Политологът Христо Панчугов в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" 

На пряката ни телефонна линия вече е политологът Христо Панчугов. Здравейте, г-н Панчугов. 

Здравейте.  

Ще започна разговорът ни като цитирам ваши думи от предишен наш такъв разговор: българската политика е ситуационна – няма вечни врагове, няма вечни приятели. ГЕРБ-СДС, знаете, започна разговори с останалите партии, след като с "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ не им се получиха нещата сякаш. Но ако трябва да бъда точна, Борисов подчерта, че разговорите с "Промяната“ няма да приключат. Как възприемате днешната ситуация през вашата призма на политолог? 

Отново се връщаме към ситуационния елемент. От една страна имаме политически формации, които са убедени в това, че това ли биха могли да произведат различен резултат на следващите избори, т.е. ако случайно не се състави управление, те ще изправени пред същите дилеми в следващия парламент. И от тази гледна точка според мен никой истински не иска да има предсрочни изброи още един път, особено сега преди местните. От друга страна обаче, това се формации затворени в убедеността си, или по-скоро се затворени в очакванията, които имат техните избиратели, и цената, която ще трябва да платят като отлив на избиратели, ако направят някакво управление, което е съвместното с другата формация. Тук дори не говорим за принципни и ценностни разминавания, за това кой е счупил българската политика и кой не е, нито говорим дори за вината, говорим за проста калкулация. От тази гледна точка това, което наблюдаваме в последните две седмици всъщност, то е опит да се минимизират щетите. Ако се намери по някакъв магически начин формула, която да запази подкрепата на формациите, и въпреки това да има управление, то щеше да бъде направено.  

И Томислав Дончев днес калкулира нещата и каза: "Работата е свършена до средата“, понеже заговорихте за калкулация. 

Да, работата е свършена до средата наистина, тъй като уж, всъщност от самото начало е ясно, че разговор е възможен само в неговата цялост в това как изглежда общият политически ред, кои са хората, които могат да го осъществят, т.е. кое ще е правителството, и какви са евентуално механизмите, които партиите ще имат, да имат доверието помежду си, т.е. да могат да контролират дали ангажиментите, които са поели, ще бъдат спазени. Разговорът на парче, който започна, всъщност е разговор за това да изглежда като че ли искаме да правим общо управление, но… 

Не ви искаме, не искаме коалиции с вас.  

Точно така. И в този смисъл има вътрешно противоречие в това, което се случва, което няма да може да бъде преодоляно лесно. Не виждам как, явно ние вече мисля, че сме на етапа, в който партиите започнаха да се интересуват от позициите си за следващите избори, а не толкова от преговорите. Така че резултатът май отново започва да бъде предизвестен.  

Дали е така, не знаем докрай, но само можем да предполагаме с вас. Днес се заговори за някакви нетрадиционни разговори в политиката, които ще трябва да се приложат за благото на парламентарната република. Има ли такива, възможно ли е да се случи това според вас? 

Има такива, разбира се, и те са били тествани в международната практика. Те се наричат кабинет на малцинството, което означава кабинет, който идва с ясна политическа програма и постоянно я предоговаря с различни за различната политика мнозинства. Това изисква изключително високи лидерски умения, както и възможност всъщност да се разбира другата политическа формация, т.е. какво би било подкрепено от едни политически сили, какво би било подкрепено от други политически сили, но най-вече това изисква подкрепата на българските граждани. Т.е. изисква българските граждани да са убедени, че това управление е необходимо, и че целите, които то си поставя, са легитимни в техните очи. Ако това бъде извоювано, тогава идва втория план, и това е постоянното преговаряне на мнозинства. Аз не съм убеден, че политическите партии се разбират истински в момента, не мисля че те си дават ясно сметка затова какви са приоритетите на останали. 

