В навечерието сме на светлите Рождественски празници. Ще си поговорим за магията на Коледа с един специален човек – този човек, върху чиито рамене стои нелеката задача отново да забият камбаните в Родопите. 

Казвам добър ден на отец Боян Саръев.   

Добре дошли.  

Добре заварили. Можем ли да влезем в храма?

Благодаря.  

Отче, отива си една нелека за българите година. Тя е тежка в политически, в социален, в икономически, в здравен план, на прага на страната ни бушува война, а ние сме в навечерието на Рождество Христово. Какво ще е това Рождество Христово, каква ще е тази Коледа, отче?  

 

Живеем наистина в трудни времена, но тя по принцип драматичната история на човечеството, описана още в Библията, е поначало трудна, драматична, противоречива, често пъти кървава, с глад, с мизерия и т.н., затова защото човечеството още при своето сътворение избра да върви по собствените си пътища, по пътищата на човешките си хрумвания, а не по Божията воля. Рождество Христова или както го наричат Коледа, всъщност то не е Коледа, защото Коледа е седмото божество на славяните, езическо божество Колада, и така явно са заместили рождението на Господа Исус Христос с това славянско божество. Ние ще празнуваме Рождество Христово, идването на нашия Господ Исус Христос. 

А чудо ли е Рождество Христово? 

  

Вижте, всяка нещо, което става всеки ден от сутрин до вечер е чудо за човека, защото стават такива прекрасни, такива интересни неща, които не са по силите на човека, които стават по Божия воля, а това, коет остане по Божия воля, то е чудо, то е чудесно, в смисъл такъв, че е прекрасно, хубаво, красиво. Рождество Христово е наистина един велик празник, това е началото на надеждата за спасението на човечеството от първородния грях и възстановяване на безсмъртната му природа. Господ Исус Христос бе заченат от Дух Свети и Дева Мария, за да се роди и да спаси човечеството от греха. Грехът е най-страшният бич, който е преследвал още от грехопадението насам човеците и е нанесъл най-много поражение и злини за човека, обаче това не се разбира, не се проумява, духовата същност на празника не се разбира. Говори се месеци наред преди Рождество Христо за Коледа, Бог се показва като един старец, който пие "Кола“, който гръмко се смее, когото свързваме с промоции по магазините, изобщо човечеството е вторачено твърде много в собствените си консуматорски отношения към света около себе си. Или както казва апостол Павел, човечеството е превърнало своя стомах в свой бог, за съжаление това е реалната истина, което всъщност е безумие, защото човек освен тяло има и душа, която е много по-важна и по-съществена от всички останали неща, включително и тялото на човека. Защото тялото е тленно, то подлежи на изгниване, то подлежи на това да се превърне отново в земя, от която бе взето и сътворено, а остава безсмъртна човешката душа. Никаква полза няма за човека, ако придобие цял свят, не в магазина да купи евтино, не да отиде в ресторанта с намалени цени да вечеря, да си напълни стомаха, не това е важното и същественото, защото в Светото Евангелие е казано: Каква полза ако придобиеш цял свят, а погубиш душата си, или какво от това, че ще спечелиш всички богатства на земята, когато ще загубиш себе си. Много по-важно и по-съществено е да се грижим душата, защото ако сложим всички богатства на света, несметни богатства, които са толкова много, на една везна, на другата страна на везната сложим една човешка душа, дори ако ще и грешна да е, а тя обикновено е грешна човешката душа, огрешена, тя ще надделее и наруши везната в полза на човешката душа, защото тя е много по-важна, защото е искра божия. Това е всъщност смисълът на човешкия живот – да спаси душата си.   

  

Какво бихте казал на хората: как мъдро да подходят към Рождество Христово? Как да избягат от чорапчета с подаръци, богати трапези? Осъзнава ли българинът всъщност какво е Рождество Христово? 

  

Не само българинът, за съжаление и светът въобще не разбира и не осъзнава, и не стига до дълбочината на духовните празници, в частност в случая Рождество Христово, защото човекът е консуматорско и бездуховно същество, той търси материалното, търси блясъка. Аз разбирам, че човек освен духовен е и материален, че всъщност днес трябва 3 или 4 пъти да седнат на трапезата с материална храна. Обаче Господ Исус Христос казва: Не само с хляб, но и със свято слово ще живее човек на този свят. Така че ние трябва да мислим не само за материалната храна, но и за духовната храна, с която храним душата, защото душата не се храни нито със стока, която сме напазарували в магазина, нито с нещо, което сме извадили от хладилника. Душата има свои специални нужди, и това е фактически духовната храна, това е словото Божие, за което говори Светото Евангелие, и говори за безсмъртие. Въобще да се обърне внимание само на материалното, на яденото, на пиенето, на веселието е безумие пред Бога. Това да се трупат богатства и в това да се свежда смисълът на човешкия живот, да се яде, да се пие и да се весели всъщност е безумие пред Бога, защото един ден ние не можем да изядем нищо. Аз 30 и няколко години погребвам хора, не съм видял един човек да е занесъл нещо със себе си в отвъдното. И най-бедните, и най-богатите отиват, гол идва човек на този свят и гол си отива. 

