За историята и настоящето на Национално училище по музикално и танцово изкуство "Добрин Петков"  -  интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на училището Нели Попова - Коева. 

Г-жо Попова откъде и кога тръгва всичко, за да го има днес това училище?

В края на 1944 г. в Пловдив е сформиран Комитет за културно издигане на града, една от целите на който е откриването на нови учебни заведения и създаването на Симфоничен оркестър. В Комитета членуват пловдивските музиканти Ангел Букорещлиев, Аврам Литман, Трендафил Миланов, Анастас Маринкев, Марко Мешолам и др. И чрез стабилна обществена и политическа подкрепа от страна на градската управа в лицето на видния пловдивски адвокат и общественик Никола Янев и тогавашният областен управител Йордан Божилов, осигуряването на средствата за осъществяването на тези задачи се извършва на местно ниво, без да се разчита на субсидии от държавата. Първият учебен ден е открит на 24 септември 1945 г. с Указ на Министерството на народното просвещение. От тогава училището се развива като се казва първо Държавно музикално училище, после Средно музикално училище. От 1995 година носи името на бележития световен диригент маестро Добрин Петков, а от 2004 г. е Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" - Пловдив.

Тоест, започва като школа, след което хората решават, че имат нужда от такова училище?

От такова училище, което е замислено като мини консерватория. И само в 8 и 9 клас да се учат общообразователни дисциплини, и от 10, 11 и 12  клас само музикално-теоретични, музикални дисциплини - оркестър, хор и т.н., което да подготвя бъдещи музиканти за оркестрите в страната. Нали в Пловдив е имало Симфоничен оркестър, опера и т.н. По-късно вече имаме и академия и затова на нас ни е лесно, ние си привличаме кадри, ученици, които има къде да продължат, после къде да работят. И мисля, че затова се случват нещата успешно.

Затворен е цикълът, както се казва.

Да, и догодина, 2025 година, с гордост можем да честваме 80 години пловдивско музикално училище.

Да, и тук искахме да кажем всъщност, че съществуването на тази институция е много отпреди, ако се вземат предвид и годините, докато е било школа?

Точно така, имало е музикална школа, където са се учили само музикални инструменти, и то няколко, и оперно пеене, така са го наричали. В последствие вече, благодарение на този Културен комитет, се учредява Държавно музикално училище. И ако вземем и тази история назад, може би 120 години и ние ще честваме, като софийското музикално училище. Но ние се спираме на Указа, на документи, работим с документи.

Добре, нека да кажем сега каква е връзката с Добрин Петков, защо именно неговото име носи училището? Той не е бил негов възпитаник, нали така?

Да, той не е възпитаник на училището, но той е бил главен диригент на Пловдивска филхармония. Негова е инициативата изявени инструменталисти от училището да са солисти на Пловдивска филхармония. Това се случва през 60-те години на миналия век, като едни от първите солисти са Юлия Гергинова - пиано, проф. Недялчо Тодоров - цигулка, проф. Славчев, който е и един от директорите на училището по пиано и много други. Но в последните години си е традиция зрелостници да са солисти на Симфоничния оркестър на Държавна опера - Пловдив. Солистите ги прослушва Художественият съвет на Пловдивска опера и те си знаят и треперят кога ще дойде това прослушване и кого ще си харесат и кого не. Но наистина, този  концерт на Пловдивска опера е празник за града. Така отбелязваме и патронният празник, на датата 10 февруари, когато е смъртта на Добрин Петков, понеже той е роден на 24 август, в неучебно за нас време и няма как да ползваме тази дата.

Кои именити музиканти са минали през училището, може ли да кажем?

Много са имената, аз мога да изредя няколко, но пак с уговорката, че нямам нещо лично. Те знаят колко ги обичам и колко ги уважавам всички. Значи, като започнем с Милчо Левиев, който е световно име и величина. Като се каже Пловдив, хората се сещат за Милчо Левиев, за Борис Христов и за Христо Стоичков. 

Още - Елмира Дърварова, първата жена концертмайстор на Метрополитен опера в Ню Йорк. Кеворк Мардиросян, на който за съжаление сега на 9 декември ще честваме 70-годишнина, но си отиде рано от този свят, Мичо Димитров, дългогодишен концерт майстор в Холандия и сега на Държавна опера Пловдив. Във всеки випуск мога да откроя имена, ако отворя книгата за дипломи и оттам да чета. Ема Тахмизян, която в Ню Йорк е преподавател, тя беше солист на концерта миналата година, когато чествахме 100 години Добрин Петков.

Вие си ги каните тези хора по празници, за да взимат участие във вашите концерти?