А какво, играят театър ли пред всички нас? Нали, виждаме, че те си говорят реално и… 

Очевидно е, че си нямат доверие и че се мразят. Едните обвиняват другите за това, че са управлявали 12 години и се счупили държавата, което разбира се в много голяма степен е вярно, а другите обвиняват първите, че са причинили тежко неуправляем хаос, и че нямат абсолютно никакво понятие от това как се управлява държава. На фона на тези две нагласи как точно изглежда общото управление е най-важния въпрос, също така в името на какво се прави то, и кои са хората, които биха могли да го осъществят. Това са важните въпроси, на които към този момент ние продължаваме да нямаме отговор. И от тази гледна точка не виждам каква перспектива има за каквото и да е устойчиво мнозинство в рамката на този парламент. 

Все по-често говорим, г-н Панчугов, че има липса на каквато и да е политическа логика. Включително и днес това го потвърдиха от най-голямата политическа сила ГЕРБ-СДС. Прилагането на нетрадиционни жанрове, за които поговорихме малко с вас, според вас са вариант, но вариант обречен. Правилно съм ви разбрала, нали? 

Зависи, то до голяма степен зависи от хората, които са способни да го осъществят. Първо, в България липсва достатъчно практика в тази посока, т.е. няма яснота как изглежда това в българския контекст. 

Ама как?! Вчера Бойко Борисов каза, че може да извади от своя компютър проектокабинети.

То това е частично и проблемът. Разбира се, въпросът за управленския потенциал в ГЕРБ е основателен въпрос. А той, Бойко Борисов, може да каже всичко, разбира се, до момента, в който не са наложи да покаже лицата, които евентуално ще напълнят този кабинет. Ние видяхме няколко подобни опита и не бяха изпълнени с липса на каквито и да е противоречия около себе си. Въпросът е не да има 10, въпросът е да има един план, да бъде отговорен, който може да постигне съгласие между основните участници в един такъв процес. Според мен такъв план няма. 

Когато… пак споменавам нетрадиционните жанрове, вие казахте "Сега въпросът е кой ще ги изпълнява“, т.е. вие очаквате, че може да се случи това и с един трети мандат и да бъде успешен – така ли да ви разбирам? 

Това изглеждаше като някаква опция, която да извади преговорите от противопоставянето, в което те се вкараха, за това кой ще е носителят на мандата в едно управление, което е чисто формален и символен въпрос, не че е маловажен. На фона обаче на това как се развиха към този момент разговорите, аз не мисля, че третият мандат би променил фундаментално тази ситуация. Т.е. той ще реши въпроса за формализма, за това кой носи мандата, но как ще реши въпроса за общия дневен ред или за лицата, които трябва да влязат в един кабинет? Това изглежда все по-малко вероятно, на фона на репликите, които се разменят между участниците в този процес, за съжаление. 

Г-н Панчугов, ето, виждаме – разговори се провеждат, лидерски срещи предстои да се случат, но технологично какви още процеси според вас трябва да имаме, за да завъртим това колело на държавата най-накрая? 

Първият и най-важен е всъщност политиците да започнат да говорят с българските граждани, не през социологии и не през изследвания на техните нагласи, а през проблемите, които реално вълнуват големи групи в българското общество.

Чрез референдуми ли? 

Не. Референдумът е последният инструмент, който може да постигне това, най-вече защото той изостря противопоставянето отвъд възможностите, отвъд това колко изострено е то в момента. Не. Не говоря за политици, които заемат категорични позиции и поставят ясни бъдещи цели, или обясняват цената, която трябва да се плати за това. Говоря за политици, които са наясно какво искат техните избиратели и казват какво трябва да се направи, а не какво очакват да чуят техните избиратели. Говоря за политици, които променят изцяло подхода към правенето на политика и започват да говорят на останалите 60% от българските граждани, които не гласуват. Това е първата голяма промяна, която ние трябва да видим в българската политика. Втората е да върнем капацитета на институциите да се справят с решаването на проблемите на гражданите, извън политическата воля и политическа благословия. Имаме институции, които в момента са абсолютно лишени от желанието и възможността да вземат решения самостоятелно, без някой да им каже какво да правят. Това по дефиниция е точно обратното на това как трябва да изглежда една професионална държавна администрация и всъщност първата най-важна и съществена реформа е в тази среда, в административната, така, че всъщност тази държава да може да бъде управлявана и без правителство, ако е необходимо, достатъчно дълго време.