Ексклучивно интервю за "Фокус" с уличния музикант, когото всички наричат "Пловдивският Моцарт".

Голяма атракция сте двамата с Тера. Харесва ли Ви да Ви наричат "Пловдивският Моцарт"?

Пловдивският Моцарт ме наричат отдавна. Дали ми харесва, или не, важното е на хората да се харесва. Но иначе колко голяма атракция съм, това може да се прецени по усмивките на хората. Мисля, че за това време, откакто правя това изкуство на Главната улица, съм се доказал и действително имам много почитатели.

Познавате ли творчеството на Моцарт? Колко негови композиции свирите?

Познавам творчеството на много композитори. Все пак съм завършил музикална академия и имам музикално образование, висше, и познавам много композитори, а Моцарт има страшно много творби.

Даже има и които до ден-днешен не са разкрити, едва ли има някой, който да ги познава всичките.

Мисълта ми е дали свирите доста от неговите творби?

Свиря няколко неща, но най-известното, което бих казал е възприемливо от хората, това е Eine kleine Nachtmusik или така наречената серенада, нощна серенада "Малка нощна музика“, която е най-слушана както от децата, дори от бебета в корема на майката. Нали някои лекари препоръчват да се слуша Моцарт още когато децата са в корема на майката. А така също и от възрастните хора.

Иначе, Вие не сте пловдивчанин, нали?

Не, не съм пловдивчанин. Не ми ли личи, или по акцента вече съм? Придобил съм пловдивски акцент. От Велико Търново съм, но вече половината ми живот мина тук, в Пловдив.

Живеете на главната?

На Главната живея, да.

Много е странно, защото обикновено представата за уличен музикант е като за човек, който е беден. И някак си, има някакво несъответствие при Вас, като че ли, или?

Ами, аз нямам такива наблюдения. Беден е този, който притежава само пари, според мен. Аз, за да си позволя да живея тук, за да имам това, което имам и това, което съм, съм работил дълги години и съм го заслужил. И не бих казал, че съм беден. Това няма значение, според мен, дали свириш на концертния подиум или на улицата. Дори да ви кажа, улицата е много по-голяма сцена.

Престижно ли е?

Ами, престижно не знам дали така звучи, защото тук минават всякакви хора и биха казали: Тоя е луд като казва, че на улицата е престижно. Но улицата е първото място, през което минават хората, за да стигнат до залата.

В залата, ако си изпълнител, ще те видят тези, които са си купили билети, а тук, на улицата, ще те видят всички.

Да, и тук можеш да се слуша и безплатно концерта, който изнасяте.

Да, много хора слушат безплатно. Аз не съм обявил цени, няма билети при мен. Както виждате, всичко е на добра воля. Мога да изкарам днес пари, мога да не изкарам. Все пак, това е начинът, по който живея. Който има сърце и душа, дава. Така че всеки мой лев е изкаран с мерак, да кажем.

Всъщност, това си е вашата основна професия – уличен музикант. Когато отивате някъде в институция да се регистрирате, това ли сочите? Без никакви притеснения?

Да, абсолютно. 

Достойна професия?

Ами как да не е достойна? Вие как го оценявате? Има някои хора, които си мислят, че уличните музиканти са едва ли не просяци. Да виждате аз да подавам ръка да прося? Но това са хора, които са за мен некомпетентни, които нямат душа или са завистливи. Тези, които не могат да разграничат царевично от златно зърно, без да казвам, че аз съм златното зърно. Защото един окаян, одрипан, миризлив човек, тук както има да минава през мен всеки ден. А аз не съм облечен в най-скъпите дрехи, но съм нормален човек. И все пак трябва да се прави разлика. Това е една професия, пак да кажа, която е от най-старите в целия свят. Така нар. "улични музиканти“ в миналото, в Средновековието, във вече Късния романтизъм, са били наричани минезингери, трубадури, трувери, шпилмани, вие знаете. Това са хора, които са били удостоявани с чест и почит и признание от кралските дворове, и по всички карнавали, празненства на улиците са присъствали като неимоверна част, неотлъчно в града, във всякакви мероприятия, най-вече в тържествени, но и също така и в други церемонии.

Добре де, понякога не Ви ли се иска в зала да излезете някъде, да изнесете концерт?

Ами аз съм изнасял концерти и съм ходил в много зали, и по света дори. Свирил съм в едни от най-хубавите зали по света.

Къде?

Ами сега примерно в Барселона съм свирил в Palau de la Música. Това е зала, която е строена от самия Гауди. Просто е една невероятна зала, много малко артисти могат да свирят там, като цяло. Свирил съм по страшно много зали във Франкфурт, в Мюнхен, в Театъра, в Парижката опера, в Южна Корея съм пребивавал също, в Швейцария. Навсякъде почти, и във всички престижни и големи зали. В Карнеги Хол не съм свирил и в Роял Албърт, или Концертгебау. Но там са свирили други българи.

