Държавният глава Румен Радев издаде указ за промени в състава на служебното правителство по предложенията на служебния министър-председател Димитър Главчев. След разговор със служебния министър-председател и постъпили предложения от негова страна, на основание Член 99, алинея 5 на Конституцията Радев назначи Димитър Главчев и за служебен министър на външните работи, а Георги Тахов – за служебен министър на земеделието и храните. Какво означават тези кадрови промени в служебния кабинет? Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на външните работи

Ключова ли беше за политиката развръзката на събитията днес, г-н Керемедчиев?

Ключова беше, но се разви по възможно най-лошия сценарий, който може да има, защото за пореден път политиците показват, че Министерство на външните работи и политиките, които води то, не означават нищо за това как трябва да се изиграят определени политически игри. Аз не смятам, че смяната на трима министри на външните работи за три дни носи каквато и да е изгода относно имиджа на страната ни зад граница, защото вие видяхте, че след обявяването на всеки един от министрите на външните работи, той започна веднага да провежда срещи и да влиза в своята роля. И тези постоянни промени, които се правят във всеки един ден, в крайна сметка водят до недоумение по какъв начин България ще води своята външна политика оттук нататък. Наистина се надявам, след като има предсрочни парламентарни избори и се свика ново Народно събрание, да има бързо съставяне на кабинет и това недоразумение, което в момента имаме от гледна точка на управлението на външната ни политика, да бъде прекратено колкото може по-бързо.

Каква е цената според вас, която ще платим ние като българи и от страна на нашите представители, политиците, в краткосрочен и дългосрочен план? Понеже казахте, сигналите, които се дават с тези действия не са добри за България.

Да, аз не мога да разбера защо за пореден път се подценява ролята на Министерство на външните работи, което е изключително важно, особено в контекста на събитията, които се случват около нас и в световен мащаб. Виждаме в крайна сметка отпушването на помощта на САЩ към Украйна – нещо, което беше жизненоважно, изключително много закъсняло и в крайна сметка трябва да бъде координирано и с останалите страни-членки на НАТО, по какъв начин тази финансова помощ може да се превърне в реално военно изражение, тъй като не само САЩ, но и останалите страни-членки ще участват в предоставянето на боеприпаси. България има водеща роля в тези разговори.

Едно силно представителство от страна на Министерство на външните работи е много ключово и много важно в тези разговори, тъй като тепърва предстоят срещи на ниво министри на външните работи на страните членки на НАТО. Кой ще представлява България – министър-председателят ли или някой заместник-министър, на който всъщност нивото е по-ниско от ранга, който се изисква там. Това е един от примерите.

Вторият пример е за това, което продължава да предстои за влизането на България в Шенген по сухопътни граници – тепърва отново предстоят срещи на ниво министри на външните работи на страните членки на Шенген, които вече са България и Румъния. Ние трябва да покажем, че се справяме добре с нашите въздушни граници и управлението на потоците на тях, за да може да поискаме и съответно вдигане на ветото на сухопътните граници. Тук говорим отново за много силна външна политика, която трябва да имаме сред нашите партньори в Европейския съюз. Не на последно място трябва да отбележим и това, че все повече сигнали се получават от нашите партньорски страни относно влизането ни в еврозоната. Говори се вече за отлагане за 2026 г.

Отново България трябва да има много силна и ярка външна политика със своите партньорски страни, за да може да ги убеди, че страната ни е готова за присъединяването ни в еврозоната.Това са само три начертани аспекта, които изискват много смело и ярко външно представяне на България, което със сигурност ни липсва. И всъщност това, което се случва за момента е, че след г-жа Генчовска, ние ще имаме в лицето на г-н Главчев втория най-некадърен министър на външните работи в историята на България.

