Оля Ал-Ахмед, международен журналист, арабист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

7-месечната война между Суданската армия и мощна паравоенна групировка уби над 9000 души и създаде най-ужасяващата хуманитарна катастрофа в съвремието ни. Судан е обхванат от хаос от средата на април, когато тлеещото напрежение между военния началник генерал Абдел Фатах Бурхан и командващия паравоенните сили за бърза подкрепа генерал Мохамед Хамдан Дагало прерасна в открита война. Сега цялата страна е останала почти без храна и лекарства. Можеше ли тази война да бъде избегната, защото това не е война на суданския народ, а на двама борещи се за надмощие и власт генерали? Защо цивилизованият свят обърна гръб на Судан и го остави сам на себе си? Гост в студиото е колегата международен журналист, арабист Оля Ал-Ахмед. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, Оля.

Благодаря ви, благодаря за поканата.

Какво е Судан, защо е една държава в две?

Много добър анонс направи относно Судан и конфликта, който е в момента, и изключително добър въпрос постави в анонса – защо Судан е оставен в момента сам да се справя с една невероятна хуманитарна криза и един истински геноцид на суданския народ. Всички международни хуманитарни организации го определиха като геноцид. Но нека да започнем от това какво е всъщност Судан, що за държава е това.

В две държави.

Да, държава в две държави. Когато Судан беше една цялостна държава Судан преди да се раздели на две държави, за които ще разкажем на нашите слушатели, това беше най-голямата по територия страна от Близкия изток и най-голямата по… по население – не, но по територия беше най-голямата. Населението е разпръснато.

И една от най-богатите.

И една от най-богатите – браво! Масовият имидж, това, което се разпространява в медиите, масовият създаден имидж, защото имиджът се гради, той се създава, някой ти го създава – в случая създаденият имидж на Судан е, че е една много бедна страна, в която хората там умират от глад, нямат храна, нямат вода. Да, това в момента е така поради възникналата война, но всъщност Судан е една изключително богата страна. Нека да започнем от това защо възникват войните по принцип в света. Ето сега сме свидетели и на други войни – да не отклоняваме прожектора от нашето предаване. Войните са по едно много просто правило: разделяй и владей. А за да разделяш и да владееш, значи има какво да делиш. При условие че няма какво да делиш – няма за какво да го владееш и съответно няма войни. Та се получава, че точно там, където има нещо за делба, е апетитно място и там възникват войните. Та, Република Судан – Судан е република, президентска република, е държава, в момента не толкова голяма, защото се раздели, е държава в североизточната част на Африка. Столицата й е Хартум. В столицата има два големи квартала, които се разделят от река Нил. Държа да се каже това в ефир – че това са квартали в столицата, а не отделни градове, изписвани в абсолютно всички медии. На мен ми прилошава, като го видя. Това е "Омдурман“ и "Бахари“. "Омдурман“ и "Бахари“ се разделят от устието на река Нил в Хартум, но това е част от столицата. Населението на Судан по последни данни, които са съвсем ъпдейтнати, към днешна дата, надхвърля малко над 47 милиона, от които 3 милиона са християни. Останалите са мюсюлмани, въпреки че навремето Судан, когато е била Нубия, но ще се върнем в историята, е била християнска държава. Откъде идва името Судан? Идва от арабското Билад-ал-Судан, което значи "Земята на черните хора“. Думата "сауд“ на арабски значи "черен“. От там идва Судан – Билад-ал-Судан, Страната на черните хора. В Судан от дълги години има враждуващи групировки и малки граждански войни, които са главно породени заради политически и икономически неравенства между различните племена, които населяват Судан.

Колко граждански войни е имало досега?

О, досега не мога със сигурност да ги кажа, но мисля, че тази, която е в момента, мисля, че е петата. Не съм съвсем сигурна, но мисля, че досега минаха четири и това би трябвало да е петата.

За какво се борят враждуващите племена?