Да, да. Това е стара практика и мисля, че е много добра, каня винаги възпитаници на училището, било тук за уъркшоп, за майсторски клас, или за концерт, или за среща-разговор, за да видят сегашните деца и ученици какви музиканти от тук са излезли.

Да, важен е примерът най-вече. 

Каня ги за жури, каня ги за каквото мога и каквото се сетя. Всяка година на територията на училището се провеждат конкурси, предимно са национални, понякога са с международно участие. Най-старият ни конкурс това е “Добрин Петков", който до 2010 г. беше само за цигулари, а от 2011 г. ние го направихме за млади изпълнители на оркестърни инструменти. Провежда се през две години на третата, като редуваме струнни с духови. Ето предстоящата 2025 г. предстои издание за духови инструменти - флейта, кларинет, тромпет и тромбон. Друг конкурс е клавирният конкурс “Шумен-Брамс", второ издание предстои на конкурса за млади китаристи на името на нашия колега, който рано си отиде - Валентин Вълчев. Съорганизатор сме на конкурса “Пендим" за ударни инструменти, както и на Международният конкурс за камерна музика с организатор и съорганизатор с този на Елмира Дърварова. Училищен конкурс правим задължително пиано на името на именитата пианистка Зорка Саян. Ползата от конкурсите е, че тук се събират деца от цялата страна, колеги, преподаватели, корепетитори, родители и се запознават, обменят  опит. И си сверяват часовниците, така да се каже, кой докъде е и какво е.

Отделно, талантливите деца получават заслужената слава, при тези конкурси.

Е, да, награди. Най-хубава е третата възрастова група в гимназията, където по Програмата на мерки за талантливи деца те получават и стипендии от Министерство на културата за 12 месеца по 135 лева.

След тези конкурси какво е бъдещето на тези деца, които са спечелили? Има ли нещо, което ги отличава от другите в края, когато вече се дипломират? Има ли нещо, което ги стимулира да продължат напред за нови успехи?

За радост 99% от дипломираните продължават да се обучават или в нашата академия в София НМА “Проф. Панчо Владигеров" или Нов български университет или Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев". Вече все по-малко заминават и за чужбина. Светът е отворен - кой в Щатите, кой в Европа, но те, според мен, избират при кой професор ще учат, не толкова в кой град и в кое учебно заведение. Вече това им е водещо, което говори за някакъв професионализъм.

И за критериите, които сте изградили вие.

Да, да.

Тази година ваши деца получиха и награди от Община Пловдив, от кмета лично, значки бяха раздадени, нали така?

Да, имаме награда “Пловдив", имаме награда “Милчо Левиев". Ето, забравих за този конкурс да кажа, който ни е много-много скъп. Да, защото и той е наш възпитаник Милчо Левиев, бил е и преподавател при нас по пиано, и по камерна музика, да. И се състоя блестящо първо издание, което надявам се през юли 2025 г. ще продължим с второто издание, което също да е на високо ниво.

И там доста деца ваши се включиха, в този конкурс?

Така е, така е, наградите пак ги обраха нашите възпитаници, кои вече студенти, кои завършили, кои все още са ученици, което е наистина признание и гордост за Пловдивската клавирна школа.

Доколкото знам, вашите ученици са от цяла България. Те идват, за да учат тук, така ли е?

По наредба е така, имат право от цяла България да кандидатстват.

Кое е най-далечното място, от където са дошли?

Най-далече сме имали деца от Видин, от Перник, от Разград, от Русе, от Кърджали, от Свиленград, Хасково. Да, отвсякъде имаме, имаме пътуващи от Асеновград, Пазарджик, Кричим.

За учителския екип ще кажете ли нещо, за преподавателския?

В момента се обучават 450 ученици от 1 до 12 клас и за тях се грижат 100 преподаватели, между които има професори, доценти, доктори и по Наредбата за професионално развитие на учители, всички са с доказани успехи. Смятам, че са просто на ниво всички, което си личи по резултатите на техните ученици. Аз винаги съм казвала, да, без подкрепа обаче на родителите на ученика и учителя няма как да се стигне до резултати. Това е двустранен процес обучението, учителят може да дава, ученикът по-малко да поема и обратно - ученикът да поема много, но учителят да дава малко. И тогава започват смесени усилия на един учител през друг и те си намират нишата и така.  В крайна сметка пък се занимават с изкуство все пак. И характери трябва да се наместят и всичко. Затова специалният предмет е индивидуално обучение, не е в група.

Винаги ми е било интересно, при вас идват много мънички деца, трудно ли се влиза, първо да питам? И как определяте таланта на едно малко дете, което все пак още не е оформено като личност и като наклонности?