В световната политика, не в служебни, а в редовни кабинети, само в три държави по света – Фиджи, Самоа и Катар, постът на премиера и този на външния министър се заемат от един и същи човек. Ситуацията обаче в България сега е сходна – Димитър Главчев ще бъде и премиер, и външен министър. Г-н Керемедчиев, казахте тежки думи – казахте, че Димитър Главчев ще бъде "вторият най-некадърен външен министър на България“. Защо? Нека да кажем, Димитър Главчев е избран за председател на Сметната палата в 49-то Народно събрание с мандат 7 години. Той е депутатът от ГЕРБ в 41-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то Народно събрание, избран е и за заместник-председател на 49-ия парламент.

Прекрасно! Прекрасна негова политическа кариера с нулев дипломатически опит. За разлика от предишния случай, в който имахме служебен министър-председател, който беше и министър на външните работи – г-н Марин Райков, ако си спомняте много добре, той всъщност беше дипломат от кариерата и всъщност умело успяваше да съчетае ролята си на външен министър с това на министър-председател. В момента имаме точно обратната позиция, в която имаме един човек, който е избран за министър-председател и по съвместителство ще трябва да отговаря и за външната ни политика и най-вече за подготовката на изборите зад граница. Да, разбира се, един човек не може да се справи с всичко това и би трябвало екип от професионалисти, професионални дипломати да му помогне в това негово начинание, но ние не виждаме и това да се случва, тъй като от двамата заместник-министри, които за момента са предложени и назначени, които познавам много добре и уважавам, те нямат никакъв опит в провеждането на избори зад граница. Т.е. за последните години, в които имаше сформиран екип, който провеждаше /…/ успешно провеждането на избори зад граница, нито един от тези специалисти за мен и професионалисти не са извикани отново да се върнат в България и да подпомогнат организацията на изборите. Така че аз не виждам в момента как министър-председателят с всичките му ангажименти, които той има, ежедневните проблеми, с които той трябва да се справя, с удържане така да се каже на икономическата и политическата ситуация в страната, да успее да се справи с този екип, с който в момента разполага, успешно и с провеждането на изборите зад граница. А знаем много добре, че изборите зад граница са толкова важни, колкото и в България, тъй като много често резултатите от тези избори са много по-различни от общата конюнктура, която виждаме в страната. Честното, точното провеждане на изборите, възможността голям брой български граждани зад граница да могат да извършат правото си на глас, да пуснат своя глас, е ключово. Затова съм изключително притеснен от това доколко Министерството на външните работи ще се справи с тази задача – да проведе правилно, коректно и отговорно изборите за следващо Народно събрание.

И понеже много често тези дни се говори за отговорността, за политическата неутралност, която трябва да има един служебен кабинет, г-н Керемедчиев, кои ще бъдат индикаторите, че служебният кабинет ще запази относителна политическа неутралност и изобщо това възможно ли е според вас?

Според мен, по начина, по който е съставен, не е възможно, защото все пак г-н Главчев е видна политическа фигура и аз не виждам по какъв начин той ще докаже своята безпристрастност. Нека да видим. Слава богу, наистина не остава много време до провеждането на парламентарните избори, но пък в този месец, както се вижда, са заложени прекалено много политически мини, които биха могли да избухнат в лицето на новия служебен министър-председател.

Какви например? 

Виждате, че всеки ден излизат скандали, които са свързани най-вече с политически фигури. Виждате атаките, които се водят на партийната сцена. Те са свързани и с изваждането на постоянни компромати, постоянно е обвързана и прокуратурата, и Министерство на вътрешните работи, привикват се, за да се дават обяснения. Т.е. все повече и повече структури на държавата администрация са вплетени в политически игри. Така че видимо е, че това правителство няма как да стои настрана, при положение че всеки ден излизат нови скандали, нови компромати, които се изваждат в пространството. Така че отново казвам, справянето с всички тези предизвикателства, носенето на две дини под една мишница – на министър-предателския пост, на външен министър, изключително важна роля – според мен не е по силите на г-н Главчев. С цялото ми уважение към неговото професионално и партийно развитие през последните години, не смятам, че относно Министерство на външните работи той има какъвто и да е капацитет да се справи с тази задача.