За какво се борят? Борят се за това, което казахме в самото начало на нашето предаване – за власт, за власт се борят. И много, много добре го анонсира и това, което много ме боли – че страда народът. Както и сега в ивицата Газа страдат невинните цивилни граждани, така и тук страдат цивилните граждани. В началото конфликтът беше определян като "конфликт“. Това е истинска война, това е истинска гражданска война, както ти каза – април месец избухна между командира на редовната Суданска армия Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на паравоенните опозиционни сили, т.нар. RCF, което е Силите за бърза подкрепа, съкратено в медиите, нашите слушатели ще го видят като RCF, а техен военнокомандващ Мохамед Хамдан Дагало. Та, този господин Дагало е по-известен с прякора си Хемети.

Какво означава?

Ами, някакъв прякор, не знам, точно какво означава Хамети, по различен начин може да се тълкува, защото суданският диалект е много по-специфичен от литературния арабски. Тези двама доскоро приятели и съратници зажадняха изведнъж за власт и разпалиха страшен конфликт, който се превърна в истинска война. И както ти каза, те разпалиха конфликта помежду си, т.е. нормалната… не знам дали и доколко тя е нормална, защото за мен вече няма нормални армии, да кажем официалната армия на Судан и тази опозиционна паравоенна сила в момента враждуват. Последиците от тези вражди са не просто катастрофални, а това е истинска трагедия, катастрофа, трагедия, геноцид, хуманитарна катастрофа.

Това е унищожение.

Пълно унищожение на страната, за която ако се върнем в историята, е една изключително древна страна.

С богата цивилизация, Нубия.

Да, богата цивилизация. Нубия. Основните там народности в държавата са били племената на Куш и Мерое, където наистина се заражда  нубийската цивилизация. Египтолозите спорят, дали те са по-древни от египтяните, или египтяните, но предполагам, че нубийците, защото египтяните са разбрали за нубийците. Канели ги в Египет, те били в армията на фараоните. Но в областта на Нубия, северната част на днешен Судан…

Там е пълно с артефакти.

Невероятни артефакти. Може би за нашите слушатели ще бъде интересно да чуят, че в долината на Нубия, където е било т.нар. царство Куш и Мерое, т.е. една от най-древните цивилизации, има 222 пирамиди. Толкова няма в Египет. Уникални пирамиди, които са били на нубийски царе. Там е имало дълъг период матриархат – принцеси, императрици. За всичко това гласят артефактите, както ти каза, пирамидите. Изключително древна земя, която навремето дори е воювала с Асирия и след няколко неуспешни опита се разделя по-нататък на други царства, докато Мерое се отделя на три малки държави – Набатия, Макурия и Алодия, които по-късно приемат християнството, след което вече след години, идват арабските племена и ги ислямизират.

Странното е, че наследниците на тази богата цивилизация се избиват помежду си.

Точно така. Ама то подобно нещо става…

То е зловещо.

Става и в ивицата Газа – два народа, първи братовчеди, се избиват. И двата народа фигурират в Библията. Значи това е просто нечовешко! Аз не мога да намеря логика. Аз отдавна съм престанала да търся логиката, особено във войните, защото в тях няма логика. Тук има интереси, интереси.

Какви природни богатства всъщност в Судан движат тези интереси?

Да, какви природни богатства движат тези интереси?

Ние сме чували за диамантите, но освен тях?

Да, да, диамантените мини… Говори се, по арабските медии това, което пишат и аз имам възможността все пак да ги чета в оригинал, на арабски – че генерал Мохамед Хамдан Дагало, или така известният Хамети, който направи тази паравоенна милиция – тя е била милиция, след което той я прави въоръжена вече армия – е изключително богат човек, той и брат му. Притежават стада от камили, изобщо много богати, но явно са зажаднели за още богатства и за властта. Та, на какво е богат Судан, освен че има изключително много природен газ, Судан беше една невероятно привлекателна дестинация. Аз самата съм била там с голяма група българи 2017 г. Имаше и колеги от други медии, изписахме доста красиви материали. И сега, когато си гледам тези красоти, които сме написали всички колеги журналисти, това няма нищо общо в момента с реалността. Т.е. погубва се една изключително красива държава, една изключително привлекателна дестинация, от която държавата изкарваше пари. Това е туризмът.

