Никой няма сделка с Господ, нека кажем "Да" на донорството
©
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и Сдружение "Арт Будилник" започват съвместна инициатива за популяризиране на каузата за донорството.
Г-жо Динева, защо се ангажирахте с кампанията за органното донорство?
Колко е дълга листата на чакащите за различни органи?
Иванка Динева: За съжаление, към момента листата общо 831 човека чакат своя шанс за живот - за бъбрек, черен дроб, сърце, бял дроб, панкреас и тънко черво. Най-дълга е листата на чакащи за бъбрек. На фона на другите държави нашата листа не е най-голямата, но пък донорските ситуации не са достатъчно. Затова аз смятам, че в чисто човешки план, колкото и да е трудна тази тема, тя трябва да се говори, но да се говори от сърцето и от душата. Ние трябва да докоснем хората, които са здрави, които не допускат, че някога ще им се случи, защото те са тези, които дават шанс за живот.
Знае ли обществото принципно достатъчно за органното донорство?
Иванка Динева: Не съм сигурна, че сме успели да достигнем до всички слоеве на нашето общество. Дори направихме и едно социологическо проучване, което предстои да бъде представено. И от него също става ясно, че хора, които търсят или вече имат информация, са казали своето "Да" в семейството си. Т.е. възприели са темата, казали са, че биха искали органите им да бъдат дарени. Въпросът е, че има много голям процент от хора, до които тази информация не е стигнала.
Аз се радвам, че ние през миналата година успяхме да достигнем по различни начини до много хора от различни слоеве. Защото знаете, че много голямо значение има дори и това дали си мъж, жена, висшист, невисшист, дали си ангажиран в социалната или някоя друга сфера. Т.е. към всеки трябва да подхождаме по различен начин, но винаги трябва да бъдем истински. Защото само през истината ще успеем.
Т-н Геновски, Вие не сте свързан с медицинските среди, защо се заинтересувахте от тази тема?
Мартин Геновски: Всичко винаги при мен тръгва от историята. Аз попаднах на историята на американско семейство, което е преминало през нещата, които разказваме във филма "Ева". Накратко те са били изправени пред избор да прекъснат бременността в 19-ата седмица или да износят бебето, което е щяло да живее до няколко часа, но неговите органи са можели да помогнат на други деца, други бебета. Семейството избира да направи второто. Изключително силно ме развълнува тази история още през 2017 година, когато попаднах на нея, и реших, че тя трябва да бъде разказана. Между другото много хора, следвайки примера на това семейство, след това доброволно се записват като донори. И наистина вярвам, че в България все още темата за донорството сякаш е табу, гледаме със страх на нея, все едно ще се урочасаме ако я обсъдим, дори вътрешно в семейството си, а не бива да е така. Казвам го и от личен опит – аз самият, когато обсъждах тази тема с моята майка, видях по нейната реакция, какъв ужас изпитва въобще от това, че я повдигам.
Каква беше реакцията на публиката за филма "Ева"? В края на миналата година имаше премиера на филма.
Мартин Геновски: Имаше предпремиерно събитие на филма. Аз често разказвам, че когато тръгнат финалните надписи, ако публиката се забави с ръкоплясканията, или нещата не са се получили, или публиката е била развълнувана много силно.
При нас със сигурност публиката се забави. За щастие от разговорите, които проведохме след това, причината е била втората. Историята силно беше развълнувала нашите гости. Трябва да отбележа, че специално това събитие беше насочено към студентска аудитория, защото това са едни активни, разумни, пълнолетни хора.
Г-жо Динева, вие с какво най-често се сблъсквате в тази информационна кампания за донорството: недостатъчно информация или предразсъдъци?
Иванка Динева: Аз на първо място искам да благодаря на г-н Геновски за това, че ни направи съпричастни към тяхното наистина вълшебство, което са сътворили, защото само така може да докоснем хората.
Смятам, че частично има неинформираност сред хората, но може би и предразсъдъци. Ние затова за тази година сме направили фокус на предстоящи събития, които да са свързани с донорството при деца за бял дроб. Разбира се, ще търсим и такива обучения, защото това са неща, които в България все още не се случват.
Филмът "Ева" е наистина едно вълшебство, което показва силата да бъдеш добър и да си жив – смисълът на това да сме тук, на Земята.
