Милена Стефанова, професор по политология, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Наричат предстоящите местни избори вододел, но тяхната проблематика не заема дори незначително място в лексиката на политиците. Видимо към проблемите на отделните общини и райони траен интерес няма, но за сметка на това се множат сценариите и догадките за перспективите пред управлението след тях. От БСП вече се заканиха, че ще искат вот на недоверие, от ГЕРБ повтарят, че не са доволни от културата на сглобката при своите партньори. В най-общ план не минава ден, в който от некоалицията да не се сритат по кокалчетата и откровено да поставят под въпрос бъдещото си съвместно битуване. В телевизионно интервю Кирил Петков бе откровен, че когато се стигне до ротацията на премиерите, смяна на министри може да има, само ако "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и ГЕРБ се съгласят, че такава е нужна. В превод: никой да не храни илюзията, че ще се сменят министри. С друго откровение министър-председателят Николай Денков определи, че президентът Радев е за импийчмънт, но това би отнело излишно много обществена енергия. Вдъхновяват ли политиците гражданите за предстоящите местни избори с поведението и изказа си? Наш гост е професорът по политология Милена Стефанова. Здравейте и добре дошли в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, проф. Стефанова.

Здравейте.

Намираме ви в село Резово и вие сте свидетел на бурята, обхванала преди седмица Южното Черноморие. Как премина при вас?

Ами страшно си беше. Да, още съм тук, на Резово. Едва вчера успяха да дойдат май някакви стекове с вода до село Резово, но ние лично не сме ги виждали, все пак има и по-нуждаещи се хора. Има вече редовни доставки на храна, имаме ток, вода и комуникации. Но пък откакто тези два дни, в които нещата бяха критични, отминаха и хората сега имат някъде щети по къщите – тук наблизо до нашата къща е минал смерч и е отнесъл комина на хотел "Резово“, челната дъска на покрив, изолации, въобще човекът се организира да може преди зимата да оправи щетите. Това е сега ситуацията в Резово, в момента е хубаво слънце, но има още вълни в морето, пък и не е вдигната забраната за плуване в него.

Какви според вас са причините за понесените от бурята щети: човешка ръка или невъзможност да се укроти природата?

Вероятно е комплексно, много причини са се насложили, много фактори са оказали влияние. Най-вероятно има и някаква човешка намеса. Аз мисля, без да съм експерт по въпроса, че трябва да имаме доверие на институциите, трябва да можем да чуем, какви ще бъдат заключенията – знаем, че има назначена комисия, трябва да й дадем шанса да си свърши работата. Но във всички случаи ми се струва много идиотско да се застрояват деретата. Това е личното ми впечатление. Понеже в Синеморец и в Резово нямаме застроени дерета, но многото дъжд, който се изваля, наистина огромно количество дъжд, и силната буря, силен вятър не даваха шанса да има наводнения по къщи и други щети, освен от вятъра, от смерча, но пък за сметка на това 12 часа след като спря да вали се стичаше вода, а всички, които са идвали в Резово, знаят, че то е под наклон, улицата се стича надолу към морето, водата се стичаше доста дълго време след това, значи се е изваляло много. А и река Резовска вдигна нивото си по данни на местните рибари с около 3 м, откъсна лодки, мисля че 11-12 лодки заминаха в морето, откъсна лодки от кейчетата.

Хората усетиха ли присъствието на държавата?