Да, да.

Тя беше една от най-привлекателните дестинация по Скуба дайвинг, гмурканията, гмурканията в Червено море. И това доста допринасяше за брутния вътрешен продукт на страната. Освен туристическа дестинация – богатствата: природен газ, диаманти, мини с диаманти и изключително много злато. Да не говорим за нещо, което е известно в Европа като т.нар. хибискус, каркаде. Плантации от каркаде, които са изкупени от познавачи от САЩ – в каркадето са намерени изключителни свойства против ракови образувания, профилактика, изключително много полезни за организма неща. И всичко това е привлекателно, привлекателно. Памук – колко плантации с памук има… Суданският памук е един от най-качествените в света. Дори на памуковите плантации работеха много български фирми и самолетите в стопанската авиация, които поддържаха памуковите плантации, бяха български, с български персонал. Така че памук, каркаде, природен газ и завършваме с най-привлекателното, заради което в момента явно тези двама военни, естествено с чужд гръб зад тях, правят тази война – златото и диамантите. Изключително много златни мини и изключително много диамантени мини.

Каква е съдбата на тази богатства сега, във войната?

Не знам, не знам. Реално аз не мога да отговоря на този въпрос, защото до тези места не са допускани журналисти. Летището е затворено. Беше повредено от въздушната авиация.

От бомбардировките.

От бомбардировките, да. Летището е затворено, въздушното пространство над Судан е затворено. Морските пристанища са затворени. Преди, както вече споменах, имаше изключително много чуждестранни кораби в град Порт "Судан“, където аз съм била за последен път 2017 г. – просто такъв красив град, за такива хотели става въпрос, че хората просто не знаят, че това беше една едва ли не конкуренция на пристанището "Марина“ в Дубай. Но за това малко се говори, не се знае. В момента пристанището е затворено, т.е. по вода Судан е затворен, по въздуха – затворен, сухопътните пътища – също. Единствено, доколкото разбрах, работи летището в Порт "Судан“, което е международно летище, и всъщност от там става евакуацията. От там се евакуираха и българите, живущи в Судан. От там става евакуацията, тъй като не работи летището в Хартум. Та, това са привлекателните, апетитни неща в Судан, заради които се води тази война. Но последиците, последиците … Войната е грозна, войната е много грозно нещо. До какви последици доведе тази война?

Казахте вече – абсолютно унищожение.

Абсолютно унищожение. По данни на ООН, на Върховния комисариат за бежанците на ООН в момента има над 5 милиона души, които са избягали вече от Судан, и още толкова са разселени вътре в Судан, в местата и градовете, в които все още няма военни действия.

Военни действия?

Да. Военните действия са съсредоточени в Дарфур, където са били и преди това гражданските войни, и военните действия са съсредоточени предимно в столицата Хартум, която столица по мои данни, които аз имам от хората, които от там ми подават информация, е заприличала на призрачен град. Хартум е напълно опустял град, всички са избягали от него. А колко красив град беше! Каква красива столица, с какви красиви хотели! Разходки по Нил, богата история, изключителни музеи, библиотеки – толкова ме боли за тази разруха на една толкова древна страна. Защо, защо трябва да се разрушават древните страни, които носят след себе си историята на световната цивилизация?!

Те се разрушават, както се оказа в случая, отвътре.

В момента отвътре, да.

Не успява ли международната общност да се намеси?

Много добър въпрос. Всъщност доколко е отвътре, също е под въпрос, защото тези двама генерали, всъщност не знам, дали вторият е генерал, но тези военни - Абдел Фатах Бурхан, който е главнокомандващ на правителствената армия, и Мохамед Хамдан Дагало, т.нар. Хамети на паравоенните сили, са въоръжени до дупка. Уникално въоръжени две военни формации.

Някой им праща това оръжие.

