Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на Регионален природонаучен музей - Пловдив гл. ас. д-р Огнян Тодоров, за новостите в музея и за някои притеснения на ръководството.

Г-н Тодоров, отново привличате вниманието ни, този път с нова видеостена и отново образователни инициативи.

Гвоздеят на програмата е, че сме сменили с много по-модерна и реалистична визия видеостените в залата с динозаврите. Добавили сме новите видове и вече изглежда изключително впечатляващо за децата това нещо, не само за децата, но и за родителите. Много реалистично, по-реалистично.

Това някаква интерактивна картина ли е, какво точно представлява?

Да, това са динамичните изразения върху стените в Залата с планетариума, те са свързани с една КИОСК система, чрез която посетителите, най-вече детската ни аудитория, управлява изображенията по стените. Могат да извикат тиранозавъра, птеродактила. Всъщност посетителите имат възможност да управляват изображенията върху стените.

Откога всъщност е факт това?

Има я тази система още когато отворихме залата, миналата година я инсталирахме, но сега инвестирахме определена сума върху обновяването на изображението, за да може да изглежда още по-реалистично. Целим да потопим посетителите в една по-естествена среда, доколкото това е възможно, разбира се.

Ами това е чудесно! Има и нови неща при нас сега?

А, да. Сега се излюпи най-голямата пеперуда в света, даже две пеперуди се излюпиха, буквално преди два дни. Пеперудата живее само една седмица.

Пеперудата е Атлас, две огромни женски пеперуди се излюпиха и са на разположение в Залата с пеперудите, за трети път се излюпват.

Животът им е само една седмица?

Да, да, те не се хранят, нямат храносмилателна система, а разчитат само на натрупаните храни от какавидата.

И това е най-голямата в света пеперуда?

Най-голямата в света да, нощна пеперуда. Тя е с най-голяма площ на крилата.

Тоест, заслужава си сега да отиде човек и да се снима с нея? 

Да, заслужава си, защото е за трети път,  ние много трудно стигаме първо до тях, второ не винаги се излюпват, но това ни е трети успешен опит.

Чакате и нови експонати от Антрактида?

А, да, от Антрактида, тя експедицията сега замина, но моите уредници заминават в началото на февруари и ще се върнат в началото на март.

А иначе, тези животни от Австралия, които сме поръчали, торбестите бозайници - коалата и ехидната, тасманийският дявол, вомбат и казуар, те ще дойдат може би, как да кажа, дядо Коледа ще ни ги донесе за Коледа.

Това е, което доста дълго го уреждахте, нали за това става въпрос?!

Да. Много дълго - осем месеца много тежки преговори. Платили сме авансовата сума, сега обещаха ми, че до 15 декември ще са готови и ще ги изпратят, ако нещо не се удължи срока от тяхна страна.

За крокодила Хектор няма да питам, защото той се чувства прекрасно вече.

О, Хектор е на седмото небе, толкова е щастлив. А също и каймана, те вече са в много по-голямо пространство. Условията вече съвсем отговарят на това, което трябва да е, защото предишният терариум беше тесен.

И отново се връщам към новата система, тя как точно се нарича?

КИОСК, това са едни таблети, които са свързани с мултимедия и управляват изображението върху стените.

Да, много интересно става за децата при вас, пък и за родителите им!

О, много. Сега сме кандидатствали по един проект и във всички зали ще вкараме такава КИОСК система, която ще обхване абсолютно всички експонати в музея.

И децата просто ще са луди по вас.

Да, но това е огромен проблем и вече не знам как да реагирам в интерес на истината, защото много тесен ни стана музеят, много станаха посетителите, много сериозен проблем е. Или трябва да спра малко с развитието на институцията, за да дръпнем малко назад, за да нямаме толкова посетители.

О, това не бива да става.

Ами не бива, но в един момент за мен се получава като бумеранг, защото сега на 28 октомври върнахме 190 или 290 деца от Варна, които искаха да дойдат да посетят музея, но нямаше възможност да влязат, поради многото групи, които се бяха записали предварително. И започват да стават такива неприятни ситуации. “Ама ние искаме да влезем", пък ние сме ограничили достъпа, защото музеят е претъпкан. И те казват, пък ние специално идваме до Пловдив за вашия музей и сега да не можем да влезем, пък то е със записване, а те не са се записали. И започват да се получават такива неща, не бих искал да попадам в такава ситуация. Вдигат се скандали, неприятна работа.

Дано по-бързо да се измисли решение наистина. Много отдавна това е проблем.

Не знам, аз действам изключително активно, но все пак трябва да има и волята на кмета, защото той е човекът, който ще каже “Да, ще стане" или “Не, няма да стане". Засега нямам категорично - “Да, ще го направим" или “Не, няма да го направим". Стоим в едно безвремие такова. Наистина попадам в ситуация, в която трябва да откажа да развивам институцията, за да може да се овладее потокът на хората, което е абсурдно. Аз толкова години тук се боря да се превърнем във водеща институция, и в един момент... На мен ми е много по-лесно нищо да не правя и нищо да не се случва, пък така с една нова сграда ще си създам страшно много работа и главоболия. Но аз не го правя за мен, правя го за хората и за децата, най-вече. Всъщност на мен ще ми е по-лесно нищо да не правя. И така ще станем един средно-статистически музей.

Не, не, не трябва да става така! Вие тъкмо набрахте такава инерция.

Ами набрахме страшна инерция, а сега в един момент трябва да стопираме нещата. А пък то е добре за града, защото  20% от посетителите ни в събота и неделя са от София. Те идват от София, където има Национален природонаучен музей. Но те идват да видят нашия.

Не само от София, идват от цялата страна.

От Варна пристигат специално за нашия музей, от цяла България. Има туристи, които посещават Пловдив само заради нашия музей.

Наистина му е много тясничко и трябва да се мисли сериозно по този въпрос.

Да, защото не мога вече. Аз имам още много интересни неща, които могат да привлекат още по-голямо внимание и интерес, но просто няма къде да го разгърна това нещо. Искам по-голямо пространство, за да мога да разпределя потока от туристи равномерно навсякъде, така ще посрещнем по-голям наплив. Всяка събота и неделя отпред има опашка, охраната ми застава и да кажем 20 човека излизат - 20 влизат. Имаме контролиран достъп събота и неделя, защото посещаемостта е много голяма. Близо 95 000 души са минали през музея за една година досега, а имаме още един месец до края на годината.