Вижте, аз лично за себе си не усетих никакво присъствие, но аз и не съм го очаквала да се случи така. Сега, това, което обаче се усети от всички, които излизат извън селото, е, че всъщност в момента, в който се отвори пътя на моста на Велека на Синеморец, там, където тя беше преляла реката и беше затруднила придвижването, на практика вече се усетиха намесата и на пътните служби, защото пороят беше извадил много чакъл от банкета върху асфалта. Значи, това беше само първия ден, когато не можеше да мине техника, на следващия ден вече го нямаше, т.е. бяха минали и бяха почистили пътя.  Съответно бяха направени огледи за евентуални щети. А хората помежду си се подпомагаха. Тук има няколко възрастни женички в селото – бяха ходили по-младите мъже от селото да им занесат водичка, да ги попитат как са, имат ли нужда от нещо. Така че взаимопомощта между хората беше много важно за това, каквото се случваше. Но другото, което за мене беше много важно, е, че всъщност не видях, аз лично не видях и не чух съобщение от кметския наместник на село Резово примерно, което да бъде закачено, може и да е имало, не съм на 100% сигурна, но до мен не достигна такава информация за това, какво се случва на практика и за това, че хората трябва да бъдат успокоени, да имат спокойствие да преживеят случващото се. Всички се информирахме от средствата за масово осведомяване, от медиите – от телевизията след като дойде тока след 18-часова липса, преди това от радиото на автомобилите.

Склони сме да виждаме във всяко събитие форма на метафора. Според вас бурята и картината, която тя нарисува, отговаря ли на управлението на България днес?

Ами бури има винаги, в такъв буквален и преносен смисъл могат да се срещат. Хубавото нещо знаете ли какво е? Че след бурята идва хубавото време, идва затишието и съответно можем на слънцето да се радваме в реалния живот, а дано да се порадваме и на някакво положително раздвижване в политиката. Вие знаете, че аз съм един непоправим  оптимист и съответно много бих искала да се случват нещата. Случват се много бавно, някои неща се случват много бавно. Дано да са добри пък и да са трайни, и да бъдат устойчиви. Но това, което се случва бързо, търпи всякаква критика, защото не могат да се пишат законите на крак в парламента, и съответно да бъдат гласувани, и да очакваме те да бъдат устойчиви или полезни за урегулирането на процесите. Защото всъщност ядосах се тука покрай няколко такива бързи поправки, които са направиха в законите, но ако имаме време може и за това да поговорим.

Тези дни ще се навършат 100 дни на правителството. Вие каква оценка давате за неговата работа?

Сега, имаме във всички случаи положителна оценка, но това се гради на факта, че имаме правителство.

За какво се радваме вече – да имаме редовно правителство.

Да, да имаме редовно правителство. Добро впечатление прави напоследък премереният тон на премиера и идеята въобще да въведе някакъв по академичен стил на работа, съответно да се опитват, ето както при пороите тук и бедственото положение в Община Царево, да се опитват да реагират адекватно и съответно да подпомагат с каквото могат, разбира се. Слушах дискусии в Народното събрание, когато го разпитваха, и ми направи впечатление, че той със стоицизъм понасяше празното говорене от страна на някои добре известни ни политици. Защото не може да се говори, особено от парламентарната трибуна, не може да се говори ей така, урболежката, без да се премисли. Значи това не бяха сечища, не бяха язовирни стени, не бяха… Ама чакайте малко, бе хора, има експерти, нека те да се произнесат и след това политиците да отидете да коментирате, след като вече са ясни експертите оценки. За съжаление, това е практика не само в нашата страна. Тя няма толкова лесно да бъде преодоляна негативната  емоция да съсипва непрекъснато, защото лошото е, когато бедствието на хората се използва за политически цели.

Взаимодействието правителство-парламент за тези 100 дни как изглежда?

Все още много неорганизирано, защото три месеца може би трябваше вече да са достатъчни, за да е подготвен пакетът от документи, които правителството трябва да внесе по Плана за възстановяване и устойчивост, обаче аз не съм ги видяла. Направи ми впечатление, че много спокойна ваканция си изкараха депутатите и добре се върнаха на работа, само че като се върнаха на работа, какво правят? Сега ще излязат пак във ваканция заради местните избори и очевидно времето, в което ще се заработи може би, се отмества за след 29 октомври или чак някъде през ноември можем да очакваме евентуално да се работи в Народното събрание. Тогава, разбира се, пак ще се започнат споровете покрай бюджета за следващата година и всъщност аз не знам, какво точно ще се случи, защото трябва да видим, какви ще бъдат и резултатите от местните избори.

Вие сте един от експертите на България по публична администрация, ако вие не знаете, то какво остава за редовите граждани?

