"Още от самото начало това, че ни определяха за президентска партия, не беше вярно. "Продължаваме промяната“ е самостоятелен политически субект, който не координира позициите и действията си с някой друг, включително с президента, както ни обвиняваха в началото.“ Това заяви зам.-председателят на 48-то Народното събрание Никола Минчев пред Петя Кузева в Актуално Студио "Важните говорят“.

Как Меси и Ди Мария влязоха в българския политически фолклор и ще си имаме ли редовно правителство? Ще се явят ли Кирил Петков и Асен Василев при президента Радев за връчването на втория мандат? Завидна футболна експертиза, много футбол и още толкова политика от зам.-председателя на Парламента в ефира на национална радиоверига"Фокус".

Благодаря Ви, че сте тук, г-н Минчев! Казвам добър ден на г-н Никола Минчев – заместник-председателят на Народното събрание, който идва направо от председателското място тук при мен в студиото.

Здравейте. Благодаря за поканата.

Как върви бюджетът? Ще го бъде ли такъв, че да е добър за българските граждани?

Е, разбира се, че ще го бъде, и то добър, но сега го почваме, образно казано, така че малко по-късно днес ще можем да се поздравим с прието удължаване на предходния бюджет, защото това гласуваме в момента.

Сега сигурно малко ще ошашавим нашите слушатели, но аз искам да си говорим за футбол. Заради Вашата работа, с тези среднощни заседания и на правна комисия, и на Народното събрание предполагам пропуснахте доста мачове от Световното първенство по футбол в Катар.

Най-слабото ми Световно, да, безспорно така се получи, защото аз винаги съм ги следял много активно, но този път поради естеството на работата пропуснах доста мачове. Но се радвам, че не пропуснах финала, разбира се.

Финал, достоен за перото на Омир – аз така го описах.

Е… съгласен съм. Аз щях да кажа, че е финал за историята, защото аз лично не съм виждал такъв финал. Спомням си добре финалите от 1998 г. насам. Финалът 1994 г. бях на 7 години и освен това, доколкото Световното беше в САЩ, се провеждаха мачовете в не най-удобните за нашия часови пояс стартови часове. Не гледах тогава финала Бразилия-Италия, но пък връщайки се назад, такъв резултатен финал се сетих, последният е Бразилия-Швеция 1958 г., но все пак е 5:2, което не е толкова равностойно, колкото едно 3:3. Честно казано, аналогията, която направих, беше по-скоро с Мача на века, така известния – полуфинала на Световното в Мексико 1970 г. между Бразилия и Италия. Един гол не стигна, за да е същият резултатът, но това беше аналогията, която направих, защото тогава 4:3, 1:1 в редовното време, 4:3 за Италия в продълженията. Има, има прилики, а този път дори и на финал – все пак, колкото по-висок е залогът, толкова по-голяма е и стойността, когато се получи такъв завързан мач и такъв спектакъл. Така че това беше мач за историята и ние трябва да го оценяваме по този начин, независимо кой е бил за Аржентина, кой е бил за Франция, кой не симпатизира на нито един от двата отбора.

Вие за кой бяхте?

Аз си признавам, че бях за Аржентина, защото някак си стисках палци на Лео Меси да попълни това последно празно място в колекцията си, защото смятам, че той го заслужава.

Стоя и си мълча. И аз като дългогодишен спортен журналист в момента съм сигурна, че много мои колеги са се засрамили от Вашите енциклопедични знания. Знаем, че сте фен на футбола по принцип, да.

Аз по принцип, да, да, аз съм фен и като цяло на спорта, но освен това обичам и да чета за спорта, и да гледам, не просто сега да се интересувам, да гледам сегашните мачове, но да се интересувам какво се е случило в миналото. Това винаги ми е носило голямо удоволствие, така че – да, така е. Но другото, което също трябва да се отбележи, е, че наистина Меси и Мбапе, това, което направиха на финала, също е историческо и трябва да им свалим шапка и на двамата, защото може някой дори да каже – да, но два от головете на Мбапе в рамките на редовното време и продълженията бяха от дузпа. Да, обаче не е лесно да изпълниш дузпа на финал на Световно, не е лесно да изпълниш две и да ги вкараш, а той всъщност го направи три пъти. И преди той да има…

С желязно самообладание на тази крехка възраст, но със самочувствие като на 30-годишен вече, с над 10 години опит.

