Днес ще ви среща с един прекрасен именик: актьор, режисьор, сценарист, продуцент на филми – Ники Илиев. Здравей, Ники.   

Здравей. Много ми е приятно.  

Честит имен ден от екипа на Радио "Фокус“. Бъди жив и здрав!  

Благодаря ви много. Много щастие и на вас!  

Как се чувстваш в днешния празничен ден?  Ами добре се чувствам, защото много хора се сещат за мен. Популярен празник е и още от през нощта започнаха да пращат съобщения, съответно сутринта да се обаждат. Така че по някакъв начин – приятно, благодарен.  

Чудесно, внимание на днешния ден.  

Да, да, и за пожеланията, разбира се. Така че – приятно.  

Ще празнуваш ли днес или ще работиш?  

По-скоро ще работя, няма да празнувам. Днес по-късно съм на снимки, като актьор в един късометражен филм, в който трябва да участвам. Иначе не празнувам, поне в последните години, именния си ден. Някак си не го чувствам много справедливо спрямо всички хора, които не се казват Николай, Георги, Димитър и Иван. И затова, защото ако нямаш това популярно име и всички ти знаят именния ден, и особено ако нямаш имен ден, някак си се чувствам малко тъпо да имам един празник повече от останалите хора. Така че не го празнувам, не го отбелязвам специално.  

Можеш ли да ни разкажеш тогава как сте отбелязвали преди празника, когато си приемал, че имаш имен ден? Традиционната риба, нещо специално?  

Ами да, да, в смисъл, че сме готвили риба преди с жена ми, със Саня, по-отдавна – с родителите ми. Това е може би е било единствено специално. Аз така или иначе ям сравнително често риба и това ми е един допълнителен повод.  

Точно така.  

Така че наистина не го признавам, не го отчитам като нещо много специално и нещо много различно, защото за мен тези неща човек трябва да си ги заслужи по някакъв начин или да ги споделя с останалите хора, а не да има нещо само за себе си, което… де да знам, седи ми малко егоистично и нарцистично може би. Но това е… в момента така мисля.  

Това е твоето светоусещане.  

В момента така разсъждавам.  

Ники, нека да разкажем малко твоята история, да се абстрахираме от темата за Никулден. Как реши да станеш актьор и как стигна до там да правиш филми?  

На 15 години участвах в един филм на БНТ, играех главна роля там – най-неочаквано. Просто ме поканиха на кастинг, защото моя съученичка беше отишла и тя каза "Ела с мен, тук търсят хора за масовка“, а аз исках да изкарам някакви допълнителни пари. Те ме взеха пък за главна роля. От там се запалих да съм актьор. Обаче след това се записах да уча режисура първо и аз всъщност първо се дипломирах като кинорежисьор в Нов български, защото това ми беше много интересно, но някак си и актьорството също беше интересно. След което години по-късно – сега прескачам много неща, за да не те занимавам цял ден, но години по-късно снимах в един сериал, "Забранена любов“, където бях само актьор, и тогава си казах: ще бъде много по-хубаво, ако мога сам да си пиша сценариите, ако мога сам да си ги режисирам, защото тук съм под влиянието на други хора, на телевизията, на сценаристите, на ежедневния сериал. Има много неща, които не са моите, и искам да стана по друг начин. И тогава всъщност Саня ме подтикна, вика "Защо тогава не задействаш да направиш свой филм?“. И в последствие направих филма "Чужденецът“ и разбрах, че това е моето, в смисъл, че искам да създавам мои неща, да ги пиша, да ги режисирам и понякога да играя. И от тогава режисирам, продуцирам и пиша филми и паралелно режисирам сериали и чат-пат играя тук-там. Но основното ми е моите филми, които си правя, и се чувствам много добре от това.  

Т.е. ролята на създател е по-приятна за теб, отколкото тази на актьор – така ли да разбираме?  

Ами малко по-плътна е и повече можеш да изразиш себе си и това, което създаваш, е много твое. В смисъл, че актьорът е изпълнител, както и да го гледаме, той дава от себе си, но зависи от много други фактори, най-вече от сценария и от режисьора, и от много други неща. Докато в моя случай единственият коректив, който имам в последните години, е Башар Рахал, с който сме продуценти и заедно обсъждаме сценариите, и той дава идеи. Той е единственият човек, който добавя нещо към това, което аз съм измислил, и някак си успявам да създам един цял свят, в който да контролираме и историята, и начина на заснемане, и музиката, и ритъма на монтаж, в колаборация и с други хора, но все пак есенцията идва от мен, което…  

Което е най-важното.  

Много по-добър начин да изразиш себе си, много по-креативна възможност да създадеш нещо наистина твое.  

Точно така. Искам да те попитам, преди да започнеш да създаваш филми, както каза ти, първият ти е "Чужденецът“, който аз лично много харесвам…  

Благодаря ти.  

Какво те подтикна всъщност да започнеш да ги създаваш, да мислиш над сценарии? Нещо липсваше ли на българското кино дотогава?  