Освен липсата на достатъчно информация сред обществото, вероятно има пропуски и в цялостната организация при донорска ситуация. Има ли според вас?
Иванка Динева: Това е комплексно действие. Ние в Изпълнителна агенция "Медицински надзор" имаме изключително стриктна организация, включително имаме екип, който денонощно е на работа, за да може да администрира евентуална донорска ситуация. Тя се администрира изключително тежко, защото е между няколко ведомства и между координаторите и лечебните заведения. До този момент не сме имали лекари, които да не са откликвали, макар че ние звъним през нощта, те винаги са се отзовавали своевременно. Може би трябва още да се работи относно допълнителната квалификация. Аз съм щастлива, че тази година обучихме за първи път от толкова много години 97 медицински специалисти, което е изключително голям успех. За да продължим в тази посока, за следващите 4 години сме предвидели повече финансови средства за обучение и малко по-малко за популяризиране. Търсим различни начини, по които да подобрим работата. Планираме събитие, на което ще се съберат и лекари, и пациенти, които са били трансплантирани, и такива, които чакат за трансплантация. Надявам се, че когато си кажем пропуските, всеки от своята гледна точка, ще успеем да ги оправим. Само през доброто можем да вървим напред.
Има ли информация колко донорски ситуации през изминалата година е имало у нас и каква част от тях са се реализирали?
Иванка Динева: Ние не обявяваме нереализираните, имаше миналата година за съжаление доста нереализирани по медицински причини донорски ситуации. През 2024 година имахме общо 34 трансплантирани в България и 9 човека трансплантирани в чужбина. Това са спасените човешки животи от донорски ситуации в страната. Имахме 2 на сърце, 10 на черен дроб в България, 20 от трупен донор за бъбрици и 2 спасени от жив донор на бъбрици. Така че просто трябва да бъдем по-добри. Когато човек е добър, той е отворен към това да чува и да дава. Даването е най-ценното.
Г-н Геновски, защо майка ви не искаше да обсъждате темата за донорството? Какви чувства предизвика това у нея?
Мартин Геновски: Разбира се, както у всяка майка, която обсъжда темата за смъртта със своето дете, е нещо, което предизвиква негативни усещания. По правило ние се опитваме да ги избягваме на всяка цена. Не знам дали сте обърнали внимание, че в България дори писането на завещания, като че ли не е достатъчно разпространена практика. Т.е. ние се страхуваме от смъртта, което е нормално, но трябва да приемем факта, че понякога трябва да преодолеем страха си и да помогнем. И сега, говорейки за реализираните трансплантации, всъщност хората, които заслужават нашата искрена благодарност, са тези, които са дали възможност за донорски ситуации, защото всеки един от нас може да е в тази ситуация.
Обикновено изхождаме от максимата, характерна за нашите географски ширини- "Да не дърпаме дявола за опашката".
Мартин Геновски: Абсолютно, точно така е. И това обяснява нещата, които изброих. Някак, като че ли от суеверие, ние не искаме да говорим за нещо, което може да се случи.
Според ортопеда д-р Атанас Андреев, който дълги години е работил в "Пирогов" и е бил свидетел на не една донорска ситуация, голяма част от тези ситуации не се реализират, защото няма създадени условия. Нека да чуем повече от самия него и ще продължим разговора.
Атанас Андреев: Никога няма да забравя един младеж, който беше на не повече от 27 години, при тежка мотоциклетна травма, но толкова тежка, че като паднал, просто асфалтът му съблякъл кожата, ние просто в болницата гледахме как той се отива и анестезиолозите просто облекчаваха страданието му. И тогава се замислих, че ето един човек на 27 години, здрав, обаче за съжаление с травма, той имаше и черепно-мозъчна, която беше несъвместима с живота, този човек си отиде, и си отиде един потенциален донор.
Каква е причината? Защо ви го казвам?
Няма връзки между различните здравни заведения, един път. Трансплантациите се правят в други заведения, което дава много малък шанс на този донор да бъде успешен.
Какво искам да кажа?
На "Пирогов" трябва да бъде вдъхнат нов смисъл. Новият смисъл се състои в това нещо, че трябва да се създаде нова сграда, където да бъдат ситуирани всички възможни клиники по трансплантация: трансплантация на бял дроб, трансплантация на черен дроб и всички тези неща. Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези операции.