Точно така, точно така. Не само че са въоръжени. Ако погледнем снимките в медиите… Арабските медии много подробно отразяват конфликта, аз се учудвам, защо европейските медии престанаха да отразяват този конфликт, защото явно когато една друга война възникне някъде, естествено прожекторите се насочват към нея. Но те не са свършили, тези войни. Войната, междуособиците в Йемен с хусите не са свършили. Войната в Сирия изобщо не е свършила. Никой повече не говори за ДАЕШ, за ИДИЛ. Двойното правителство в Либия не е свършило – там има две правителства. Изобщо не са свършили тези войни, но в момента прожекторът е насочен към Израел и ивицата Газа. В Судан нещата са не просто ескалиращи, а пагубни, истинска хуманитарна катастрофа. Никой не говори да изпрати някакви помощи хуманитарни. Все пак има някакви канали – ето, в Порт "Судан“, по които биха могли да се изпратят хуманитарни помощи. Народът в Судан загива! И ще кажа какво се случва: масово опустошение на села, градчета, по-малки градчета, провинции, откъдето е минала армията на паравоенните сили за бърза подкрепа, RCF. Невероятно унищожение – цели села са запалени, къщи унищожени. В Хартум влизали – има видеокадри, нашите слушатели могат да влязат в YouTube канали, дори в моя YouTube канал, в личния ми YouTube канал могат да видят абсолютно реални кадри, които на мен ми се изпращат. След малко ще поясня на нашите слушатели, от кого ми се изпраща тази информация, за да не си мислят, че блъфираме. В Хартум какво са правили паравоенните сили? Влизат в апартаментите, както хората си седят, примерно – влизат, изкарват хората от къщите им, изкарват ги от апартаментите и им казват: "От днес този апартамент е военна база“. Ти си го купил това жилище, цял живот си работил, пестил си някакви пари да си купиш апартамент, да си направиш къща, утре идва някой и ти казва: "Това е вече военна база. Взимай си багажа, даваме ти 5 минути. Ако до 5 минути не напуснеш апартамента, ще бъдеш убит“ или там… Сега ще поговорим и за масовите изнасилвания, нещо страшно става! И така. И Хартум в момента е един опустял призрачен град. Хората са или избягали в Чад, или в Египет, или са разселени, както вече казах, вътре в Судан.

Или са избити.

Или са избити. Много добра реплика ти ми отправи – защо световната общественост нищо не прави. Ами защо? Направете нещо! Ето, аз апелирам към големите, към великите сили да направят конференция за постигане на траен мир и в Судан, също да натиснат двете враждуващи групировки, по-силно да ги натиснат да прекратят огъня и да прекратят тази война, защото от това пак ще пострада Европа. Значи не ни стига, че там народът страда и се самоизбиват и умират невинни хора – Хартум е заприличал на открита морга. Телата са по улиците, няма кой да ги прибере, няма кой да ги погребе, няма кой да ги разпознае. Те просто се стрелят на пушечно месо и всичко това е на улицата – има кадри и видеа, които са потресаващи, потресаващи!

Т.е. от там може да тръгнат епидемии към Европа?

Така. Епидемиите – аз сега ще кажа за епидемиите, и то ще разкажа на нашите слушатели именно констатацията на Световната здравна организация – това са данни, които ги има. Но какво може да тръгне – бежанската вълна. Ами вие нали разбирате, уважаеми слушатели, че хората бягат от нещо, което е лошо. Т.е. ако ти няма къде да живееш, ако теб са те изгонили от дома ти, ако ти няма какво да ядеш, нямаш храна, вода, нямаш лекарства, нямаш нормални условия за живот, няма болници – болниците са затворени или са превърнати също на бази, ами ти ще бягаш, всеки ще бяга. В момента Египет се е превърнал във вече пренаселена пирамида, така образно ще кажа, която направо е пред разрушаване от бежанска вълна.

Те затова затварят границите с Палестина.

