Интервю с директора на Държавна опера - Пловдив доцент д-р Нина Найденова в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус".

Пловдивската опера отбелязва своя 70-годишен юбилей тази година. За свършеното и очакванията, за "изкуството - просвещение и свят, в който можеш да чертаеш други хоризонти"

В студиото ни вече е Нина Найденова, директор на Държавна опера - Пловдив. Добре дошла, г-жо Найденова!

Добре заварили.

70-години опера Пловдив, това е наистина доста голям период от време, през който вие сте доказали многократно, че за тези 70 години сте постигнали много успехи. Така ли е наистина?

Всъщност, един много доста оптимистичен период. Опера Пловдив е най-младата опера в България и силно се надявам, че предстоят следващите 70 - 100 - 150 години.  А преди всичко, това е изключителен респект към първите. Празникът за нас е именно това, да проследим откъде тръгваме и накъде отиваме. Така че както на всяка годишнина, равносметките са важно нещо, за да можеш да имаш смисъл във всичко онова, което се планира, думата не е планира, а като визия пред нас.

Перспективите, да. И все пак, любопитно би било да припомним за повечето хора, може би така се губят тези първи години. Как тръгна Пловдивската опера? Откъде тръгва всичко? За първите години от създаването й, за първия оркестър, първите ръководители, бихте ли могли, да ни припомните нещо от историята?

Хубавото е, че в България във всички културни подеми в посока музикално-сценични изкуства, или опера седи една фигура, една личност, на която фамилията й остава и до днес да работи за изкуството. Това е името на Петър Райчев, който е основател и на Пловдивската, и на Варненската, и на Русенската опера. Един от първите, който е подкрепян и събира съмишленици Опера Пловдив да придобие своя първи облик. Като в началото оркестърът е бил на Филхармонията, първите спектакли са в сградата на Драматичния театър сега. Имаме покрай нашите срещи празнични невероятният шанс да се докоснем до първите. Райна Русинова, балерина, на която първият работен ден е бил денят, когато се създава Опера Пловдив - 15 ноември 1953 г. И невероятно вълнуващи неща разказва Райна, как са репетирали в едни зали при минусови температури, така че дори водата е замръзвала по пода, когато са го чистили. Но ентусиазмът е бил повече от всичко. Как е имало водещи фигури като хореографи, режисьори, които идват от чужбина. Как тук се обединява една гилдия съвсем-съвсем в зародиша си, които започват да правят първите спектакли. Първият спектакъл на Опера Пловдив е “Продадена невеста". За нашия юбилей намерихме такива кадри от един документален преглед, и с това започнахме нашата гала вечер. И всъщност, наистина да видиш този ентусиазъм, тези подредени хора в публиката, които пляскаха възторжено, да в духа на онова време. Но в същото време виждаш, как тази необходимост е била назряла и, че това е прието от целия град. Малко по-късно, първа в България Опера Пловдив прави гала продукция, мега продукция, както се казва сега или продукции на открито. И на Бунарджика, на хълма, са първите спектакли на режисьора Бохос Афеян. Неговата дъщеря Наталия Афеян, солист на Опера Пловдив в един период, днес ще говори на една среща на поколенията, именно за тези първи години. И тогава са респектиращи цифрите, които пак отговарят на един невероятен ентусиазъм. Само миманса са били 300 човека, над 400 човека са били хора, оркестърът са били над 100 човека. Едни наистина внушителни цифри, зад които стоят хора, артисти, музиканти, в един град, който е имал изключителен подем тогава.

Всъщност, това е първият извън столичен оркестър, създаден към опера? Така ли е?

Филхармонията е по-голямата сестра на операта. Тя е първо създадена в Пловдив, след това с всички тези първи артистични прояви на операта, тя е одържавена или държавата поема грижата през 1953 г., опити за това има много-много-много по-рано. Така че първите заченки на това изкуство в Пловдив със сигурност са от близо 100 години.

Какво става с откриването на Античния театър и сцената там?

