Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Преди вас ми гостува първият български еврокомисар - г-жа Меглена Кунева, с която коментирахме необходимостта изобщо от нов еврокомисар и каква е неговата роля като цяло. Сега ви питам вас: Какво е вашето мнение за тежестта, ролята и отговорността на бъдещия ни еврокомисар? 

На всяка цена България трябва да излъчи еврокомисар, въпреки че остава само година и половина. Това от една страна е имиджово. България и без това в последните две години се луташе в своята външна политика, изпращаше различни сигнали към европейските институции, към другите страни-членки на НАТО. Така че в момента, в който вече имаме едно що-годе сформирано стабилно правителство, с доста голяма парламентарна подкрепа за момента, която има доста ясно начертани точки от програмата, които са изцяло ориентирани към продължаване на нашата интеграция в Европейския съюз от гледна точка на влизане в "Шенген“, в еврозоната, е изключително важно България да има представител, защото по този начин показваме, че ние сме съпричастни с европейските политики. Това е едно. И от друга страна, г-жа Габриел в своята функция на еврокомисар, която отговаряше и за иновациите, всъщност не трябва да подценяваме по някакъв начин нейния ресор, защото в програмата "Иновации“ има заложени 90 милиарда евро за различни проекти, програми, които могат да бъдат използвани за развитие на технологията. Така че не говорим само за България, говорим за целия Европейски съюз. Българският еврокомисар би могъл да подпомага развитието на иновациите във всички страни членки.

Отново казвам, важна позиция. Затова смятам, че задължително трябва да излъчим еврокомисар колкото може по-бързо, защото в Еврокомисията няма празнота, няма вакуум. В момента, в който ние се забавим прекалено много – отново казвам, този ресор е важен – ще бъдат разпределени функциите по другите еврокомисари. Т.е. много е вероятно, ако ние забавим малко по-дълго време ресора, който г-жа Габриел имаше, да не е същият, т.е. да бъде стеснен и основни дирекции, основни функции да бъдат предадени на някои от другите еврокомисари. 

Но може би не е важен толкова ресорът, колкото да имаме български еврокомисар. 

И двете неща са важни. Да. Трябва да имаме, защото България все пак държи да има твърда и стабилна позиция в Европейския съюз, за да бъде добре представена в Европейската комисия. Освен това три от управляващите партии са членове на Европейската народна партия – и ГЕРБ-СДС, и "Демократична България“. Вижда се, че тя в момента все още е водеща партия в Европейския съюз и в Европейския парламент. Така че трябва да покажем, че ние, както казваше преди г-н Борисов, нашата резервна скамейка с добре подготвени професионалисти е достатъчно дълга, за да излъчим колкото може по-бързо добър представител. 

Казахте, в Европейската комисия няма вакуум. 

Да. 

Но допускате ли, че ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ могат да влязат в едни такива поредни словесни престрелки заради еврокомисаря и съответно заради избора, който ще бъде направен на човека, който ще бъде излъчен за еврокомисар? 

Възможно е, но тук трябва да следваме логиката, че излъченият наш представител за Европейската комисия първо трябва да бъде излъчен от партия, член на Европейската народна партия – отново аз изброих кои са тези партии. "Продължаваме промяната“ не влиза в това семейство. 

Няма така да се каже такова политическо семейство, да. 

Няма такова политическо семейство, така че не би могла в момента да отговори на този много важен критерий. Също трябва да отбележим, че не само принадлежността към някоя определена партия е много важно условие. Трябва този човек да бъде изключително добре подготвен, да познава много добре европейските институции, тъй като вие си спомняте, че има все пак едно срамно петно върху България преди около 20 години, когато един кандидат-министър на външните работи – г-жа Румяна Желева, ако си спомняте… 

Да, която беше след Меглена Кунева, да. 

Да. Тя всъщност не беше одобрена от Европейския парламент да стане еврокомисар – нещо, което все пак сложи една черна точка върху реномето на България да излъчва кадърни хора. Така че много е важно и партийната принадлежност, за да може да бъде част от тази партия, която реформира в момента и води европейските политики. От друга страна, трябва да е изключително добре подготвен и човек отвътре, който все пак за това много кратко време – година и половина, да не трябва тепърва да се ориентира в европейските практики. Трябва да е човек, който има много сериозен на европейски опит, говоря най-вече в Брюксел. 

Има ли такива кандидати според вас? Попитах ви какъв според вас трябва да бъде профилът на бъдещия ни еврокомисар. Вие ми казахте, но може ли да посочите евентуални кандидати, които лично на вас ви се струват подходящи? 

Де да можех аз да избирам бъдещия еврокомисар! Шегата настрана. Смятам, че има първо от евродепутатите, които в момента са в Европейския парламент, много добре подготвени хора. Да не говорим, че има и бивши евродепутати, които продължават да имат много активна позиция и да бъдат в тясна връзка с европейските институции. Не искам да се спирам на конкретни имена, защото не би било коректно, но смятам, че по-скоро би трябвало да е човек, който е бил или в настоящ евродепутат, тъй като те са вече много навътре в проблематиката Техният мандат вече е доста напреднал, преминали са през всички препятствия, които минаха в последните години – с КОВИД кризата, единната европейска политика за лекарствата, за ваксините и т.н.; войната в Украйна вече над година – отново единна европейска политика за солидарност, помощ, не говорим само за военна, говорим и за хуманитарна. Така че човек, който е минал през тези проблематики, които изброих, в европейски план, много бързо ще влезе в своята роля и в своята позиция и ще може да говори професионално със своите колеги. Отново казвам, не трябва да правим експерименти в момента. Няма достатъчно време, само година и половина, и трябва човекът да бъде изключително добре подготвен и веднага да може да седне удобно на стола си.