Да, с Палестина. От едната страна идват палестинците, които бягат през пункта "Рафа“, от другата – суданците. Ами Египет – те самите египтяни са пренаселени. Знаете ли, че в Египет, в Кайро животът започва в 4.00 часа с клаксони – тези от нашите слушатели, които са ходили там, ще потвърдят думите ми, и хората са толкова пренаселени в Кайро и в Египет, че спят по гробищата. Спят по гробищата. Значи не стига, че самият Египет е пренаселен, а в момента идва една огромна, огромна бежанска вълна от Судан – прощавайте, но просто тази тема за мен е много емоционална, и огромна бежанска вълна през "Рафа“ минава от Палестина. Та, за хуманитарната криза. Всичките болници са пред абсолютен колапс, защото няма лекарства, няма медикаменти, страдат хората с хронични заболявания, страдат неонатологичните отделения, новородените и недоносени бебетата, тъй като няма необходимите медикаменти и условия за подпомагане на тази дейност. Абсолютно всички страдат. Питейната вода – имаше един период, мисля, че беше лятото, беше много страшен период. Световната здравна организация предупреди, че ще пламне епидемия от холера. Тя така и така преди няколко години беше тази епидемия, парира се и сега предупреждават, че пак може да пламне, защото хората били принудени да пият непречистена вода от Нил. Аз имам кадри в моя YouTube канал, как дори на български език българите там ми казват "Пием водата от Нил“. Кадрите са на български, могат нашите слушатели да ги видят и да ги чуят. Буквално пият непречистена вода от Нил, защото пречиствателните станции нямаха гориво, нямаха мазут, нямаха електричество. Всичко е свързано, всичко е свързано. По време на една война настъпва страшна икономическа криза и тогава страната изпада в колапс. Значи нямаме лекарства, нямаме лекари, нямаме медикаменти, болницата са превърнати в бази. Храните са на изчерпване. Невероятна инфлация – хлябът е станал невъзможен да си го купиш или да си купиш брашно да си направиш хляб, да си спечеш. Просто страната загива. Судан загива.

Има ли шанс за спасение?

Наскоро четох един анализ в  “Ал Джазира", едно заглавие, което заглавие казва всичко - “Ужасяваща ситуация". Това заглавие го прочетох и по-нататък не продължих да чета материала. Има ли начин? Има начин. Винаги има начин, както една война е започната, винаги има начин да я спреш, ако за това има желание, ако за това има желание от двете страни, ако за това има желание на световната общност, на великите сили. Аз имам такова усещане, че като че ли някой има файда, има полза от това да има войни.

Със сигурност има полза, защото явно за тези оръжия се разплащат с диаманти и злато.

Не само, че са много добре въоръжение, много добра и силна авиация имат, но и като гледам кадрите и как двете враждуващи фракции са облечени, те си имат униформи, те не ходят цивилни, те са много добре облечени. Тоест, някой тях ги облича, обува, храни, въоръжава най-вече нали, и това за сметка на какво? За сметка да се убива бедния, нещастен, добронамерен судански народ. Ако знаете, колко са добродушни суданците.  Аз имам десетки пътеписа за Судан, които все още се пазят в Интернет пространството, и нашите слушатели, ако проявят интерес могат да ги намерят. Единият ми пътепис е с изключителното заглавие, което само по себе си говори: “Судан - страната на добрите хора", другото ми заглавие е “Судан - страната, в която никой не бърза". Ето, това са толкова умиротворени, балансирани заглавия, че само по тях можеш да си правиш извод, какво следва по-нататък в материала. И какво, и в тази страна, в която никой не бързаше и хората бяха спокойни, бавни, усмихнати, добри, в момента бързат, бързат да се изселят, бързат да бягат, защото има една страшна трагедия в тази страна. Наистина един изключително добър народ, който в момента страда и страда от неговите властимащи, от тези, които се борят да вземат властта. Защо толкова емоционално говоря на тази тема? А в другите предавания съм умерена, интонацията ми е друга. Защото тук имам пристрастност и съпричастност, тъй като моето семейство е там, цялото ми семейство е в Судан, където са останали 43-ма от моите първи братовчеди, 6 лели и 4 чичовци, това са братята и сестрите на покойният ми баща. Аз съм наполовина суданка и когато в групата в Whatsapp в моя телефон ежедневно получавам кадри, които са снимани от моето семейство, няма как интонацията ми да бъде равномерна. Това е моя лична трагедия и наистина апелирам към тези, които биха могли да направят нещо: Организацията на обединените нации, Висшият комисариат към ООН, да помагат по някакъв начин на Судан, да пращат хуманитарни помощи. А Великите сили трябва да седнат на една маса и да преговарят. Защото това, което става в Северна Африка и в Близкия изток трябва да бъде прекратено, трябва да бъде отрязано веднъж завинаги. Защото най-накрая ще пострада Европа и вече ще бъде късно да се сетим, о, някъде в един ефир някой беше казал, че Европа ще пострада. Целият свят ще пострада, защото войните, войните са като едно заболяване, което има своите разсейки.