Ами те, редовите граждани, много точно се ориентират по случващото се в момента, а сега ще имаме около 10-15 дни, в които ще се ближат рани и ще се ронят сълзи, защо този кандидат е вдигнат, а не друг, независимо за коя партия става дума. Т.е. във всичките партийни структури и формати има някакво напрежение в момента, което е свързано с издигането на кандидатурите за кметове и съответно с реденето на листите за общински съветници. Но за мене тревожни сигнали се появяват: вече трудно се намират хора, с които да попълнят листите за общински съветници, което е много показателно, тревожно е, но е и показателно.

Къса политическа скамейка, така ли?

На всичките им се скъси скамейката, но тъй като те много се разделиха: значи, имаме ГЕРБ, имаме БСП, имаме ДПС, които в голяма част от общините регистрират свои листи, сега имаме "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, още не знам си колко други партии са се залетели да участват в изборите, видяхме, че много и внушително число беше споменато вчерашния ден, още нямаме и крайното число на участващите в изборите за местни органи, защото и всъщност не е изтекъл срокът за регистрацията. Като изтече, като ги обявят в дългия списък, ще видим, защо имаме и недостиг. Сега дайте си сметка в тези малки общини, а те са преобладаващото число от общия брой на общините в страната, как пет-шест партии намират по 17 различни човека примерно, ако общинския съвет е от 17 члена, които да ги регистрират за участие в изборите – много тежка работа, което трябва много добре да ни покажа, че ние всъщност, аз не съм привърженик на този голям брой политически партии и различни местни коалиции, но нямаме друг изход, това е демокрацията, трябва да им дадем шанс, но трябва да се измисли нещо като критерий, с който да се редуцира до разумен брой. Иначе пък какво работят после? Защото сега те в същите тези малки общини ще отидат да подкрепят, т.е. да гласуват или по съседски, или по роднински, или колеги от работата, приятели, някакви общности. Няма никога да спра да давам този пример: имаме в годините назад регистрирани резултати при 17 членен общински съвет вътре са представени 11-12 листи от участващи. Тогава как се прави коалиция? Това са различни кандидатури и те фактически са по един човек от една листа влезли. И какво се получава после: някакъв вид сговор помежду им, за да формират мнозинство в общинския съвет. Въобще не е много лесна работата, но ще видим, предстоят.

Защо засега емоциите се ограничават до партийните перспективи след местните избори или до вълненията, както и вие казахте, при кметските номинации и подреждането на листите? За управлението и проблемите на общините не се говори, поне засега. Защо?

Първо, защото винаги така е било, някак си партийното е доминирало. Защото всъщност проблемите са едни и същи – то е или го имаш нещо като проблем, или го нямаш, съответно всички ще трябва да говорят за него, ще трябва да се търсят решения. В повечето случаи решаването на проблема има, оптималното, адекватното, ефективното решение на проблема обикновено е едно: те не могат да се отличат помежду си, т.е. от предлагането на различен тип решения. Това ще бъде в малките общини доста трудно като кампания. Големите общини, разбира се, имат по-богат избор от възможности да предлагат различни перспективи за развитие и съответно да предлагат и различни решения на съществуващи проблеми, но това са малко на брой – около 15-тина общо общини в страната ще могат да си позволят този разкош, т.е. да имаме различни визии. Много силно се надявам наистина да има дебат за това, как се решават въпросите, какво се предлага като перспектива за развитие, но нека да не слушаме този път за  тунели под Стара планина, за 3-5 моста на Дунав, нали, от този калибър неща за четири години, които в рамките на един мандат не могат да се решат. Трябва много внимателно кандидатите да артикулират проблемите и решенията и съответно да търсят подкрепата на своите съграждани чрез предложенията си, а не чрез партийната си принадлежност.

Проф. Стефанова, поправете ме, ако греша, но аз лично нямам спомен да са санкционирани политици или политик заради неизпълнени предизборни обещания. Нещо повече, почти няма контрол върху това какво се обещава през кампанията и какво се случва след това в мандата.

Това че от предизборните им обещания никой не ги контролира, няма как, в смисъл няма как институционален контрол по някакъв начин да се въвежда.