Г-жо Динева, какъв е коментарът ви?
Иванка Динева: Аз имам малко по-друга философия в тази посока, професионална и в човешки план. Миналата година събрахме всички роднини, които са казали своето "Да" за живот, за да им благодарим. Тогава се запознах с прекрасни хора, заедно плакахме, говорихме си и аз узнах от всеки един от тях каква е била тяхната причина да кажат това. И от тогава не спирам да повтарям, че трябва да обучим комуникатори. Трябва да обучим хора в лечебните заведения, които да умеят по достатъчно уважителен начин да разговарят с роднините на потенциалните донори. Защото за мен проблемът е чисто комуникационен. За мен проблемът е в разговора с роднитите на потенциалните донори. Ние трябва да ги уважаваме, да ги предразполагаме. Това е сблъсъкът между най-трагичната новина, която може да чуе всеки един от нас, че близкият му си отива, но в този момент трябва някой да вземе решение.
Не е ли късно за подобен тип разговори? Не трябва ли всички ние предварително да сме казали "да" или "не"? Спомням си, че имаше едно предложение преди време – ако в здравните ни книжки не е изрично вписано, че не желаем да бъдем донори, това означава, че ние сме дали нашето мълчаливо съгласие и не е необходимо да се разговаря с близките.
Иванка Динева: Това е така и в момента. Това е презюмирано съгласие – ако ние не сме отказали, значи сме съгласили. Но има елементи, в които се намесва и правото, защото когато пациент е в състояние, в което не може да вземе сам решение за себе си, тогава лекарите са длъжни да се обърнат към неговите близки, неговите наследници. Не всеки може да вземе решение. За това ние не трябва да спираме. Както каза г-н Геновски, никой от нас не допуска, че ще се случи, страх ни е да си го помислим. Но трябва да си го помисляме, защото никой от нас няма сделка с Господ. Всички сме смъртни и трябва да ни води доброто, защото само по този начин ние ще вървим напред.
Да разбирам ли от всичко това, което ни казвате, че основният проблем за реализацията на донорските ситуации е недостатъчната информираност на обществото и не дотам все още добрата комуникация?
Иванка Динева: Недобрата комуникация, недостатъчната информираност и трябва да работим в посока да има единна система, каквато ние вече сме заявили пред Министерството на здравеопазването, и те са ни обещали да ни изградят. Надявам се скоро да можем да се похвалим. В тази система да постъпва информация от лечебните заведения през НЗОК за всеки пациент, който е хоспитализиран в състояние на мозъчна смърт. Тогава дори в конкретната болница да няма подготвени специалисти, ние в Изпълнителна агенция "Медицински надзор" веднага може да изпратим хора, които да проведат нужния разговор, да запазят състоянието на пациента, така че органите да бъдат съхранени. Да могат екипите да ги вземат и да ги занесат в лечебните заведения, в които ще се направи трансплантацията. Така че това също е важно.
Част ли е България от единна обща европейска информационна система, благодарение на която да можем и да даваме органи и да получаваме от други страни?
Иванка Динева: Да, през "Фоедос", въпреки че все още не са приключили окончателните утвърждавания на национално ниво. Ние от миналата година работим активно с "Фоедос" и правим такъв обмен. Освен това, имаме и договор с Румъния. Получихме миналата година няколко предложения за органи, но не можахме да реализираме тези донорски ситуации поради краткото време на исхемичния живот на всеки един от органите. Бяха на отдалечени места от България и нямаш как да бъдат взети от наш екип. Поради тази причина пуснахме заявка до Министерството да ни позволи да закупим машина за кондициониране на органи, с която да може да се удължи исхемичният живот на органа, така както чуждите държави идват и взимат от нас. Получихме такова разрешение. Надявам се тази година да успеем да закупим първата машина в България, която ще подпомогне този процес. Така ще може да се възползваме и от предложения, които са извън рамките на нашата държава.
Т.е. това е нещо като машина за съхранение на органите, така че да могат да бъдат транспортирани?
