Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с журналиста от "Фокус" Оля Ал-Ахмед

Днес Руската църква отвори отново врати. Там, на място беше колегата от новините Оля Ал-Ахмед, която ще ни разкаже какво се е случило, как е преминал първият молебен. Здравей, Оля.

Здравейте.

Какво се случи днес в Руската църква? Ти беше там - какво беше настроението, какво беше усещането? Църквата отново отвори врати.

Да, усещането беше празнично. За всички това беше един празник, не само за самите служители на църквата, за самите отци, които днес извършиха съответния благодарствен молебен – така се нарича, но и беше един абсолютен празник за всички миряни, които дойдоха днес за пръв път на отворените врати на Руската църква, която повече от месец и половина, както знаем, беше затворена. Това беше един истински празник, и както се изказа днес новият предстоятел на Руската църква протойерей Владимир, че това за всички нас е празник през сълзи. Това наистина беше така, един празник през сълзи от радостта, която всички изпитахме, че отново можем да се молим в този изключително, както се казва на църковен език - намолен храм.

Ти видя новия предстоятел на Руската църква.

Да.

Какво впечатление ти създаде?

Аз се запознах с него много преди началото на богослужението и преди да дойдат и колегите репортери, успяхме да си поговорим. Първото ми впечатление е за един изключително спокоен човек, един истински духовник, спокоен духовник, който наистина би могъл да бъде полезен на миряните и на духовенството у нас. Това е първото ми впечатление: За един ерудиран и много спокоен духовник.

Много хора присъстваха на този "празник през сълзи". Там беше и Елеонора Митрофанова. Тя каза нещо интересно, не знам точно как да го определя дори: "Руската църква в София е на Москва“, заяви Митрофанова. Как коментираш ти тези нейни думи?

Да, много интересен коментар от страна на Н.Пр. Елеонора Митрофанова. Аз ще цитирам по-скоро един наш колега с теб – журналистът Георги Милков, с когото сме колеги и приятели. Той когато започна този конфликт в самотно начало на скандала в една медия каза следното: "Как да не се знае на кой е този храм? Знае е се чий е храмът – храмът е на Бог“. Ще си позволя да цитирам Жоро Милков и защото напълно съм съгласна с неговото мнение – храмът е преди всичко на Бог. Това не е апартамент, това не е недвижим имот, това е Божи храм, това е мястото, където хората да отидат и да се молят. Всеки избира своя духовник, своето място, където се чувства спокоен, където се чувства уравновесен, където може да намери покой на душата, на своите проблеми.

Много хора намират в тази църква спокойствието и това, което търсят. Така че този храм за мен е на Бог. И всички, както днес каза новият протойерей Владимир, всички са добре дошли в този храм да се молят, защото преди всичко ние трябва да се молим на Бог и на св. Серафим Богучарски Чудотворец Софийски за неговата благословия. Ние там отиваме да се молим, а не да гледаме на кой е този храм. Това е моето лично мнение.

Какви хора още присъстваха днес при отварянето на Руската църква?

Много хора присъстваха, естествено като изключим медиите, защото бяхме много от колегите, присъстваха миряни. Какво значи това? Хората, които търсят духовното, търсят спокойствието и пречистването на техните души, хората, които искат да се помолят, които търсят контакт с Бога посредством този храм, тази обител. Храмът беше пълен, наистина беше пълен. И бих искала да обърна вашето внимание на това, че не беше пълен само с руснаци, с диаспората, храмът беше пълен с българи. Защото това не е храм по националност, това е храм по духовност, това е едно светилище, едно място, както днеска отецът се изрази – намолено място, то е пропито с молитви, молитвите на хората. Това е една светиня, и в тази светиня днес имаше хора от различни националности - и българи, и руснаци.

Затова аз много така не обичам и за мен това не е логично да се политизира вярата, да се политизира културата. Това за мен са нелогични неща, не трябва да се смесват. Тези неща: Вярата, културата, религията, политиката трябва да са в отделни директории и никога да не се преплитат. В тази мисъл, днес наистина храмът се напълни с миряни, с хората, които дойдоха да се помолят и да отпразнуват откриването на тази света обител.