Гост в предаването "България, Европа и светът на фокус“ е Огнян Атанасов – вицепрезидент на КНСБ. Добър ден, г-н Атанасов!

Добър ден на вас и на вашите слушатели!

Преди дни участвахте в многохиляден протест на работници от индустриалния сектор в Европа. Защо европейските синдикати апелират да бъде приета директива за справедлив преход?

Поводът всъщност беше анонсът на Европейската комисия, че ще има продължение на Зелената сделка, което ще се нарича Сделка за чиста промишленост, чиста индустрия. Имайки горчивия опит от това, че в Зелената сделка почти нямаше в достатъчно степен засегнат социалния проблем, работните места на хората – знаете, че Зелената сделка всъщност доведе до загуба на доста работни места в индустрията най-вече, близо 100 хиляди души са загубили работата си. И затова всъщност Европейската конфедерация на труда заедно с IndustriAll (Европейския синдикат на индустрията) реши да реагира именно в защита на тези работни места. Директивата за справедлив преход всъщност ще бъде инструментът, който ще може да предпази работниците от това, което ще се случва напред. Защото такава предпазна мярка няма и това ще бъде един документ облечен в законов формат, който ние ще настояваме да бъде неразделна част от тази Сделка за чиста промишленост и изобщо от всички стратегии, които пак започнаха да ни заливат с новата Европейска комисия.

Това означава, че ще се правят реформи, но ще се запазват работните места, така ли?

Ние настояваме не само да се запазят работни места, а да се създават нови, при това качествени работни места, които да се договарят чрез колективното трудово договаряне. Това е нашето оръжие и ние ще настояваме всички тези промени да бъдат обект на колективно трудово договаряне.

Казахте, че в Европа през последните месеци са загубени 100 хиляди работни места. У нас каква е картината?

У нас картината не е по-розова, въпреки че мисля, че до известен степен успяхме да се съхраним. Сега, какви са причините, всъщност е тема на един много дълг разговор  доколко индустрията ни е засегната от това, което наблюдаваме в Германия все още или това, което се случи в Германия с индустрията тепърва ще види отражение в нашата страна. Но за съжаление в индустрията ние също имаме загубени работни места. Даже аз започвам да си мисля, че ситуацията е по-тревожна, отколкото в енергетиката в момента.

А защо? 

Защото благодарение на синдикатите ние успяхме да си запазим енергетиката. Изключвам "КонтурГлобал“, където нали знаете, затворена е централата, загубихме 350 работни места. Сега обаче тя, понеже беше съхранена, работи отново с един или два блока, и в момента въглищната енергетика спасява България по отношение на това да сме осигурени с електричество. Въпреки всичко вие знаете, че аз от тази посока не съм голям оптимист, защото идва пролетта, идва лятото, отново въпросните ВЕИ-та ще почнат да бълват, отново ще объркат цялата ни електропреносна система, отново въглищните централи ще изпитват проблеми, отново ще почнем да говорим за миньорите, които сега произвеждат 12 милиона тона вместо 25 милиона, както преди, а пък са със същия състав. Отново ще почнем да говорим, че ни е нужна енергийна стратегия, каквато нямаме, и всъщност ние не знаем какво ще се случва в енергетиката. Т.е. работим от зимата 2-3 месеца…

От месец на месец, от сезон на сезон.

… докато стане горещо. Това убива въглищните централи и най-вече създава усещането в хората за абсолютно несигурност за работните им места. Никой вече не може да им спечели доверието, ако не видим една твърда и ясна политика в края на краищата какво ще се случва с енергетиката, а в случая вече и с индустрията.

И вие казвате, че на фона на енергетиката, която обрисувахте не много розова, индустрията е още по-зле, така ли?