 

Като се има предвид колко нелек е животът на българина, в последните години особено, как той да отвори душата си за Бога, когато в бита си е опрян до стената и му е трудно? И как да бъде духовен, когато не може да осигури храна за децата си? Какво бихте казал на такива хора, на които им е трудно? 

За мен въпросът е обърнат обратно. Тази духовна нищета, този недостиг на материално благополучие, бедност материална, недояждане, глад и т.н. е в резултат именно на бездуховността. Не материалната нищета е довела до бездуховност, а бездуховността е довела до материална нищета. Господ Исус Христос казва: Погледнете птиците небесни, те нито жънат, нито сеят, нито тъкат и предат, а се обличат и се хранят и се обличат така, както и Соломон, в цялото си величие, не се е обличал, както птиците небесни и както полските скринове, разбирате ли? Така че първо идва духовната нищета, след това поражда материалната нищета. Историята ни сочи, че никога едно общество, където е процъфтявала вярата, където е процъфтявала духовността, не е изпадало в такава остра материална нужда и потребност. Защото Господ Исус Христос казва: Първо търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде. А ние сме паднали на едно биологично ниво, когато сме само консуматори, потребители, ядем и пием, и някои други работи още правим, и нищо повече. И това ни е смисълът на живота. Така живеят и воловете, и кравите, и овцете, и целият скотски свят.   

 

Вие проповядвате християнството в един много сложен регион. Ние знаем, че Родопите помнят много тежки години за християнството. Как мислите, може ли хората да са заедно, когато боговете им имат различни имена? И по-скоро разделят ли боговете хората, когато се казват по различен начин, или това разделение на имената на боговете е изпитание за мъдростта на хората да преодоляват тези различия и да бъдат по-добри, по образ Божий и подобие негово?   

Родопите са границата между две култури и цивилизации, това се вижда с невъоръжено око даже, защото като тръгнеш из Родопите, виждаш множество минарета и множество също църкви, макар че недостатъчно, но достатъчно присъстващи, за да покажат, че става въпрос тук за две култури и цивилизации. Родопите живеят отдавна, от векове съвместно между мюсюлманството и християнството и те така са се сработили, че знаят как да живеят, знаят как общуват, защото още повече, че те по наследство знаят, че всички християни и мюсюлмани са роднини, близки – едните са откъснати от другите, потурчени и т.н. Сега да се спекулира доколко насила, доколко доброволно, но не може да бъде един такъв акт доброволен, когато във всяко село е имало и се пазят в паметта имената на много църкви около селата. Няма село в Родопите където и да отидете в мохамеданско, където да няма около селото имената св. Марина, св. Илия, Господнято и т.н., което показва, че това са бивши християнски населени места и този народ помохамеданчен е бил някога християнски. Не може из Родопите в което и село да отидете, една копка да направите и да не излезе църковна утвар или основи на църква, или основи на манастир, или кръстове, потири, църковна утвар и т.н. Всичко това говори за предишния християнски характер на Родопите. 

Още повече, че от историята знаем, че Родопите са били християнски още преди приемането на християнството от св. цар Борис I. За основен и първи кръстител на Родопите се смята Никита Ремесиански, който е бил на седалище и резиденцията му е била в Перперикон. Даже е открита църквата, в която той е служил и извършвал кръщение.  

 

За финал на нашия разговор: Какво бихте казал на онези хора, които не са стигнали до Бога все още или на тези, които по някаква причина са загубили вярва в него?   

 

Това е много труден въпрос, защото по принцип тези хора са нещастни. В това съм се убедил от личната практика и просто като че ли има хора, които са родени да не вярват. Просто така упорито отричат Божието битие и съществуването на Бога, че все едно са им врагове или той им е направил нещо лошо. Господ Исус Христос никому нищо лошо не направи, докато беше тук на земята, напротив, много хора изцели, докато беше на обществена проповед, много слепи прогледнаха, много мъртви възкръснаха, хроми проходиха, прокажени се очистиха, мъртви възкръснаха и т.н. Никому нищо лошо. Това е достатъчно основание и доказателство, че той не е лош Бог, не е такъв страшен деспот, на който трябва да треперим, както мохамеданите и мюсюлманите треперят от Аллах, а че всъщност ние трябва да го обичаме и да му се молим и да му служим. И не да се плашим от него, а да го обичаме. И на тези именно упорити хора, които не могат и не искат, нито са в състояние да приемат битието на Бога и съществуването му, ще кажа, че в края на краищата Бог може да съществува, може и да не съществува, но те трябва да живеят така, че както все едно Бог съществува. Това е моята препоръка. 

 

Благодаря Ви, отче за този разговори и за тази проповед.