Тогава според мен категорично липсваше, защото говорим за 2010-2011 г. – "Чужденецът“ излезе 2012 г., той тръгна като късометражен филм 2011 г.  И дотогава имаше малко български филми, които имаха контакт с публиката – говоря, разбира се, след 1989 г. Преди 1989 г. има много български филми, които бяха обърнати към публиката и хората все още много ги обичат, но след 1989 г. имаше много дълга суша, която почна да бъде разбивана с филми като "Мисия Лондон“ или примерно Love.net и други…  

Може да се каже, че имаше някакво възраждане на българското кино точно тогава.  

Да, почна да тръгва леко възраждане, но все пак беше наистина много слабо. И аз тогава ходех да гледам български филми и въобще не ми харесваха част от тях. И тогава си мислех: какъв филм искам аз да гледам? И тогава всъщност седнах и написах "Чужденецът“ на базата на това аз като фен на киното какво за мен липсваше в българското кино и какво искам аз да додам от себе си за него.  

И от там тръгна. Вече след това българското кино съответно дръпна и започнаха да се правят доста качествени продукции. Сега, в момента има доста конкурентен пазар и според мен върви в добра посока. Но има, имаме още какво да работим, имаме още накъде да се развиваме доста, категорично.  

Добре, искам да те върна към нещо, което може би не е хубав спомен за теб. Сега нашите слушатели слушат разговора ни и повечето ще си кажат: да, актьор, занимава се с това, което обича, влага всичко, цялото си време в това да създава нещо за нас. Искаме и ние да се занимаваме с това. Но искам да кажем на нашите слушатели, че всъщност това е един много труден  период за създаване на една такава прекрасна продукция, каквато правиш ти. Визирам и снимането на филма "Нокаут“, когато ти буквално започваш от нулата чисто финансово. Какво те вдъхнови обаче ти да се изправиш и да продължиш да снимаш?  

Аз не започнах от нулата, аз бях доста под нулата. В смисъл такъв, че просто много исках да направя този филм, но той беше малко по-различен и съответно не беше толкова позитивен и забавен, както предишните, беше по-трудно да намерим партньори. И самият факт, че трябваше да снимаме в Америка с главен герой актьор американец, направи нещата сложни и аз влязох в много дългове и трябваше да плащам на много хора накрая на продукцията, просто защото парите свършиха, когато бяхме в Ню Йорк. И след това самият филм не беше толкова гледан, не беше толкова успешен и нямаше как да ги върна. Бях в доста голяма дупка, защото не бях изпадал в такава трудна ситуация – да дължа пари на хора. То не спечелихме нищо от филма, но да, бях задлъжнял значително. И тогава просто взех да мисля къде съм грешил и какво мога да оправя. Тогава потърсих Башар, за да се копродуцираме, за да можем съответно да създаваме неща заедно и се амбицирах да напиша нов филм, който по някакъв начин да ми оправи тези проблеми. Започнах всеки ден да правя по нещо за филма – всеки ден пишех сценарий, всеки ден пращах имейли да търсим партньори или се срещах с екипа, или търсех локации. И с ефекта на натрупването, година по-късно успях да си оправя всичките заеми и неща, и проблеми, които имах. Но нямаше как да стане с бързо решение, в смисъл трябваше да стане много бавно, но с постоянство. Защото в такива моменти на човек му се иска да направи нещо голямо и бързо да си реши проблемите или нищо. И аз всъщност реших да правя много малки неща, но постоянно.  

С малки стъпки към успеха.  

Да. И преоткрих много неща и за себе си и в професионално, и в лично отношение. И от тогава се опитвам да гледам малко по-реалистично на нещата, да съм по-скромен, да съм благодарен на това, което имам, и да не си вярвам прекалено много, че всичко, което направя, ще е супер и т.н. Всичко е процес.  

Да, разбирам те напълно. Искам да ти задам един въпрос, на който съм сигурна, че няма как да ми отговориш обаче: кой от твоите филми ти е най-любим и най-много на сърце и защо?  

Да, то наистина е много сложно, защото то е като с децата.  

Но все пак първият филм – "Чужденецът“, винаги ми е на сърце. Много странно е, че хората продължават почти през няколко дни да ми споменават този филм, а той излезе преди 10 години. Но тъй като е първи филм и той преобърна нещата по някакъв начин, ми е много любим. "Нокаут“ също ми е много любим, точно заради тия трудности, през които минах, но въпреки всичките трудности, филмът ще си остане и той изразява много мен. Така че тези два филма доста ми изпъкват. Но естествено, когато видя примерно "Завръщане“ със Стефан Данаилов и т.н., някак си също ме докосва. Така че те са част от живота ми, всеки филм пресъздава различно парче, носи различна сантименталност.  

Точно така. В края на нашия разговор искам да те попитам какво ново да очакваме от теб?  

Сега, в момента, съм поел две-три роли като актьор в един филм на Георги Костов – "Пулс“, друг един филм за цар Иван Александър – единия сега го снимаме, другия трябва да е пролетта. И имам два проекта – всъщност и двата са с Башар, написах два сценария и сега ще стартираме най-вероятно да действаме в продуцирането на първия от тези сценарии, за да стане игрален филм. Надявам се другото лято да го снимаме, но все още не мога да кажа точно кой – не искам да издавам.  

Добре, чудесно. Значи очаквам другото лято отново да разговаряме по тази тема.   

Ще се радвам много.  

Много благодарим за нашия разговор. Желаем ти прекрасен празник!  

Благодаря. Беше удоволствие.  

Габриела ГЕОРГИЕВА