Ами така се очертават нещата. Много от предприятията в индустрията в момента изпитват затруднения. Причината е простичка: ние работим основно за големи външни компании, имаме договори с тях нашата индустрия. И в момента тези договори, които намаляват, всъщност водят и до намаление според мен на работните места. Знаете, че някои от големите предприятия, в Казанлък това предприятие машиностроителното съкрати 120 човека. А и всъщност всички от индустрията казват, че металургията също не върви добре, казват, че в момента имат сериозни проблеми. Вие чувате Васил Велев на АИКБ колко тревожни числа показва за индустриалния отрасъл. Това естествено ни притеснява и нас. Ние затова застанахме зад индустрията, изобщо зад работодателите, когато поискаха да има таван на цените на електроенергията, т.е. да получават компенсации над 180 лева, с ясно съзнание, че високите цени на електроенергията първо, могат да затваряне определените производства и съответно ние да загубим работни места, и съответно и наши членове, а и пък да се увеличат и цените на стоките. Самите работодатели казаха: окей, след като няма да има увеличение на цените, ще получаваме компенсации, и ще направим всичко възможно да не вдигаме цените на стоките. Сега, това се случва, е отделен въпрос. Можем да разсъждаваме, но в края на краищата ние мислим, че това е добра стъпка. Сега новият министър на енергетиката казва, че ще се работи пак върху механизъм с работодателите заедно по отношение на тези компенсации, т.е. да не се получава на калпак, ако пък са много ниски цените, самият бизнес да връща малко пари във Фонд "Сигурност на електроенерийната система“, където знаете пък, че се плащат средствата за нас с вас като потребители по отношение на цените на електроенергията, който за съжаление от месец януари се повишиха с 8,5%. Хората сега ще го видят в сметките си, ако не са го видели вече. И аз дори съм учуден на това спокойствие на улицата, което за мен е измамно. Защото сутринта като говорих с жена си например, че ще дойда тук, й казах: Я ми изпрати последната сметка за ток, януарската, за да видя всъщност, тя ми каза – тя плаща сметките електронно, и ми каза: С 20% повече не е токът. Дай да видя фактурата. За първи път този месец, всъщност ние още нямаме, понеже плащаме електронно, нямаме изпратена фактурата, за да видя какво точно пише в нея и с колко е увеличението, дали защото например е бил по-студен януари, но искам да погледна реалното увеличение свързано с увеличението на цената на тока как се отразява. Този мит, който се насажда, че ние всъщност като потребители плащаме доста по-евтино, отколкото плаща бизнесът например, не е така. Съвсем наскоро си гледах декемврийската сметка и си направих изчисленията, че аз като потребител всъщност плащам 231 лева на мегават час, а на работодателите им плащаме, над 180 получават компенсация. И аз искам компенсация в такъв случай. Защото цените са различни. Едни казват: Не, за бита е 140 лева. Не, аз си гледам сметката. Мен не ме интересува, че плащам за пренос, за непренос, за не знам си какво, аз си гледам крайната цена. Всеки човек си гледа крайната цена. Така че ние не сме... Да, на регулиран пазар сме. Ако цената е повече, в моят случай над 230, аз не го плащам това. Плаща ми го, покрива ми го Фонд "Сигурност на електроенерийната система“, който с вас вече няколко пъти чуваме, че бил празен, че няма пари вътре, че енергийно бедните затова не може да им се плати, защото вътре във фонда няма пари и т.н.

Но готвим либерализация от 1 януари догодина.

Тя по принцип трябва да започне още от средата на тази година, когато започва първият етап. Ами безумно е ако започне, безумно е ако започне, ние го заявихме доста отдавна, че искаме отлагане. Нашите мили родни политици вкараха, доколкото знам в момента има 3 законопроекта – един за две години, един за пет години и един за десет години отлагане на либерализацията. До известната степен това е популизъм, но либерализацията трябва да бъде отложена, защото ние нямаме никаква готовност…

Нямаме готовност, нямаме готовност.