А граждански?

А  граждански обаче, точно, граждански трябва да има – това са гражданите, които трябва да попитат: "Абе ти ни обеща еди какво си, защо не го вършиш?“, и това няма нужда да го питат на края на мандата, трябва по-отраничко, както се казва, да подсещат кмета за това, че нещо е  обещал. Обаче има едно нещо, което се нарича Програма за управление на кметовете, която законодателят е въвел те да представят в рамките на тези прословути 100 дни пред Общинските съвети. Не, Общинският съвет не я приема тая програма, не я гласува, обаче той трябва да бъде запознат с тая програма, за да може да стане ясно, какво се очаква от кмета като инициатива да се появи в рамките на четири години. Ето за тази мандатна програма за управление на кметовете на общините вече трябва да има механизъм за търсене на институционална отговорност, но и такъв няма. И тъй като Общинският съвет не я гласува, сега има някои решения на Общинските съвети, в които се казва "Приет за сведение“, и са го гласували, но приет за сведение, а други я гласуват, странно защо я гласуват, защото то не е нормално да се гласува след като законодателят я е написал като задължение на кмета, но не е написал като правомощия на Общинския съвет, тоест че тя трябва да бъде приета от него. Ето такива ми ти работи има. То и правителството има управленска програма, която накрая на мандата трябва да може да бъде отчетена и съответно да се покаже какво е свършено и какво не е свършено, но и там нещата напоследък станаха много трудни.

Отчетността липсва?

Въобще нямаме институционализирани механизми за търсене на ефективност и ефикасност на управленското действие.

А защо? Защото гледаме на управлението през пръсти ли?

Защото така им отърва на самите политици и никой не е седнал да ти напише тези неща съответно в закон и да разработи методики, чрез които да се измерва ефективността и ефикасността на управленското действие. Но не сме единствените в това.

Чудно ли е тогава, че по време на кампаниите сме свидетели на какви ли не куриози и от обещания, и от композиции? Но безспорен фаворит за сега сред куриозите е листата с двата кмета на "Продължаваме промяната“ в Бургас.

Е, това вече наистина ще бъде много интересно.

Каква политическа иновация още може да ни се зададе на хоризонта след тази?

Вижте сега, първо вече казахме че има недостиг на хора за подреждане на листи…

Ама тук има излишък.

Така че за една листа все пак са успели да подредят. Има възможност, технологично няма проблем, защото на практика гласоподавателите си харесват единия от двамата кметове и си гласуват за него, той си е с отделна бюлетина, но ще гласуват със общата си листа, а съответно листата ще събере поне подкрепата на двамата кметове.

Това са малко Андрешковски хитринки.

Точно, много добро определение според мен дадохте. Но вижте, парадоксално е наистина и е много иновативно. Не знам да се смеем ли, да плачем ли, но очевидно така предпочитат да запазят единството за листата, а не да се разцепят, защото очевидно непримиримо противоречие някакво там се е появило. Аз не знам детайлите, разбира се, това си е тяхна вътрешнопартийна или коалиционна някаква сглобка. Но така запазват все пак идеята, че се явяват общо на избори в Бургас, макар и с двама кмета. Но аз чух, че днес Димитър Николов – сегашният кмет на Бургас отново ще бъде издигнат от ГЕРБ или подкрепен от ГЕРБ, както и да го наричат и те. Така че там има една много особена среда, особена конкуренция: сегашният кмет на Бургас бургазлии си го харесват, доколкото аз имам спомени.

Какъв изход се очертава от битката за София? Тя май ще е най-интересна.

Аз не съм чула, не знам дали имаме номинация на ГЕРБ за кмет на София.

Не, няма, още не е съобщена. Излезе решение на комисията, че са се спрели върху кандидати за кметовете, но конкретно име за София не е посочено.

Мисля, че до края на седмицата ще знаем и техния кандидат.

Като мине ретроградния Меркурий, както казва Борисов.