Сравнително млад сте, а вече имате богат опит.

Да, млад съм, баща на две деца. 

Пишеше, че имате близнаци. И изобщо това, което се пише по сайтовете за Вас, вярно ли е?

Да, вярно е. В 90% от всичко, което е написано за мен, е вярно. Има и такива, които са недоброжелатели, искат да ми вменят някои неща, някои притурки към моята личност, които аз приемам с усмивка. Представям се за миг в тях и просто ги подминавам. По-рано отвръщах, но вече сметнах, че не е необходимо да се отвръща на простака с простащина, или най-голямото отношение към идиота е пренебрежението. Това е най-доброто.

Вече нямате проблеми с общината, защото имаше и такъв период, когато гонеха уличните музиканти?

Имаше и такъв период. Дори аз съм отнасял ритници от Общинска охрана тогава.

Ритници?!

Да. Шут в задните части. Това беше от служител техен, който веднага изхвърча на другия ден. Но това беше по Иван Тотево време, когато Иван Тотев беше кмет и аз не оставих нещата така. Ходих при него, разрешиха ми проблема. Имаше ресорен кмет, с който направихме правила, внесоха ги в Общинския съвет, решиха правилата и вече всичко е, как да кажем, легално и нормално. Просто трябва човек да си подаде разрешително. Нямам проблеми с общината, с "Общинска охрана“, с полиция. Напротив, всички сме в прекрасни отношения и се радваме, и всеки ден се поздравяваме, и си говоря с тях, както с вас.

А с хората имате ли проблеми?

Ами хората, имам съм проблеми. Примерно, някои искат да крадат пари, някои са психично болни. Крали се ме.

Това е рискът на улицата.

Да, това е рискът на улицата. Нож са ми вадили два пъти, наркомани са падали пред мен. Има така рискове на професията, но има и много изненади, както...

Пиратки са Ви хвърляли?

А, и пиратки са ми хвърлили, да. И с дрон имах проблем. Малко по-надолу от сегашното място дрон падна докато свирих, на 50 сантиметра от очите ми. Ако беше паднал на мен или минута преди това, когато имаше майка с дете, можеше да убият детето, или нещо да го нарани. Слава богу, не се случи нищо, но просто трябва да ги забранят тия дронове.

Харесвате си това, което правите, значи? Много е атрактивна Тера, вашето куче. На колко години е тя?

Тера е на 9 години. Голдън ретривър.

И обикновено е винаги с Вас?

Всеки ден е неотлъчно с мен, със семейството ми. Това, което правя, да, харесва ми. Всеки ден свиря. Дори виждате днес е минусова температурата, пак си свиря.

Има даже предложение да ми правят паметник до Мильо. Смея се и аз на това предложение. Но хората искат да чуят музика, някои се радват, помагал съм на някои психически, защото има хора, които са натоварени, които изживяват нещо, няма с кого да споделят. Идват тук, гледам ги отстрани, слушат. Дори някои искат да споделят нещо, или да ми кажат нещо и съм малко като отдушник. И може би съм предотвратил и самоубийства на някои. Знае ли се?

Разбира се, не се знае наистина. А другите музиканти как се отнасят към Вас?

Другите музиканти, нямам проблем с другите музиканти. Има някои, които ме копират изцяло. Това са такива, които са безидейни, които не могат нищо друго, освен да имитират. Но тя имитацията е лоша, това се забелязва от хората. Дори има цигуларка, която си взе куче и написа като моите табели. И всички това го виждат и знаят.

И свири само три неща.

Да, свири две неща. Няма значение, жива и здрава да е! Тя си има други работи и просто й пожелавам да имитира по-малко, да измисли свои собствени идеи, защото това е един вид културна кражба. Като не можеш да измислиш нищо, вземаш от колегата.

Знам, че се изискват големи усилия, за да поддържа човек репертоар, да поддържа техника. Вие по колко време на ден отделяте? У дома свирите ли?

Ми ето, днес примерно съм свирил 4 часа. Свиря, да, свира сега вкъщи, зимата. Уча и някакви парчета, да кажем за сериозни концерти, където вие ме попитахте, за зала, за сцена. Но така, в последно време тенденцията е тези концерти да не могат да се осъществят. Дори аз самият ходя на концерти на сериозни изпълнители в днешно време, които не са много в България, цигулари имам предвид. Миналата вечер бях на концерт на мой колега, имаше празни места в публиката. Предната седмица свири Лия Петрова – това е изтъкната вече наша млада изпълнителка. За съжаление на нейния концерт също имаше толкова празни места. И като че ли това поколение изобщо няма никакъв усет, никаква потребност за музика. Няма жажда за любознателност. Те не могат и да общуват – ти му казваш нещо, той няма уважение към възрастния. Или някакви такива. Това е крахът. И затова не си струва да подготвиш някакъв репертоар, където хвърляш усилия и няма кой да дойде да го чуе. А за да дойде да го чуе, то трябва да има обратна връзка между изпълнител и публика. Тази връзка вече е откъсната.