… въпреки че сегашните управляващи казват, че ще могат да се справят и че имат готовност, и че са предвидени 470 милиона в бюджета, но всъщност ние го нямаме механизма за защита на енергийно бедните. Затова още в началото на годината, с увеличението на цените на тока, ние изпратихме една декларация до новото правителство за добре дошли, в която ясно им описахме – ето, аз ще ви я оставя тук, да си я имате – в която ясно описахме какъв е проблемът и какво искаме от тях. Припомнихме отново, че ние… сега ние в КНСБ правихме няколко форума по отношение на енергийната бедност и ги събирахме отговорните министерства: на финансите, на енергетиката, на трудова и социалната политика, на регионалното развитие, и им казахме: Някой трябва да създаде единен орган, който да управлява целия този процес, да го намери... Механизмът дори го има – БАН работят в тази посока, в Консултативния съвет по Зелената сделка работихме в тази посока за енергийната бедност, приехме дефиниция, приехме наредба – някой трябва да почне да ги прилага, и това е този орган. Само че те не могат да се разберат кой да води бащина дружина и кой да управлява процеса, защото не е лесен. Ние обаче им предложихме решение, което го има. Аз бях приятно изненадан от актуализирания вариант на Интегрираният план "Климат и енергетика“, който вече е на страницата на Европейската комисия. И там пише: за справяне с енергийната бедност държавата ни трябва да създаде обсерватория за справяне с енергийната бедност, в която да бъдат привлечени, ние настояваме да бъдат вътре социалните партньори, която трябва да изработи този механизъм и когато има такова увеличение, повярвайте ми това няма да е единственото увеличение на тока, още в средата на следващата година, независимо дали ще се отложи или не либерализацията, съм убеден, че ще има още едно увеличение, ако влезе либерализацията от 2026 година, ще има двойно на тазгодишното увеличение. Това са едно от 30% според мен увеличение на цените на тока ще има с влизане на либерализацията, за която обаче не сме готови. За някои хора тя може би ще е добра, тези, които ще могат да следят отрицателните цени на фотоволтаиците и да си купуват ток между 12.00 и 16.00 часа, сигурно ще е окей. Колко са тези хора? 1% от населението. 99% от хората искат да знаят колко им е твърдата сметка на месец и колко ще плащат, за да могат да си направят някаква сметка. Ето това трябва да го има като механизъм с различните варианти и всеки да се избира, когато влезе тази либерализация. Това, което сега трябва да направят в парламента, е да я отложат, защото хората не са готови и няма как да го приемат и ще им се отрази жестоко върху джоба.

Г-н Атанасов, от КНСБ настоявате – ето, дадохте ми и декларация – за незабавни мерки за компенсиране на 2 милиона българи, които живеят с месечен доход под 848 лева. По ваше проучване 35% от българите, както казахте вече, са енергийно бедни. Какво ви отговориха за това от правителството?

Нямаме все още отговор на този наш въпрос…

Е как нямате?

… от правителството дали ще намерят средства тези хора да бъдат компенсирани. Компенсирането до този момент по отношение на това на хората да им е топло, става за 340 000 души, които получават по 553 лева за отопление. Всички тези, които сега получиха новите си сметки, не са компенсирани. От тези 1,8 милиона души или 2 милиона, ако върви същото увеличение на тока, 800 хиляди от тях са пенсионери, които са с доход до 580 лева пенсия. Какво случва с тия хора? А увеличението на парното, чухме от Асоциацията на топлофикационните дружества за януари е 18%. Как да оживеят? И какво се получава, че пак хората са тези, които плащат цената на всичко останало. Да, казах вече, да, важно беше за бизнеса, ама хайде да помислим и за тези хора. Крайно време е някой да седне и да сметне, или поне тези 8,4% за хората под този доход да бъдат върнати, да бъдат изплатени, да им бъдат върнати в сметките.

В последния ден на 50-ото Народно събрание депутатите не приеха актуализираната пътна карта за климатична неутралност, по която България можеше да очаква над 500 милиона евро за рекултивация на терени на въглищни мини. В това Народно събрание някой да обърна внимание на този въпрос и защо се страхуват от тази карта?