Може. Така че за момента имаме основната битка между Васил Терзиев и проф. Вили Лилков, която все повече ми се струва възможна и като балотаж накрая на втори тур на изборите, защото в София във всички случаи ще има балотаж. Сега, много ми е интересна кандидатурата на г-жа Ваня Григорова, която се опитва около себе си да обедини лявото пространство на столицата. Въобще за "Възраждане“ и другите също ще разкъсат гласове, така че втори тур ще има в София. Много е важно, кой ще бъде кандидатът, издигнат от ГЕРБ-СДС, за да заформим както се казва нещата, но ще има втори тур. И ще бъде много интересно, защото ох, връщат ни 30 и кусур години назад с комунизъм и антикомунизъм и с добрите сили и Държавна сигурност. Нещата не изглеждат никак добре, защото на целия тоя фон само Вили Лилков се опитва в момента да говори за проблемите на града и затова как той може да ги реши.

Единствен. Единствен.

Единствен, да. 

Още при номинирането и издигането на кандидатурата му той започна разговора с проблемите.

Да, и изяви по медиите, които прави, също говорят в тази посока, че той поставя проблеми. Докато Васил Терзиев го забутаха в неговите роднински негативни такива асоциации, които възбужда с Държавна сигурност, а той се опитваше да ни говори как ще направи пешеходна зона от Централна гара до НДК. Ама не може да се случи, това просто не е възможно да се случи, да бъде тази дълга отсечка пешеходна зона. Нали, такива неща като почнат да се говорят нереални, само защото на някого това му звучи много добре, хубаво е да имаме дълги пешеходни зони, но няма как, и нашата инфраструктура така е изградена, че това няма как да се случи.

Негодуванието за произхода на г-н Терзиев Кирил Петков оцени като "ченгеджийски номерца“. Ето, това е неговият прочит на историята.

Много е смешен този прочит на историята, защото нека да седне и по този начин да го разкажа на хора, чиито съдби, родови съдби са много силно засегнати от действията на Държавния сигурност и въобще на комунистите след 9 септември. Ако реално погледнем, целият ни Преход и до ден днешен продължава да бъде, и Преходът, който е приключил разбира се, но и сегашната ни демократично развитие продължава да натоварва с ченгетата и с Държавната сигурност.

Ама те постоянно присъстват, те на са си отивали.

Те не са си отивали, и когато това го говоря, дори и на моите синове, които са горе-долу на възрастта на Кирил Петков и някакви такива граници, те не могат също да го проумеят. Сега, мисля си обаче, че ако моите синове, чиито професии не са свързани с политиката, трудно предъвкват това: "А бе стига, нали, сега защо, как се случва така? Няма, дайте доказателства, че те влияят и въздействат“, Кирил Петков няма право да го говори по този начин, защото той е политик, и защото много добре трябва да си дава сметка за задкулисните игри, за тайните кръгове. Не може Васил Терзиев да ми казва, че няма куфарчета, не може да ми казва, че има добри структури в Държавна сигурност. Това просто е недопустимо да се говори, още повече, че ние имаме приет закон за обявяването на комунизма за престъпен режим.

А този закон някак си се пропуска много удобно.

Много удобно се пропуска този закон и всъщност цялото ни днешно говорене, политическата ни риторика е повлияна и от някои про-Путински кръгове, които продължават да защитават Русия и продължават да манипулират съзнанието на обикновените хора с любовта към съветския народ и Русия… Сега се сещам, че аз на времето дори съм писала кандидатстудентски изпит по български език точно на такава тема през 1976 година: "Любовта към Русия и съветския народ“ и т.н., защото нали е преход и за епохи. Въобще това нещо трябва да бъде забравено, трябва да бъде изтрито от съзнанието, но как да бъде изтрито от съзнанието на хората, като то съществува?

И като не е прочетено.

И като не е прочетено докрай, и като си държим паметници в София, в Пловдив и на други места по страната, като продължаваме да разделяме с говоренето, както президентът  говори разделяйки, насъсквайки, укорявайки, министри си говорят, каквото им дойде на акъла. Нали, това са всъщност болните неща в нашето съвремие, от които трябва да се отървем, но не знам кога и точно как ще се случи.