Абсолютно, това е феноменално, феноменално, феноменално. Това, което направи Мбапе, наистина беше невероятно и дори бих казал начинът, по който отигра ситуацията при втория гол, когато то я би директно от въздуха, също показва огромна увереност и огромно самочувствие, но подплатени с качество, защото 99,99% от играчите тази топка биха я поели, защото да отиграваш от въздуха по този начин в 81-та минута на финала на Световното – това изисква огромна увереност и качества, и той явно ги има и двете. Така че шапка му свалям и на Мбапе за това нещо. И той с тези – колко станаха, 12 гола ли са му вече на Световно първенство, май четири миналия път и осем сега, мисля, че ще подобри и рекорда на Клозе съвсем скоро.

Дай боже да има дълга кариера…

Да, разбира се.

Защото знаем какво се случва във футбола. На ван Бастен му се наложи да приключи, когато беше на 29, а беше велик играч.

Е, как не е велик?! Разбира се! Три Златни топки не се печелят току-тъй. Вярно, че Кристиано Роналдо и Лео Меси накараха три пъти Златната топка да изглежда като стандартно постижение, но ван Бастен си е ван Бастен, невероятен.

Невероятен. Казахте преди малко, аз ви слушам внимателно – "когато бях на 7, гледах този мач“. Вашият син на колко стана? И ще помни ли мача? Убедена съм, че сте го гледали заедно. Имате две дечица, по-малко момиченце и момченцето на 6 ли вече стана?

Да, синът ми 6 направи сега, през декември, но не съм сигурен дали ще помни мача, ще видим. Сега той вече научи, каза ми вчера, докато играехме футбол по стар обичай в хола, каза "Добре, аз съм Лео Меси“, остави на мен аз да съм Гризман. Така ми каза. Но не съм сигурен на 6 дали ще го помни. Може би ще има някакви откъслечни спомени, нещо такова си представям. Аз на 7 първото Световно от 1994 г. отделни мачове си спомням, победата над Германия си я спомням тогава. Иначе примерно Европейското 1996 г., вече почти на 9, много го следях и много добре го помня, така че може би следващото Европейско…

А онова Европейското първенство и и Новото кралство на оранжевите?

Е, Европейското 1888 г. Да, да, представям си гола на ван Бастен срещу Съветския съюз, каква работа е било, да.

Абсолютно. Почти, почти от корнер описва невероятна парабола и заминава във вратата на Дасаев.

Да, невероятен гол, но много важното при тези голове освен това е и сцената, на която се правят. Защото това е уникално изпълнение, но когато го направиш на финал на Световно – или на финал беше на Европейското тогава?

Точно така, да.

Да, на финал на Европейско – това е съвсем друго. Защото такива голове, много рядко разбира се, могат да се видят и в рамките на национален шампионат, но просто сцената е друга и когато разбира се изпълнителят е такъв, кулминацията се получава невероятна. Затова и това е един от най-известните голове в историята на футбола всъщност бих казал. Аналогично е бих казал и с головете на Марадона срещу Англия 1996 г., защото сега и Лео Меси вкара такъв гол 2007 г. Той вкара 2007 г. гол, аналогичен на втория гол на Марадона срещу Англия, когато Марадона мина през половината отбор на Англия. Меси не съм сигурен дали срещу Малага или срещу Сарагоса го направи 2007 г., много аналогично отигра. Но все пак, когато е четвъртфинал на Световно, по съвсем друг начин изглеждат нещата. А пък като 4 минути преди това си вкарал и "Божията ръка“, вече комбинацията остава завинаги.

Футболът е магия. А помните ли 1992 г. на Европейското първенство, когато Дания отиде като резерва вместо Югославия? Точно отстраниха Холандия на полуфинал и стана европейски шампион.