Тогава тази публичност става още по-голяма. Доайен на “Вердиевите вечери", или Верди фестивал на Античния театър е диригент и дългогодишен директор на Пловдивска опера, маестро Борислав Иванов, който прави наистина така, че цяла България да идва на Античния театър, за да слуша и гледа опера. Но в същото време и да покаже пловдивската трупа на много задгранични гастроли. В поредица от 10 години Опера Пловдив като че ли е работила повече на спектакли в чужбина, отколкото в Пловдив. Изключителен престиж за цялата ни оперна школа. И всъщност, това е едно време, което носи тези два отпечатъка - Античният театър и международните турнета на трупата.

Които са безброй много?



Стотици спектакли, не биха могли да бъдат изброени, и то на престижни сцени и в различни географски ширини.

За реквизита да не говорим, нямате проблеми с тези неща, предполагам? 

Тогава, по време на пътуването? Не знам как се е случвало, каква е била логистиката, както сега я наричаме цялата тази организация. Но ме впечатляват други факти, колко по-лесно или колко по-убедително се е случвало това, публиката да влезе в салоните. Когато съм имала срещи с маестро Иванов, съм го питала, как тогава сте организирали тази посещаемост? Имало е само афиши, нямало е Интернет, как е стигала информацията до хората. И той каза “Хората знаеха всичко, хората чакаха с месеци тези дни на Античния театър". А и казва, “вдигаш един телефон, звъниш и 40 автобуса туристи от Слънчев бряг пристигат в Пловдив за една вечер". Сега ми липсва този един телефон, нещата се случват в много по-конкурентна за нас среда, но въпреки всичко, ние сме щастливи артисти, защото имаме много публика.

За екипа нещо да кажете, за творческия колектив, по-скоро?

В момента Опера Пловдив е най-големият културен институт в града ни. Това е съвсем естествено, защото  съставите, които работят в една такава институция са многобройни. Колегите от оркестъра са наследници на Пловдивската филхармония с емблематичното име на Добрин Петков, който е бил дългогодишен диригент и е прославял също това пък симфонично изкуство. Те са започнали своята кариера от 5-годишни обучение, за да имат след това и музикантска кариера. 25 години се учат, за да свирят в оркестър. Много сме щастливи, защото оркестърът ни е един от най-професионалните, най-изявените оркестри. Това го доказаха и на гала вечерта ни, наистина събраха овациите на публиката.

Имаме един много професионален, ентусиазиран хор, който все повече има интерес млади артисти да влязат в него, основна, основна сила на Опера Пловдив. Една много млада и много различна балетна трупа. В последните години, нашето изкуство балетно, претърпява своите трансформации. Все по-малко български артисти искат да го упражняват и да учат.

Хубаво е на празниците да си казваме и проблемите. Мотивите на тези родители да дадат своите деца в това трудно изкуство. Мотивите на тези млади хора да се задържат в балетното изкуство, трябва да бъдат национална политика. И тъй като нашите артисти балетни, почти се броят на пръстите на ръцете ни, ние пък имаме едно друго преимущество, да се отворим към света. И балетната ни трупа е международна, от всички континенти на света имаме артисти, които идват тук, избират Пловдив, избират нашия театър и правят невероятни представления със стил, естетика, вкус, нещо, което ни доближава много до съвременните тенденции, с които пък сме много горди. Това е артилерията от т.нар. колективи.

А иначе, с гордост, като директор казвам, че нашите солисти, солистите на Опера Пловдив - артисти, певци са едно ядро, което ги отличава. Първо, че са с един облик, с един висок професионализъм, с един талант, с едно, нека да го кажа излъчване, което наистина е като запазена марка на Опера Пловдив - красиви и артистични, изключотелни. Пак подчертавам, достижения са за един оперен театър да има такива солисти, които са принадлежност, като национално богатство, наше пловдивско богатство.

