Нели Куцкова, бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет, бивш дългогодишен председател на Софийския окръжен съд, бивш заместник-министър на правосъдието, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Кошмарът на 18-годишната  Дебора Михайлова разтърси страната и изкара в нейна подкрепа хиляди хора пред  съдебните палати в Стара Загора, София, Бургас, Пловдив, Благоевград. Момичето беше зверски нарязано с макетно ножче от мускулест охранител, защото имало неблагоразумието да бъде за известно време негова приятелка. В резултат на направените от садиста-насилник разрези по тялото и главата й, момичето има 400 шева. Освен тях, той е счупил носа й и е обръснал косата й. Дебора Михайлова преживява кошмара преди месец, по неясни причини престъплението не попада в полицейския бюлетин. За зверството се разбра в края на миналата седмица, след като отчаяните и очакващи справедливост родители, дават гласност на извършеното. Гневът бе отприщен и заради факта, че след бруталното престъпление извършителят е пуснат на свобода без мярка, тъй като лекарите са окачествили нараняванията като “лека телесна повреда". Медиите и социалните мрежи за дни бяха препълнени от подробности за тази история, от остри критики към правосъдната система у нас и чувството за безнаказаност към подобни постъпки. Сред исканията са оставка на съдия Татяна Гьонева от окръжния съд в Стара Загора, която постанови, че момичето е с лека телесна повреда и пусна насилника на свобода, въпреки че това е третото му провинение пред закона. От Съюза на съдиите излязоха с позиция, че уличното правосъдие и призивите за саморазправа със съдии и  обвиняем е общ провал. Не бе пропусната и възможността, макар и плахо, случаят да влезе в политическа употреба. Само в рамките на няколко дни се събраха достатъчно прояви, които в пълен мащаб охарактеризират моментната снимка на България. Какви изводи ни карат да направим? Наш гост е Нели Куцкова, бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет, бивш дългогодишен председател на Софийския окръжен съд, бивш заместник-министър на правосъдието. Добре дошла в аудиокаста на “Фокус", съдия Куцкова.

Добре заварила, въпреки, че случаят не е никак добър.

Случаят с насилие над Дебора Михайлова не е първият, дори можем да си припомним, че през 90-те години и  мутренските времена побои, дори убийства на млади жени от дебеловратите им приятели бяха едва ли не част от фолклора. Защо чак сега обществото реагира така спонтанно?

Това е доста трудно за обясняване, и не само за юрист, но аз като редови гражданин смятам, че първо, случаят е толкова жесток и  брутален, че никой не може да остане безразличен. И от друга страна хората, които и без това страдат заради недостатъчната справедливост в обществото, видяха конкретен повод в един съдебен акт, за да се възмутят. Което от една страна, както е написано и в становището на колегите от Управителния съвет на Съюза на юристите, означава, че има провал във взаимоотношенията между гражданите и институциите, каквато институция е прокуратурата, каквато е съдът. И от друга страна, все пак това огромно нечовешко посегателство върху едно младо момиче не можеше да не предизвика реакция. Дано да е за добро, дано да не е само за да ескалират лошите чувства, гнева и омразата към определени хора, включително и към институциите, а по-скоро всички да си вземат бележка, защото определено в нашата система не може да се каже, че всичко е по мед и масло, всички си имаме трески за дялане. Но от друга страна е много важно този спонтанен гняв да бъде по някакъв начин превенция срещу бъдещи такива посегателства.  Аз като гледах вчера протестите, видях, че има страшно много млади хора, включително и много млади мъже и се надявам, че по някакъв начин обществото ще се събуди. Защото не трябва да крием, че тъй нареченото домашно насилие, което се извършва обикновено от близки хора, някак си се приема за нормално. Казваме си: то си е тяхна работа, това са си вътрешни, семейни взаимоотношения. И е крайно време да се погледне на този вид престъпност много по-сериозно, а не като на битов инцидент.

Съдия Татяна Гьонова е имала своите законови основания да вземе решението и да пусне насилника на свобода. Тя се позовава именно на съществуващото  законодателство. Защо обаче, протестите не бяха пред Народното събрание, където се приемат законите, не бяха и пред кметствата, където се дават разрешителните за дискотеки, и от където не се упражнява контрол върху тях. Защо всичко се концентрира върху съда, върху съдебната система?