Малко са различни нещата. Парите за рекултивация бяха върнати по RepowerEU – 500 милиона евро. Отделно пътната карта, която е с много пожелателен характер, знаете, че ние, в синдикатите бяхме много против тази пътна карта и това, което беше записано вътре, но в последния вариант пише, че 2030 година трябва да останат 1,6 гигавата въглищни мощности, което вече всъщност нищо не означава според мен, защото Териториалните планове за справедлив преход, които вече бяха приети в края на по-миналата година и по които получихме 2 милиарда лева, пише същото. Така че ние вече го имаме в приет документ, не виждам нищо страшно вече в тази пътна карта. Ако не се приеме тази пътна карта, която категорично не означава затваряне на въглищните мощности, ние ще загубим още 260 милиона евро, който иска да ги загуби. По същия начин и предприятието за рекултивация, което ако не го приемем, също ще загубим 250 милиона евро. Това прословуто предприятие за рекултивация, за което ние настояваме много отдавна, защото в него могат да бъдат пренасочени служители, които евентуално ще отпадат от намалението на миньори по-скоро от намалението на добива на въглища. Аз разбирам, че в момента е много трудно да се говори за това, когато въглищната енергетика работи супер здраво, ТЕЦ 2 е на 8 блока, но позволете ми да не бъда оптимист като наблюдавам какво се е случило през последните няколко години в България. Самите миньори в това предприятие са единственият начин да влязат вътре европейските пари. Миньорите са против това предприятие, защото в него тези, които го правят, включват разпореждане със земи и т.н. Те искат да бъдат сигурни, че разпореждане със земи на мините няма да има, което е толкова простичко и могат да го направят, че парите ще отидат в мините, и че те ще бъдат тези, които ще извършват дейностите по рекултивация, от които всъщност ние имаме нужда. Ето това трябва да се случи. Питайте ме и за този 1 милиард, който трябваше да дойде, за да започне голямата рекултивация в България, когато ние тук всички...

Той не е ли дошъл още?

Не, не е дошъл и не знаем дори на какво ниво са разговорите с Европейската комисия. Ние дори тогава си представяхме, че създаването на това предприятие е именно във връзка с този 1 милиард. То се оказа, че не е така.

Кое предприятие?

За рекултивация. За да могат парите да минат оттам, да не е държавна помощ и Европейският съюз да ни го разреши. Оказва се обаче, че това, което са подали към Европейската комисия, всъщност е увеличаване на капитала на БЕХ и оттам прехвърляне и увеличаване на капитала на мините, което е допълнително задлъжняване на мините към БЕХ, нали, които вече имат определени задължения. И някаква такава каша, от която няма никакъв...

Врътки.

Да, врътки. И вижте колко е... Продължават да дават много голяма надежда на всички без да има енергетична стратегия, че нещата са окей, че ще се оправят, че еди-какво си – нищо няма да се оправи. Вижте какво се получи с цените на квотите. Когато ЕНП каза на Европейската комисия: Стига вече с тази Зелена сделка, дайте да намалим регулациите, да може индустрията и енергетиката по някакъв начин да се развиват повече…

У нас нямаше ехо на тази декларация.

Нямаше на ехо, защото ние сме се заели с други неща в парламента – да си гледаме егото вътре и да се борим за не знам си какво. Като са толкова умни, като говорят за защита на енергетиката, аз ги питам: защо не се събирате и гласувайте България да излезе от европейската търговия с емисии, които сега станаха 80 евро. И знаете ли кога станаха 80 евро? В момента, в който въглищата в момента пак са модерни, в момента, в който ЕНП каза: тази Зелената сделка трябва да бъде преразгледана, ехото в България беше: Край, затворихме Зелената сделка. Да, да, ама не, не сме я затворили. И на мен ми се иска, ама не вярвам и знам, че никога няма да я затворят, и че ще има...

Депутатите какво трябва да направят?

Депутатите, да, трябва да вземат някакво решение. Като казват, че една част от тях разбира се, че търговията с емисии е лоша, ами добре, гласувайте да излезем от търговията с емисии, което означава и излизането от Европейския съюз, поне не заблуждавайте хората. Защото на миньорите и на енергетиците като им го кажеш това нещо: Ми да, това трябва да се случи, защо трябва да ги плащаме тия емисии? Да, и аз съм "За“, ама да, ама добре, нека да го вземат в парламента, не да прехвърлят… Утре на мен ще ми кажат: Ей го тоя какви ги говори, нали, иска едва ли не да се затворят мините. Ама айде, вземете това решение, ние ще си произвеждаме, замете решение като сте толкова загрижени. Знаете колко трябват на мините, за да се самоиздържат – 20-25 милиона тона производство на въглища – вземете решение мините да произвеждат 25 милиона тона годишно. Е и какво ще го правят, като в момента централите ползват 10-12 милиона тона, какво ще ги правим другите въглища? Иначе тичат емисари надолу и политически партии, и заблуждават хората, вместо да им кажат какво е истината и да търсят някакво истинско решение.