Разбира се, че е магия, но то и затова е толкова велика играта и затова приковава толкова много хора пред телевизора, и не оставя никого без емоция. И да, действително датчаните ги събират тогава, кой от плажа, кой от някъде другаде, даже треньорът им мисля, че си е боядисвал къщата в тоя момент, когато са му се обадили и са му казали "Събирай момчетата, тръгваме“. Да, но това също е приказка, така е.

Кажете ми обаче за една друга не толкова приказка, която гледахме след някои мачове сега на Европейското първенство – предимно медиите ги отразяваха като "фенове“, но други уточняваха, че били предимно с марокански корени, буквално подпалиха европейски столици. Става ли вече футболът и политика, трябва ли да се замислим какво става в Европа? Има ли борба за надмощие, ако щете?

На мен лично ми е много неприятно това, че футболът се използва за такива прояви. Да, има всякакви хора, безспорно някои приемат и много тежко загубата, като че ли някой друг е виновен. В крайна сметка и аз много пъти съм бил разочарован от футболния резултат и толкова години съм викал за Англия, за златното поколение. Но в крайна сметка случва се нещата да не се развият според очакванията. Но не трябва да се използва за политически цели никога, защото това трябва да е хоби, това трябва да е развлечение, независимо колко е висок залогът, и не трябва да е политика. Набърка ли се политиката, това просто почерня играта. И затова не трябва да е така. И аз лично мога като привърженик да се изкажа тук и да кажа, че съжалявам за това. В крайна сметка пък много е лошо да посочваме и хора с пръст само заради това, че имат различен произход, за това, че някой има корени от друга държава. Няма лошо в това, в крайна сметка всеки е свободен да избере страната, в която да живее, пък…

Разбрах ви. Питах ви за миграционната политика на Европейския съюз дали е правилна според Вас?

Това е доста дълга тема на разговор, но аз никога не бих се изказал срещу правото на хората наистина да избират къде да живеят. Трябва да имат право да го направят, като разбира се, когато отидат да живеят някъде, все пак да спазват и порядките, които са на съответното място.

И пак футбол и политика –лично мнение изразявам, ми прави лошо впечатление, че все нас ни порицават нас като страна с корупция, а точно по време на Световното в Катар гръмна скандалът с Ева Кайли и други нейни колеги в Брюксел за огромни пари и корупция. А нас все ни сочат с пръст. Вие правите всичко възможно, предложения за КПКОНПИ и т.н. По-добре ли са от нас или и там цари корупцията, а само нас ни сочат с пръст, за да не сме в "Шенген“ например?

Страна, в която изобщо няма корупция, надали има. Това е една безкрайна борба, независимо за коя страна говорим, това е една безкрайна борба между хората, които се опитват да използват властта за своя лична изгода, и разбира се останалите, които искат да наложат един правов ред. Но в страните от Западна Европа при всички положения тази борба е много по-напреднала и на много по-високо ниво, и с много по-добри резултати. Да, може да се случват такива скандали, като този, който разтърси Европейския парламент, но в крайна сметка и общото усещане трябва да го отбележим, а то е, че когато има някаква корупционна афера на Запад, шансът това да не ти бъде простено, а да понесеш отговорност за това, е много, много по-голям, отколкото тук. Ние в България дори вече сме свикнали, че ако има корупционен скандал, това участниците в него да излязат сухи, това е ежедневие. Ние сме свикнали на този модел и това, разбира се, е много погрешно. Защото даже ще се върна малко по-назад, преди около двайсетина години. Доколкото си спомням, тогава Еврокомисията, оглавявана от Жак Сантер, подаде оставка заради корупционни скандали. Това също е носене поне на политическа отговорност. Докато при нас тук корупционни скандали са гърмели много през годините, особено през последните 10 години наистина се нагледахме на какви ли не и много хора запазиха поста си, въпреки това. Така че това е една немалка разлика.

В Германия министри подават оставка заради един преписан абзац, за плагиатство в дипломна работа например.

Точно така. Докато тук, и да те хванат, че си преписал, почва едва ли не обяснение, че човекът, от когото си преписал, е виновен.