Така е, пък и наемите на залите са доста високи.

Да, един наем на една зала, мисля че вече е около 3-4 хиляди лева. Аз трябва за да продам една зала, да пусна билети по 20-30 лева. Това са непосилни пари. Виждате инфлация, кризи, ще има протести на маркети, заплатите са достатъчно ниски на хората и така да кажем не им е до концерт, и повечето не могат да заведат децата си.

Вие имате ли си ваши композиции?

Не. Аз смятам, че Всевишният е дал на всеки това, което трябва да прави. Трябва всеки да го осъзнае и да го оцени. Както вие може да сте репортер и да държите микрофона и да задавате въпроси, не на всеки се отдава, или на оператора, който да има обектив.

Много добре, че го оценявате това.

Аз не мога това да го правя. И всеки трябва да си знае своето място.

Много днешни музиканти обаче си мислят, че могат, и се опитват, и е жалко.

Ами всеки. Да, то не е проблема само тук, както виждате и в парламента много хора не са си на мястото. Даже почти всички. Така че това с професиите – трябва всеки да си е оценил това, което иска да прави и което може да прави. От това страда според мен масовият българин и България, нали, като цяло.

А Тера, кучето Ви, иска ли специални команди, за да пее?

Не, тя с годините е толкова обиграна, тя вече е завършила трети курс на Академията.

Доставя й удоволствие да пее, като че ли.

Да, доставя и удоволствие. Според някои аз измъчвам кучето, според някои пускам ток, според други е с каишка с електрошок. Може сами да видите дали има електрошок. Всичко, което прави, е да издава звуци под цигулката. Но никога не ми е споделила, че това я дразни или че не й приятно.

Добре де, не са ли много тези табелки пред Вас?

Имам и още. Даже още ще извадя.

Виждали сме, да.

Тези табелки са една провокация към хората, с които допринася заедно със свиренето за още една емоция – да видя кой чете, как се отнасят хората към закачката. Това е вид закачка, която трябва да бъде приета под форма на усмивка и просто да бъде с цел да усмихне хората, защото знаете, усмивката е здраве.

А истинското Ви име как е?

Моето име е Георги. Георги Димитров се казвам.

Георги Димитров – хубаво име! Пловдивският Моцарт.

Да, пловдивският Моцарт. Неведнъж съм участвал и във ваши предавания, ваши рубрики, ваши статии. Всеки ден сигурно по минимум две статии чета от вашите сайтове. Пожелавам ви да има по-малко фейк новини! И да сте по-малко зависими. Вие сте все пак от по-независимите. Докато други медии, които са така да кажа платени, могат да нагласят. Аз и с платените нямам проблеми, защото не зависи от мен бита на хората и заплатите, да кажем.

А, между другото, сега се сещам и за друг въпрос: Данъци внасяте ли?

Да, няма как. Вече аз ви казах, половината ми живот мина тук, в един момент ми се наложи.

Съвсем открит сте, да, няма как да се скриете.

Е, може да съм забравил някъде някой лев. Това са подробности, но имам си фирма, имам и друг бизнес. Декларирам доходи, данъци, защото все пак работя с банки. Понякога ми трябват пари в заем, кредит. Знаете, банките без черно на бяло не отпускат. Само това, че си, там на улицата, няма как.

А какъв е другият бизнес, ако не е тайна?

Имам си къща за гости, с нощувки се занимавам, и това е.

Добре, успех ви пожелавам! Наистина е приятно с Вас. И сте нещо като емблема на Пловдив, така че паметник до Мильо ще ви отива.

Ами може и първият приживе паметник да е това. Не знам дали съм емблема, но от много хора го слушам. 

Пловдив не може без Вас. И културата може би.

Благодаря за тези думи. Много са мили, особено от вашата медия. Като се върна назад, когато бяхме културна столица през 2019-а, рекламата на Пловдив, една от рекламите, които беше по света, беше именно в "Ню Йорк Таймс“, в "Индипендънт“ и в "Дейли“. Там бяха сложили – в моя профил може да ги видите, от тези три медии, които са сериозни медии, мен и моето куче как представяме и презентираме града. Имаше и покана към всички пловдивчани и гости на града да излязат на Главната, гости на България, гости от чужбина. Изобщо така беше една много сериозна реклама за мен, която е заслужена. Пак казвам, хората ще го оценят.

Чужденците дашни ли са? Радват ли Ви се?

Да, всички чужденците се радват. Сега, дали са дашни, аз пак ви казвам, на никого не съм обявил цена, не съм задължил, не съм хванал за гърлото да ми дава. Кой каквото има, ако има. Все се намират добри хора. Слава богу, аз живея от милостта да кажа, но не милостинята, и от добротата на тези хора, които за щастие имам чувство, че са повече от другите. И мисля, че доброто ще възтържествува.

Така е. А може ли  на финала една "Малка нощна музика“, откъс?