Какво е състоянието на "Мини Марица-изток“ и изобщо на мините у нас? Тук направо ме подсещате за този въпрос.

Не е добро състоянието. Загубите вървят към 200 милиона доколкото знам за миналата година, че и отгоре. Сега се произвеждат, да, защото въглищните централи работят, слава богу, показват, че без тях не можем, че те са ни базовите мощности, ама точно след два месеца ще видите как ще се обърнат нещата и пак ще тръгнат надолу. Защото никой не предлага някакво работещо решение какво точно да се случва. И никой не смее да каже: Виждате, не може така тези загуби да се покриват по някакъв начин на мините незнайно откъде. Трябва да вземем някакво решение. Ние го казахме нашето решение – да се направи това предприятие, защото там рекултивация се прави 10 години. Както искат миньорите обаче да се направи това предприятие: да не се разпореждат със земите, парите да дойдат при тях, те да го правят, там да влизат европейски пари за рекултивация. Те няма и да стигнат, ще трябват и пари от националния бюджет, държавата да си направи сметка за следващите 10 години да си ги слага в бюджета, за да отиват там и да работят. Половината от миньорите могат да отидат в това предприятие, което да работи.

В оперативен план кое е най-належащо, което трябва да се направи в енергетиката? И то сега, в следващите седмици.

Добър въпрос. Въпрос, както казват, за 1 милион долара.

Остава и отговорът да дойде.

Ако ви кажа бързо трябва да се направи енергийна стратегия, поредната стратегия ще очертае нещо напред в бъдещето, не знам колко ще реши нещата. Според мен, ние отдавна сме го поискали, необходимо е да се направи комплексен план за развитие на "Марица-изток“, един комплексен план. Такъв, доколкото знам, вече от Министерство на  енергетиката са възложили пак на Световна банка или на Европейска инвестиционна банка, ще ви излъжа, обикновено те ги правят тия неща. Нашето желание е да видим с какви активи точно разполагаме и по какъв начин тези активи ще бъдат запазени, и как ще запазим работните места.

Извинявайте, държавата не го ли знае това?

Знае го много отдавна държавата. Нали парламентът прие, че въглищата ще има до 2038 година. Концесията е до 2041-ва или до която беше там. Сега трябва да се преразгледа тази концесия на базата на 2038 година, да почне отново да се правят някакви сметки и да се направи този план за хората да знаят какво ще се случва с тях и с развитието на енергетиката през следващите няколко години. Ние понеже знаем, че държавата в общи линии ги взима решенията понякога "от днес за утре“, което се отразява пагубно върху енергетиката, поискахме да се направи закон за компенсиране поне на тези хора, които им остава 5 години до пенсиониране, ако нещо стане, което не е изключено...

Работещите в енергетиката.

Да. Те да получават 80% от пенсията и 100% от осигуровките в 5 години до пенсионирането, ако бъдат освободени. Този проект на закон е почти готов и ние ще настояваме да бъде един от първите закони, които Министерство на енергетиката да внесе в Народното събрание. Въпреки всичко, виждайки накъде вървят процесите, ние направихме един много голям проект през Териториалните планове за справедлив преход за картографиране на умението на работещите. Всички тези нови стратегии, които и в момента дори Европейска комисия показва, са насочени към това все пак хората да си повишават квалификацията. Защото светът се развива ужасяващо бързо, изкуственият интелект ни превзема просто, и няма как хората, които не се образоват, и то през целия си живот, да вървят напред. Срещахме се с над 6 000 души лице в лице във въгледобивните региони, миньори и енергетици, попитахме ги: Какви умения имате? Искате ли да научите нещо ново? Какви заплати очаквате от нови работни места? Какво се случва със семействата си? Как виждате развитието на отрасъла? Как искате да се развива предприятието и т.н. Това нещо го имаме, скоро ще го покажем. На базата на това нещо предприятията в тези региони кандидатстват за обучение. Най-хубавото е, че по този начин помагаме на предприятията, защото с тези средства, които са заделени във Фонда за справедлив преход, предприятието плаща половината заплата, другата половина се плаща през Фонда за справедлив преход, което е в помощ на предприятието, а през тези 4 часа от половинката хората получават обучение.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте.