Николай Драгиев в интервю за предаването "България Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус"

 

Г-н Драгиев, вие следите войната в Украйна. Разширява ли се обхватът на военните действия?

Да, действително, още от началото на този конфликт следя събитията както чисто военно, така и политически. Не бих казал, че се разширява. В момента войната навлезе в една доста статична фаза, което се обуславя от изравнените възможности на двете противостоящи страни и сезона, който сега започва, това е т.нар. "распутица“ в Украйна. Ако погледнете кадри от последните дни, ще видите, че там теренът се е превърнал буквално в едно море от лепкава кал и това страшно много затруднява движението извън пътищата. Разбира се, военните действия няма да спрат, и двете страни ще се опитват да развиват такива различни локални настъпления, но като цяло в следващите два-три месеца или поне докато земята не замръзне, ако зимата е по-студена, миналата зима не беше такава между другото, не се очакват някакви големи промени във фронтовата линия.

В момента най-горещата точка може да се каже, че е районът на Авдеевка, където изглежда на руската армия е спуснато политическо решение да превземе с цената на всички възможни средства и огромни загуби, да превземе този град, този населен пункт, който още от 2014 година се мъчат да го окупират, и нищо чудно да успеят. Водят се много тежки боеве вече в самите предградия на града и т.нар. Коксохим – това е един голям завод, който е изключително важна опорна точка в украинската отбрана. Засега положението на украинците е доста тежко, но все още не е станало критично. Те се отбраняват изключително умело и засега отблъскват тези руски атаки. Тази офанзива започна на 10 октомври, т.е.  преди месец и нещо, и според независими източници и изчисления дотук руснаците са загубили около 10 000 души и повече от 200 единици бронетехника. Може да си представите за какви загуби става въпрос.

Казахте, че горе-долу силите са изравнени на този етап. Кой обаче прави по-голямо впечатление? Как Русия, съответно Украйна формират своите цели и коя от двете държави се проявява като по-голям стратег според вас?

Двете страни имат в момента действително известен паритет на бойното поле, всяка има своите положителни и отрицателни страни, т.е. плюсове и минуси. Руснаците все още разполагат с повече хора, повече жива сила и повече техника, но това е вече доста остаряла техника от 60-те и 70-те години, поради простата причина, че за тези вече почти две години война те претърпяха огромни загуби. За да не бъда голословен - около 2/3 от модерните им танкове вече отидоха на кино, около 1/3 от авиацията и особено хеликоптерите постараха изключително много. Така че в момента те успяват да поддържат равновесието благодарение на своят превес в живата сила и на разконсервирането на стара техника от 60-те 80-те години, които действително те все още имат в наличност, и това им позволява да задържат положението на фронта, и даже да организират такива локални офанзиви, каквато е тази в Авдеевка.

А като грешни стратегически инициативи кои бихте определили на двете страни?

Тази война е много особена и за първи път имаме подобен конфликт в модерната история от XXI век. Конфликт, в който имаме две относително равни по възможности в технологично отношение армии, които се противопоставят. И тази война изненада изключително много всички анализатори, всички специалисти, защото бойните действия се различават от всичко, което сме имали досега. Няма ги тези маневрени бойни действия, които сме свикнали да виждаме например от Втората световна война, от втората половина на ХХ век. Наблюдаваме една симбиоза между старите и новите технологии. От една страна новите технологии това са дроновете – те промениха изключително много условията на съвременната война, и в комбинация с артилерията, която се използва изключително широко и от двете страни, това води до тази статичност на бойното поле. На практика всяко едно движение, което бъде предприето от едните или другите, то незабавно се забелязва, защото на бойното поле има 24-часов мониторинг от тези дронове.

И едните бяха някак си за сметка подценявани на другите, специално за тези дронове, но реално се оказа, че не е точно за подценяване ситуацията.



Точно така. Дроновете са най-важният актив и за двете армии. И украинците, и руснаците се опитват да развият, да разработят колкото се може повече своите възможности за нанасяне на удари с дронове, и имат своите успехи и едните, и другите. Като цяло украинците използват дроновете, за да заместват липсата на авиация. На тях това много им пречи, че не разполагат с конвенционална пилотируема авиация, и до голяма степен това не им позволи да постигнат набелязаните цели в това лятно настъпление, което може да се каже, че е вече приключи.

Президентът Румен Радев коментира, че според него контранастъплението на украинските сили е най-голямата стратегическа грешка във войната, тъй като тогава именно е изпуснат моментът за преговори.

Аз мисля, че г-н Радев, когато иначе много уважавам, би трябвало да знае, че това не е контранастъпление, а е настъпление, защото контранастъпление означава когато едната страна е атакувала, нейното настъпление е спряло и другата страна започва да си връща загубените територии. Но това е малка подробност. Действително бяха поставени много високи цели в може би очакванията на обществеността и в Украйна, и по света за това настъпление беше много голямо, но поради ред причини те не успяха да постигнат това, което очакваха. Тяхната надежда беше да направят един пробив надолу, на юг към Мелитопол и в най-добрият сценарий да пререждат сухопътната връзка между Кримския полуостров и континенталната част на Русия.

Аз мисля, че г-н Радев с това, което заяви отново показа каква е неговата позиция относно този "конфликт“, както той го нарича, защото това си е пълномащабна война, война, в която едната страна си е поставила за цел да унищожи другата и да окупира, а другата се бори за своето съществуване.

Имаше отговор от страна и на посолството на Украйна у нас: "Посланията на президента Радев не подпомагат дипломацията, а по-скоро обслужват интересен държавата агресор“. Това именно се казва в тяхната позиция по повод на изявлението на държавния глава, че дипломацията е алтернатива на войната. Възможно ли е в тази война да се осъществи някакъв вид дипломация?

Разбира се, войната рано или късно ще свърши, но погледнато от сегашната перспектива, по-скоро това няма да е скоро. Евентуално урегулиране по дипломатически път на конфликта в момента бих казал, че повече би обслужило интересите на Русия. Защо? Защото точно това е цялата "гениална стратегия“ на Путин и на неговото обкръжение. След като още през миналата година стана ясно, че те нямат сили да постигнат военна победа и да наложат тези цели, които си бяха поставили, те заложиха на друга карта, а именно на затягане на конфликта, неговото продължаване неограничен във времето, докато в един момент те таят надежда, че западната коалиция може да се пропука, могат да се появят съмнения, и тази помощ, която е насочена към Украйна, може да спре, и това да им позволи или да постигнат мир при изгодни за тях условия, или да нанесат някакъв много мощен, съкрушителен удар, който да накара украинците наистина да капитулират.

Така че в момента дипломатическо регулиране смятам, че не е възможно. Самият президент Зеленски каза, че изобщо не е готов да преговаря. Той още миналата година законодателна го регулира това, че Украйна няма да преговаря с Владимир Путин. Защото те усещат, че при малко повече помощ от Запада те усещат, че могат да изгонят окупаторите от своята страна и могат да постигнат пълна победа, да си върнат даже и Крим. И бих казал, че това съвсем не е непостижима цел. Ако погледнем успехите, които постигнаха през тази година, именно с такива удари, насочени дълбоко в тила на Русия и на самия Крим, те постигнаха невероятни резултати, и се вижда, че те работят много систематично и целенасочено към тази цел. Сега много се очаква пристигането напролет, може би февруари или март, пристигането на самолетите F-16, които разбира се те не са магическо оръжие, те няма да решат войната в полза Украйна, но ще дадат много, много големи възможности на украинската армия да нанася удари в тила, във вътрешността на Русия, и това да облекчи техните неща на фронта.

Разменната монета в момента коя е между двете държави?

Разбира се, всички искат мир, но въпросът е при какви условия ще бъде сключен този мир. Аз все още, за съжаление казвам, все още не съм чул от Запада или от Америка, че тази война ще се води до пълното изгонване на Русия от Украйна и пълно поражение на путинския режим.

А какво се чува?

Ето например в Украйна беше министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който е наистина много активен, и то е един от това крило, което поддържа войната в Белия дом, той е един от най-активните в тази си роля. Остин увери Зеленски, че подкрепата на Америка, на САЩ ще продължи, но не се казва каква ще бъде крайната цел – дали ще се "играе“, защото това не е игра, всеки ден загиват стотици, даже хиляди хора, дали ще се търси пълна победа или някакъв компромисен вариант. Аз мисля, че за съжаление западната помощ е доста несистематизирана и често идва с твърде голямо закъснение.

Ако миналата година Западът беше показал малко повече решителност, малко повече смелост и беше уловен този момент, когато украинската армия започна голямото контранастъпление първо в Харковска, после и в Херсонска област, ако тогава те бяха получили тези неща, които ги имат сега, нищо чудно войната да беше приключила и руснаците да бяха изгонени. Но те получиха едни 8 месеца, 8 месеца забавяне, в които Путин проведе тази мобилизация, всъщност мобилизацията в Русия, тя не е спирала, бяха набрани тези 400 000 души, и към тях непрекъснато се добавят нови. Ето сега активно използват части, формирани от затворници, и то точно в тези, ударните отряди, които се хвърлят на най-опасните места от фронта, където шансът да оцелееш е най-малък, дадоха им тези 8 месеца, те укрепиха своята отбрана, и това до голяма степен подкопа шанса на Украйна в това лятно настъпление да постигне целите, които се очакваха и които искаха да направят.

Въобще много въпросителни има все още. Може би и двете държави не знаят точно какво искат.

Ами възможни са наистина всякакви сценарии. Аз съм сигурен, че Путин съжалява за това, че разигра тази карта. Неговите очаквания бяха, че Украйна ще се срути за една-две седмици, че правителството на Зеленски или както те го обявяват "режимът на Зеленски“ ще се срути бързо, и че те ще могат да инсталират едно марионетно правителство в Киев, и да превърнат Украйна в държава, подобна на Беларус. Защото Украйна е изключително апетитна хапка за Русия, това е огромно предмостие към Западна Европа със своята икономика, със своето зърнопроизводство, с пристанищата. Тя винаги е била, още откакто се обособи като независима държава, тя винаги е била трън в очите или кост в гърлото на Русия. И целият този конфликт, който беше инспириран в Донбас, неговата цел беше точно това – той да послужи като оправдание, като условия за навлизане в Украйна и разгръщането на тази пълномащабна война, която в крайна сметка цели да ликвидира Украйна като държава, не се съмнявайте в това.

Г-н Драгиев, и като за финал на нашия разговор ангажирате ли се с една прогноза кога евентуално можем да очакваме тази война да приключи?

Много анализатори се провалиха в своите прогнози. Ето например един Скот Ритър, когото проруските източници много обичат да цитират, беше заявил, че войната ще приключи след като руснаците превземат Бахмут, някъде до началото на пролетта или лятото най-късно. Виждаме, че и тази прогноза отиде на боклука. Ако погледнем икономическите съставни на целия конфликт, руснаците имат все още сили да поддържат този интензитет на войната може би година-година и половина в условията на санкции, които въпреки че правят живота на обикновения руснак много по-труден, те все още имат своите механизми да продават газ, да продават петрол и да финансират войната, която тук може да отворим една скоба, струва някъде около 600 милиона долара на ден. Само си помислете, ако тези пари бяха насочени в някакви градивни направления – за строеж на пътища, на инфраструктура, на училища и т.н., на болници, Русия можеше да бъде една от най-богатите страни в света. За съжаление, тези пари са хвърлят за ракети, за бомби, за танкове, за унищожаване на градове и убийства на хора. Така че войната най-вероятно ще продължи и през 2024 година, но много е важно каква ще бъде позицията на Запада, дали ще има нужната решимост да дадат на Украйна всичко, от което има нужда, за да постигнат пълна победа.