Преди години, в предишните си състави Европейската комисия правеше редовни срещи на върха с лидери на Африка, лидери на Близкия изток. Нямам обяснение, нямам отговор, защо последната Европейска комисия на Фон дер Лайен не продължи тази практика, не прие тази традиция. А е необходимо такива срещи да се правят, за да могат да се поставят на тях проблемите. И да се види какво може да се направи както в региона, както в континента, така и съответно във взаимоотношенията, взаимодействията с другите, не само велики сили, а и други общности.

Разбира се, такива срещи трябва да се правят и да се седне на кръглата маса, и да се преговаря. Защото ако световната общественост не взима отношение, да това е вътрешна война, да това е гражданска война.

Но загиват хора.

Но загиват хора, има хуманитарна криза, невинни животи си отиват, това са деца, жени, цивилно население и болести, епидемии, които могат да се разпространят. Тоест, ние трябва да сме загрижени за животите на другите, защото рано или късно те ще се отразят и на нашия живот. Този егоизъм, който се проявява от страна на световната общественост, не е нормално явление, както ти каза. Те трябва да продължат тези срещи и по някакъв начин да се сложи капака на тези войни и да им се поставят условия, санкции. Санкции, ако това може да ги спре. Ето, например, четох неотдавна, че пара военните сили, шефът на тази пара военната сила Дагало и неговия брат са санкционирани от САЩ. А санкциите са наистина удар върху личната марка на семейство Дагало. Разбрах, че те имат доста яки санкции са им наложени и това го каза лично държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, на 15 юни са им били наложени тези санкции, заради заплахи, убийства, заради всички тези поразии, които те вършат. Така че вероятно, вероятно някакви по-крути мерки трябва да се предприемат, за да бъде ликвидирана тази война. Много ми е жал за хората там, защото те няма къде да бягат. Останали са още няколко града, в които все още ситуацията е спокойна. Но предвид цялата ситуация в страната, там няма храна.  И пак се връщаме към това, че нямат храна, нямат питейна вода, нямат лекарства. И някаква криза, по едно време банките не работеха, банковата система не работеше. Просто войната влече зад себе си разруха.

Тя парализира всичко.

Тя парализира всичко и затова наистина трябва да се апелира, да има повече такива предавания, каквото ти правиш и да се говори, да се говори гласно, защото рано или късно, ние ще бъдем чути, но това не е достатъчно.

Трябва да бъдем и разбрани.

Трябва да бъдем и разбрани. И нищо, че се намираме в България, в малка страна в  Европа, трябва да говорим ние журналистите за това, защото рано или късно ще бъдем чути. Ето както си спомняш земетресението, голямото в Турция, всички медии под един общ знаменател говореха само за земетресението в Турция. А бе хора, там е Сирия, Сирия беше засегната не по-малко от Турция. Никой не говореше за Сирия, докато аз не излязох по всички медии и не се развиках буквално по микрофоните. Най-накрая бях чута и пратиха “Спартан" с хуманитарни помощи. Така че нашият труд на журналисти не е нечуван, все пак, рано или късно, това което ние правим, а нашата работа се вижда и наистина апелирам към световната общественост и към големите сили, по някакъв начин да съдействат в  Судан да се прекрати това безобразие.

Благодаря. Благодаря ти много. Благодаря за това, че прие този разговор. Важно е да говорим с човек, който от първо лице знае проблемите, не просто ги знае, а ги изпитва на себе си, на гърба си. Гост в студиото бе колегата международен журналист, арабист Оля Ал Ахмед.

Цоня Събчева