Георги Пеев, бивш футболен национал, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус"

Жоро, поздравления за това, че се включваш в организирания от Стилиян Петров "Мач на надеждата" на националния стадион "Васил Левски" в София, приходите от който ще отидат за борба с онкологичните заболявания у нас. Лесно ли прие поканата, имаше ли нещо, което те притесняваше?

Веднага я приех, естествено, и съм му много благодарен. Надявам се и съм сигурен, че се получи страхотно шоу, при пълен стадион.  Дано да не е единственото подобно събитие и занапред да се провеждат повече такива мероприятия, които да помагат на хората в нужда.

Ти във форма ли си?

Чувствам се добре, ще видим на фона на световните звезди как ще съм. Иначе, поддържам  форма с ветераните, но е горе-долу от мач на мач, иначе се старая да не пълнея.

Разбрахме, че те плаши действащият играч от Премиерлийг Ашли Йънг, ако играеш срещу него какво би станало?

По принцип никога от никого не съм се плашил, играли сме в Шампионска лига с Динамо Киев всяка година и сме срещали най-добрите отбори в света, но сега, когато си спрял с активния спорт от 8-9 години, а играеш срещу действащ футболист, ми е ясно, че няма какво толкова да се случи. Нито мога да го надбягам, нито физиката, с която по принцип бях известен, и издръжливостта също, ще са ми на по-високо ниво от неговото, но в края на краищата, каквото се получи.

За съжаление, за огромно съжаление на всички нас, разбрахме неприятната вест, че Петър Хубчев се бори с подобна коварна болест през която премина и Стилиян Петров. Как приехте тази новина?

Тежко. Аз сега разбрах и много съжалявам, но пък от друга страна, знам, че той е боец и благодарение на своята сила и воля ще се справи. Наша е задачата да му даваме вяра като негови приятели и на целия български народ, естествено.Дано тази положителна енергия да се насочи към него и неговото здраве, за да се справи.

Остана ли Георги Пеев след края на кариерата си близо до футбола? Изобщо, какво правиш в момента, с какво се занимаваш?

По принцип с мениджърство се занимавам, но в момента точно там, където са ми най-големите контакти Русия и Украйна, е доста трудно. Военни действия се водят на територията на едната страна, другата е вече в обтегнати отношения с България и общо взето е малко по-трудно.

Ти си бил и в двете страни, играл си там. Би ли направил някакъв безпристрастен паралел, без да взимаш страна?

Аз в никакъв случай не бих искал да взимам страна. Първо, че и от двата народа съм видял само хубаво. Огромно съжаление, че тази война се води на територията на Украйна, защото за мен тя не е с украинците, тя е между великите сили: САЩ и Русия. И за съжаление, страдат както руснаци, така и украинци, защото всички знаем, че в една война няма победител. Надеждата ми е по-бързо да успеят да се разберат и да приключи войната, а не да се разрасне.

Харесва ли ти това, което виждаш в българския футбол?

Сложно е да кажа. Всяка година се появява някой отбор, който ми прави добро впечатление. Единственото хубаво е, че има сред първите 5-6 места по-равностойни отбори и стават интересни мачове, чийто изход не е известен предварително. Но от друга страна, няма постоянство, всичко е за една, за две години и впоследствие има спад. А класата на един отбор си личи, когато има постоянство.

Ще засегнем ли и болната тема - представянето на твоя роден клуб Локомотив София?

За съжаление, наистина е така в момента, има затруднения, има разправии между фенове и президента. Може би, трябва малко по-търпеливи да са феновете, в края на краищата Иван Василев наистина влага доста от своите средства, макар, че има и спонсори. Но това, което обещава, той го дава на футболистите и те в това отношение са задоволени, доколкото знам. И всичко остава до спортно-техническата част, което зависи най-вече от съвестта на футболистите и желанието им за работа и за победа.

Харесва ли ти това, което се случва в България, как живеят българите? Какво би казал на своите деца като съвет, за продължаване на образованието им в чужбина евенуално или би ги поощрил да останат тук?

За мен възпитанието на децата зависи на първо място от родителите. Второ, образованието от доста години не ми харесва, за съжаление. Преди много години сме били трети в образователната система, дали в Европа или в света, няма значение. Мисля, че в момента сме много зле. Виждам го и у по-малката си дъщеря, която учи в момента и не ми харесва това, което виждам. Но с повече усилия, ние, като родители, трябва да се справим. Надявам се и хората, които ръководят този процес да се заемат по-сериозно и да се дава по-добро образование на децата, както и да има повече изисквания към тях в училище.

Доколко, според теб, модерните технологии, телефоните, интернет, "увреждат“ нашите деца, изкушавайки ги в същото време?

Със сигурност аз съм много против това нещо, защото това вече е ежедневието на децата, няма ги тези игри, двигателните им способности се губят. Също така, има страхотни, с извинение, простотии в “Тик-ток", в целия интернет. И най-лошото е, че децата подражават точно на тези измислени герои, вместо да четат книги или да се стараят да научат нещо образователно, което ще им помогне и за в бъдеще.

Защо в момента се търси масовост във футболните школи и академии, а не качество? Защо донякъде някои от треньорите едва ли не заблуждават родителите, че техните деца имат качества, с една-единствена идея да им вземат таксите. И така, истински добрите, талантливите деца не оцеляват, може би, защото не могат да тренират организирано или нямат финансовата възможност?

С въпроса си, вие дадохте и отговор. Точно така, заради парите най-вече, може би, което пък пречи на по-доброто качество на обучение на тези футболисти, по-малко внимание им се отделя и така се занижава възможността за развитие на всяко едно дете. Да, правят ги на отделни групи понякога, но въпреки това, едно време беше изключително трудно да влезеш в школа, защото начинът по който се избираха децата беше по-сериозен, и това пречи. От друга страна, пак се връщаме на темата за телефоните. Няма го вече това желание и воля за тренировки при децата. Много лесно се отказват и това е влияние от телефоните.

Какво бихте казали на родителите, които искат децата им да станат спортисти? Бихте ли маркирали темата за прекалените, болните амбиции на някои от родителите, къде е балансът?

Точно така, насила хубост не става, както се казва. Родител, ако смята, че има някакви знания, да ги дава на детото си вкъщи, а не да унижава треньора по този начин. Детето трябва да слуша треньора какво му говори и да изпълнява. Ако родителя не е съгласен с него, тогава да мести детето в друга школа. Но по принцип, така е редно - треньорът казва какво трябва да се прави, детето го изпълнява. Ако има големи различия в това нещо, той може да си го посъветва вкъщи, но не пред останалите родители или пред децата, защото тогава се губи силата на треньора пред тях.

И накрая, посланието на Георги Пеев, който е играл в Шампионска лига с Динамо Киев, в Амкар Перм, в националния отбор, участник на Европейско първенство, посланието към младите, към децата, към футболистите. Простички думи, които биха им трасирали пътя към успеха?

Голямо желание за тренировка и да не занижават изискванията към себе си. При един добър мач, да не се успокоят и да вирват носове, че са велики. Трябват постоянство и тренировки.

 

Бойко СЕРАФИМОВ