Така е, за първи клас винаги имаме най-много кандидати, изпитите са през април. Сега, според мен, родителите, от тях зависи, защото то детето не може да каже “искам такъв да стана" или друго. Да, може да насочи, че иска да играе балет, че иска да свири, иска да пее. Длъжни са да го насочат родителите и да му помогнат, ако искат. А изпитът е проверка на музикалните способности. Изпитът е само по солфеж. По балет пък изпитът е в два тура - първият тур им гледат физическите данни и втория тур гледат за нещо тяхно специфично, и аз не съм много запозната - ритмичност, отскоци и там какво ги изпитват. Но тя програмата е ясна, качена е и на сайта на министерството, и на нашето училище, знае се какъв е изпитът. Вече  класирането е по оценки, от комисията всеки член го оценява, взима се средно аритметично, подреждаме ги, гледаме желания - първо, второ, трето, все пак да има от всички специалности да се записват. В един момент ще трябва с тях да се образува оркестър, хор. Така че много са нещата, но в крайна сметка делим музикално детето. Някой път ги питаме какво искаш да свириш, той казва едно, пък мама и тате в заявлението са написали друго и става весело.

А имало ли е случаи, в които да се откажат деца, да не са се ориентирали правилно и в един момент да им дотегне и да се откажат?

Като стигнат четвърти клас някои, да, спират да кандидатстват. Ето тази година 2-3 деца не пожелаха. Но ние пък имаме приети 2-3 в Математическата гимназия, какво да кажа. Тези нагоре вече са съвсем по-наясно какво искат и какво не искат. Но там болшинството си кандидатстват.

При вас приемът е държавен, определени бройки имате, нали така?

Да, ние сме държавна поръчка, държавен план-прием, определена бройка и не можем да мърдаме. И горе-долу тази бройка излиза колко деца завършват и отдолу приемаме нови. Не че е невъзможно да искаме повече, но на нас сградата ни се пука по шевовете. Дай Боже, да се случи ремонта на четвъртия етаж през 2025 г., вече сме на финала с обществената поръчка, надявам се, за да имаме още класни стаи, както и зали и балетна още една, и за оркестър и така.

Имали сте проект,  кандидатствали сте, така ли?

О, имаме проект на етап обществена поръчка, която е обявена. Шест фирми са се явили, но едната обжалва. КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) върна обжалването и сега сме на етап Административен съд, който ще трябва да се произнесе до един месец.

Всъщност, правите разширение на училището, нека да го кажем, защото това не сме го говорили преди. На същото място или другаде?

На четвъртия етаж, мансарден етаж, горе на тавана.

За колко стаи още, евентуално?

За осем класни стаи и пет зали. И в дъното ще има една мъничка стаичка, която смятаме да я оборудваме като Музей на училището.

За каква сума е ремонтът и откъде е финансирането?

Това ще бъде по капиталови разходи на Министерството на културата, не е някакъв проект. Министерството на културата, ако нещо от фондовете взима, не знам, не съм наясно. Но ние сме предупредени, че в момента, в който сключим договор, който е класиран на първо място, да отидем със счетоводителката в министерството, да си заявим капиталовите разходи и да си представим договор, сключен с фирмата-изпълнител.

И да очакваме разширение на училището скоро?

О, разбира се да, и тогава вече ще можем да искаме допълнителен прием, по-голяма държавна поръчка за повече бройки, за да няма недоволни родители.

Защото сега много деца, които имат желание, оставам извън.

Остават за съжаление, мен някой път ме боли сърцето от това. Вижда се, че се талантливи пък не можем да ги вземем. Все едно на месо режем, наистина е тъжно, да. Ние му режем крилата така.

Така е, много точно казано!

Защото догодина, по догодина 7 за 8 клас, после 8 за 9 клас, и приравнителни, нали има такива междинни, трябва да е освободено мястото, започват да са много сложни изпитите и трябва да държи изпит освен по специален предмет, по солфеж писмен и устен, история на музиката, задължително по пиано и т.н.

А може би има случаи, в които се явяват деца, които не са били при вас, да кажем връщат се от чужбина?

Да, да, има такива приравнителни изпити в 5 за 6 клас , 6 за 7 клас, нали, но там е все пак още в малките класове и е по-лесно, те все едно се явяват на годишен изпит за предния клас, както при другите деца. Но за 7-8 клас вече става по-сложно. 7 за 8 и 8 за 9 клас вече имат много предмети. И то, като не е учило и не е ходило тук на училище, на него му е съвсем нова материята. Знаем, че по школите в страната учат само специален инструмент, няма отделна дисциплина солфеж, защото това са допълнителни средства за родителите.