Мирослава Кацарова разказва за концертната си програма "Водите на март" в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус". 

Защо "Водите на март" и какво е посланието им?

"Водите на март“ е песен, която принадлежи на ХХ век. Създадена е през 1972 г. и в оригинал се казва "Aguas de Março“. Интересното е, че Антониу Карлус Жобим пише музиката за тази песен и два текста почти едновременно. Единият е на португалски език, тъй като той е бразилец и пише на португалски, а вторият е на английски език. И двата текста до голяма степен са идентични, но пък това, което ги отличава, е една малка особеност. Водите на март в Бразилия всъщност предвещават зимата, докато водите на март тук, в Северното полукълбо, предвещават пролетта. И затова в английската версия има едното словосъчетание – "Promise of Spring“. С тази програма аз се опитвам да изпея песни, които харесвам, които обичам, които ще импровизираме, защото програмата е в една от най-любимите ми версии – само пиано и глас. Този формат всъщност може би минава вече 10 години, откакто сме го създали аз и Мирослав Турийски. Тогава, в тези обстоятелства, може би човек разбира, че имаме повече свобода да импровизираме, да има повече интеракция помежду ни, да правим неща, които иначе не бихме могли да направим в по-голяма формация, защото там има много конкретни аранжименти. Докато тук ще импровизираме.

Концерта ви в София вече мина. Какво да очаква пловдивската публика?

Да, концертът ни в София беше в един прелестен джаз клуб – "In The Mood“. Той беше продаден, беше пълно с много хора и хубавото беше, че всички знаеха къде са дошли. Надявам се същото преживяване да бъде и в Пловдив на 14 март от 21.00 часа.

Аз обаче тази песен ще я пея на български език. Вече сме я записали веднъж със струнен квартет и джаз трио и глас. Сега ще я изпълним само пиано и глас. Аранжиментът е на Миро Турийски. Аз всъщност за първи път се срещнах с българския й текст вкъщи, когато преводачката Зорница Христова, която е и издателка, ми беше на гости и ми я донесе като един хубав ръкопис под формата на свитък и ми каза: "Виж какво съм направила – превела съм този текст“. Защо го изтъквам като нещо много значимо? Защото това е един много дълъг текст, който е създаден на принципа на потока на съзнанието. И самият той даже се е пошегувал пред един негов колега, също така много добър композитор и китарист, бразилец – Оскар Кастро-Невес, та, се пошегувал пред него, като казал, че е спестил сума ти пари за психоаналитици, пишейки текстове на английски и на португалски за "Водите на март“. Та, сложен е този превод, но е много хубав, както вероятно ще се уверят всички, които ще дойдат на концерта. Текстът се пее по различен начин на български език, по различен начин на португалски, по различен начин на английски. Аз съм я пяла и на френски. Интересното е, че ние ще включим в тази програма песни на всички тези езици, които споменах. И това, което всъщност бих искала да споделя, е, че когато човек пее на различни езици, осъзнава, че цялостно певческата му фраза се променя според фонетиката на езика, който в момента изпълнява. Защото българският език е някак си по-тромав, привидно по-тромав по отношение на такъв тип музика, тъй като думите са малко по-дълги, не са така кратки, не е възможно с лекота да ги синкопираш, както това се случва в португалския език. Но пък както ще се убедите с превода на Зорница Христова, тук няма и грам мудност. Просто правилните думи с правилната мелодия на български език звучат прелестно. Същото се отнася и за другите езици.

Всъщност какво обещава тази програма? На какво е символ тя?

Знаете, че ние, артистите работим със символи и с наши лични символи в повечето случаи. Както самият Юнг казва, човекът си създава винаги свои собствени символи. Та така и аз през тази моя представа за водите на март, във времето, в което в момента живеем и се намираме, време, в което сме свидетели на различна проява на зло, защото малко или много историята от началото на ХХ век се повтаря и сега, силно се надявам наистина тези води на март да отмият злото и да отмият срама от всички онези неприятни ситуации, на които бяхме свидетели напоследък и в политически, и в социо-културен план, изобщо. Виждате какви са настроенията не само в България, но и по света. И доколкото това е възможно, разбира се. Аз вярвам, че и музиката, и всяко едно изкуство е стожер на доброто и е в състояние до немалка степен да опази ценности, смисъл. И това, което всъщност силно се надявам, тези "Води на март“, да не са мартенските, да не ни очаква нещо заплашително.

Всеки един от нас знае, че тези войни и всичко това, което се случва, е доста притеснително. Но аз за себе си приемам музиката като един начин да покажа моята позиция и вярата ми в доброто.