Като си говорим за пагубната роля на Държавната сигурност и нейните метастази, случайно ли е, че преди местните избори бе убит Алексей Петров, от "доброволното“ му изгнание се завърна Васил Божков, пак се заговори за реформи в службите, но така че да се обединя този път всички разузнавания? Има ли връзка между тези събития?

Ами аз не мога да дам никакъв категоричен отговор. Дали тези събития са се случили сега, защото има местни избори, според мен не, по-скоро е какво отражение върху местните избори ще дадат.

И какво отражение на местните избори ще дадат.

Да, така че ще дадат някакво отражение, защото не може човек, който е обвинен по 20 дела или колкото са му там обвиненията на г-н Божков, да си седи в къщи и да дава…

И да дава пресконференции?

И да дава пресконференции като световноизвестна звезда, която все едно е била в изгнание в Дубай, пък се върнала, пък българският народ… Това просто не ми е нормално, то е недопустимо да се случва. И после всички медии трябва да го отразят, защото той нещо казал. Това пък съвсем не го разбирам. Алексей Петров вероятно си е имал причината да бъде преследван толкова години и да бъде убиван. Въобще нямам идея за какво става дума там. Ама това се случи. И ние продължаваме, ето продължават отзвуци: сега някой нещо ще извади, защото него вече го няма, всеки може да каже: "Ето сега тука, това е неговият глас“, т.е. започват някакъв тип манипулации отново и продължава като име да въздейства. Така че ще има някакво влияние, но не знам точно какво и до каква степен.

Кое ще реши местните избори и как крайните резултати ще повлияят върху близкото бъдеще на държавата?

Навсякъде ще бъде различно, за всяка община си има някаква местна специфика, която ще се отрази. Местните избори като цяло никога не могат да бъдат анализирани средно статистически за цялата страна, те винаги се анализират община по община. Дори кампанията в Столична община да се опитва да доминира и съответно да дава някакво национално отражение, това не бива да ни заблуждава на 100%, че ще се случи навсякъде по страната, а ще бъде интересно този път. Защото заявителите за промяната, новосформираните партии и тази коалиция между ПП и ДБ трябва да покажат себе си, и е много интересно какви ще бъдат техните резултати, защото от вчера знаем, че те ще се явяват като национална коалиция. Но да видим какво ще се случи. Аз ще гледам отново резултатите за общинските съвети, а винаги така съм предпочитала да видя, каква е тежестта на съответните партии от общинските съвети. Не толкова кого ще изберем за кмет, т.е. кметовете, разбира се, че са важни, защото те могат, ако са добри кметове, да дадат още от себе си и да могат да осигурят някакво развитие чрез добро професионално ръководство на общинските администрации и общинските служби, така че да могат гражданите да усетят ползата и за себе си. Но не винаги е толкова важно колко кмета има една партия, важното е къде участва в мнозинството за управление. Така ще разберем всъщност, ПП и ДБ до каква степен са получили разпространение в страната, защото ние ги  знаем в София, Пловдив, Варна, в по-големите градове, но сега ще видим и в по-малките какво се случва.

Наемате ли се да прогнозирате, каква тежест ще имат партиите след изборите? Как ще се подредят основните от тях?

Същите ще са, както са в националните избори, разбира се, ако тръгнем да усредняваме резултатите им за страната, това няма да се промени. Но поради местната специфика, поради различната численост на общинските съвети ще видим къде ще могат да сформират мнозинства. Аз си мисля, че ще имаме също нови сглобки, както те обичат да се наричат, т.е. ще имаме местни коалиции.

Сглобки в съветите?

Да, ще имаме на много места още, наново ще имаме ПП-ДБ-ГЕРБ, това със сигурност ще го имаме, просто няма да има друг шанс, за да се правят управленията. Но понеже те не искат да си признаят, че са коалиция, затова говорим за сглобките.

Допускате ли, че след местните избори може да се стигне до предсрочни парламентарни? През февруари, март, например?

Не.

Защо?

