Нидал Алгафари, кинорежисьор, сценарист и писател, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Докато разговорите преди ротацията бяха разголващо публични, сега преговорите за нея се люшнаха в другата крайност – на строга секретност, а двамата бъдещи държавни ръководители се държат като чатботове, както ги наричат вече в социалните мрежи. Можем ли да намерим наченки на ред във властовия хаос около ротацията и ако има сценарий, кои са сценаристите? Наш гост е кинорежисьорът, сценарист и писател Нидал Алгафари. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Алгафари.

Добре заварили на вас и поздравявам и слушателите ви и читателите.

Основният сюжет в момента са преговорите по съставяне след ротационното правителство. Паралелно с него на повърхността избиват сюжетните линии: за мигрантите, за прехвърляния в бюджета от Фонда за енергийна сигурност като приход милиард на Асен Василев и за внезапно изплувалата като теч от електронната поща на руски депутат Пътна карта за изграждане на "Турски поток“. Очевидно е, че всичко това се смесва в едно, но с каква цел?

Със сигурност всеки се опитва в момента да води преговори и използва всички възможни средства, които има, с които разполага, за да придобие по-добра позиция. Аз смятам, че те са се договорили, разбрали са се по принципите въпроси и останаха по-дребните. И около тези, по-дребните, се налага да могат да обясняват на техните електорати, на техните избиратели, на техните симпатизанти, че не са толкова лесни преговорите, че – ето, водим много тежки преговори, за да могат електоратите да преглътнат тази тежка буца, която им се налага.

Какво всъщност ще трябва да преглътнат електоратите на двете коалиции? Как ще бъде направена компилацията между Меморандума на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и Споразумението на ГЕРБ-СДС?

Според мен вече това е договорено, това според мен по-скоро е направено. Остава въпросът в заглавието – дали ще се казва "меморандум“, дали ще се казва "споразумение“, дали ще се казва "договор“, какво ще трябва да измислят. Основното е пред техните избиратели, тези симпатизанти как биха приели съответната думичка от едната и от другата страна. Едните ще търсят да намерят някакъв вид стабилност – ето, ние намерихме стабилност за държавата. Други ще търсят възможност, при което да кажат, че – да, има стабилност, но ние не сме с тях така плътно, защото ние сме просто еди-какво си и какво си, но в името на държавата. Така че по-скоро това е проблемът около меморандума или т.нар. "споразумение“, но са се разбрали, доколкото имам усещането, почти по всички точки и останаха заглавието и може би някой друг министър.

Г-н Алгафари, сюжетът с мигрантите преувеличена тема ли е или е реална?

Тя е напълно реална, но е преувеличена, защото една немалка част от тези хора, които са идвали, стигнали са до България и са поискали статут на бежанци, по-голямата част от тях не са избягали от военни действия, а са избягали от мизерията, която има в Сирия или в Афганистан и все подобни такива държави, и търсят по-добър живот в добре осигурените европейски държави. Със сигурност тези мигранти или бежанци, които са стигнали до България, не търсят като последна спирка България, а тя е временна, докато не успят да си осигурят достъп до Швеция, до Финландия, до Норвегия, до Германия и т.н. Проблемът обаче с тях е, че една малка част от тези хора, които са се подписали, т.е. са взели статут в България, би трябвало да останат в тази държава, в която са влезнали. И тъй като те не остават, а бягат, започнаха да ни ги връщат. Тези, които ни ги връщат, със сигурност кои връщат от западните държави – връщат тези, които са негодни, и тези, които не биха могли да се аклиматизират с атмосферата, с нравите и с обичаите на съответната държава, в която са и затова искат да се отърват. И тъй като в България би трябвало да намерим начин, по който да можем ние също да имаме наша цедка, аз смятам, че има един нелош вариант, при който да се погледне всички тези, които са твърдели, че са бежанци от "Ислямска държава“, от ДАЕШ, от "Нусра“ и всякакви такива други – такива вече в Сирия например не съществуват, няма ги, така че биха могли преспокойно да бъдат върнати в Сирия, защото няма да има заплаха за тях, за тяхната сигурност, защото такива структури вече не съществуват. А тези, които са според мен около 20% от всички бежанци от Сирия, които са твърдели, че са избягали от режима на Башар ал Асад – да, тези хора можем да твърдим, че за тях има опасност и да бъде оставена хуманитарната закрила в държава.