Четох наскоро един виц. У нас гласоподавателят коментира политиците така: "От к’ъв е сега тоя?“ до "Пак ли тоя?“. Вас обаче Ви уважават и двата лагера, как го правите? Освен че сте диалогичен, несъмнено имате харизмата, която е изключително важна да си политик, няма какво да си кривим душата.

Дали и колко ме уважават другите – сега няма аз да се изказвам. В крайна сметка други са тези, които трябва да ме оценят. Но за мен лично това, което трябва да правим, все пак ние, политиците, и разбира се и конкретно в Народното събрание, е да намираме пътя към всички останали. Първо, защото ако щете и дори българският избирател така ни е подредил в момента, не е дал на никого особено голяма численост на парламентарната група, и второ, защото това изисква и парламентаризмът – в диалога да се намира пресечната точка и най-доброто решение съответно. Това е, което аз се стремя да правя. Ако останалите го оценяват – радвам се.

Имам предвид друго. Дори когато – и то беше въпрос на политика, на нова, на стара коалиция, когато Ви сваляха от поста председател на Народното събрание, тогава дори от парламентарната трибуна опонентите Ви от другите политически сили казваха "Нищо лично, нищо лично, просто такава е политиката“. Тогава обаче имаше многохилядни протести пред Народното събрание във ваша подкрепа. Какво се случи? Усещате ли го като че вместо да ви избодат очите, ви изписаха вежди?

С оглед на това, че наистина се събраха доста хора на подкрепа, не само към мен – и към цялото правителство, към целия кабинет "Петков“, може би да, наистина така се получи. Вместо това се получи недобър ход от страна на тези, които първо свалиха мен от поста председател на Народното събрание. От друга страна, аз разбирам, че така е в политиката – когато загубиш мнозинството в пленарната зала, тогава председателят обикновено си отива пръв от поста, а след това кабинетът го последва. Такива са неписаните закони. Преди 20 години, когато… е, по-малко, 2005, в началото на 2005 г., когато и проф. Герджиков беше свален от поста председател на Народното събрание, малко след това имаше също вот на недоверие, но той беше неуспешен, защото се получиха някои промени тогава в коалиционния формат тогава в края на 39-то Народно събрание и правителството оцеля, но проф. Герджиков се раздели с поста председател на Народното събрание. Но такава е последователността в общи линии – първо председателят, после кабинетът, защото при вот на недоверие поне има седем дни, в които може да се разгледа, докато когато има искане за оставка на председател, тя се разглежда на другия ден след входирането й. От друга страна пък, трябва да си кажем, че може би тези неписани закони не са правилни и не трябва да бъдат спазвани, ако в крайна сметка наистина нямаш нищо общо личността, защото ако тези, които ми искаха оставката и след това я гласуваха, не са имали нищо против мен – ами тогава защо го правят?

Обаче имаше размяна на много остри, на моменти и грозни реплики от самата зала, от първите редове на различните политически сили към парламентарната трибуна.

Много е неприятно това, много е неприятно. Аз го наблюдавам и в рамките на 48-то Народно събрание. Трябва и народните представители да си дадат сметка, че употребата на обиди не засилва тезата и това е валидно и за най-обикновения разговор между двама души, съвсем встрани от политиката, без камери, валидно е и за публичния разговор. Просто ако употребяваш обиди към опонента, категорично се затваря възможността той да те чуе. Напротив, това може да доведе само до втвърдяване на позицията и никога до пресечна точка. Освен че е ужасно невъзпитано, въобще аз не знам хората, които го правят от парламентарната трибуна, какъв пример дават.

Е, Вие бяхте и във времена – да си кажем истината – във времената на скъсани дънки в парламента, на моменти и с много грозни сцени. Кажете ми само, докато сме още на темата – вярно ли е, че въпреки че не Ви е бил преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет проф. Герджиков, сте се чули, намерил е път към Вас, след като Ви свалиха от председателското място.

Вярно е, да, да, чухме се, така е. Наистина не ми е преподавал по Търговско право проф. Герджиков, но чухме се в деня след това – той беше много мил.