Догодина ни предстоят едни изброи за Европейски парламент, ако Народното събрание се вземе в ръце и заработи и свършат работата, то и правителството трябва да заработи, разбира се, за да внесе проектите за съответните закони. Ако те наистина си изпълнят целите, с които направиха сглобката, както те се наричат, можем да имаме предсрочни избори. Но ако не го направят, ще имаме ротационно правителство и ротационни председатели на Народното събрание, докато не си свършат работата. Така че колкото по-бавно работят, те толкова повече удължават срока си на съвместното съществуване. За нито една от политическите сили, които участват в момента, и за ГЕРБ-СДС, и за ПП-ДБ, и за ДПС, което виждаме, че много активно работи, за нито една от тези политически партии не е полезно да има предсрочни избори, без да са свършили задачите, за които се прегърнаха.

Но как ще се развие ротацията, при положение, че Кирил Петков вече предупреди - министри няма да се сменят?

На него не му е изгодно да се сменят министри в момента наистина, защото те са негови.

А след ротацията като дойде Мария Габриел за премиер?

Да, и поради тази причина ще иска да си запази министрите. Сега вижте, ако тези министри си вършат работата, по-добре наистина, може би да не се сменят. Но ако някъде са имали неуспешен подбор, ще трябва да се сменят министрите. И най-малкото ще имаме министър на образованието, който в момента е премиер, както самият Денков ни съобщи, че той най-вероятно ще се върне в Министерството на образованието и ще имаме министър на външните работи нов, защото г-жа Габриел ще бъде премиер. Значи ще има някакви нови, а това, че Кирил Петков казва, че ако не се съгласят, това означава, че те отново ще седнат и ще водят преговори, в което реално няма нищо лошо. И може би ще има някои нови министри, сега не мога още да дам оценка категорична за всеки един от министрите, кой какво е свършил и колко е свършил, но сигурно ще има нови.

Как изглежда България пред местните избори? Въпросът на нашия разговор е: доколко вдъхновяват политиците гражданите за тях?

Гражданите се опитват в момента да правят някакви зимнини вече, сезонът на печените чушки и лютениците, за малките населени места това продължава, особено там, където има някаква собствена продукция, която трябва да се съхрани. Така че в момента ги занимава това, а голяма част от българските семейства с ученици се занимават с тяхната подготовка за 15 септември, който наближава. В края на лятото, есента ще търсят алтернативи за отопление за зимата, защото цените растат нагоре, и едва ли в момента точно някой си мисли за местни избори от гражданите.

Две Българии?

Да, това са две различни неща, политиците в момента си мислят за местните избори, гражданите ще започнат, когато започне  същинската кампания. Някой ще чува нещо от време на време по телевизията, друг няма да чува и накрая ще видим, колко ще излязат. Сега, обикновено участието в местните избори е малко по-високо средно за страната, отколкото в други избори, но на места пък имаме над 60%, над 70% участие в малките общини. Така че ще видим, колко ще отидат да гласуват и какво ще се получи като резултати. Октомври ще е месецът, в който за това ще си говорим.

Вие каква активност очаквате?

Мисля, че ще бъде обичайната, няма да бъде нито по-ниска, нито по-висока от тези средни стойности, които имаме, ще бъде обичайната. Лошото е, че не можем по резултати от местни избори да съдим за това, какво би се случило, ако има парламентарни избори. Не бива, методологически не е коректно това да се прави. Но ще видим горе-долу дали и доколко тази сглобка се отразява, дали и доколко ПП с това неглижиране на основни правила в правенето на политика, в тяхното загърбване в неопитността, въобще са успели да бъдат повлияни гласоподавателите от това, което научихме за ПП, благодарение на участието им във властта. Така, че ще видим. Аз бих препоръчала много горещо да се скрият малко националните лидери, след като издигнат кандидатурите си. Ако си мислят, че са намерили добри кандидати, по-добре е някои от лидерите да се скрият, да не вървят по страната да им оказват подкрепа, по съвсем обясними причини. Някъде всъщност може да им навредят, вместо да им помогнат.

Много благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря за поканата.

Гостува ни професорът по политология Милена Стефанова.

 

Цоня Събчева