Доколко обаче е вярно твърдението, че една сериозна част от тази мигранти, за които вие казвате, че са негодни за климатизиране в съвременното западно общество, са престъпници?

Не мога да давам някакви проценти, но със сигурност примерно от 10 000 или 100 000 ще има някакъв процент, които са хора, които ще престъпят нормите или законите на която и да е държава. Това е логично да се случва, защото го има навсякъде по света. За тези хора би трябвало да има законодателство, би трябвало да има съдебна система, която да може да намери начин да ги въдвори по някакъв начин за превъзпитание или ако не се получава такова нещо, да бъдат изпратени обратно в държавите от които са. Хора, които извършват престъпления в държавите, в които са им дали статут на бежанци или статут на закрила и извършват престъпления, това са хора които не би трябвало да бъдат при нас и би трябвало да бъдат върнати там, откъдето са тръгнали, след като не са почтени граждани.

Тази карта на мигрантите как се използва около ротацията? Тя някак си възникна по това време и оттук нататък може да се допусне, че ще бъде като политическо или пропагандно оръжие и по време на предизборната кампания.

Със сигурност, със сигурност ще бъде така. В този момент на мушката на политиците ще попаднат т.нар. "мигранти“ или "бежанци“, но в предишни ситуации попадаха или циганите при нас или попадаха някакви, които са с различна дискриминация спрямо тях, примерно спрямо сексуалност. Винаги има нещо, което трябва да се ползва, което да е назряло. И по този начин, когато раздухаш един такъв много тежък проблем, който е видим заради клиповете, които се пуснаха по социалните мрежи, някак си започваме да отклоняваме вниманието си от други проблеми, които не биха искали в момента да ги разнищват лидерите на политическите партии.

Кои са тези проблеми, които се крият зад тази суматоха?

И икономическата обстановка в държавата ни, развитието на икономиката, за здравеопазването, за битовата престъпност и какво ли не, което го има с чиито проблеми все още не можем да се справим напълно и е по-добре да говорим за някакви по-слаби, по-малко количество хора, с които бихме могли, дето се казва, с по два шамара да се справим с тях, отколкото да тръгнем да разрешаваме големите, наболели проблеми, които са наистина трудни – най-вече в здравеопазването, в образованието, във възпитанието, което го имаме към подрастващо поколение и това поколение, което израсна в годините на прехода, за съжаление под егидата на това, че мутрите са успелите, че мутресите са успелите. И така.

Темата за "Турски поток“ или "Балкански поток“ и за неговата Пътна карта каква е: реална, политическа, скалъпена, измислена? Каква е за вас?

Не смятам, че е тема. Всеки би могъл да го тълкува, както поиска. Въпросът е: в края на краищата българската държава дали има изгода, или няма изгода. Ако имаме финансова изгода е добре, ако имаме геополитическа изгода значи е добре, ако имаме и двете е още по-добре. Така че смятам, че всеки би могъл да го разгледа от различна гледна точка и да има своите доводи "за“ и "против“.

Как си обяснявате, защо изведнъж ключови министри, срещу които възникна съпротивление за съставяне на следротационното правителство, са Асен Василев и Тодор Тагарев, финансовият и военният министър?