Защото съдебната система е на края на тази верига и защото именно един акт, на колегата от окръжния съд в Стара Загора, който формално може да е съвсем законосъобразен, предизвика това възмущение, защото най-нормално е да разсъждаваш, че този, който е пуснал един насилник на свобода е виновен, без да се разсъждава за всички останали причини по веригата. Аз не мога да упрекна хората, че са толкова гневни, защото след такова чудовищно престъпление, съвсем нормално е искрената емоция да вземе връх.

Какви законови промени следва да се приемат, съдия Куцкова, за да се минимизират, да се ограничат такива злодеяния?

Сега чувам, че има едно искане да се включи възможността мерките срещу домашното насилие да обхванат не само хора, които са семейство или хора, които живеят във фактически брак, без да са официално женени и омъжени, също така и интимните партньори. Защото може би, трябва да обясним, че когато става въпрос за домашно насилие, законът предвижда много спешни мерки и така да се каже привилегии за жертвата - именно с оглед спецификата на взаимоотношенията между насилника и жертвата те са: заповед за защита, заповед, за да не приближава жертвата. И между другото, в съдилищата има много такива дела и колегите издават много такива заповеди и взимат много мерки срещу домашното насилие. Но нали знаете, когато човек си върши съвестно и нормално работата, това не е новина, новина е, когато нещо възмути чувството за справедливост на гражданите. Предложението е в този кръг с по-големи права за жертвите да бъдат включени и взаимоотношенията с интимен партньор, с когото пострадалия или пострадалата не живеят заедно, което само по себе си, да, добре, няма лошо да се включи, според мен, трябва да се помисли малко повече, разбира се, за прецизния законодателен изказ. Но от друга страна е много важно хората да си знаят правата, а и институциите да им разясняват правата. Лично за мен е много важно още в училище младите хора да бъдат информирани, какво предвижда законът в случаите на домашно насилие, какви права имат те, към кого да се обърнат. От друга страна, има достатъчно и български, и европейски норми, които задължават институциите да оказват помощ на пострадалите в такива случаи. Има една директива от 2012 г., която предвижда, че държавните институции в момента, в който се натъкнат на домашно насилие, имам предвид от полицията до всички по веригата, незабавно са длъжни да осигурят и психологическа и друга защита на пострадалото лице, което пък трудно може да се реализира в нашите условия. Защото не може да се иска от полицията да е компетентна по всичко, въпреки, че в тази директива е записано, че и полицаи и всички останали по веригата трябва да бъдат обучени с някакъв минимален обем знания, какви трябва да са първите реакции при случай на домашно насилие. Защото не можем да изискваме от полицаите и мачове да охраняват, и да оказват първа помощ при домашно насилие, и да информират жертвата за правата й. Тоест, едно всеобщо обучение би било от полза на всички, както и евентуалните насилници да знаят какво може после да им се случи. И ако институциите подхождат с малко повече внимание, въпреки че са заринати от всякакви проблеми, но когато става въпрос за домашно насилие, там е много деликатно и наистина има нужда да се помогне и на институциите. Това е дълъг процес и в България ние нямаме толкова много служители, които могат да направят изискваната в директивата първоначална оценка за опасността на извършителя, за опасността за здравето и живота на жертвата. Понякога колеги, особено в по-малки населени места, където все пак хората се познават и всичко става по-бързо, се опитват, назначават такива експертизи, изискват данни от полицията, от общините какви са взаимоотношенията, какви са опасностите, което дори не е тяхно задължение, но те го правят точно с оглед на това, че става въпрос за човешко здраве и живот. В големите градове е доста по-трудно, защото там такава организация  бавно се създава. Много може да се говори по въпроса и смятам, че този гняв трябва да се използва за добро в бъдеще да има точно един такъв превантивен ефект. Разбира се, в определени моменти в такъв гняв има и призиви за линч, за жестокост, и към съдийката, а и слушах вчера хора, които смятат, че на този извършител трябва да му се наложи доживотна присъда. Все пак законът, Наказателният кодекс е голям документ, хармоничен документ, в който са подредени по тежест престъпленията, а също така и по тежест наказанията. Така че не бива този, както ви казвам, съвсем справедлив гняв да преминава границите, защото едно насилие  поражда друго насилие. По-скоро трябва да си говорим много сериозно от ученическа възраст и до старческа възраст дори, защото много възрастни хора също са жертви на домашно насилие и са зависими от свои близки и роднини, и не си знаят правата, и не могат да реагират.

