да има и наша представителка.

Как бихте характеризирала тази война?

Тя е по-различна от досегашните  и ще ни се наложи да я водим до край. Това декларира правителството, това иска и народа. След зверствата, които "Хамас" извършиха в юга на страната е ясно, че "Хамас" не трябва да ръководи анклава. Започна сухопътна операция след шока, който изживяхме при нападението на юг, и евакуацията на населението от крайграничните райони. Готвим се и за евентуално нападение и от север, което е много вероятно. По света, досега, считаха "Хамас" за малка и незначителна терористическа организация. Видя се, че е по-кръвожаден и опасен от ИДИЛ.

Трябва да се разбере, че на 7 октомври бе нападнат не малкия Израел, а демокрацията от западен тип. Затова към района се придвижват военни сили. Пръв откликна САЩ, но вече изявяват желание да се включат и други страни

Ясно е, че без патрона си Иран, Хамас не би имал токова много, и при това, модерно оръжие. За това ние съдим не само по масивния ракетен обстрел по нашите селища, колкото по това, че когато нашата авиация бомбардира военни обекти , винаги има вторични много по-силни взривове от боеприпасите, които са складирани там. Самолетоносачът на САЩ вече доплува до нашия район. Великобритания също изпраща допълнителни самолети . Това е предупреждение и към Хизбула в Ливан и неговите покровители.

Ние се стараем за спазваме международните конвенции за водене на война. Обърнахме към ООН да съобщят на жителите на северната част на ивицата Газа да преминат на юг от река Газа, за да продължим с ликвидирането на арсеналите на Хамас. Ясно е, че това ще има последици. Около милион жители, напуснаха домовете си. Част от тях искат да се да преминат в Египет, за когото милион или повече бежанци на негова територия би се превърнало в проблем. Още повече, че те искат да се заселят в Синай, където също върлуват ислямски терористични организации

Мислите ли, че Мосад и Шабак са пропуснали да забележат готвещата се акция на Хамас?

Въпросът е колко време са готвили въоръжението за това нападение. Ако подготовката е дълга и въоръжението се е складирало в тунели, пръстта от които е изнасяна нощем с чували, това нашите служби са докладвали. Те нееднократно са наблюдавали и учения. Дори обикновените военни на границата предната вечер са предупредили за съмнително активизиране на движението край огражденията от страната на Газа.

Командването е отложило обсъждането на въпроса за след празниците. Дори е дало отпуск на много от войниците вместо да  подсили постовете. Разчитали са само на техниката. Но тя не взема решение. И ето какво се случи. След войната със сигурност ще се разследва кой не си е свършил работата, кой е взел погрешно решение, но сега е важно армията и народа да са единни и да се доведе до край битката за сигурността на страната. Даваме си сметка, че премиерът Натаняху месеци наред  бе зает с това, как да избегне присъда за корупция. За това фокусът на дейността му бе в проекта за съдебна реформа. До такава степен бе зает да мисли само за себе си, че и той и обкръжението му бяха заслепени и не виждаха нищо друго. 

Народът бе разединен, но доказахме, че пред общия враг се сплотихме. Но не просихме. Малцината министри, решили да посетят ранените в болниците , бяха яростно изгонени от семействата на пострадалите. Доброволците, които помагат на семействата на убитите и отвлечените, или на войните, които ни защитават са и от лявата и дясната страна на политическата карта.

Със сигурност след войната ще искаме разплата от политиците, които действат мудно и много от функциите им се изпълняват от доброволци. Преборихме се в кабинета за сигурност да влязат двама талантливи военни - бивши главнокомандващи от опозицията. Надяваме се с тяхна помощ настъплението ни да е добре обмислено и правилно ръковено. Но не знам, доколко присъствието им в правителството, щом са министри без портфейл, може да бъде неутрализирано от крайно десните некомпетентни, но фанатизирани членове на правителството, които имат ключови министерства.

Ръководителят на опозицията Яир Лапид, отказа да влезе в това правителство на националното единство, считайки, че не може да въздейства. Но изрази желание да подкрепя тези решения, които са за добри за целия народ, а не само за електората на представените в правителството партии.

Обикновено на бойното поле Израел е победител. Но не и на дипломатическото и разяснителното.

Обикновено, в първите дни на бойните действия, светът ни подкрепя. Но, когато започват да се разпространяват снимки за разрушения, всичко се обръща. За това се обърнахме към ООН с молба да ни помогнат, та мирното население от Газа да премине временно от север на юг. Целта е да унищожим арсеналите в тунелите. Над тях има сгради на мирни жители. Предупреждението е  за да спасим живота им. "Хамас" винаги ги е използвал като жив щит. Оттам са тежките снимки на ранени и убити. Ние не идваме ненадейно и почваме да убиваме безразборно мирно население. Ние предупреждаваме обикновените хора временно, да напуснат опасния район. "Хамас" и Ислямският Джихад отвлякоха над 150 израелски граждани, от които болшинството са деца, жени, старци и чуждестранни работници ,които са работили в селското стопанство на южните израелски райони. 

Временно влошаваме условията на живот в Газа, както обикновено се прави при военна блокада. Спяхме електричеството и водата. По такъв начин, искаме да се ускорят преговорите за освобождаване на заложниците. Русия веднага се противопостави на това в съвета за сигурност на ООН. Всеки ден и час е важен за оцеляването на отвлечените хора. Това е разменната монета: Те да освободят нашите мирни граждани, а ние да включим електричеството и водата, не както те искат да освободим стотици затворници ,част от които са извършвали кървави атентати у нас.

Когато преди 14 години Хамас дойде на власт, се надяваме, че това е социално правителство, което ще се грижи населението му да не гладува и да подобри социалното му положение. Но вместо това, го доведе до нищета. Все повече "Хамас" придобиваше терористически облик.

След войната, когато погребем и нашите мъртви и тези от Газа, трябва да се помисли как да се измени военната, държавническата и управленческата ситуация в рагиона. Необходимо е за да запазим живота и имуществото на жителите и от двете страни . Може би трябва да се проведат избори и да се види дали партията ФАТАХ, не би могла да управляват анклава. Тогава с помощта на западните и арабски страни всичко да се възстанови. Надяваме се средствата да стигнат до хората, а не за въоръжение.

Вярвам, че след големи кризи , идват големи постижения. Веднага след Кипурската  война , която също ни изненада, бяха подписани мирни договори, в които се признаваше съществуването на държавата Израел от нашите съседи Египет и Йордания, а след това в Осло- споразумение за две държави с палестинците. След край на военните действия и израелците, и палестинци от Газа, ще погребват своите мъртви и ще страдат за тях. Това е една от най-тежките войни в региона и по-нататък не бива да допуснем да се повтори.