На мен ми е много чудно за г-н Тагарев защо. Вероятно защото се дадоха едни обещания, има едни решения на Народното събрание, които най-вероятно не бяха изпълнени навреме или в обем на количество, на което се надяваха народните представители, за да покажат пред Европейския съюз, пред САЩ и въобще пред цивилизования свят, че ние помагаме. И може би това по някакъв начин ни вреди във външната ни политика, която се ръководи, така че може би е това около него. А за г-н Асен Василев – смятам, че той беше по-скоро опит чрез него да се притискат опонентите, за да могат те да пазят Асен Василев и да са готови да загубят двама, трима или четирима, които са не чак толкова популярни, толкова известни и толкова силни и лични.

Знаете за публичните атаки срещу "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, че не се справят най-адекватно в управлението. При положение че при тези 9 месеца нямаше техни реални резултати, как ще продължи това управление след ротацията?

Не смятам, че не са имали успехи. Затова е много лесно винаги, като трябва да се сменя властта с някаква друга, тези, които идват, да кажат: "А, ония не се справиха“. Със сигурност те направиха неща, които са по силите им, но не можем да очакваме от хора, които могат да вдигнат 20 кг, да очакваме, че ще вдигнат 200 кг. Просто очакванията ни бяха много по-големи, отколкото са техните възможности. Да, има какво да се види, 9 месеца се направиха достатъчно неправилни стъпки или погрешни стъпки или въобще грешки, които сега с новото управление би трябвало да ги пооправят, да ги поизмажат или да въведат някакъв по-стабилен ред. Иначе, благодарение на тези 9 месеца България остана стабилна държава, обществото като че ли се поуспокои, макар всички тези протести, които ги имаше, но вървят в решаване лека-полека.

А има ли сценарий за това, което се случва у нас? Знаете, че винаги се смята, че някъде нещо се прави, някакви варианти се кроят, и въпросът е: има ли такива сценарии и кои са сценаристите зад тях?

Такова нещо не мога да твърдя, да има такива сценарии. По-скоро има едни договорки и очаквания и тези договорки не се напаснаха към очакванията. И затова може да има някакво напрежение. Иначе чак сценарии, някакви тъмни сили в тъмни стаички да се решават неща… Със сигурност виждаме едни преговори, които се водят, които както казахте в самото начало, те този път ни убиват с цялото мълчание, но е много по-добре да е така, отколкото да се разнасяме тук напред-назад. А и не знам някъде по света да изкарват на площадите министри или да изкарват политици, за да се обсъжда и народът да взима решение. Защото никога народът като народ не е взимал решения. Решенията се взимат от елити, а в България в момента елитите са ръководителите на ПП ГЕРБ-СДС, на ДПС, на ПП-ДБ и е логично те първо да се разберат и след това вече, ако се наложи, да разкажат на хората, какво са се разбрали. Защото те са избрани от избирателите и са докарани до тези властови позиции, за да могат да решават тези проблеми, а не да бъде нещо като… ей така, да решаваме заедно с тълпата. Тълпата никога не е решавала.

Може би сме поразглезени и обществото, и медиите след толкова откровения, които седмиците преди ротацията чухме. Чухме истини за управлението, за "мазни турски кафета“, за "седене в скутове“ и т.н., и т.н. И хората вече очакват още зрелища.

Имаме при нас малко леко сбъркана демократичност. Аз не знам някъде по света да може някъде да се вземе интервю примерно от вътрешен министър и да се вземе интервю от главен прокурор ей така. Просто при нас малко са ни паднали границите за достъпа до информация, за достъпа до тези хора, защото не може всичко да бъде само пред медиите. Затова работата на медиите е да търсят, да човъркат, да намират някъде, където има грешки, но това не означава, че всеки божи ден трябва да гледам от една, друга, трета телевизия и трета медия или вестник основни фигури в държава. Затова много ясен пример дава г-н Ахмед Доган, който много рядко говори, но когато говори, казва нещо много ясно и много съществено, след което има обрат в цялостната политика и на неговата партия, и въобще на държава.