Какво Ви каза?

Е, това си е… да кажем, че си е между нас. Все пак беше лично, така че ще го запазя между мен и него само. Но беше много мил, за което му благодаря. Даже използвам и тази възможност, че съм във вашия ефир, също да му благодаря. И така. Но проф. Герджиков все пак е колега юрист и колега председател вече на много високо ниво, така че ценя неговото обаждане много.

Сега ще ви попитам полу на шега, полу насериозно - проф. Герджиков преди броени дни обяви, че ще възражда НДСВ. Ами ако иска да си Ви вземе при него?

Е, аз съм от "Продължаваме промяната“.

Добре. Истината е обаче, че след като говорихме за остър тон и т.н., понякога от ГЕРБ ви обвиняват, че вие тропате с крак – да обичаш на инат. Знаем, че и г-н Бойко Борисов така го отигра в началото, на много пъти диалогично – с морковчето да речем - да, ще работим с всички, само че едва ли неговият електорат вярва, а и самият той е простил за ареста си. Така че не мина този опит за разговор, меко казано. Истината обаче е, че и във вашите среди на "Продължаваме промяната“ – и да не кажете, че правя интрига, но някои Ви намират за правилната алтернатива на г-н Кирил Петков и на г-н Асен Василев. С Вас споделяли ли са, Вие премълчавате ли понякога? Питат ли ви за всичко- ето станаха шест въпроса в един. Попитаха ли Ви например и за това нещо, което не беше чувано в България до вчера – изпаднахте в обяснителен режим, що е то брутна минимална работна заплата? Като юрист питаха ли Ви?

Аз конкретно не съм участвал в обсъждане точно на тези изменения, но предполагам, че… не предполагам, сигурен съм, че това е предмет на обсъждане между колегите, които са в социална комисия. При всички положения те може да са се обърнали и към други експерти, конкретно аз не съм бил. Но това по принцип не е фатално. В крайна сметка не се чувствам пък и аз като последна инстанция по всякакви юридически въпроси в "Продължаваме промяната“. Така че това, че някой не се е обърнал за нещо към мен, не ме кара да се чувствам пренебрегнат. Конкретно за минималната работна заплата, когато този въпрос се разглежда в зала, ние ще заемем позиция, че минималната работна заплата трябва да е основна, не брутна – държа да го отбележа, това е нашата позиция. Иначе за първата част на въпроса ви – аз не мисля, че изобщо това стои на дневен ред.

Относно отношенията на "Продължаваме промяната“ с президента Радев. Да не ги цитирам, да не губим ефирно време, но си разменихте между двете оси, между стаята на вашата парламентарна група в Народното събрание и неговия кабинет на "Дондуков 2“ доста остри реплики напоследък. Предстои среща. Първо казваха, че "Продължаваме промяната“ е "чадо на президента“. Другите, които не ви обичат, казват "Радев е виновен, той ги докара тези тука“. После той употребява думата "шарлатания“ и т.н. Кой се припознал, кой не – не знам. Какво очаквате, какви са наистина в момента отношенията ви с президента?

Още от самото начало това, че ни определяха за президентска партия, не беше вярно. И да, налагаше се такъв наратив спрямо нас. Поне бързо се видя, че не е вярно. Ние си имаме собствени…

Или се амбицирахте?

Не е имало някакво последващо амбициране.

Да.

При всички положения още от самото начало "Продължаваме промяната“ е самостоятелен политически субект, който не координира позициите и действията си с някой друг, включително с президента, както ни обвиняваха в началото. Е, оказа се – не е вярно. Ние с президента по доста теми в крайна сметка имахме различни мнения. Това не е непременно проблем, тъй като в една демокрация това е даже бих казал най-нормалното. Ние имахме различия по темата с изпращането на оръжие за Украйна, въобще по отношението към войната в Украйна, защото позицията, която "Продължаваме промяната“ от самото начало застъпва, е, че в крайна сметка Русия е страната-агресор, а Украйна е страната, която се защитава и брани своята териториална цялост и суверенитет. По тази тема имахме различия с президента. По темата с газа имахме различия с президента. Натрупаха се доста различия, дори включително и по отношение на Николай Павлов, когото ние освободихме като изпълнителен директор на "Булгаргаз“, пък сега даже го видяхме Николай Павлов като част от проектокабинета на Николай Габровски с мандата на ГЕРБ. Много различия се натрупаха. В крайна сметка аз не мисля, че трябва да се използват обаче обидни думи. Това отново го казвам в рамките на нашето интервю. Такива квалификации на цели политически партии за мен са абсолютно неприемливи, каквато направи президентът към нас.