От Съюза на съдиите призоваха обществото да се въздържа от улично правосъдие. Близо ли сме до това улично правосъдие?

Не мисля, че може да се премине към реални действия. Все пак, като гледах хората на тези протести, те имаха, макар и гневен, достатъчно интелигентен и възпитан вид. Надявам се, не може да се достигне до физически посегателства срещу съдията, прокурора и т.н., но все пак, тези призиви за отмъщение, защото отмъщението е различно от справедливостта, са обезпокоителни. И точно затова, според мен, решението е спокоен разговор на всички нива и предвиждане на мерки, не само така ситуационно, с оглед конкретния ужасен случай, а и за в бъдеще, защото има толкова много хора, на които семействата са разбити точно от домашното насилие и те мълчат и се срамуват, защото смятат, че това е позор да покажеш, че семейството ти има проблеми. Много дълъг е разговорът, аз знам, че и в други държави, където е много развита борбата, мерките срещу домашното насилие, там също е траело дълги години. Има и нещо друго сега, което не го свързвам с конкретния случай, а общо за домашното насилие. Понякога има и злоупотреба с тези закони, ние сме виждали как по време, примерно на едно бракоразводно дело има недобросъвестни страни, основно жени, които се оплакват, че са жертва на домашно насилие,  съда издава веднага заповед за защита. И дали има или няма, защото в бързите заповеди не се провежда дълго производство, просто веднага се издава, за да се запази жертвата. Някои хора злоупотребяват, снабдяват се с такава заповед, после я представят пред другия съд за брачния процес, за да кажат колко е лоша другата страна, така че монетата винаги има две страни и този баланс също трябва да се преценява, че понякога с правата се злоупотребява. Много по-важно е, това е в скоби казано, много по-важно е хората да знаят правата си, евентуалните насилници да знаят, че за тях би имало сериозна санкция, защото не става въпрос само за този ужасен случай с нарязване с нож, става въпрос и за психическо насилие, и за домашно насилие, изразяващо се в бой, тормоз, обиди, унижение. Така че предстои ни много сериозен разговор в обществото.

Защо вече повече от 30 години  демокрация ние като граждани не знаем правата си, но не знаем и какви са правата на съда. Затова, ето сега, от Съюза на съдиите поставят въпроса.

То от Съюза на съдиите от много години се поставят тези въпроси и мога да ви уверя, че от много години не само Съюзът на съдиите, но и други организации се опитват да обучават различни институции, да информират хората за техните права и задължения, но то някак си е на парче, въпрос е на ентусиазъм. От Съюза на съдиите от години работим с училища, като започнете от началните училища и стигнете до гимназии, където включително последния ни проект е превръщане в съдебен процес на известни произведения, които децата изучават в училищата: както например по “Железният светилник" на Димитър Талев, където Султана предизвиква смъртта на дъщеря си, извършвайки незаконен аборт. Или “Индже" на Йовков, където има убийство от осакатеното дете, което убива баща си, без да знае. И трябва да ви кажа, че младите хора изключително задълбочено подхождат вече от гледна точка на правото в тези случаи. Тоест, има начин да се въведе някакво правно познание, без това да е назидателно и да е поредния досаден предмет по който ще те изпитват, но за това се иска много допълнителна енергия на учители и на други хора, които участват, защото всички мои колеги, които участват в тези процеси, те работят безвъзмездно покрай другите си задължения, учителите също отделят много от свободното си време, но смятам, че един такъв подход е много добър, но той не е единственият, а е капка в морето.

Съдия Куцкова, с какво си обяснявате, че на тези протести вчера хората се фокусираха върху фигурата на съдията?