Г-н Керемедчиев, коментирахме с вас досега Димитър Главчев и постовете, които трябва да съвместява. Според вас това ще бъде сложно и не е било най-добрият вариант на развръзката, така да се каже. Няколко думи да кажем, ако позволите, и за г-н Георги Тахов, който ще поеме поста на служебен министър на земеделието и храните, след като служебният премиер поиска Кирил Вътев да бъде освободен от длъжността си. Към момента Георги Тахов е изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие“. Какъв е вашият коментар за това кадрово назначение, което беше направено?

Не съм най-добрият експерт от гледна точка на Министерство на земеделието, но е видимо, че определено се търси политически баланс в този кабинет – нещо, което говорихме преди малко, че няма как той да бъде неутрален, тъй като идеята е той да бъде политически балансиран. Това означава разпределението на политическите интереси да бъде равнопоставено в кабинета. За първи път имаме всъщност такъв служебен кабинет, в който видимо всички трябва да бъдат удовлетворени – и партиите, и президентската институция, така че толкова шарен и угаждащ на всички политически пристрастия служебен кабинет досега не сме имали. Но пък нали всъщност Народното събрание промени, така да се каже, и Конституцията, за да може да имаме това, и в момента всъщност берем плодовете на този "Франкенщайн“, който беше създаден от Народното събрание, за да може в крайна сметка да се ограничат правомощията на президента и да се тласне страната в една много неясна форма на управление, в която има действащо Народно събрание, многопартиен служебен кабинет и ограничени правомощия на президента.

Нека да видим как ще протече този експеримент. Със сигурност няма да е последният, тъй като при всички положения ще очакваме и други предсрочни парламентарни избори, така че това ще е първият тест доколко направените конституционни промени в крайна сметка са може би полезни за обществото. За момента по-скоро се вижда, че не са.

Т.е. как резонират в обществото всички тези скандали, рокади? Със сигурност негативно, според мен, защото именно избирателите ще бъдат тези, които ще трябва да се отправят отново към урните, но желанието от тях сякаш няма да се повиши след всичко това, което виждаме. Можем ли да си говорим за някакви нови модели в политиката, г-н Керемедчиев, които се наложиха след промените в Конституцията и след съществуването на т.нар. "некоалиция“?

Ами можем да кажем, че всъщност това, което имахме досега като некоалиция, се превърна в двупартийна такава, която в крайна сметка успя да узурпира властта и го направи през служебния кабинет. Според мен за пореден път "Продължаваме промяната“ показаха своята наивност, гласувайки за промени, които в крайна сметка бяха насочени изцяло срещу тяхното политическо бъдеще, политически възможности да се противопоставят. Видно е, че те са в много по-тежка ситуация, в ситуация на постоянна кръгова отбрана от атаките, които получават – може би абсолютно заслужено понякога. Така че в крайна сметка се видя, че едва ли в момента можем да кажем, че са се променили по някакъв начин политическите настроения в страната, така, че да има някакъв повей на промяната. Всичко това, което се появява в момента на сцената, са по-скоро наченки на някаква промяна, отново със стари, познати лица, отколкото да видим някаква сериозна промяна, каквато се появи да кажем 2001, след това 2009 г. Хората заложиха определено на едно лице, което да носи вятъра на промяната. В момента не можем да кажем, че имаме такъв човек. По-скоро имаме повече от старото, отколкото нещо ново.

Успяват ли успешно ГЕРБ и ДПС да се върнат във властта и да възстановят успешно позициите си, които бяха изгубили сякаш?

О, да, видимо е това. Определено. И това проличава и в служебния кабинет. Все пак предложението г-н Митов да стане министър на външните работи беше ярко доказателство на това, че ярки партийни лица ще се пробват да се върнат през служебния кабинет обратно във властта. Даже това вече не е и прикрито – видимо е, че така ще се случват нещата в следващите месеци. Затова смятам, че тази видимост и предсказуемост на тази нова двойна коалиция в крайна сметка със сигурност ще отблъсне доста гласоподаватели от урните и може би ще реализираме отново един от най-ниските избирателни активности като процент в съвременната ни история.