Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на Регионален природонаучен музей в Пловдив Огнян Тодоров за експедицията му в "Дивата Африка" и за неразплатените средства на музеите в страната.

Г-н Тодоров, интересна фотоизложба е подредена във вашия музей – "Дивата Африка“. Може ли да кажете какво включва тази селекция от снимки и всъщност какво успяхте да посетите Вие?

Като цяло самата експедиция, която проведох миналата година, беше, мога да кажа, вариант "Б“, защото бях предвидил посещение на Югоизточна Азия, но паради влошените метеорологични условия се наложи да го променя. Африка не ми беше една от топ дестинациите, които бях решил, че искам да посетя, но така се случиха нещата. Като си приоритизирах програмата и проучих коя държава има добро биоразнообразие, която е сравнително безопасна за туристите, накрая се спрях на Уганда. Уганда и Руанда се водят достатъчно безопасни държави, с много добро биоразнообразие. Всъщност това, което ни привлече най-много, бе възможността да бъдем част от групата, която може да посети дивите горили в планината, което се заплаща допълнително – доста скъпа такса, но цялото преживяване си заслужава. Имахме възможност да седим един час в планината и да наблюдаваме живота на планинските горили.

Всъщност вие сте посетили седем национални парка в Уганда?

Да, седем национални парка, всеки – коренно различен от другия, с различни животни. Огромно биоразнообразие. Дойдох си с може би над 20 000 снимки, предимно на природа, на животни, местообитания. Също така съм много приятно изненадан от местното население, които са изключително приятелски настроени, много усмихнати хора.

А какво е уникалното на самото място? Кое е това, което впечатлява, което оставя траен спомен?

Самата атмосфера, посрещането, което получихме. Това е много бедна държава с много щастливи хора. Изключително високо биоразнообразие. В рамките само на един ден успях да видя седем вида орли, няколко вида лешояди, което не знам на колко места в света е възможно да се види. Огромно разнообразие от птици, маймуни, носорози, жирафи. Всичко, което сте виждали по филмите и което сме гледали по картинките, всъщност за нас беше от другата страна на един отворен прозорец на джипа.

И как хората съжителстват с толкова много животни, такова разнообразие?

Да, много добре поддържани резервати и национални паркове, много добра организация. Попаднахме в период, в който насекомите бяха малко, защото беше сухият период и нямахме проблеми нито с комари, нито с други паразити. Така че беше едно наистина много вълнуващо преживяване. Много се радвам, че успях да видя един различен свят, който не съм си представял, че може да съществува.

Самите пейзажи какво пораждат, гледките, които сте открили?

Това е една необятна природа. Саваните са много красиви. Това, което виждаме по телевизията за залезите на Африка, мога да го потвърдя от първо лице, защото наистина е голяма цветна феерия самият залез. Цялото небе става оранжево, все едно гори. Най-интересните животни, които успях да видя и да заснема. Най-интересните сцени съм ги заснел и на видео, и на снимки. Снимките представяме на изложба със 70 и няколко фотоса, предимно на животни.

Това са отделни откъси от живота на тези диви горили и шимпанзета, така ли?

Да, да, бяхме в планината с дивите горили. Мога да разкажа доста интересни истории, защото имахме интересни случки.

Това щях да попитам – имаше ли случки, които да споделите?

Да, да, имаше. Мъжката горила скочи много агресивно срещу нас и благодарение на един от гидовете спря на около 3 метра пред мен. Това беше много стресиращо за мен, защото животното е огромно.

Но защо, как се обяснява това?

Възможност да покаже кой е "шефът“ там. Същото имахме и при шимпанзетата. Там бяхме предупредени от гидовете. Шимпанзето минава с голяма скорост през групата на посетителите, но при горилите това нещо беше много стресиращо.

Хипопотамите също - те са много голям проблем, защото са много агресивни. Навсякъде ни пазеше въоръжена охрана от хипопотамите. Опасно е, да. Много хора загиват от хипопотами. След маларията най-много жертви местното население дава от хипопотами. Един се опита да захапе задната част на лодката, в която плувахме. Такива неща се помнят, стига да приключат добре.

