Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Николай Серафимов, ръководителят, хореограф и създател на Мюзикхолен театър – Пловдив, за спектакъла "Прераждане".

Какво представлява този спектакъл, какъв е неговият сюжет?

Самият спектакъл се казва "Прераждане“ и в него става дума за една двойка, мъж и жена, римски легионер и амазонка, пленница в Древния Рим, която случайно той залавя в опит за бягство. Така започва самият спектакъл. Но двамата се харесват и бягат към Амазония. Аз съм сценариста, който е измислил историята. И така цялата история започва 2000 години назад и свършва в наши дни, като те се прераждат през вековете. Затова казвам, че това е като жив филм, понеже използвам много активно мултимедия, и всичките тези неща зрителите ги виждат на живо. Част от участниците са записани и участват на екрана, на мултимедията, която е 8 м голям LED екран.

Има действащи лица вътре, на екрана, които си комуникират с тези, които са отвън екрана. Така че се получава една особено голяма дълбочина на самата сцена. И наистина доста е филмирана историята, заедно с живото присъствие на хората на сцената. Интересно е, необичайно е, пълно с изненади, такива, които досега аз поне не съм забелязал някъде да ги има. Да го кажа, че съм някакъв новатор съвсем, а може и да го има някъде, но поне в България не съм виждал такова нещо.

И самата хореография, всичко си е Ваше дело, нали така?

Да, и даже и костюмите си шия сам. Това е съвременният вид изкуство, когато държавата не подпомага чак толкова много.

Да, тя е абдикирала от изкуството и се налага. При всички случаи ще бъде зрелищно и хубаво. Между впрочем, за кой път играете тоя спектакъл?

Това е петият ни спектакъл. Ние можем да го играем горе-долу по един път в годината, понеже зрителната зала на Дома на културата като единствена такава в един "културен град“ може да бъде ползвана. Това са едни предварителни писма почти година преди това, за да се запази дата. Даже миналият път като подадох молба, две дати ми ги отказаха. И в началото, може би 1 февруари или края на януари беше, съвсем преди месец и малко ми се обадиха, за което им благодаря. Познават ме и бях ги помолил ако се освободи дата да ми съобщят веднага. Те ми казаха, че 16-и е свободен. Казах им: Дайте ми два часа, понеже сме много хора, да ги питам случайно на тази дата – това са ми солистите, които ми играят главната роля. Диан Райчев е солист в балета на Пловдивска опера, само неделните дни са му свободни. Аз му вземам и тази неделя, макар че точно преди това има три спектакъла подред един след друг, заедно с Пловдивска опера. И така запазихме дата и почна малката лудница по организацията.

Залата си я плащате, при всички случаи? Никой не дава даром?

А да, да, абсолютно. Разходите по този спектакъл са огромни, ние сме над 30 души. Отделно LED екрана с осветлението няма да ви казвам на какви цeни ги наемам. Не сме 4-ма души седнали на маса, нали? Отделно от това самият спектакъл е толкова цветен, шарен, има за всички по нещо. Има една идея, която аз обичам в спектаклите да си прокарвам, така че излизайки не само да са пълни хората с емоционален заряд или визуален такъв, възхита или феерия, или как да използвам думата, но и това да се замислят върху цялото това послание, което правим с това прераждане в спектакъла. Има за всеки по нещо. Използвам някъде  около 7-8 стила като танц в спектакъла. Абсолютно всякакъв тип в хореографии. Наистина, впечатляващо е. Не, че си е мое дете, но наистина си заслужава. То четири награди имаме, и награда "Икар“.

Да, точно това щях да кажа – спектакълът вече е награждаван, така че наистина е оценен, че е нещо грандиозно.

Опитваме се да го изиграем в София, но сцените там са ужасно скъпи. 20 000 лева за Музикален театър как ви звучи? За един спектакъл. Ужасно е, имайки предвид, че това е държавна институция. Държавна, която да се дава за 20 000 лева под наем.

Направо не ми се коментира това.

И след това хората не ходели. Ами къде да ходят сега? При положение, че да, ние при тези големи разходи, цените на билетите са ни 20, 25 и 30 лева. И на мен ми трябват минимум 400 души плюс, за да съм на нула.

А как върви продажбата? Продадени ли са билетите?

Ами, засега мисля, че вече сме прескочили 400 души. Просто не съм ги броим един през друг, но има едно над стотина места може и има все още свободни места. Можеда са по-малко.

Нека да кажем участниците на каква възраст са?

Аз съм най-старият участник. След това е Васил Карамандлив, който е и режисьор, и участник едновременно в спектакъла. Стефан Лозанов – той е млад мъж, да го кажем към 40-те и т.н. Най-малкото момиче мисля, че е 13-годишно, което просто го ползвам за да участва в мизансцени и т.н. Все пак да има и детско присъствие, защото има такива моменти в картините, в които в едно село Диваците не всички хора са големи, има и деца в крайна сметка. Даже миналият път бяхме напълнили сцената с още повече деца, но обслужването на повече деца изисква и обслужващ персонал по-голям. Така че този път го пропускаме. Иначе всички останали са вече 17-18-годишни.

А вашият театър, Мюзикхолен, си продължава да съществува? Има ли интерес към него? 

Да, всъщност школата за танци ни е основният доход към издръжката на театъра. Имаме си най-различни възрастови категории. И в заниманията като почнат от 4-годишни свършват чак до 99, ако могат и имат желание хората. Така че да, това е основният доход, с който се самоиздържаме. Държавата чат-пат, засега само един път ни е финансирала един спектакъл и всичко е малък батак, да го кажем.

В школата какви танци играете?

Основно съвременни танци – аз това си го казвам. То се обединяват много стилове, понеже само един стил да бъде учен, на мен не ми е достатъчен. Като казвам, различни стилови, най-вече се набляга на тия съвременните, които са шоуденс, джаз, модерн, контемпорари, класически също занимания задължително си има. Всичко е в комбинация. Стиловете на танците вече си ги определя музиката и идеята за какво да бъде самия танц като послания.

И казвате има и на по-преклонна възраст хора, които искат да танцуват?

Ами имам се една група, която съм си я кръстил "25+“. Така че, да, това е в обща линия.

Важното е танца да е в сърцето.

Ами, движението е по-важното. Аз много пъти съм го казвал, че дължината на живота се определя от дължината на движение. Колкото по-дълго се движи човек, и не само ходенето, не че то не помага, но комплекс от упражнения, които би трябвало всеки човек да си изпълнява всеки ден, които по един или друг начин поддържат скелет, структура, мускулатура и сухожилия и т.н. Аз това го правя всеки ден.

Да де, но танцът си носи и емоция и изобщо, други са нещата.

Да, да, да, това вече е другото. Това е положителната енергия, която се поддържа в него. Както той е почти сходен с китайската гимнастика като движение, като ръце, обмяна на ин-ян и т.н. Това е един комплекс от неща, които могат само да държат високо ниво на енергийност, ако някой ме разбира какво казвам.