Зад кулисите също стоят изключително много хора. Това са ателиета, художествени, дърводелски, шивашки, железарски, перукерски, гардероб, реквизит, армия, армия от невидими хора. Много помощник-режисьори, осветители, звукови дизайнери, това са сигурно близо 80 човека, чиито имена няма да видим на афишите, но ако тях ги няма, ако няма сценичния работник, който да построи декора, театърът няма да го има. Така че огромно удовлетворение и благодарност към тези хора.

И нека не забравяме, във време на конкуренция, както казах, има изключителна нужда от екип, който да администрира, който да менажира, който да има наистина визията за това как да бъде един театър. Много сме сплотени, нашата гордост е, че сме екип - екип. И административния екип, и т.нар. ръководен директорски екип, сме много-много борбени хора, които се опитваме да не се уморяваме и да се зареждаме с нови идеи.

И не мога да не попитам как се оправяте с финансите? Все пак, това е армия от народ, който, грубо казано, трябва да получава заплати. Как се справяте наистина с финансите?

И с финансите, и с базата, както вие знаете, Операта в Пловдив е единствената, която няма собствена сграда. И както има едно нарицателно, че са наематели в собствения си град, това наистина е проблем. Защото условията, в които една такава институция, едни артисти трябва да работят са коренно различни. И от тази гледна точка, всички артисти правят невероятни усилия, за да компенсират във времето липсата на сцена. Работят много повече, отколкото биха работили в нормални условия. Това се отразява и на публиката, на комфорта, на удобството, на това да припознават сградата с институцията. В тези празнични срещи направихме много разговори и се оказа, че има 6-7 проекта идейни, направени от архитекти, от екипи, на различни места в Пловдив, къде би била Операта.

В крайна сметка, това зависи от приоритетите и визионерството на тези, които ръководят града, на подкрепата на обществото. Ние казваме “Ние си нямаме дом, но си имаме град", залите са ни пълни, публиката ни е млада и различна. Когато говорихме за съставите, не казах, че имаме 150 артисти между 4 и 14 годишна възраст, това са нашите академици в Академията на госпожа Опера, т.е. ние свързваме и образователните функции на нашата институция. Финансите са нещо много преходно, можеш да имаш пари, да нямаш идея и визия. Можеш да имаш идея и визия, парите да не стигат. Държавна политика, местна, общинска политика за културни процеси, които трябва да се случват интегрирано ръка за ръка.

Можем много да търсим и да искаме, и мисля, че ако не звучи така нелюбезно, но и държава и община са длъжници на тези артисти, на този град, защото преди всичко операта трябва да се възприема като институция, която е гарант за някакъв духовен климат. И в днешно време, все повече има нужда от този гарант, от просвещение и тази дума просвещение е нещото, което напоследък все по-често налагаме и казваме, че изкуството ни не е забавление. То е просвещение, то е свят, в който можеш да чертаеш други хоризонти.

Ще се надяваме сега, с новото управление на града, най-сетне да се реши този проблем. Дано! Направихте първият гала концерт, това е първата проява от отбелязването на годишнината. Можете ли да ни кажете какво да очакваме или ще го държите като изненада?

Направихме нашата празнична гала вечер на 15 ноември, 70 години по-късно, най-логично беше това и едно невероятно преживяване между поколения артисти. Пет поколения се събраха от първите до най-младите на една сцена. И това няма как да не е вълнуващо и за нас, и за публиката ни. Всеки един артистичен състав имаше своята вечер.

Солистите на оркестъра бяха първата вечер, с една ювелирна програма с маестро Деян Чобанов. На гала концерта Деян Чобанов, Лучано Ди Мартино, това са музикален и артистичен директор, Григор Паликаров, който е един диригент, тръгнал от Пловдив като кариера, бяха на сцената заедно, това е прекрасно.

На 16 ноември хорът на операта имаше едно много съкровено представяне. И се радвам, че успяхме с Пловдивската митрополия, с благословията на митрополит Николай, да съберем в едно вярата и духа и да направим едни песнопения на Рахманинов. За първи път в църквата имаше нещо като служба и концерт в същото време, защото имаше и аплаузи в църквата “Света Марина".