Иванка Динева: Това е машина, която удължава исхемичния живот на органа, поддържа го, кондиционира го в състояние, в което трябва да бъде, удължава се времето, в което може да бъде трансплантиран. Такова нещо ние не сме имали никога. В момента проучваме от къде може да се закупи, проучваме колегите от другите държави с какви апарати работят. Правим малки стъпки, но смятам, че са изключително важни. Надявам се да осигурим възможност на нашите лекари да бъдат по-спокойни и да се справят в тези ситуации, защото те също са част от това вълшебство, което се случва.
Освен тази често медицинска подготовка вече няколко пъти стана дума в разговора ни, че е необходима и подготовка на самото общество. Г-н Геновски, къде и как можем да видим филма "Ева"?
Мартин Геновски: Да, "Ева" тепърва като филм заживява своя живот през тази година. Ние ще го представим на много места пред различна публика. Разбира се към фестивала "Арт Будилник" ще бъде представен. "Арт Будилник" е пътуващ фестивал, който дава достъп до култура в населените места с лимитирани възможности за подобни прояви. Ще го представим пред студентска публика. Планираме с Изпълнителна агенция "Медицински надзор" да представим филма на част от техните събития, а в един момент ще бъде достъпен свободно и в интернет.
Кой ви помогна финансово, за да реализирате филма?
Мартин Геновски: Национален фонд "Култура". Те го финансираха по Програма "Социално ангажирани изкуства", което е за мен лично една от най-смислените програми за изкуство в България, защото финансирането на социално ангажирани проекти във всяка област на изкуството позволява започването на диалог, а на нас ни трябват повече причини да общуваме.
Опасявате ли се, че страхът, суеверието от самата тема няма да привлече публика?
Мартин Геновски: Не, не се притеснявам. Мисля, че ние ще направим необходимото, за да привлечем публика, и вярвам, че ще отправим ключовото послание, ще напомним на хората, че човешкият живот е висша ценност. И дори в едни от най-тежките ни моменти едно подобно решение, донорството може в дългосрочен план да даде усещане за смисъл и утеха на близките.
Г-жо Динева, какво най-често ви казват близките на тези, които са станали донори? Какво ги е накарало да се съгласят?
Иванка Динева: Различни са причините и те са много лични, много сантиментални. Тази година пак ще съберем близките, пак ще им благодарим. Всеки един има личен мотив и винаги този мотив води до ураган от емоции.
Тук е мястото да кажа, че раждането на филма "Ева" наистина е изключително. Ние също направихме документален филм, който е свързан с донорството. Ще го представим малко по-късно, защото искам да дадем шанс на "Ева". Представяте ли си каква сила е това на една майка да знае, че детето й е болно, да знае, че детето й ще живее няколко часа след раждането, и тя да пожелае да го износи само за да може това детенце да даде шанс за живот на други деца.
И чрез него да живеят поне още няколко деца.
Иванка Динева: Чрез него, защото донорството не е само органно, имаме и кости, имаме и сухожилия, имаме много неща. На много хора им се спасява живота, на други им се подобрява качеството на живота. Вярвам, че заедно ръка за ръка "Ева" и нашия документален филм – в него сме заснели мнения на близки, мнения на трансплантирани, мнения на хора, които чакат, лекари, обхванали сме всички заинтересовани страни, ще успеем да докоснем повече хора и да покажем, че няма страшно, когато вървиш по пътя и не си сам. Никой не е сам - от раждането си до края.
Г-н Геновски, вашето финално послание към нашите слушатели?
Мартин Геновски: Искам да благодаря на Радио "Фокус", че повдига темата и ни дава възможност да говорим за донорството. Слушателите мога само да ги помоля да помислят и всички заедно по-често да казваме "Да! За живот!".
Росица АНГЕЛОВА
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
Цветан Атанасов: Ако има мир в света, той ще започне от Пловдив -...
13:36 / 30.01.2025
Пламен Петров, изкуствовед: Куриозно е, че по време на война е на...
12:35 / 30.01.2025
Кавалджията Владимир Величков за поредната световна номинация: Не...
16:06 / 27.01.2025
Момчил Цонев, организатор: "6Fest" пренася изкуството близо до хо...
10:25 / 24.01.2025
Антон Баев: Всеки автор си има по един голям литературен кръстник...
12:23 / 23.01.2025
Д-р Атанас Андреев, ортопед: "Навяхването" на глезена е много по-...
14:08 / 22.01.2025
Актуални теми