А с комарите, казвате, нямахте проблем?

Не. Държавата е много рисковата откъм малария, но в сухия период почти не съм видял комар. Даже не си спомням дали ме е захапал за цялото пътуване.

Вие бяхте ваксинирани съответно, нали? То няма как да отидете там, иначе.

Задължителната ваксина е за жълтата треска. За малария се пие маларон – едно лекарство, което е на хапчета, всеки ден се взима по време на престоя. Ние, разбира се, се бяхме подсигурили, защото не знаехме каква ще е ситуацията.

Много интересно. Вие смятате ли да продължите с тези експедиции, защото имахте и друга преди това - в Азия?

О, смятам, разбира се. Още сега, на 15 февруари, за един месец заминавам за Източна Азия.

И пак ще има какво да разказвате! Тези снимки, фотоси, които сега ще покажете в изложба, тя ще остане, или ще е времена?

Да, един месец е изложбата в залата с гостуващите изложби.

И след това потегляте на ново пътешествие. От там също ще очакваме разкази и снимки също.

Да, да, със сигурност. Тайланд, Камбоджа, Виетнам и Мианмар. След това – две седмици почивка и заминавам за Индия.

И после в Индия? Там какво точно смятате да посетите?

В Индия вече е посещение от личен характер, със съпругата ми. Но пак по националните паркове. Резервирали сме си гледане на тигри в няколко национални парка. Пак природно насочена е екскурзията.

Да, да, всичко, което правите е с цел. Добре, г-н Тодоров, Вие сте и председател на Сдружение български музеи. Какво се случва? Какви са проблемите на българските музеи? Стана въпрос за някакви неполучени средства.

Да. Миналата година Сдружението успя да издейства за гилдията 5,5 милиона от държавния бюджет, насочени към проекти за модернизиране на българските музеи и на експозициите. И Министерството на културата обяви сесия за финансиране. 126 музея спечелиха проекти, като 1,9 милиона – третата сума, в края на годината не бяха разплатени към колегите, които са спечелили проекти и имат подписани договори с Министерството, независимо че парите бяха целево отпуснати от Министерството на финансите, със съответното постановление на Министерски съвет и със съответния лимит, който е към Министерство на културата. Парите по незнайни причини бяха пренасочени за погасяване на задължения на сценични изкуства.

На сценичните изкуства, значи? И няма яснота кога ще си получите парите?

Да. Което е съвършено нередно. Поради тази причина не е стигнал лимитът на Министерството, за да плати средствата на музеите. Имах разговор и с министъра на финансите миналата седмица, и с различни заместник-министри. За момента няма вариант за решаване на тази ситуация, защото Министерство на финансите не могат втори път да отпуснат средства за едно и също нещо, което е нелогично.

Проблемът трябва да се реши в структурата на Министерството на културата. Сега ще видим новия министър.

Значи, остава да чакате. Как така са отклонени средствата? Имаше ли обяснение защо?

Не, няма обяснение. Ще текат проверки, прехвърляне на топката. Общо взето не се знае кой точно е постановил това нещо. Кой е допуснал тази грешка. Но е абсолютно безумно и недопустимо това нещо! Така или иначе, ние имаме подписани договори, колегите са си спечелили проектите, така че те са длъжни да ги разплатят тези средства. Вече как ще се случи това и кога – това ще се отрази и на самите проекти.

А Вашият музей очаква ли от тези пари?

Да, да, ние също имаме неразплатени – точно големият проект за 160 000 лева, нямаме финансиране по него. Етнографският музей в Пловдив също е потърпевш. 25 регионални музея в страната, точно по тема 3, която е с най-голямо финансиране.

Е, жалко! Дано да се реши проблема.

Няма как да не се реши. Ние сме много активни от Сдружението. Със сигурност няма да спрем, докато не бъде решен проблема. Просто не трябва да се случват такива неща. Те са абсурдни!