Как обаче според вас рефлектират в международен план всички тези процеси, които се случват у нас? Вие сте човек с много опит, поддържате контакти с много чужденци. Какво мислите? 



Много лошо. 

Имаме политическа криза, нетипичните формации за управление, войната в прокуратурата, от друга страна. 

Изключително лошо влияят и всъщност това нещо в крайна сметка, всяка политика рано или късно се отразява в икономиката. Вижда се, че България стоеше до съвсем скоро нестабилно в външнополитически план. Знаете, че президентът и служебното правителство имаха един тип на поведение относно войната в Украйна и българският ангажимент като страна, част от НАТО и Европейския съюз. Новото правителство все пак има 2/3 от партиите в парламента, подкрепят тази политика, която в момента води новото правителство, която е съвсем различна от досега водената. Само да отбележа, че само България и Ирландия бяха двете държави, които отказаха досега да участват в тази единна политика или програма за набиране на боеприпаси и съответно предоставянето им за Украйна.

Т.е. ние досега бяхме по-скоро в периферията, по-скоро изпращахме непостоянни сигнали. Проблемите по границата с миграцията, съответно трудните преговори с "Шенген“ въз основа точно на това, борбата с корупцията, която между другото се разпростира и за преговорите за "Шенген“, и за преговорите ни за еврозоната, защото върховенството на закона и това, което случва в прокуратурата, са изключително важно за нашите европейски партньори. Само да отбележа, че т.нар. опит за атентат срещу предишния, бившия главен прокурор имаше много силно отражение в Европа, защото в страна член на Европейския съюз от 2007 г. не е имало опит за атентат с взривно устройство. 

Спомняте си, последно срещу една журналистка от Малта беше извършен такъв атентат, за съжаление, успешен. Но от тогава такъв тип престъпления не са присъщи за страна член на Европейския съюз. Т.е. всички тези сигнали, които ние до момента излъчвахме, по-скоро бяха в негативната част. Ние трябва рязко да се откъснем от това и на всяка цена да започнем да излъчваме стабилни и позитивни сигнали. Отново казвам, тази програма, която е заложена от правителството – влизането в "Шенген“, еврозоната, Планът за възстановяване, военната помощ, изобщо помощта за Украйна, в момента имат много голяма подкрепа в парламента. Според мен върху това трябва да залегнат и общоевропейски външни политики, които България трябва да следва. 

Казахте, различност в политиката наблюдаваме, във воденето на политика в България. 

Да. 

Прави се обаче от едни опитни политици или от неопитни? Събрали са вече куража за различност или не? 

Понякога и опитни политици могат да водят погрешна политика, или по-скоро те да смятат, че е правилна, а тя да не е такава. Аз смятам, че това Народно събрание и това правителство ще влезе в рязък сблъсък с президента може би в първите дни от своето встъпване в длъжност, и то най-вече в това как България ще се постави като страна, подпомагаща помощта за Украйна. Видя се, и новият военен министър г-н Тагарев, а и Народното събрание е готово да гласува многократно възможността България да продължава да има стабилни позиции в това, т.е. по никакъв начин да не останем сива зона, която би могла да предизвиква недоумение в нашите партньори. Така че тези вътрешни сблъсъци между различните власти по принцип са нормални. Аз не смятам, че с това се случва нещо кой знае какво, но е много важно да се види, че най-накрая има правителство, има законодателна власт, което беше много важно, което липсваше за определено време, които са твърдо решени да водят външната политика на страната. 

А как според вас ще се развие тази война между Русия и Украйна? Появяват ли се нови лидери на хоризонта, с поглед към Тайван, например? 

За съжаление, президентът Зеленски има един последен опит с това прословуто контранастъпление, което се планираше толкова дълго време и явно вече е в ход, да докаже най-вече на САЩ и на западноевропейските партньори, че огромните средства, които бяха отпуснати най-вече за превъоръжаване на Украинската армия, снабдяването й с модерно западно оръжие, ще доведат до реален пробив във военните действия. Да си призная честно, настроен съм скептично, защото от друга страна се вижда, че Руската армия за последна една година изгради много тежки системи, най-вече три вала за отбрана на вече завладените територии, което означава, че двете армии ще продължават да имат огромен брой жертви, без някакъв огромен или голям напредък в една или в друга посока, т.е. пробив в една или друга посока. Това пък, може би за радост, ще доведе до достигане на някакво равновесие между тях и вече мисъл за преговори между тях. Според мен Турция ще има водеща роля в преговорния процес. Много беше важно президентът Ердоган да спечели този президентски мандат, може би негов последен, тъй като Турция и Ердоган ще бъдат в основата на бъдещи преговори между Русия и Украйна, може би във втората половина на годината.