Защото решението, то е на тричленен състав по принцип, но колегата от Стара Загора, която аз не познавам лично, тя е докладчик по делото и докладчикът е този, който информира за казуса останалите двама членове. Делата по мерки за отклонение, по принцип се гледат бързо, не е като същински наказателен процес и затова се концентрира недоволството именно върху конкретния съдия. Аз съм далеч от мисълта да се превръщам в нечий защитник, но чисто обективно трябва да се прецени, до колко е могла тя, след като има достатъчно данни за тези наранявания, примерно да поиска допълнителна експертиза за тези наранявания, макар че вещо лице е казало, че те са не опасни за живота, това е медицинският критерий.  А пък юридическият критерий, който прави съда, е,  че на базата на тези медицински заключения дали е лека телесна повреда, дали е средна телесна повреда, в случая допълнително пък и прокурорът е преценил, че не става въпрос за средна телесна повреда, а за лека и е поискал да се отмени мярката наложена от Районния съд. Както виждате, две инстанции до различни изводи са стигали. Аз разбирам нормалната човешка реакция, знае се, че този е насилник, а някакъв съдия го пуска. Хората не са длъжни да се задълбават в правните детайли, но си мисля, че и съдът е могъл да положи малко повече усилия при данните за толкова наранявания, но това, което го казвам, го казвам по-скоро като гражданин, като жена, като майка, отколкото като юрист. Защото като юрист ще ви кажа, че докато не съм прочела цялото дело, и не съм видяла, какво точно има в него, не мога да кажа правилно или грешно е действал съдът.

Жестокото малтретиране на едно 18-годишно момиче и последвалите събития какви провали на съвременна България очертават - на съвременното общество и на съвременната ни държава?

Ох, много особен въпрос, това е въпрос за дисертация, ако ме питате мен. Но на първо място, това е, че все повече омраза се натрупва в хората и все повече ожесточеност, дори срещу хора, които си обичал. Кое е довело до тази ожесточеност, можем само да разсъждаваме, защото ние виждаме, че не само по този въпрос, по всякакви проблеми е едно разделение, една омраза, един хейт, мразя да употребявам чуждици, но в социалните мрежи хейтовете са нещо съвсем нормално. Политиците в никакъв случай не допринасят за умиротворяване и за по-спокоен и по-цивилизован дом. Ние виждаме, дори и в Народното събрание колко много ненавист се лее, колко много нецивилизованост цари. Ами като започнеш  от там, минеш през социалните мрежи и стигнеш до ежедневието, когато хората са все по-груби, това е една от причините да сме на тоя хал сега. Друг е въпросът, че и икономически причини има и всякакви други. Нали ви казвам, много е трудно, нямам самочувствието да правя такъв дълбок анализ, но не преставам да мисля, може би съм наивна, че е възможно със спокоен разговор, в който да се включат всички, включително и вие медиите, и специалисти, и хора, които се занимават с такива проблеми, това би могло поне малко да помогне. Смирение, е казано в Библията, ама май не сме склонни към смирение.

И на финала не мога да не ви попитам, тези конституционни промени, които бяха подготвени и внесени в Деловодството в края на парламентарната сесия на 49-ия парламент, с какво биха помогнали на случаи като този, например? С какво биха ограничили омразата в обществото?

Връзката е твърде далечна. Сам по себе си законът не може да работи, законът трябва да бъде прилаган от компетентни и добросъвестни хора, които не са загубили човешкото в себе си, което според мен е доста по-трудно, отколкото промяната на някакви текстове в Конституцията. И дори тези промени да се окажат много положителни, то няма да се разбере в близките месеци и години, това е дълъг процес. Но успоредно с промените в Конституцията и след това и в законите, защото конституционните промени ще изискват след това и един куп промени в законите. Много е необходимо да си проведем разговора: защо се докарахме до тук, а не само всеки да набеждава другия и да се оправдава, защото някой друг му е виновен.

И защо се докарахме до тук?

Според мен, защото не сме самокритични към себе си, не сме склонни да признаем, че сме сбъркали, а много по-лесно е да прехвърляме вината върху другите.

Много ви благодаря, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Всичко хубаво, успех на предаването ви.

 

Цоня Събчева