Кой ще отиде на срещата с президента за мандата? Имате ли представа? Преди малко говорих с пресслужбата ви – има разговори в кулоарите, че няма да участват сега лично г-н Асен Василев и г-н Кирил Петков при преговорите за мандата, самото говорене с партиите.

Да, така е.

Сигурно ли е това?

Николай Денков като кандидат за премиер, и Андрей Гюров като председател на парламентарната група – те наистина водят тези разговори. При всички положения те двамата ще бъдат и при президента, защото председател на парламентарната група е задължително. Той трябва да представи и решение на парламентарната група, с която е определен кандидата за премиер. Самият кандидат за премиер, разбира се, така че акад. Денков ще бъде. А оттам нататък кой друг ще ги придружава – това ще видим, когато в крайна сметка се насрочи и срещата. Но да, на практика те двамата са най-важните.

Според мен може да изпратят вас като заместник-председател на парламента и най-диалогичен.

Ще видим, ще видим, като дойде този момент. Но при всички положения двамата най-важни в този момент ще са там. Най-важният даже бих казал е разбира се кандидатът за премиер и председателят на парламентарната група, която го излъчва също.

Трябва да Ви пускам след няколко минутки да се връщате да гледате бюджет и пак да седнете на председателското място. Искам обаче няколко кратки въпроса да развием. Кажете ми за президентското вето върху Изборния кодекс – как очаквате, какво да е гласуването утре, какъв ще е резултатът? Имаше много коалиции: "коалиция на хартиената бюлетина“, на "мадуровките“ крилатата фраза на Делян Добрев, и други.

Изглежда, че трите парламентарни сили, които подкрепят измененията в Изборния кодекс – ГЕРБ, ДПС и БСП, имат готовност да преодолеят президентското вето. Така изглежда, но ще видим утре разбира се. Надявам се, че ще има някакъв разум, но трудно.

Накратко да фиксираме важни въпроси. Меси и ди Мария дали знаят, че влязоха в българския политически фолклор?

Меси и ди Мария, понеже са обществени фигури, при всички положения са влезли в много фолклори. Сега точно конкретно за българския политически се съмнявам, че някой ги е известил, но то, когато човек стане обществена фигура, той неизбежно става част от фолклора – къде в позитивен аспект, къде в негативен, по много теми и на много маси. Това е част от длъжностната характеристика в общи линии. Това се отнася и за политиците, включително за нас, и за българските политици. Когато пък си световна марка и световно разпознаваемо име, както са и Анхел ди Мария, и Лео Меси, това е абсолютно неизбежно.

Разбрахте за какво ви питам. Първо от ГЕРБ при първия мандат имаше крилати фрази в течение на няколко часа и от видни депутати.

Да, да.

И да, разбира се, от парламентарната група на ГЕРБ – "Имаме си Меси, защо ни е ди Мария?“. След това г-н Борисов сам каза, че е Меси. Вчера акад. Денков каза: "И Меси да им предложим, няма да го приемат“.

Ами много футболни метафори се развъртяха в публичното пространство.

Много метафори.

Аз, както казах, съм фен на футбола – нямаше да ми хрумне да сравнявам един кандидат за премиер с Меси, а пък друг с негов съотборник.

Не звучеше оптимист акад. Денков – че и Меси да предложат, няма да го приемат. Очаквате ли сега да се съберете, макар че математиката не излиза, за втори мандат или изобщо да излъчи правителство това Народно събрание?