Във вечерта на балета, с най-новата им премиера, имаше едно фамилно представление - да споделят и родители, и деца усещането за Коледа, за празника, за надеждата и смисъла в това да се усмихваш на “Лешникотрошачката".

И поредица от други празници, целият ни сезон юбилеен е посветен на две теми, едното е свързано с бъдещото поколение, наше много съкровено желание да дадем път на следващите. Най-близо е премиерата на операта “Бохеми". Обявихме конкурс за младипевци до 35 г. възраст, над 50 артиста от цял свят се явиха, така че ще видим тези млади хора на 15 декември. И всъщност, една много наша споделена инициатива, мотото на сезона, на годината е “Операта е тук". Операта е в сърцето, в мислите, във взаимоотношенията ни, като мода, като начин на живот, като пространство тук, в България, света. Това тук съдържа много, много, много и ние влизаме в институциите. Ако вие влезете тези дни в галерия, в музей, може да видите наша визия и да се оставите да разглеждате картини на оперни изпълнения от артисти на нашата институция.

След това ще влезем в общинските сгради, там, където се събират пловдивчани, образователните институции. Тоест, ще гастролираме в местата на Пловдив. Обичаме да казваме, че пулсът на града е 3/4-ти музика. Ние вече сме много  демократична институция. Можете да ни видите не само в залите, можете да ни видите на улиците, на балконите, на площадите, сред младите хора, сред различните хора. Тоест, ще бъдем навсякъде.

Чудесно, оригинални идеи, наистина за отбелязване. Може би това трябва да е тема за друго предаване, но все пак да попитам, юбилей празнува и Опера Опън, сега нали така, тази година?

Да, това издание, което отмина беше 10-то, т.нар. юбилейно, но нека да не забравяме, че преди нас има и 40 години продукции на Античен театър, “Верди фестивал", така че ние сме продължението на една голяма традиция. Но пък, покрай Европейска столица на културата, нямаше как да не отворим оперния жанр към всичките си побратими и сестри. Всъщност, Опера Пловдив не представя само оперни представления, ние имаме симфонична музика, имаме класически балет, съвременен танц, мюзикъл, оперета, образователни спектакли, спектакли от деца за деца. Тоест, седем жанра са под нашата шапка и майка-Опера.

Страхотно, наистина.Много можем да си говорим, все пак да поканим нашите слушатели на първото представление на Операта, което предстои.

Много бих се радвала да поканя всички, но месеци напред билетите вече са изчерпани. Все още има за някои от спектаклите места. Ние сме направили една програма като “Златната класика", сега предстоят спектакли на “Травиата", на “Бохеми" премиера, изключително силен сезон симфоничен със симфониите на Брамс, които също могат да бъдат следени, балетни  премиери от най-малките форми, които правим от опера-бутик до Античен театър, където залагаме пак на една силна програма и се надявам скоро да я обявим.

Да очакваме ли гостуващи големи имена от оперната сцена?

Това е много важно за публиката ни, но е важно и за нас, защото ние така се съизмерваме със света. Тези имена няма да дойдат, ако ние не сме на нивото, на което можем да си партнираме. Планираме, разбира се, планираме, силно се надявам процента за култура, аз и моите колеги се надяваме, да бъде не този притеснителен и бих казала недостоен процент от 0,4-0,5 %, както е планиран сега, който също няма да бъде достатъчен. Разчитаме на това, че отношението на държава, на община, на тези, които имат възможност да планират бъдещето на нашите деца, да бъде наистина и през култура. Така че от това зависят и големите имена.

Нина Найденова беше наш гост, директор на Държавна опера - Пловдив. Много ви благодарим за това участие, и наистина, много оригинални са идеите и всичко около вас. Пожелаваме винаги толкова много публика, като сега, и винаги да сте така обичани. И най-важното, да имате дом. Тази година да се намери решение на този въпрос.

Благодаря много, и аз да пожелая на всички колеги от Опера Пловдив да се чувстват горди с това, което правят! И на нашата публика, че най-универсалният език е езикът на музиката, той умиротворява, той лекува, той одухотворява, нека го споделяме.