Г-н Алгафари, как ще изглеждат оттук нататък сценариите за управление? Нека да опитам да ви попитам за сценарий от друг ъгъл, в друг контекст – какви са вероятностите пред България през следващите месеци? И как политическите партии в тях ще се справят?

Ако погледнем всякакъв вид политика, която се опитват да наложат от ПП-ДБ или от ГЕРБ-СДС, аз не виждам да имат някакви кардинални радикални различия в тях. Така че те вървят в една посока, еднакво мислене имат, целите им са едни и същи, т.е. да не ни допускат да стигнем до обятията на Изтока, а да останем в обятията на Запада, да сме заедно с цивилизования свят, да сме заедно с онези, които сътворяват бъдеще, а не с тези, които живеят в миналото. Така че аз тук не виждам някакъв проблем. Проблемът е при това, че с нашите балкански страсти, които ги имаме във всеки един от нас, се опитваме да изкараме, че много рядко виждаме вината в самите нас, а виждаме вината винаги в другия, отсрещния или в някакви тъмни заговори. Така че смятам, че тъй като са достатъчно помъдрели и лидерите на ГЕРБ, т.е. г-н Бойко Борисов, и Ахмед Доган, Делян Пеевски и Джевдет Чакъров, и Кирил Петков вече и Асен Василев достатъчно се обиграха, за да разберат, че най-правилното към този момент е да вървят заедно, да правят нещо за тази държава, защото посоката поне засега е правилна. Другото – да ни докарат до избори, да ни докарат до действия на хората, не биха били в полза на никого.

ГЕРБ-СДС предложиха споразумение, но по-важното в него е идеята за изкарване на пълен мандат в рамките на това 49-то Народно събрание. Дали ще успее сглобката – вече след ротацията  както се казва – да удържи на това темпо или след 9 месеца ще сме свидетели на същия цирк?

Много се надявам да се случи. Аз смятам, че съм един от първите, които още от самото начало твърдяха, че ще изкарат целия мандат, защото пак се връщам на това – няма радикални различия между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, няма такива. Включително и с ДПС. Онова, което го имаха около "Магнитски“, около "чегъртането“ на Бойко, арестуването на Бойко – вече отмина. Видяхме, че за неща, които не помагат на развитието на политиката, на икономиката, на здравеопазването, няма бъдеще. Така че смятам, че след 9 месеца ще имаме пак някакви дребни такива караници, но тъй като се надявам сега да се споразумеят, ще бъдат много по-безшумни от тези, които досега се случиха и ще изкарат след това онзи мандат, за който говорим и се надяваме всички, за да има стабилност, за да може да влезем и в еврозоната, за да може да влезем и в сухопътния Шенген, за да може да помогнем, доколкото е възможно, с политиката да се направи малко по-добър животът на българите. Това е засега. Другото е да ни вкарат в един хаос, от който няма никаква файда, защото при следващи избори, както и да бъдат проведени, резултатите ще бъдат приблизително същите като сега, с плюс-минус двама-трима народни представители за една или друга политическа формация.

А как гледате на новите партийни проекти, които биха могли да се появят?

Аз не виждам такива, не виждам такива. Ако смятате, че това движение или как се нарича, "Трети март“ ще направи нещо, със сигурност, когато погледнем хората, които го оглавиха и хората, които се опитват да се присламчат към него, са онези хора, които са го играли това нещо в продължение на много, много години с най-различни коалиции, обединения, сдружения. Показа се, че не могат да се справят, не могат да направят нещо силно или стабилно, така че там не виждам откъде може да дойде перспективата. Не виждам вариант, при който г-н Радев да си подаде оставката и да каже: "Ето, аз оглавявам нов проект“, който би могъл да бъде някакъв нов месия. Така че поне засега не се очертава пред политическия ни живот да има нещо толкова силно и ярко, че да преобърне по някакъв начин политиката или това, което се случва.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте, за това, че приехте да бъдете наш гост.

И аз ви благодаря.