С оглед заявките, шансовете на политическите сили действително не изглеждат големи. Защото още на първата среща, която направихме, "Възраждане“ изобщо не дойдоха, ГЕРБ и ДПС си тръгнаха от срещата, а тези три политически сили имат общо над половината от депутатите, т.е. останалите народни представители не са достатъчни, за да бъде гласувано правителство. Така че от тази гледна точка не изглеждат големи шансовете.

За трети мандат ще говорите ли изобщо? Извинявайте – за правителство с връчен евентуално трети мандат?

Е, нека да видим на кого ще бъде връчено. То това е доста важен въпрос.

Добре. Последен въпрос. Вие оставихте за известно време адвокатската си професия. Знаем, че сте и от виден, тачен род, прадядо Ви също знаем кой е. Изобщо, някой ще каже: това момче, Никола Минчев, е много добро момче, писали са го и по вестниците, ама роден със сребърна лъжичка. Може ли обаче – възпитан сте, ерудиран сте – понякога има една приказка, че ученикът задминава учителя си. Може да станете по-добър адвокат от баща си? Изкушавате ли се да се върнете в професията, след като набързо се впуснахте в политиката?

В някакъв момент при всички положения това ще се случи. Сега не съм мислил още, защото само една година съм прекарал в политиката и бих казал далеч от правото, макар че си поддържам и статута на вписан адвокат, но не практикувам, защото нямам време и за това. В някакъв момент ще се върна към правото, защото в крайна сметка това е моята професия. Политиката не е професия, да си народен представител не е и не трябва да е професия, макар че има народни представители, които са го обърнали това на професия, но не трябва да е така. Така че в някакъв момент ще се върна. Все пак и аз съм само на 35 години. Има доста житейски път, живот и здраве, пред мен, така че ще се върна.

Заместник-председателите на Народното събрание, в момента ми прави впечатление, от всички излъчени политически сили – знаете си работата. Какво му трябва на един председател, заместник-председател – чувство за хумор, реакция?

А, да, чувство за хумор е необходимо.

Имате бисери – в хубавия смисъл го казвам, и Вие, и г-н Вигенин, и г-н Цонев.

Необходимо е чувство за хумор, защото ако човекът, който води заседанието, прекалено много започне първо да се вживява в ролята си на председателстващ, второ пък да се връзва на провокации, защото такива неизбежно има, тогава при всички положения ще изпусне от контрол залата и резултатите няма да са добри. Така че да, трябва известно чувство за хумор и горе на президиума.

Последен въпрос, пак полу на шега, полу на сериозно. Обиди ли Ви или поласка тая приказка – не съм чела дали сте я коментирали – на вашия предишен PR г-жа Диана Дамянова, че Ви е избирала по красота. Показахте, че можете и много повече, но…

Не, не съм се обиждал, няма за какво да се обиждам. В крайна сметка, независимо… Когато ме избраха, аз бях абсолютно неизвестен, разбира се. Минаха шест месеца и половина, в които бях председател, всеки може сам да си направи своята преценка, кой – положителна, кой – отрицателна, как съм се справил. И това със сигурност няма да е въз основа на външен вид, а на свършена работа, така че няма изобщо за какво да се обиждам.

То си беше комплимент.

Пък и в крайна сметка, хората, които са в обществения живот, ако вземат пък и да се обиждат на прекалено многото оценки, също ще бъде трудно.

Добре, подейства ли ви мотивиращо така да се докажете съвсем и като професионалист, че го можете? Защото казват Ваши колеги в Събранието, в кулоарите – че доста сте се "ошлайфали“.

Е, аз почнах така да се каже от нулата, не съм имал никога никакъв опит като народен представител, а трябваше пък директно да стана председател, така че имаше мегдан да се шлайфа, така да го кажем.

Добре, благодаря ви, г-н Минчев.

И аз благодаря.

От студиото на Радио "Фокус“ отново ви благодарим, че дойдохте и лично, пак извънредно, в деня, в който гледате бюджета, в обедната ви почивка – така ще го наречем, да не кажат пък, че сте избягали от работа.

Да.